№ 29907
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110139379 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 410 и следв. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ от 05.07.2021 г., подадено по куриер на
23.06.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу Д.
ИВ. Т. за следните парични суми:
- 722.34 лв. – главница по Договор за паричен заем № 211790, сключен на 13.09.2018
г. между /фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез интернет платформата „Кредирект“, с падеж 13.09.2019 г.;
- 112.70 лв. – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 13.09.2018 г.
до 13.09.2019 г.;
- 556.96 лв. – договорна неустойка при непредоставено на поне едно обезпечение,
посочено в договора – поръчител или банкова гаранция, за периода от 13.09.2018 г. до
13.09.2019 г., на основание чл. 6.2 от Договор за паричен заем № 211790, сключен на
13.09.2018 г. между /фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез интернет платформата „Кредирект“, с падеж
13.09.2019 г.;
- 139.20 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 14.05.2019 г. до 13.09.2019
г., на основание чл. 37 от Общите условия, при които е сключен Договор за паричен заем №
211790 от 13.09.2018 г., съизмеряваща се с „10% от остатъка от дължимата по договора
сума“;
- 170.69 лв. – законна лихва за забава за периода от 14.11.2018 г. до 01.06.2021 г.
- 75 лв. – разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането.
Излага се твърдение, че въз основа на Договор за паричен заем № 211790, сключен на
13.09.2018 г. между /фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез интернет платформата „Кредирект“, заявителят
е отпуснал на длъжника заем в размер на 800 лв., като бил уговорен размер на
възнаградителна лихва за срока на договора 219.58 лв. Главницата и договорната лихва, в
общ размер на 1019.58лв. следвало да бъдат върнати на 12 месечни погасителни вноски с
1
дата на последната месечна погасителна вноска 13.09.2019 г. Последните обстоятелства се
установяват и от приложения към заявлението Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №
211790 от 13.09.2018 г., в заверен от страната препис.
Излага се твърдение от страна на заявителя, че длъжникът, преди подаване на
заявлението е бил платил на кредитора по договора общата сума от 721.77 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на договора, с които са уговорени
неустойки и разходи за събиране на вземането са нищожни, по следните съображения:
Вземането за неустойка в размер на 556.96 лв. , на основание чл. 6.2 от Договор за
паричен заем № 211790, сключен на 13.09.2018 г. между /фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез интернет
платформата „Кредирект“, с падеж 13.09.2019 г., се основа на твърдения за уговорена
такава, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, да се уговаря неустойка, защото една от
функциите на неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия
по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като
последното е само гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената
неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите по
договора паричен заем задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес –
да върне в срок предоставената в заем сума, заедно с възнаграждението за ползване на
същата – договорната възнаградителна лихва. Отделно от това, от уговореното следва, че
неустойка би се дължала и в случай, че потребителят редовно обслужва кредита. Налице е
противоречие с добрите нрави на така уговорената при сключване на договора неустойка,
което противоречие обоснована нищожност на договора в тази му част – чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна
изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения, по аргумент от нормата на чл. 71 ЗЗД.
Предвид горното съдът приема, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Клаузата за неустойката за забава за периода от 14.05.2019 г. до 13.09.2019 г. в
размер на 139.20 лв. – на основание чл. 37 от Общите условия, при които е сключен Договор
за паричен заем № 211790 от 13.09.2018 г., съизмеряваща се с „10% от остатъка от
дължимата по договора сума“, съдът приема за нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит.
Съдът намира, че вземането за разходи за извънсъдебно събиране на вземането в
претендирания размер от 75 лв., не се дължи, защото доколкото не се твърди да са правени
конкретни разходи във връзка със събирането на вземанията по договора, се касае за такса,
начислявана от кредитора при нередовно обслужване на кредита. В конкретния казус,
предвид потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът –
2
потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такива, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни
услуги, например, са издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл е
решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с решение № 345 от
9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК. Съдът намира, че вземането,
претендирано като разходи за събиране на предоставения заем, представлява такса, свързана
с управлението на кредита, която съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи, поради
нищожност на клаузата, с която е уговорено това вземане, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При това положение и в тази част заявлението следва да се отхвърли на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Предвид горното и доколкото не са налице твърдения и доказателства с общата сума
от 721.77 лв. кои точно вземания на длъжника са били погасени, съдът приема, на основание
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, че е погасена изцяло претендираната законна лихва за забава върху
главницата и върху договорната лихва, за периода от 14.11.2018 г. до 01.06.2021 г., в размер
на 170.69 лв.; изцяло договорната лихва в размер на 219.58 лв., дължима за периода от
13.09.2018 г. до 13.09.2019 г., както и част от главницата до размер на сумата от 331.50 лв.,
чрез плащане, извършено от длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По изложените по – горе съображения, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК следва да бъде уважено за сумата от 468.50 лв. –
главница по Договор за паричен заем № 211790, сключен на 13.09.2018 г. между /фирма/ и
Д. ИВ. Т. чрез интернет платформата „Кредирект“, с падеж 13.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2021 г. до окончателното й плащане, а в
останалата част следва да бъде отхвърлено.
На заявителя следва да се присъдят и направените по делото разноски за дължима
държавна такса в размер на 9.11 лв., съразмерно с уважената част от искането, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 13.18 лв., съразмерно с уважената част от
искането, при база за определяне на възнаграждението – 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
На основание горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от /фирма/ по куриер на 23.06.2021 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. срещу Д. ИВ. Т. за сумата
от 556.96 лв. – договорна неустойка при непредоставено на поне едно обезпечение,
3
посочено в договора – поръчител или банкова гаранция, за периода от 13.09.2018 г. до
13.09.2019 г., поради нищожност на основание чл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 6.2 от
Договор за паричен заем № 211790, сключен на 13.09.2018 г. между /фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез
интернет платформата „Кредирект“, с падеж 13.09.2019 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК; за сумата от 139.20 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 14.05.2019 г. до
13.09.2019 г., на основание чл. 37 от Общите условия, при които е сключен Договор за
паричен заем № 211790 от 13.09.2018 г., съизмеряваща се с „10% от остатъка от дължимата
по договора сума“, поради нищожност на тази клауза, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, съобразно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК; за сумата от 75 лв. – разходи за
събиране на вземането, поради забава в плащането, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК; за сумата от 112.70 лв. – договорна възнаградителна
лихва, дължима за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2019 г., като погасено чрез плащане,
извършено от длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК; за сумата от 170.69
лв. – законна лихва за забава за периода от 14.11.2018 г. до 01.06.2021 г., като погасено чрез
плащане, извършено от длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК; както и
за разликата над сумата от 468.50 лв. – главница по Договор за паричен заем № 211790,
сключен на 13.09.2018 г. между /фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез интернет платформата
„Кредирект“, с падеж 13.09.2019 г. до пълния предявен размер от 722.34 лв., като погасено
чрез плащане, извършено от длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК за сумата от
468.50 лв. – главница по Договор за паричен заем № 211790, сключен на 13.09.2018 г. между
/фирма/ и Д. ИВ. Т. чрез интернет платформата „Кредирект“, с падеж 13.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2021 г. до окончателното й плащане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4