О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348/3.10.2023г.
гр.
Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, XII – ти касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ева Пелова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Мария Хубчева
2. Мария Колева
като
разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 744 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Н.Н.А.,***, срещу Разпореждане №
1471 от 17.07.2023 год. постановено по адм. дело № 557 от 2023 год. по описа на
Административен съд – Пазарджик, с което съдът отказва да признае за
установено, че Н.Н.А. няма достатъчно средства да заплати държавна такса и
отказва освобождаването му от заплащането на държавни такси и разноски по адм.
дело № 557 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
В частната жалба са изложени съображенията за неправилност на
обжалваното разпореждане. Моли същото да бъде отменено.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,
намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, но разгледана
по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Н.Н.А. е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса за
производството по обжалване на Разпореждане № 1268 от 16.06.2023 год. постановено
по адм. дело № 557 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Във връзка с искането по делото е представена Справка вх. № 6028 от 13.07.2023 год.
от Началника на Затвора – Пазарджик относно получавани от А. парични суми,
включително изпращани му от трети лица и присъдени със съдебни актове и за
притежавани от същия движими и недвижими вещи. Видно от същата получените от А.
парични средства от присъдените му обезщетения за неимуществени вреди, са на
стойност 1 139,89 лева. Същите са удържани и преведени на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Ардино, във връзка с наложени запори върху личната
му партида, както следва:
- По ИД №
20195110400039 - 378,89 лева.
- По ИД № 20195110400040
- 405,50 лева.
- По ИД№
20195110400041 -355,50 лева.
Посочено е още, че през 2016 година А. е сключил два договора за
цесия като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка му Гюлюзар
Мюмюн А.. На това основание с бюджетно платежно нареждане от 08.08.2016 год. са
й изплатени суми в размер на 3 029,37 лева по следните изпълнителни дела:
-Изпълнителен лист № 160 от 2014 год. от 10.02.2016 год. по адм.
д. № 160 от 2014 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е
преведена сумата от 2 504,74 лева.
-Изпълнителен лист № 112 от 2014 год. от 10.02.2016 год. по адм.
д. № 112 от 2014 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е
преведена сумата от 524,63 лева.
Също така по делото е представена декларация от молителя за
семейното и имущественото му състояние, в която е заявено, че не разполага с
никакви доходи и няма налично собствено имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима на осн.
чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на
неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.
семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Освобождаването от държавна
такса не е абсолютно право на лицето, което го иска, а е по преценка на съда.
Съобразно посочените в закона критерии съдът може да прецени, че определено
лице няма достатъчно средства, за да понесе разходите по съдебното
производство.
Също така, както правилно е посочено в оспорения съдебен акт, основна
функция на държавната такса е да индицира основателното намерение на страната,
че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които
счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или
държавата.
Предвид многобройните дела, водени от А., което е служебно
известно на съда, искането за освобождаване от държавна такса по всички тях
граничи със злоупотреба с права. Правораздаването е публична услуга.
Дължимостта на такса за тази услуга следва да мотивира правните субекти и към
добросъвестно упражняване на правото на съдебна защита. Освобождаването от
такса не е самоцел и тъй като при основателност на искането и освобождаване на
лицето от задължението за внасяне на такса разноските по производството се
плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда – по арг. на чл. 82, ал. 3 от ГПК, то следва внимателно да се преценява дали са налице основания за
освобождаване на едно лице от задължението за внасяне на дължимата такса. В
случая не може да бъде направен обоснован извод, че частният жалбоподател
следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса, поради което
искането му е неоснователно.
С оглед на изложеното, оспореното определение следва да бъде
оставено в сила като правилно и обосновано.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Административен съд – Пазарджик, XII – ти касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Разпореждане № 1471 от 17.07.2023 год. постановено по адм. дело № 557 от 2023 год.
по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/