№ 481
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. С. С. срещу Решение № 261512 от
03.12.2020г. по гр.д. № 15936/2019г. по описа на ВРС, ХХIV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с
които:
- на основание чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна искове, след допуснато изменение в размера в хода на
проведеното на 17.11.2020г. п.с.з. за заплащане на сумата от 1360 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. септември до м. ноември
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 114.36 лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от
деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до 02.10.2019г., както следва: за м.
септември 2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава за периода от 26.10.2018г. до
02.10.2019г. от 32.30 лв.; за м. октомври 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава,
възлизащо на 44.06 лв. за времето от 26.11.2018г. до 02.10.2019г.; за м. ноември 2018г.
сумата от 510 лв. и обезщетение за забава от 39.81 лв. за времето от 26.12.2018г. до
02.10.2019г.;
1
- на основание чл. 224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и
- на основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро, представляваща
неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни
пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България
– Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут
България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено при необоснован анализ на доказателствата
по делото и съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че
необосновано съдът е приел, че плащания направени от физически лица към „Натурал
грийн“ ЕООД са доказателство, че сумите представляващи дължими трудови
възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск са платени на ищеца. По делото е установено, че в счетоводството на работодателя е
осчетоводена единствено сумата от 500 лв., с която е заверена сметката на „Натурал Грийн“
ЕООД на 02.11.2020г. по сметка 421 „Персонал“ и сметка 503 „Разплащателна сметка“.
Останалите плащания направени от физически лица не са отразени като разход в
счетоводството на „Чернокожеви транспорт“ ЕООД. Необосновано съдът е приел, че
преводни нареждания от Д. Ч. и М. Ф. в размер на 4910 лв., представляват платени дължими
суми към работника С. при липса на данни за внесен данък върху общия доход и
осигурителни вноски за работника. От всички 8 броя преводни нареждания с основание
„захранване“, единствено заплатената сума от 500 лв. е осчетоводена в счетоводството на
ответника на 02.11.2018г. със записване Dt сметка 421 „Персонал“ – 500 лв. – Kt сметка 503
„разпл. Сметка“ по банково извлечение № 6 с основание „заплата“. Останалите плащания са
извършени от физическите лица Д. Ч. и М. Ф. и не са отразени със счетоводни записи в
счетоводството на ответника. Съгласно заключението на вещото лице и счетоводните
записвания на ответника, след отразяване на платените 500 лв., остатъка от задължението за
работна заплата е в размер на 405.41 лв. В тежест на работодателя е да докаже, че е
изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал.
3 от КТ. По делото не е доказано, че ищецът е получил дължимото трудово възнаграждение
от работодателя. Неясно е на какво основание съдът е приел, че плащането от трето лице,
чрез извършен превод с основание „захранване на сметка“, неосчетоводено при ответника, е
доказателство за изпълнение на задължението на работодателя да плати дължимото
възнаграждение на работника и за кой месец е относимо. Не е доказано и плащане на
обезщетението за неизползван ПГО, доколкото трудовото правоотношение между страните е
прекратено на 30.11.2020г. и към/след този момент липсва установено осчетоводяване на
2
плащане в счетоводството на ответника /последното е от 02.11.2018г./. Преведените суми на
„Натурал грийн“ ЕООД от физическите лица не може да се приеме, че представляват
погасяване на задължението на работодателя да изплати командировъчни средства на
работника. Ответникът разполага с възможност да предяви иск срещу третото лице „Натурал
грийн“ за връщане на недължимо платеното. Плащане по банков път не е уговорено нито в
трудовия договор, нито е налице писмено искане на работника за плащане по този ред.
Отправил искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което да се
отмени обжалваното в посочените части и вместо него се постанови друго, с което исковете
бъдат уважени.
В отговор на жалбата „Чернокожеви транспорт“ ЕООД оспорва доводите в нея.
Поддържа, че всички задължения произтичащи от ТПО между страните са заплатени по
банкова сметка на „Натурал грийн“ ЕООД с едноличен собственик С.С. по негова молба.
Отправил искане в тази връзка за оставяне без уважение на въззивната жалба като
неоснователна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
позиция по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С. С. С. срещу
„ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ“ ЕООД съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 128,
ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1360 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. септември до м. ноември
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 114.36 лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от
деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до 02.10.2019г.; с правно основание чл.
224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
искове с правно основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро,
представляваща неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на
командировъчни пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по
маршрут България – Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162
евро по маршрут България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: на
3
основание трудов договор, сключен на 12.09.2018г. между страните е възникнало трудовото
правоотношение, по което ищецът приел да престира труд на длъжност „шофьор,
лекотоварен автомобил“ при дружеството срещу задължението на работодателя да плаща
уговорено основно ТВ в размер на 510 лв. В изпълнение на поетите задължения по ТПО, в
периода 20.09.2018г. до 30.11.2018г. /71 дни/ ищецът осъществявал международен превоз на
товари, като за целта бил командирован със собствен на ответника автомобил на
територията на държави – членки на ЕС. Правоотношението между страните било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ на 30.11.2018г. За престирания труд за
месеците септември, октомври и ноември 2018г. ответникът не е изпълнил задължението си
да му заплати уговореното трудово възнаграждение, както и дневни командировъчни
средства, а след прекратяване на ТПО – не е изпълнил задължението си да му заплати
дължимото обезщетение за неизползван ПГО за 4 дни. На основание чл. 31 от НСКСЧ
работодателят дължи и командировъчни пари за времето на изпълнение на международни
рейсове в нормативно предвидения размер. Отправил искане в тази връзка за положително
произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, „Чернокожеви Транспорт“ ЕООД признал
възникналото и съществувало между страните трудово правоотношение в твърдяния период.
Навел доводи, че при сключване на трудовия договор по молба на ищеца, страните
уговорили дължимите суми под формата на заплати и командировъчни средства да се
изплащат по фирмена сметка на работника, поради наложени запори върху личните му
банкови сметки. По този повод ищецът заявил, че фирмата му не упражнява търговска
дейност и за избягване на данъчни проверки, при превеждане на дължимите суми уговорили
да се посочва основание „захранване на сметка“. Оспорил представените с исковата молба
заявки да са били приети и изпълнени от дружеството оферти. Признал, че за периода
21.09.2018г. до 26.09.2018г. ищецът изпълнил групирана заявка по направление България –
Германия – България, а от 27.09.2018г. до 28.09.2018г. – изпълнил заявка в страната.
Дължимите суми под формата на трудови възнаграждения и командировки са платени на
ищеца своевременно по банкова сметка на „Натурал Грийн“ ЕООД с едноличен собственик
С.С.. През м. октомври и ноември работодателят е превеждал и авансови суми с уговорката,
същите да се удържат от заплати за в бъдеще. Отправил искане поради всичко изложено
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът оспорил плащанията към „Натурал
Грийн“ ЕООД с посочено основание „захранване на сметка“ да са плащания на дължимите
на него суми, произтичащи от трудовия договор между страните, както и постигането на
уговорки между страните плащането на задълженията на работодателя да се извършва по
този начин. Признал, че е осъждан за неплатена издръжка на дете и има наложен запор
върху трудовото възнаграждение.
След съвкупна оценка на събраните по делото доказателства – писмени и заключение
на вещо лице, ВРС приел, че страните са обвързани от валидно трудово правоотношение, по
4
което изправността на работодателя по основното му задължение да плаща уговореното
трудово възнаграждение и обезщетения е доказана, чрез извършеното от представляващия
дружеството работодател и друго физическо лице плащане на трето лице – дружество,
едноличен собственик на капитала на което е ищецът – работник. За да обоснове този извод,
съдът приел, че в тежест на получилия плащане, без посочено основание е да докаже
конкретното основание, на което е получил плащането, а доказване в този смисъл не е
проведено по делото от третото лице „Натурал Грийн“ ЕООД.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че страните са били обвързани от трудов договор, сключен на
12.09.2018г., по силата на който ищецът, като работник приел да изпълнява при ответното
дружество длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 510 лв., както и че трудовият договор е прекратен на
30.11.2019г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Налице е признание и на твърдяния факт, че за заявените в исковата молба периоди,
ищецът е бил командирован в чужбина по направление България – Германия – България, без
наличие на издадени от работодателя командировъчни заповеди.
Пред ВРС е прието заключение на ССчЕ, от което е установено следното:
начисленото от работодателя БТВ за процесните месеци е за м. септември – 170 лв.; за м.
октомври – 510 лв. и за м. ноември – 486.82 лв., а дължимото такова според вещото лице и
условията на трудовия договор за м. септември е 340 лв., за м. октомври – 510 лв. и за м.
ноември – 486.82 лв. Нетното трудово възнаграждение за всеки от тези месеци възлиза на
131.91 лв., 395.75 лв. и 377.76 лв. или общо 905.42 лв. По сметка на „Натурал Грийн“ ЕООД
са направени 8 броя преводи, с основание „захранване на сметка“, от „Чернокожеви
транспорт“ ЕООД, Д. Ч. и М. Ф. в общ размер на 4910 лв. От тези плащания, единствено
заплатената сума в размер на 500 лв. е осчетоводена в счетоводството на работодателя на
02.11.2018г. със записване Dt сметка 421 „Персонал“ – 500 лв. – Kt сметка 503 „Разпл.
Сметка“ по банково извлечение № 6 с основанието „заплата“. Останалите плащания са
извършени от физическите лица Д. Ч. и М. Ф. и не са отразени със счетоводни записи в
счетоводството на ответника. В последното е налично начисление на общо 1166.82 лв.
брутни заплати общо по сметка 604 „Разходи за заплати“ и социални осигуровки и общо
данък 261.41 лв. След отразяване на платените 500 лв., остатъка от задължението за РЗ е в
размер на 405.41 лв. Според отработените през 2018г. дни, ищецът има право на ПГО в
размер на 4 дни. Ищецът не е подавал молба за ползването им, а обезщетението за тях
възлиза на 88.69 лв. Обезщетението по чл. 215 от КТ за претендираните периоди на
командировка възлиза общо на 324 евро /2 х 6 дни х 27 евро/.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
5
правни изводи:
Съгласно чл. 124 от КТ работникът или служителят по трудовото правоотношение е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова
дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е
императивно. Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Безспорно в процеса, страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността шофьор в дружеството,
както и че в рамките на исковия период м. септември-ноември 2018г. е престирал работна
сила и фактически е осъществявала съответната трудова функция – международен превоз на
товари, съобразно уговорените в трудовия договор параметри.
Спорът по делото се свежда до това, доколко престираният от работника труд по
трудовото правоотношение, възникнало между страните по делото през посочените месеци
може да се приеме, че е заплатен, посредством плащане, извършено чрез банкови преводи
без посочено в тях основание, наредено от работодателя и от трети лица в полза на друго
трето лице.
За да се произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на
влог в посочената от него банка.
Според практиката на ВКС, получаването на трудово възнаграждение от работника се
доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка, като носещите личния подпис
на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма
пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ.
Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение
е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието,
на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения
не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за
банков превод или разписката. Когато обаче в нареждането за банков превод или разписката
не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането, какъвто в случая
ищецът не е, е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като
дадено без основание. Когато в документа за плащане не е посочено основанието и
длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на
кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане /т.е. съществуването
на повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 от ЗЗД.
6
От друга страна, от гледна точка на облигацията и съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗЗД всяко
задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен
ако той има интерес от личното изпълнение на длъжника. Изпълнението от третото лице
погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник
би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника,
тъй като тази облигационна връзка престава да съществува – тя е погасена от изпълнението.
Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото
задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения
кредитор.
В Решение № 134 от 01.08.2018г. по гр.д. № 4159/2017г. на ВКС, IV ГО е прието в
тази връзка, че няма законови пречки задължението за изплащане на трудово
възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице, като този начин на изпълнение следва
да бъде установен от длъжника /работодателя/ с представяне на категорични доказателства.
Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се
отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже
точното – конкретно и пълно изпълнение.
В конкретния случай, твърдението на работодателя за постигнато неформално
съгласие между страните по трудовия договор за различен от уредения в чл. 270, ал. 3 от КТ
начин на плащане на трудовите възнаграждения е оспорено от работника. В подкрепа на
спорния факт, работодателят е представил писмени доказателства – нареждания за парични
преводи, както и заключение на ССчЕ, от които е установено, че в периода 22.10.2018г. до
26.11.2018г. са извършени 8 броя преводи, наредени от „Чернокожеви транспорт“ ЕООД, Д.
Ч. и от М. Ф. по банкова сметка на трето за спора лице „Натурал Грийн“ ЕООД. Седем от
преводите са с основание „захранване на сметка“, а осмия – „самолетен билет“. Общата
стойност на преведените по този начин суми възлиза на 4910 лв., а дължимото брутно
възнаграждение на ищеца по ТПО за предявените три месеца според неоспореното
заключение на ССчЕ – на 1336.82 лв.; обезщетението по чл. 224 от КТ – на 88.69 лв., а
обезщетението по чл. 215 от КТ – на 324 евро.
Безспорно, когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ,
има възможност това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се
отчетат становищата на страните. При проведено пълно, макар и косвено доказване на
основанието, простото оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е
получена от него на друго основание, налага той да докаже това свое твърдение. В случая
преведените от работодателя и трети физически лица суми с посочените 8 преводи не са
получени от ищеца, а от трето за спора юридическо лице. Ищецът не е длъжен да знае,
съответно да навежда в процеса основанието, на което третото лице е получило суми от
работодателя му, нито да провежда доказване на това основание. Единствено факта, че
работникът е едноличен собственик на капитала на третото лице – получател на сумите не
7
обосновава обратен извод. Недоказаното твърдение в отговора на исковата молба за
уговорен неформален начин на плащане на трудовото възнаграждение на трето за
правоотношението лице, не възлага в доказателствена тежест на работника установяването
на друго основание за получаване на сумата от това трето лице. Едва при доказване на
възражението на работодателя в този смисъл, в тежест на работника би възникнала
процесуалната тежест да докаже, че извършеното по уговорения начин плащане на
трудовото възнаграждение е плащане на друго основание. В конкретния случай получател
на преведените без посочено основание суми е трето за спора лице и без значение в тази
насока е обстоятелството, че работникът е едноличен собственик на капитала на ЮЛ,
получател на сумите. Третото лице, получило преведените суми в размер на 4910 лв. не е
страна по делото, нито е привлечено в друго качество, за да проведе доказване на
основанието, на което е получило сумите. Когато работникът не е получател на преведените
без основание на трето лице суми, не може да му се възложи доказателствената тежест да
установи основанието, на което третото лице е получило сумите от работодателя, респ. от
представляващите го физически лица. Т.е. разрешението за пълно, макар и косвено
доказване на основанието за плащане като трудово възнаграждение е приложимо, когато
плащането е извършено на работника, но не и когато плащането е извършено на трето лице.
В тази хипотеза спорът е между платилия и получилия плащането и в тежест на последния е
да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без
основание. В този спор, разрешим в друго производство, не участва ищецът – работник. Ето
защо в рамките на разглеждания спор длъжникът – работодател е следвало да докаже пълно
и главно изпълнение с представяне на категорични доказателства. Такива по делото не са
представени, а и не следват пълно и косвено от извършена съпоставка между размера на
преведените суми в полза на третото лице /4910 лв./, с дължимите от дружеството суми за
трудово възнаграждение, обезщетение за неползван отпуск и командировъчни суми,
дължими на ищеца за процесния период /1425.51 лв. и 324 евро/. Изводът на вещото лице в
заключението по ССчЕ, че чрез описаните преводи по банкова сметка на „Натурал Грийн“
ЕООД, работодателят е заплатил трудовите възнаграждения на работника не е обоснован и е
изолиран, поради което и с оглед съвкупността на доказателствата по делото, съдът не
възприема заключението в тази част.
Ето защо и при липса на други доказателства за плащане и получаване от работника,
съставът на ВОС приема, че престираният от последния труд не е бил заплатен от
работодателя, поради което същият следва да бъде осъден да заплати дължимото трудово
възнаграждение на ищеца за месеците септември – ноември 2018г., както и обезщетения за
неизползван ПГО и при командировка в установените от заключението брутни размери.
Дължимите суми следва се присъдят ведно с обезщетение за забава, от момента на
изискуемостта на вземанията до предявяване на исковата молба в съда, както и със
законната лихва от предявяване на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, въззивникът има право на поискани и доказани разноски. Действително
8
реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение за един
адвокат в размер на 350 лв. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на
въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261512 от 03.12.2020г. по гр.д. № 15936/2019г. по описа на
ВРС, ХХIV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
- на основание чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са отхвърлени предявените от С. С. С. с ЕГН ********** срещу „ЧЕРНОКОЖЕВИ
ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна искове за заплащане на сумата от 1336.82
лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м.
септември до м. ноември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 114.36 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва, считано от деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до 02.10.2019г., както
следва: за м. септември 2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава за периода от
26.10.2018г. до 02.10.2019г. от 32.30 лв.; за м. октомври 2018г. сумата от 510 лв. и
обезщетение за забава, възлизащо на 44.06 лв. за времето от 26.11.2018г. до 02.10.2019г.; за
м. ноември 2018г. сумата от 486.82 лв. и обезщетение за забава от 38 лв. за времето от
26.12.2018г. до 02.10.2019г.;
- на основание чл. 224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и
- на основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро, представляваща
неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни
пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България
– Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут
България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. С. с ЕГН ********** сумите, както следва:
9
- на основание чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1336.82 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от м. септември до м. ноември 2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 114.36 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до
02.10.2019г., както следва: за м. септември 2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава
за периода от 26.10.2018г. до 02.10.2019г. от 32.30 лв.; за м. октомври 2018г. сумата от 510
лв. и обезщетение за забава, възлизащо на 44.06 лв. за времето от 26.11.2018г. до
02.10.2019г.; за м. ноември 2018г. сумата от 486.82 лв. и обезщетение за забава от 38 лв. за
времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г.;
- на основание чл. 224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и
- на основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро, представляваща
неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни
пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България
– Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут
България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261512 от 03.12.2020г. по гр.д. № 15936/2019г. по
описа на ВРС, ХХIV-ти състав, В ЧАСТТА, с която искът за трудово възнаграждение за м.
ноември 2018г. е отхвърлен за разликата от 486.82 лв. до пълния предявен размер от 510 лв.,
както и искът за обезщетение за забава е отхвърлен за разликата от 38 лв. до пълния
предявен размер от 39.81 лв. за времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С. с ЕГН ********** сумата от
350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11