Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна,…………2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Втори касационен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1301/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на
МВР – Варна срещу Решение № 621/15.04.2020г., постановено по н.а.х.д. № 4281/2019г.
по описа на Районен съд – Варна, XLIV състав в частта, с която е отменено
наказателно постановление № 17-0819-004682/19.10.2017г. на Началник група при
Областна дирекция на МВР гр.Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта, с която за
извършено нарушение на чл.37, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на С.Щ.П.,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението е оспорено с твърдения за неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК. Изложени са съображения за неправилност на извода на районния съд, че
не са налице данни за участие на П. в извършване на нарушението, за което е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Направено е искане
да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да
бъде потвърдено наказателното постановление в частта, с която на С.Щ.П. за
извършено нарушение на чл.37, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Ответникът по делото с депозиран отговор на касационна
жалба от 17.06.2020г. и представени писмени бележки с.д. № 7937/08.07.2020г.
чрез адвокат А.Д., оспорва касационната жалба. Изразява доводи за правилност на
въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното Решение № 621/15.04.2020г. въззивният
съд е отменил Наказателно постановление № 17-0819-004682/19.10.2017г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което за допуснати
нарушения на чл.37, ал.3 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на С.Щ.П., ЕГН: ********** са наложени
административни наказания: на основание чл. 179, ал.2, във връзка с чл.179,
ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева; - на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца; - на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лева.
За да постанови съдебния акт районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: На 13.09.2013г. Началник група към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 30228/2013г., с която на основание
разпоредбата на чл.171, т.2 от Закона за движение по пътищата, наложил принудителна административна
мярка „спиране от движение“ за срок от 30 дни на лек автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. № ****, собственост на жалбоподателя С.Щ.П.. Около 10.15 часа на
28.04.2017г. св. И Д И управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ****,
собственост на П., като се намирал в крайпътна територия непосредствено до
пътното платно на бул.“Христо Смирненски“ в гр. Варна до номер 169, където
функционирал пункт за приемане на вторични суровини. Свидетелят И излязъл от портала
на пункта за прием на вторични суровини с управлявания от него лек автомобил и
се включил в движението по бул.“Христо Смирненски“ в посока към сградата на
УМБАЛ“Света Марина“ ЕАД, но същевременно не пропуснал движещия се в същата
посока по булеварда лек автомобил с рег. № В 1113 НМ, управляван от Р Н В ,
като го блъснал причинявайки пътно-транспортно произшествие с имуществени щети.
Свидетеля И и св. В слезли от превозните
средства за да установят какви са щетите по двата автомобила, но след няколко
минути св. И самоволно се качил в автомобила си, привел го в движение и се
отдалечил в неустановена по делото посока, без да уведоми органите на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна за настъпилото пътно – транспортно
произшествие. Свидетелят В сигнализирал
на компетентните органи от сектор „Пътна полиция“ за настъпилото
пътно-транспортно произшествие, както и за поведението на водача на лек
автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ****. На мястото на произшествието бил
изпратен екип на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който бил св. Г Х Г – младши
автоконтрольор, който установил последиците от произшествието по автомобила,
управляван от св. В , а след това установил, че собственик на лек автомобил
„Хонда Сивик“ с рег. № **** е жалбоподателя С.Щ.П.. На П. била предоставена
възможност да попълни декларация с правно основание чл.188 от Закона за
движение по пътищата, в която да декларира кой е управлявал превозното средство
на дата 28.04.2017г., но жалбоподателят заявил, че не може да посочи три имена
и други идентификационни белези на лицето, на което е предоставило владението
на автомобила на посочената дата, както
и не представил контролния талон към СУМПС. На 26.05.2017г. св. Г съставил акт
за установяване на административно нарушение срещу П., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното
в настоящото производство решение, въззивният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН срокове.
При анализа на
събраните в хода на производството доказателства е приел, че П. не е извършил
нарушенията, за което е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, тъй като не бил управлявал процесния лек автомобил по времето и
мястото, описани в АУАН и наказателното постановление. За да достигне до тези
изводи въззивната инстанция е кредитирала изцяло показанията на свидетеля И Д И
и свидетеля Р Н В . Районният съд е приел, че показанията на двамата свидетели
са последователни, логични и взаимнодопълващи се. В съдебна зала св. В е разпознал св. И като водач на автомобила
„Хонда Сивик“ с рег. №****, който около 10.15 часа на 28.04.2017г. е блъснал
управляваното от него превозно средство на бул.“Христо Смирненски“ в гр. Варна.
Самият свидетел И е признал, че именно той, докато е управлявал лекия автомобил
„Хонда Сивик“ е причинил процесното пътно-транспортно произшествие. Въз основа
на гласните доказателства е направен извод, че С.Щ.П. не е управлявал лекия автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. №**** и респ. не той е субект на вменените му във вина административни
нарушения.
Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд
за недоказаност на авторството на нарушенията, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното от него
нарушение, като се дава възможност на собственика на автомобила, който не го е
управлявал при извършване на нарушението, да посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В противен случай собственика се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Анализът на цитираната
разпоредба налага извода, че е въведена оборима презумпция, като тежестта за
доказване кой е управлявал процесното моторно превозно средство е именно на
собственика му. В случая П. е заявил, че не може да посочи три имена и
идентификационни белези на лицето, на което е предоставил владението на
автомобила на посочената дата. От друга страна св. И посочва в показанията си,
че той е управлявал лекия автомобил и е допуснал пътно-транспортното
произшествие, което се потвърждава и от показанията на св. В . Съдът приема за
нормално от житейска гледна точка за невъзможност от страна на П. да посочи три
имена и други данни за лицето, на което е бил предоставен и което е управлявало
автомобила. Показанията на двамата свидетели обаче категорично установяват, че
не той е управлявал процесния автомобил на посочената дата, поради което
следва, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Като е ценил гласните доказателства, въззивният съд е достигнал до
правилен извод за недоказаност на авторството на процесното нарушение и в този
смисъл решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в
сила.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори касационен
състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 621 от 15.04.2020г. на Районен
съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4281 по описа на съда за 2019г. в
частта, с която е отменено наказателно постановление №
17-0819-004682/19.10.2017г. на Началник група при Областна дирекция на МВР
гр.Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта, с която за извършено нарушение на
чл.37, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179,
ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на С.Щ.П., ЕГН: **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: