№ 49
гр. Смолян, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500399 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№5502/24.10.2022г. от Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, представлявана от Р. Г. Д. - директор
чрез гл. юриск.Т. К. срещу решение № 235 от 23.09.2022 г. по гр. дело №
463/2022 г. по описа на районен съд - Смолян,с което е осъдена да заплати на
К. М. Е. следните суми: -
-1455,94 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143;
-183,64 лв.,представляваща мораторна лихва за забава, считано от
01.06.2019 г. до датата на предявяване на иска - 20.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
- 400,00 лв., представляваща за адвокатско възнаграждение, и по сметка на
районен съд - Смолян сумата от 108,24лв., представляваща държавна такса и
сумата от 120,00 лв. разноски за вещо лице
С обжалваният съдебен акт първоинстанционният съд е уважил изцяло
исковата молба, в която е предявен един главен и един акцесорен иск по чл.
178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 7 ЗМВР и иск по чл. 86 ЗЗД. Счита
обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. Намира ,че
1
районния съд неправилно е приел, че е налице празнота в специалната
нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, като
счита, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото
трудово законодателство - КТ и в частност от издадената въз основа на него
Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Намира ,че това тълкуване е изцяло неправилно, като при прилагането на
материалния закон съдът не се съобразява със служебния статут на служителя
и приложимите спрямо него норми.Счита ,че районния съд изцяло е
игнорирал факта, че с оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото възнаграждение за полицейските органи следва да се определя
съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби
на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона
делегация, а именно Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121
з36/07.01.2020 г„ Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121 з-
1353/15.12.2020 г., регламентиращи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в министерството на вътрешните
работи.Намира ,че съда в противоречие с приложимата нормативна уредба,
предвиждаща конкретен коефициент за превръщане на нощните часове в
дневни, е приложил друг коефициент, разписан в подзаконов нормативен акт,
издаден въз основа на друг неприложим в случая нормативен акт. В чл. 22,
ал. 3 от Наредба № 8121з2 1174/21.10.2020 г., съответно чл. 21, ал. 3 от
Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. изрично е уредено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1 (едно). Поради това счита ,че не е налице празнота в
специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове, която
следва да се запълва от разпоредби на общото законодателство, както
неправилно е направил съдът. Счита ,че при паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми,
които изключват действието на общите. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
(за която наредба изрично е посочено в чл. 2, ал. 3, че не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
които се прилага чл. 107а от КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е
приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР) превръщане на
нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния
отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена
различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния
такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който
нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му
с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната
продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден
труд Счита ,че за държавните служители по ЗМВР нормалната
продължителност на дневния и нощния труд съвпада, поради което
коефициентът, изчислен по горепосочения начин, е 1 (едно). Намира ,че не е
налице колизия между нормите на чл. 179, ат. 2 и чл. 188, ат. 2 от ЗМВР.
2
Счита ,че в КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени
допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за
дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Счита ,че
обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички
правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Намира ,че районния съд е
следвало да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз
основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили
се. Твърди ,че трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които
имат значение за решението по делото. Счита ,че неправилността на
решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с
която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл. 86 от ЗЗД. Поради това моли въззивния съд на
основание чл. 271 ГПК да се произнесе със съдебен акт, по силата на който
да отмени решение № 235 от 23.09.2022 г. на районен съд - Смолян,
постановено по гр. дело № 463/2022 г., като отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски ,представляващи
юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ако въззивния съд
приеме , че въззивната жалба е неоснователна прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна .
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх № 6345/28.11.от
К. М. Е., чрез пълномощника си адвокат Мая О., която намира ,че въззивната
жалба е неоснователна .От заключението на съдебно - счетоводната
експертиза счита ,че се установява, че за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. ищецът е положил 1106 часа нощен труд по служебното си
правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд
не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на
подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в
сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от
01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи - с чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Твърди ,че за исковия
период главницата възлиза на 1455,94 лв., а мораторната лихва е в размер на
183,64 лв.Спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се полага
допълнително възнаграждение за положения нощен труд след
преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143.През
процесния период твърди ,че действат последователно Наредба № 81213-
776/29.07.2016 г„ Наредба № 8121з-36/07.01.2020г„ в сила от 10.01.2020г.,
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., в които липсва изрично
3
правило за преизчисляване с коефициент 1,143 при сумирано отчитане на
работното време на положения нощен труд.В чл.188, ал.2 от ЗМВР твърди ,че
изрично е записано, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.ЗМВР
предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен труд,
който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Твърди ,че това не
дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като
изравняване на условията на полагане на дневния с нощния труд. Счита ,че
приемане на противното би означавало поставяне на държавните служители в
неравностойно положение с обикновените работници и служители. Поради
това намира ,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на
чл.9, ад.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на работното
време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага
принципа на превръщане на нощните часове в дневни с коефициент - 1,143.
Счита ,че горните изводи се подкрепят и с постановяване на решение от
24.02.2022 г. по дело С262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Счита ,че
изложените доводи от ответника доводи за естеството на извършваната
дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат
възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд
в дневен. Това счита ,че е така, защото посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с
полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните
часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Поради това счита ,че следва да се приеме,
че не съществува обективен и разумен критерий ,защо липсва механизъм за
преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на
полицейските служители, до 20.07.2020г. (ДВ бр.60/2020), а след тази дата -
защо този труд следва да се преобразува с коефициент 1, тоест да не се
преобразува. Намира че с посоченото изменението на разпоредбата на
чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от
11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл.
(ал.4), неравенството в третирането на държавните служители в МВР по
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е
съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на
Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл.188,ал.2
от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Поради това намира ,че доколкото не се оспорва, че
претендираните суми не са заплатени от ответника, че исковите претенции са
основателни и доказани до размера, установен от ССЕ, който напълно
съответства на предявения и впоследствие изменен размер. Поради това моли
4
въззивния съд да потвърди решение № 235/23.09.2022г., постановено по
гражданско дело № 463/2022:г. по описа на районен съд – Смолян, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР ,редовно призован , не
изпраща представител. Постъпила е молба становище от юриск. Т. К. която
изцяло поддържа депозираната въззивна жалба Претендира юриск.
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната
страна.
Въззиваемият К. М. Е. ,редовно призован , не се явява .Вместо него
пълномощникът му адв.О. поддържа становище че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди решението на районния
съд като законосъобразно и обосновано постановено.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Не е спорно по делото, че ищеца е в служебно правоотношение с
ответника, като за процесния период от 01.05.2019г. -15.09.2019г. е бил
стажант ,а за периода от 16.09.2019г.-30.04.2022г. е изпълнявал служебните
си задължения със статут на държавен служител на смени всяка от които по
12 часа съгласно изготвен месечен график.Бил е на длъжността "Водач на
служебно куче за процесния период.
От допуснатата, изслушана и неоспорена съдебно-икономическата
експертиза се установява, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил
общо 158 часа ,което се равнява на 1 455,94 лева /Таблица 1 към
заключението/ ,а размера на законната лихва според в.л. е 183,64 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона
според въззивната инстанция. Съгласно чл. 176 отЗМВР брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10
от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. За процесния период от време
са действали Наредба № 8121з[1]1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г., в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за
5
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична
норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на
тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на
преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса
на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на
отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва
субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната
жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така
и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №1144/2018 г. на ВКС/ Следва да
намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5
ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да
приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на
правото, обичая или морала. За всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази
специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00
ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
6
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/В
този смисъл-Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV
г. о., ГК).
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане и към чл.
140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за служителите
на МВР, тъй като единият от елементите на специалната закрила по КТ следва
да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната
продължителност на работното време през нощта.Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то
празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46,ал. 2 ЗНА - аналогия на
закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на изрично
уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите
правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе предвид, че
въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут
на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда.
От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2020 г./ , нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични
правни изводи на тези по приложението на чл. 136 ал. 1 -3 КТ, според които
нормалното работно време е установено за работния ден и за работната
седмица, като за работния ден то е продължителността му в рамките на едно
денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като
продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на
нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно
(или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и
нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на
денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация
на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че друг съществен пропуск
на първоинстанционния съд се състои в това, че не мотивира по никакъв
начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд, като веднъж съдът твърди, че се
7
полага възнаграждение за нощен труд, а след това е постановил решение, че
на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен.Поради това са неоснователни доводите във въззивната
жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от
районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни: Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време. С тези изменения вече се
установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и
пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР
приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална
закрила на нощния труд.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът приема
в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в
третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна
практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона
цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от
29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19 , EU:C:2020:872, т. 37 и
цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в
Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове
8
труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически
порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките, които следва да
направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни
финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме;
всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически,социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най[1]голяма степен с
оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като
вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел.“ В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки
работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на
периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021
г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36
и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и
по[1]специално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради
това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това
напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на
разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният
текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част
(решение от 11 юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19 ,
EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори,
9
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в
своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че,
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В тази връзка следва да се посочи, че с промяната на ЗМВР не са
предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен
труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в
ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители,
включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано
и в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва
държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на
общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не
предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. При това положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от
ЗМВР и изр. второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са
несъвместими с правото на Съюза – те допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и
разумен критерий.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено и на основание чл.272
ГПК въззивния съд препраща към мотивите на районен съд -Смолян.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лева -
адвокатско възнаграждение. на адв О. . Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за прекомерност на това възнаграждение, тъй като то е
определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
10
г.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 235/23.09.2022 г. по гр. д. № 463/2022
г.по описа на Смолянски районен съд,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да
заплати на К. М. Е. ,ЕГН-**********, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 450 /четиристотин и петдесет / лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11