№. 260044 / 10.5.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна И. и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1147 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 ал.1 ГПК, образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката, съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т. – С.” ЕАД, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор твърди в исковата молба, че на 23.12.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л.Г.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx за сумата в размер на 21,15 лева за дялово разпределение, 17,08 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,07 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 15.12.2020г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че с разпореждане, постановено по гр.дело №. 527/2021г. по описа на Районен съд-Монтана, е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 06.04.2021г. съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу Л.Г.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx в едномесечен срок.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на пар. 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди, че според закона, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. “Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Ищецът твърди също така, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в г., които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на, ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купуващите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т. С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т. С.” ЕАД.
Ищецът твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб.№. 173188, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139 а. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т. С.” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №. 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №. 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които са приложени като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Л.Г.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи в на „Т. С.” ЕАД сумата в размер на 21,15 лева за дялово разпределение, 17,08 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,07 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 15.12.2020г., както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л.Г.Т. xxx е представила писмен отговор на исковата молба. Счита иска за недопустим, неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че липсват доказателства, че искът на дружеството е подаден в законорегламентирания месечен срок, т.е. е просрочен. Поддържа, че е съсобственик в режим на СИО със съпругата си Б.С.Т. на следния недвижим имот придобит с покупка - апартамент №. 58, с площ 22,86 кв.м., в б. в. е. ж. г.. Апартаментът се състои от една стая, антре и баня. В посочения смисъл не е пасивно легитимиран да отговарям на 1/2 от насочен против него иск, тъй като не е собственик на ½ ид.част от твърдения от ищцовото дружество топлоснабден имот. Поддържа, че не е клиент на Т. С. ЕАД от 06.10.2010г. поддържа, че е уведомен от дружеството с надлежни съобщения за дължими плащания, в които подробно е посочено за каква услуга се дължат съответните суми, а именно само за подгряване на вода и със съпругата си са извършили последни плащания към „Т.“ ЕАД, за което са им издадени фискални бонове на 08.12.2010г. като са заплатили само за услугата подгряване на топла вода по конкретно посочени по номера фактури от 30.04.2010г., 31.05.20210г. 30.06.2010г. и 31.07 2010г. включително за дялово разпределение. Твърди също, че след посочените дати фактури не са им издавани, съобщения за дължими парични суми не са им изпращани до настоящия момент. Поддържа, че въпреки всичко горепосочено през 2011г. на три пъти през около месец лично посещавал офиса на дружеството в град С., за да се увери, че не е клиент и получавал уверения от различните служителки, че не е клиент на дружеството, а партидата му е закрита. В посочения смисъл не е консумирал и съответно не дължи плащане за консумирана топлоенергия /ТЕ/ за битови нужди, а имотът му не е топлоснабден по смисъла на пар.190 от ДР на ЗЕ, нито е битов клиент по смисъла на пар.1, т.2а - не купува горещо водоснабдяване за собствени битови нужди и не потребява като съсобственик на гореописания имот горещо водоснабдяване на домакинството си. Твърди, че с изненада разбрал, че декември 2020г. „Т. – С.” ЕАД е направила заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу единия от двамата собственици на горепосочения недвижим имот, претендирайки дължима сума от 21,15 лева за дялово разпределение, без уточнение за ползването на каква точно топлинна енергия, от която 17,08 лв. - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. и 4,07 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както законната лихва върху главницата. В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№. 527/2021 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подала възражение.
Установено е, че в исковата молба ищцовото дружество твърди, че ответникът Л.Т. е „Битов клиент“ по смисъла на пар.190 от ДР на ЗЕ, т.е., че купува топлинна енергия с топлопреносител, гореща вода или пара за отопление и горещо водоснабдяване като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - апартамент в град С., ж.к.„Люлин 6“, б. в. е. ап.58. В хода на производството, от събраните по делото доказателства, безспорно бе установено, че ответникът не е клиент на топлинна енергия за битови нужди, тъй като цялата сграда, обслужвана от абонатната станция, не получава топлинна енергия за отопление, а от 06.10.2010 година топлоподаването за битово горещо водоснабдяване е преустановено за недвижимия имот, собственост на ответника Т..
От приетото по делото заключение на вещото лице К.И. се установява, че от 06.10.2010 година ответникът не е клиент на „Т. С.” ЕАД. Вещото лице твърди в заключението си, че към тази дата е изготвен и документ за отчет за апартаментни водомери за аб.№. 173188 за периода от 01.05.2010 година до 30.09.2010 година и са записани последните отчетени данни на свалените два водомера за топла вода в апартамента. От заключението на вещото лице И. е видно също така, че за процесния период няма издавани фактури за ползвана топлинна енергия за БГВ, мощност, отопление, а са издаде 18 броя фактури за дялово разпределение.
По делото е прието и заключението на вещото лице инж.К.Б., от което се установява, че през процесния период в процесната сграда не е ползвана топплинна енергия за отопление и в процесния имот не е ползвана битова гореща вода.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключенията на вещите лица К.И.И. и инж.К.Н.Б..
Предявените от ищеца искови претенции са за установяване съществуването на вземане в размер на 21,15 лева за дялово разпределение, от които 17,08 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,07 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 15.12.2020г..
Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от действащата към момента Наредба за топлоснабдяване, а и по действаща към 06.10.2010г. „Клиентите в сграда - етажна собственост, могат да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или битово горещо водоснабдяване при условията на чл.153, ал.2 ЗЕ. Когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Лицата по ал.2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването, като топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване по ал.2 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.
Установено е от приложените от ответника Т. писмени документи, в частност акт за изключване на топла вода от 06.10.2010г. на „Т. С.“ ЕАД, че той е декларирал пред топлопреносното предприятие, че не желае да бъде потребител на топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и е поискал прекратяване на топлоснабдяването от абонатната станция. Именно въз основа на това искане на ответника, ищецът е преустановил останалото единствено топлоснабдяване в имота, а именно горещото водоснабдяване. Това обстоятелство се установява от приложените по делото протоколи, представени в заверени копия с отговора към исковата молба. В подкрепа на горното е и заключението на техническата експертиза.
С прекратяването на топлоснабдяването е прекратен и договорът за продажба на топлинна енергия между ищеца „Т. С.“ ЕАД и ответника Т.. Поради това, считано от 06.10.2010г. Л.Т. не е потребител на топлинна енергия, респективно не е битов клиент. И след като не е клиент на ищеца, то същият не дължи плащане за топлинна енергия, тъй като такава не е подавана. В подкрепа на това е приетото и неоспорено по делото заключението на техническата експертиза.
В хода на процеса ищецът представи копия на 18 бр.фактури, които фактури не са оформени съгласно изискванията на ЗСч и не представи оригиналите, което бе задължен да изпълни. За отразеното в тях може да бъде направено предположение, че ищецът всъщност е начислил претендираната парична сума за принципно възмездно предоставяната услугата „изчисление“ на дялово разпределение по партиди на потребителите, без ответника реално да е потребител на каквато и да била топлинна енергия, която да бъде разпределяна дялово. Поради тази причина и сумите за дялово разпределение, изписани в приложените фактури са ,,0“ за водомер, индивидуален топломер и разпределител, а е начислената парична сума единствено за ,,партида“ или както бе пояснено от вещото лице топлотехник в последното съдебно заседание, за да бъде разпределено по закрита партида задължение ,,0“ за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото съдът намира, че ищецът следва да заплати на ответника сумата от 607,08 лева – съдебни разноски, съобразно списък за разноските, приложен по делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т. – С.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С., район К. с. у. №. 2., представлявано от А. А. – Изпълнителен директор против Л.Г.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката и чл.86 ЗЗД – да бъде признато за установено по отношение на Л.Г.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи в на „Т. С.” ЕАД сумата в размер на 21,15 лева за дялово разпределение, от които 17,08 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,07 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 15.12.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 527/2021 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Т. – С.” ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С., район К. с. у. №. 2., представлявано от А. А. – Изпълнителен директор да заплати на Л.Г.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 607,08 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :