Решение по дело №8151/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 329                                            23.01.2020г.                                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                                  ХХ граждански състав     

На девети януари                                                                две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

при секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 8151 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

               Производството е образувано по повод искова молба от С.Г.Б., ЕГН ********** *** против ГД“Гранична полиция“ за осъждане на ответника да заплати сумата от 40 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, сумата от 1383.75 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд в размер на 234.52 часа за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 63.10 лева лихва за забава върху главницата от 1383.75 лева за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди се, че ищецът като ***** е полагал труд през процесния период в група “Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас. Положил е извънреден труд в размер на 10 часа, който не му е заплатен. Работил е на 12-часови смени и е положил 1640 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 води до извънреден труд от 234.52 часа, който е трябвало да се заплати от ответника. Доколкото според чл.186, ал.6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение, искът е в размер на 1383.75 лева. Ответникът дължи и лихва за забава върху главниците от момента, в който са станали изискуеми. Моли се искът да се уважи.

               В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Предявява възражение за погасяване на иска по давност за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. За процесния период ищецът е полагал 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. С Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е регламентирано отчитането на извънреден труд за периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Според чл.31, ал.2 от Наредбата, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по 0.143. За останалия период важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които не предвиждат такова преизчисление. Не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи само за работници по трудово правоотношение. Не е налице извънреден труд, понеже ищецът не е полагал труд извън рамките на установеното работно време. Ето защо по принцип нощният труд не е извънреден труд. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

               В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 1580.08 лева възнаграждение за извънреден труд от преизчислението на нощен труд в дневен и 230.96 лева лихва за забава.

               Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

               Не се спори между страните, че ищецът е служител на ГД“Гранична полиция“ за процесния период.

               Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г. е положил 1592 часа нощен труд на смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1592 часа става 1819.66 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1592 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното възнаграждение за нощен труд възлиза общо на 398 лева, които са заплатени. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 227.66 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 227.66 часа възлиза на 1580.08 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

               Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

               В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2.

               Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

               Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

               През процесния период 01.09.2016г. – 31.08.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавана от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.

               В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г. и действаща през процесния период/ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

               Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 398 лева.

               По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за процесния период е приложима субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

               Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 1819.66 часа. Разликата от 227.66 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1580.08 лева.

               Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

               Възражението, че искът е погасен по давност за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. е неоснователно, тъй като исковата молба е подадена на 30.09.2019г., когато още не са изтекли 3 години от настъпването на изискуемостта на възнаграждението за извънреден труд за септември 2016г.

               Доколкото с изменението на иска се претендира именно 1580.08 лева за извънреден труд от 227.66 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

               По иска за мораторната лихва:

               Този иск е частично основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е в размер на 230.96 лева, но тя е дала заключение, приемайки, че забавата за всяко възнаграждение настъпва още на първо число на следващия месец. Това е неправилно, тъй като отчитането на извънредния труд е сумарно, на всеки тримесечен период, поради което забавата за възнагражденията в съответния тримесечен период настъпва на 30-то число на месеца, следващ този период. По реда на чл.162 ГПК съдът изчисли размера на лихвата, на базата на настъпването на забавата след тримесечния период, на 205.02 лева, за периода от 30.10.2016г. до 30.09.2019г., и за толкова следва да се уважи и искът, като се отхвърли за разликата над 205.02 лева до целия търсен размер от 230.96 лева и за периода от 01.10.2016г. до 29.10.2016г.

               Искът за заплащане на възнаграждение от 40 лева за извънреден труд от 10 часа за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. се явява неоснователен. Според експертизата, за посочения период е бил положен 199 часа извънреден труд, който обаче е платен в общ размер на 1428.41 лева. След като трудът е заплатен, включително и процесният труд от 10 часа, ищецът няма материалната легитимация да предявява иск за заплащането му в настоящото производство. Искът подлежи на отхвърляне.

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 433.97 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 113.20 лева и 192 лева за експертиза. Не е основателно възражението за прекомерност, тъй като са предявени два иска, като за всеки иск се дължи възнаграждение.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 5.34 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на С.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата от 1580.08 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева и осем стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 227.66 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., 1592 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 205.02 лева /двеста и пет лева и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 30.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 205.02 лева до целия търсен размер от 230.96 лева лихва за забава и за периода от 01.10.2016г. до 29.10.2016г.

               ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.Б., ЕГН ********** *** за осъждане на Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 да му заплати сумата от 40 лева /четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на С.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата от 433.97 лева /четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 113.20 лева /сто и тринадесет лева и двадесет стотинки/ и 192 лева /сто деветдесет и два лева/ разноски за експертиза.

               ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 сумата от 5.34 лева /пет лева и тридесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от 23.01.2020г.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

СА