Мотиви към
Присъда № 136/08.05.2018 г. по НОХД № 74 по описа за 2018 година на Районен
съд Варна, Пети наказателен състав
По отношение
на обвиняемия Я.Е.М. е внесен от Районна прокуратура
Варна обвинителен акт в Районен съд Варна, по който е образувано наказателно дело от общ характер
за извършено деяние по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ затова, че на 09.03.2016 г. в гр.Варна, причинил на В.Е.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
костици, което в своя оздравителен процес е завършило с изкривяване
на носната преграда, което реално затруднява дишането пред носа и
е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалата В.Е.Х. чрез своите
родители майка Й.В.Х. и баща Е.Ж.Х. и техния повереник
адв.Н.В. депозира молба за конституирането на В.Х. като частен обвинител и
граждански ищец и приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство
на граждански иск в размер на 10 000 лева за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди срещу подсъдимите. Гражданския иск бе приет за
съвместно разглеждане и В.Х. бе конституирана като частен обвинител и
граждански ищец по делото.
Подсъдимият декларира желание за приключване на
съдебното производство със сключване на споразумение. Частният обвинител изрази
несъгласие за сключване на споразумение между подсъдимия и Районна прокуратура
Варна, поради което не се пристъпи към сключване на споразумение. Подсъдимият
чрез защитника си изяви желание за провеждане на съдебното производство по реда
на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371 ал.2 от НПК, поради
което с определение на съда съдебното производство продължи по тази процедура.
В съдебно заседание подсъдимият Я.Е.М. се призна
за виновен, призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да
не се събират
доказателства за тези факти. Съдът,
като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
по досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване
на присъдата ще се ползва
от самопризнанието на подсъдимия, без
да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за признаване
на подсъдимия за виновен, налагане на наказание лишаване от свобода за срок от
2 години и 6 месеца при условията на чл.58а от НК, изпълнението на което да
бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, уважаване изцяло на предявения
граждански иск и възлагане на направените разноски на подсъдимия.
Частният обвинител поддържа повдигнатото от
прокуратурата обвинение, счита, че деянието е извършено с изключителна дързост
и цинизъм, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено
с изпитателен срок от 4 години. Моли предявения граждански иск да бъде уважен
изцяло.
Защитникът на подсъдимия – адв.С.Н. от ВАК пледира при безспорност на установената обстановка, с
оглед наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства моли съда при условията на чл.55 от НК да определи наказание пробация в минимален размер. Оспорва основателността на гражданския иск.
В последната си дума подсъдимият Я.Е.М. съжалява за деянието си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пострадалата В.Е.Х. и подсъдимия Я.Е.М. *** и се
познавали още от деца. От месец юли 2015 година двамата имали по-близки
отношения, срещали се и говорили по мобилните телефони, без да са имали интимна
връзка. Подсъдимият М. харесвал св.Х., желаел да осъществят по-интимна връзка и
я ревнувал от други момчета.
На 09.03.2016 г. двамата се чули по телефона и се
уговорили да се видят вечерта. Около 19 часа се срещнали в близост до Основно
училище „Иван Рилски“в гр.Варна, където седнали на една пейка и говорили.
Скарали се и подсъдимият М. взел в себе си мобилния телефон на св.Х..
Подсъдимият М. се ядосал, че св.Х. не искала да има по-интимна връзка с него и
ѝ нанесъл няколко удара в ръка в областта на главата. Св.Х. настояла да
се прибира и се опитала да си тръгне, тогава подс.М. я хванал и я дръпнал, при
което св.Х. паднала на земята, М. ритнал няколко пъти Х. по тялото.
В това време покрай мястото, където се намирали М. и Х.
минал св.М. Г. С. със своята приятелка. Св.С. познавал подс.М. и св.Х., тъй
като живели в една махала. Св.С. видял как подс.М. удря с юмруци Х. по тялото и
я ритал по краката. Св.С. казал на М. да спре да бие Х., подсъдимият М. му
отвърнал, че тя му е гадже и да не се меси. След това св.С. и приятелката му си
тръгнали от мястото.
Подсъдимият М. и Х. спрели да се карат и отново водели
разговор и тръгнали по посока центъра на гр.Варна. След това се качили на
автобус № 409 на градския транспорт и слезли на спирката на Двореца на
културата и спорта и влезли в Морската градина. Там двамата пак се скарали,
подс.М. нанесъл няколко удара на св.Х., след което отново хванали рейс и слезли
на автоспирката на Автогара Варна.
Св.Х. казала на подс.М., че иска да ѝ върне
мобилния телефон и да се прибира, това отново ядосало подсъдимия и той нанесъл
нови удари по лицето и тялото ѝ. В това време покрай тях минал св.О. П. А.,
който познавал подсъдимия и св.Х., тъй като живеели в една махала. Св.Х. го
видяла и се скрила зад него и го помолила да я спаси, той ѝ казал да си
тръгва и тя се прибрала в дома, а подс.М. останал на мястото. Той казал на св.А.,
че двамата със св.Х. били гаджета и се били скарали, св.А. не е видял лично
подс.М. да нанася удари на св.Х..
Около 23 часа подс.М. позвънил по домофона на св.И. Н.
И. и му казал да слезе пред блока да се видят. Св.И. бил братовчед на св.Х..
Св.И. слязъл пред блока, там видял подс.М., който плачел, казал, че по-рано се
скарали със св.Х. и той я пребил от бой, нанесъл ѝ удари с юмруци и
ритници в областта на главата и краката, бил много стресиран и много съжалявал
за действията си.
Около 22,30 часа св.Х. се прибрала в дома си.
Родителите ѝ видели подутини и рани по лицето и краката ѝ, дрехите
ѝ били изцапани и разкъсани. Св.Х. им казала, че е паднала и така е
получила раните си и че я боли носа и главата. Родителите завели св.Х. в Спешно
отделение на МБАЛ“Св.Анна-Варна“, където я прегледали, установили, че има
фрактура на носа и казали, че на следващия ден трябва да постъпи за лечение в
болницата. На 10.03.2016 г. св.Х. постъпила на лечение в болницата, където
останала до 12.03.2016 г. От епикризата, издадена от МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД, УНГ
отделение е видно, че Х. е приета в 11,46 часа на 10.03.2016 г., изписана е в
10,00 часа на 12.03.2016 г., извършена операция репозиция
на носни кости и последваща предна тампонада, с окончателна диагноза „Фрактура осса нозалия“, с подобрение при
изписването и предписание за контролни прегледи на 7 и 30 ден.
На 10.03.2016 г. св.В. Е.Х. посетила Отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД и била прегледан от д-р Д. Г.. Св.Х.
заявила, че предната вечер около 22 часа в подлез в района на Автогара Варна се
спънала и паднала по стълбите и така получила травмите. Било издадено
Медицинско удостоверение № 201/2016 г., от заключението на което е видно, че
при прегледа били установени травматични отоци и кръвонасядания в областта на
лицето, подкожен кръвоизлив в областта на челото, разкъсно-контузна
рана в областта на носа, счупване на носните кости, ожулвания в областта на
двете колена. Тези увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин, в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Дадени са указания за контролен преглед с оглед
на евентуално затруднение в дишането през носа и в тази връзка постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на съдебномедицинска експертиза №
378-2016 г., изготвена в хода на досъдебното производство от д-р Д. И. Г. е видно,
че на 09.03.2016 г. В.Е.Х. е получила следните травматични увреждания:
травматичен оток и ожулване в централната част на челото, травматичен оток и разкъсно-контузна рана по гърба на носа, счупване на
носните кости, кръвонасядане по лигавицата на долната
устна в лявата ѝ половина, отоци и кръвонасядания в областта на лявата
буза и брадата, ожулвания в областта на двете колена.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други в областта на
лицето, падане и удар на двете колена в подлежащата
настилка. При проведения контролен преглед на 18.04.2016 г. е установено, че
оздравителният процес на счупването на носните кости е завършил с изкривяване
на носната преграда, което реално затруднява дишането през носа, в този смисъл
счупването на носните кости е обусловило постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота. В своята съвкупност останалите описани травматични
увреждания са определили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, изготвена на досъдебното
производство от д-р Р. Бояджиева и клиничен психолог Р. Г. е видно, че:
-
освидетелстваната
В. Е.Х. не страда от психично заболяване, по време на изследването не са налице
анамнестични и клинични данни за наличие в минало или
на сегашно психично разстройство;
-
към момента на психологичното изследване е
констатирана повишена нестабилност на нервната система и амбравертност
до интровертност като насоченост. Приоритетни се
явяват чертите и особеностите от т.нар. холеричен и отчасти меланхоличен темпераментов тип личност, а именно: чувствителна,
неспокойна, възбудима, на моменти тревожна, по-лесно
разстройваща се, нестабилна, амбраверт. Цитираните
черти и особености са не само биологични унаследени, но и в следствие на
случилото се и възрастта /края на пубертета и начало на юношеската възраст/, в
която се намира;
-
случилото се е
било твърде неочаквано и е предизвикало значителен стрес у Х., същият се е
превърнал в дистрес, който е повишил страховата готовност, повишена е също раздразнителността и
тревожността.
От служебна бележка изх.№ 782/01.03.2018 г., издадена
от Професионална гимназия по текстил и моден дизайн гр.Варна е видно, че В. Х.
е ученичка в гимназията и през учебната
2015/2016 година е допуснала в периода 09.03.2016 г. до 27.06.2016 г. 322
извинени отсъствия, за които са представени 6 броя оправдателни документа. Към
служебната бележка са приложени от учебното заведение заверени копия от:
-
Медицинска
бележка А№ 3610 от 09.03.2016 г. на името на В. Х., издадена от д-р К. З. с
диагноза „ОВИ“ с предписано домашно лечение на 09.03 и 10.03.16 г.;
-
Медицинско
направление от 12.03.16 г., издадено от д-р С. от МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД на
името на В.Е.Х. с диагноза „f-ra ossa nasaeta Repositio. Тампонада“ с предписание да
се извинят отсъствията от 10.03.16 г. до 18.03.16 г. поради хоспитализация, репозиция и тампонада и да се
освободи от физкултура за 3 дни от 18.03.2016 г.;
-
Медицинско
направление изх.№ 1591/29.03.16 г. на името на В. Е.Х., издадено от д-р В. от
МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД с диагноза „Deviatio s. nasr Vuenus l.c. nasr“ с
предписание за допълнително лечение за 10 дни от 21.03 до 31.03.2016 г. за
отшумяване на последиците от травмите по лицето и зарастване на раните без
опасност от инфектиране;
-
Медицинска
бележка А№ 6279 от 25.04.2016 г. на името на В. Х., издадена от д-р К. З. с
диагноза „Гастродуоден.ак“
с предписано домашно лечение от 11.04 и 30.04.16 г. включително;
-
Медицинско
направление амб.№ 464/03.05.16 г. на името на В.Е.Х.,
издадено от д-р Р. М.ва, интернист-нефролог
с диагноза „Травма на бъбрека. Състояние след хеватургия.
Състояние след комоцио церебри“
с предписание за домашно лечение 29 дни от 03.05.16 до 31.05.16 г.;
-
Медицинска
бележка А№ 9410 от 30.06.2016 г. на името на В. Х., издадена от д-р К. З. с
диагноза „Депресивно разстройство“ с предписано домашно лечение от 01.06 и
30.06.16 г. включително.
В съдебно заседание по искане на частния обвинител и
граждански ищец бяха разпитани в качеството на свидетели М. П. М. и Д.Й. М.а.
Според показания на св.М., който е съпруг на първа братовчедка на св.Х., той
видял Х. 2-3 дни след инцидента, тя била с подут нос, изплашена, притеснена,
затворена, не излизала от дома си и все още не е преодоляла страха. Според св.М.а,
първа братовчедка на св.Х., тя е контактувала често с Х., след инцидента била
насинена, със счупен нос, депресирана, често плачела. Изпитвала страх и се
променила след случката, ходила на психолог.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена чрез обясненията на подсъдимия Я.Е.М.; показанията на свидетелите В.Е.Х.,
Й.В.Х., М. Г. С., О. П. А. и И. Н. И., както и от писмените доказателства
приобщени на основание чл.283 от НПК.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй
като кореспондират с отразената в
обвинителния акт фактическа обстановка и не съдържат съществени противоречия
помежду си и с останалите доказателства. Съдът не кредитира единствено свидетелските
показания на В.Х. в частта им, че след случката подсъдимият я заплашвал със
съобщения по интернет, тъй като няма събрани доказателства, че тези съобщения
са изпратени от него.
Съдът кредитира безусловно и заключенията на
съдебномедицинските и съдебнопсихиатричната експертизи.
С оглед на установеното при медицинските прегледи и
експертиза съдът приема, че в случая е налице постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК.
При формиране на решението си съдът намира следното:
Категорично установено е,
че на процесната дата – 09.03.2016 г. подсъдимият Я.Е.М.
се срещнал с пострадалата В.Х., в процеса на разговора между тях той се ядосал
и й нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото.
След като прецени всички доказателства релевантни по делото
съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за
виновнен
подсъдимия Я.Е.М. в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК - за това, че
на 09.03.2016 г. в гр.Варна, причинил на В.Е.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
носните костици, което в своя оздравителен процес е завършило с изкривяване на носната преграда, което реално затруднява дишането пред носа и е обусловило
постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Правните съображения на съда при вземане на това решение са
следните:
Подсъдимият е извършил активни действия, насочени към
телесното здраве на пострадалата, в резултат на физическото въздействие от
негова страна пострадалата Х. е получила телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Субект на престъплението е пълнолетно физическо лице, български гражданин, осъждан към датата на извършване на деянието,
реабилитиран по право към датата на издаване на присъдата по делото. От служебно изискана актуална справка за
съдимост на подс.М. е видно, че със споразумение от 18.06.2015 г. по НОХД №
2111/2015 г. се е признал за виновен за извършено деяние по чл.198 ал.1
вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и е приел да му бъде наложено наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез кметството по местоживеене. От Справка Р-453 от 29.01.2018 г., издадена от Районна
прокуратура Варна е видно, че наказанието обществено порицание е изпълнено на
25.06.2015 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 86 ал.1 от НК реабилитацията настъпва по право в следните случаи:
3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба,
обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от
изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и
4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на
две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от
общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че насочвайки удари към жизненоважни
органи на пострадалата може да й причини наранявания, които сериозно да увредят
здравето й и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Като причина за извършване на деянието се установи
незачитане на личната неприкосновеност.
При определяне на вида и размера на наказанията на
подсъдимия, съдът взе предвид следното:
Принципът за индивидуализация на наказанието е основно
ръководно начало за неговото налагане на лицата, извършили престъпление,
намерил е своето развитие в разпоредбата на чл.35 ал.3 от НК, че наказанието е
съответно на престъплението и според него съдът е длъжен да съобрази
наказанието с индивидуалните особености на конкретния случай.
Основното правило за определяне на наказанието е
уредено в разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, според която съдът задължително
определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и като
взема предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите
за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Предвиденото в чл.129 ал.1 от НК наказание е
лишаване от свобода до шест години. Съгласно императивната разпоредба
на чл.373 ал.2 от НПК, когато подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да
не се събират
доказателства за тези факти, съдът
определя наказанието при условията на
чл.58а от НК, като при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373 ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Но съгласно ал.4 на
същия член в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 - 3 и
условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. В
случая за подсъдимия чл.55 от НК е по-благоприятен, защото предоставя
възможност за определяне на наказание по-леко от наказанието лишаване от
свобода.
Условията за прилагане на чл.55 от НК са наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко.
Преценявайки степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът установи следното:
Обществената опасност на конкретното деяние според
съда е по-ниска от обикновените прояви на причиняване на средна телесна
повреда. Причинена е фрактура на носните кости, което по принцип е лека телесна
повреда, но когато оздравителният процес на счупването на носните кости е
завършил с изкривяване на носната преграда, което реално затруднява дишането
през носа, това обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота
или средна телесна повреда.
Съдът определи като ниска и обществената опасност на
подсъдимия. Същите не е осъждан към момента на произнасяне на присъдата, има добри
характеристични данни, няма регистрирани престъпни и противообществени прояви. Деянието
му е инцидентно и се дължи единствено на желанието му за по-интимна връзка с
пострадалата Х. и изпадането му афектно състояние
поради нейния отказ.
Към момента на извършване на деянието подс.М. е бил на
18 години, възраст, за която са характерни импулсивните прояви, без да се
отчитат възможните неблагоприятни последици, което е налице и в конкретния
случай, като подсъдимият е действал под влияние на чувствата и емоциите си и с
оглед малкия му житейски опит не е осъзнал възможните последици от действията
си.
Изложените по-горе обстоятелства дават основание на
съда да приеме, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства:
- чисто съдебно минало към датата на постановяване на присъдата;
- млада възраст;
- добри характеристични данни;
- липса на други противообществени прояви;
- инцидентност на деянието;
- наличието на лични мотиви,
посочени по-горе, за извършване на
деянието, деянието е извършено по време
на личен конфликт с момичето,
което той харесвал, което безспорно сочи на лични
мотиви в реализирането на престъпното деяние, в основата на поведението на подсъдимия е яда от отказа на пострадалата, а не демонстрация на незачитане на телесната
неприкосновеност на пострадалата или манифестиране на явно неуважение към обществото и установения правов ред;
- по-ниската степен на увреждането на телесното здраве на пострадалата в
сравнение с обикновените случаи на причиняване на средна телесна повреда;
- заявеното пред
съда критично отношение към деянието;
- добро процесуално поведение, обективирано и чрез направените от
подсъдимите самопризнания. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение №1/06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г., ОСНК ВКС РБ, при определяне
на наказанието по чл.373 т.2 от НПК самопризнанието не следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението
и неговия извършител.
Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на
подсъдимия съдът отчита, че той на няколко пъти е нанасъл
удари по лицето и тялото на пострадалата Х..
Съобразявайки тези обстоятелства, както и по-ниската
обществена опасност на деянието и подсъдимия и подбудите за извършването му,
съдът счита, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за престъпление по
чл.129 ал.1 от НК би се оказало несъразмерно тежко за конкретното деяние,
поради което приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Тъй като за престъпление по
чл.129 ал.1 от НК не е предвиден най-нисък размер, съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК съдът
замени наказанието лишаване от свобода с пробация.
С оглед изложените
изводи за обществената опасност на подсъдимия и на деянието, подбудите за неговото извършване и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът
прецени, че целите на наказанието
ще бъдат постигнати с определяне на наказания
„пробация” с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една
година и шест месеца, „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с
продължителност 150 часа за една календарна година и „включване в програма за
обществено въздействие“ за срок от една календарна година.
По предявения граждански иск:
След като съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, прие, че предявения
в наказателното производство граждански иск е доказан по основание. В резултат
на деянието гражданския ищец Х. е претърпяла телесни увреждания, които не са
значими по своето естество, но са изисквали ангажирането на средства и време за
лечението им. Естествено е с оглед местоположението на основното увреждане –
носа на пострадалата, това да е довело до неудобство, понасяне на физическа
болка и морални страдания. Съдът отчита младостта и доброто здраве на
пострадалата, както и личните възприятия, че към момента тези увреждания не са
довели до загрозяващ лицето ефект. Съдът кредитира относително представени
медицински документи за лечение в домашни условия след инцидента, като
кредитира представени медицински бележки и направления за домашно лечение от
09.03.2016 г. до 31.03.2016 г. и от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г., тъй като в
тях като диагноза са посочени увреждания и разстройство, които могат да са в причинно-следстванета връзка с действията на подсъдимия, а
останалите медицински документи касая други заболявания, за които не бяха
представени доказателства, че са причинени в резултат на деянието на
подсъдимия. Не бяха представени от гражданския ищец доказателства за направени
разноски във връзка с лечение на получени увреждания. В този смисъл съдът прие,
че по справедливост граждански иск следва да бъде уважен за сумата от 4000 лв.,
а за разликата над нея да бъде отхвърлен като недоказан.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски и адвокатското възнаграждение на повереника на гражданския ищец
и частен обвинител.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: