Мотиви
към определение по НЧД № 4787/2018 г. на
СГС – НО, 20-ти състав
Производството е по реда на чл. 457
от НПК.
Образувано е по предложение от г.п.на
Р.Б., направено по реда на чл. 457, ал. 1 от НПК, за решаване на въпросите,
свързани с изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд, срещу
българския гражданин Й.З.Г., а именно за изпълнението на присъда от 23.05.2017
г. на Областен съд Корнойбург, Република Австрия, постановена по дело № 613 Нv9/17р – 36, изменена с решение от
09.10.2017 г. на Върховен Областен съд Виена, по дело № 1132 Вs 235/17d, влязла в сила на
09.10.2017 г., с която българският гражданин е признат за виновен и осъден на
наказание „лишаване от свобода“, за срок от седем години, за извършено престъпление
по § 127, § 128, ал. 1, цифра 5, § 129, ал. 1, цифра 1, цифра 2 и ал. 2, цифра
1, § 130, ал. 3 и § 15 от Наказателния кодекс (НК) на Република Австрия.
В проведеното открито съдебно
заседание, прокурорът от СГП поддържа изцяло така направеното предложение. Пледира
съдът да постанови определение, с което да приспособи към условията на
българското законодателство присъдата на австрийския съд, спрямо българския
гражданин Й.Г.. Посочва приложимия, според него, текст от българския
наказателен закон, а именно по чл. 195, ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Счита, че следва да бъде
приспаднато времето, през което осъденото лице е било предварително задържано и
е търпяло наказанието, както и времето, през което е задържан в Р. България, до
влизане на определението в сила. Намира, че наказанието, наложено на българския
гражданин от австрийския съд, не следва да бъде редуцирано, тъй като не
надхвърля максимално предвидения такъв по българския НК. Предлага определяне на
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на остатъка от наказанието в Р.Б..
Изразява становище за неоснователност на претенцията за зачитане на положения в
пенитенциарните заведения в Р. Австрия труд от осъдения.
Защитата също намира, че са налице
предпоставките на чл. 457 от НПК за приспособяване на присъдата на австрийския
съд. Съгласява се с посочената от представителя на СГП правна квалификация по
българския НК. Желае приспадане от периода на наказанието на положения от
осъденото лице в Р. Австрия, като в тази връзка се обосновава с ТР № 3/2013 г. на ОСНК на ВКС.
Осъденото лице, в правото си на
лична защита, се придържа към изразеното от защитата му становище.
В правото си на последна дума,
осъденият Г. посочва, че няма какво да добави към казаното от адвоката му.
Съдът, като прецени изложеното в
предложението на главния прокурор, събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и съобразявайки приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното :
С присъда от 23.05.2017 г. на
Областен съд Корнойбург, Република Австрия, постановена по дело № 613 Нv9/17р – 36, изменена с решение от
09.10.2017 г. на Върховен Областен съд Виена, по дело № 1132 Вs 235/17d, влязла в сила на
09.10.2017 г., българският гражданин Й.З.Г., роден на *** г., в гр. Кресна,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование
(завършен 5 клас), по професия готвач, живущ ***, ЕГН **********, е бил признат
за виновен и е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“, за срок от седем
години, за извършено престъпление по § 127, § 128, ал. 1, цифра 5, § 129, ал.
1, цифра 1, цифра 2 и ал. 2, цифра 1, § 130, ал. 3 и § 15 от НК на Р. Австрия,
изразяващо се в това, че :
1. за времето от 28.11.2016 г. до
05.12.2016 г., в Република Австрия, на различни места в Х. наД., чрез системно
извършване на кражби с взлом в долупосочените жилища и сгради, с цел незаконно
да се обогати, откраднал и съответно опитал да отнеме вещи, чиято стойност не
надвишава 5 000 (пет хиляди) евро, а именно :
- „******, на М.С.и Й.С., прескочил
през оградата, влязъл в двора и се опитал да отвори прозорец на мазе и врата на
тераса, като останал само при опит, защото не могъл да влезе в къщата ;
- „*******, наР.И М.Ф., се опитал с
насилие да отвори входната врата, като останал само при опит, защото не могъл
да влезе в къщата ;
- „*******, съответно „*********, от
Л.Г.и Ф.Г., като е прескочил оградата и е влязъл в двора на къщата, опитал се е
да отвори прозореца на хола и накрая е разбил външната врата, взел кутия за
бижута, бижута, пари в брой, 4 златни дуката (монети), слънчеви очила, всичко
на обща стойност 11 000 (единадесет хиляди) евро ;
- „********, от Др. Д.Ф., направил
опит да отвор входната врата и да влезе в къщата, но не успял, като останал
само с опит ;
- „******, тенис – клуб „Х. наД.“,
като прескочил оградата на терена и през вратата на терасата влязъл, отворил
парична касета и влез паричната сума от 2 (две) евро.
2. Съзнателно и умишлено, в съдружие
с неустановен до момента съучастник, през нощта на 09.01.2017 г. срещу
10.01.2017 г., във Вьордерн,
- „********, К.Б., се опитали да
отворят с отвертка вратата на терасата, но не могли да влязат в къщата, поради
което останали само с опит ;
- „********, от Х.Ч., чрез
прескачане на оградата и влизане в двора и в къщата, взимат пари в брой – 50
(петдесет) евро ;
- „********А.И А.Т., чрез прескачане
на оградата – ограденото и направен опит да отворят с отвертка входната врата и
четири врати на тераси, останали при опит, защото извършителите били изненадани
на местопрестъплението и избягали, а Й.Г. е бил хванат – арестуван.
Отделно, с административно решение (присъда)
№ IFA **********, VZ ********* от 13.01.2018 г. на
Федералната служба за чужденци и убежище (ФСЧУ) на Р. Австрия, на българският
гражданин е наложено експулсиране от Р. Австрия, с безсрочна забрана (л. 52 и
л. 73) за пребиваване в страната, на основание § 67, ал. 1 и ал. 3 от изменения
Закон за чужденците, обн. Федерален държавен вестник І № 100/2005 (FPG).
Преди постановяване на посочената
присъда, осъденото лице е било задържано под стража, считано от 10.01.2017 г.
до 09.10.2017 г., а от 09.10.2017 г. е започнало да изтърпява наказанието си в
съответното пенитенциарно заведение в Р. Австрия.
Поради наличието на условията по чл.
3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983 г. в гр.
Страсбург, Р. Франция, ратифицирана от Р. България със закон, обн. ДВ, бр.
39/10.05.1984 г., обнародвана в ДВ, бр. 8/24.01.1995 г.) (по-надолу наричана за
краткост само Конвенцията), е бил извършен трансфер на осъденото лице, от Р.
Австрия в Р. България, на 27.09.2018 г., след което същият бил настанен в
затвора – гр. София, до решаване на въпросите, свързани с изпълнението на
влязлата в сила присъда на австрийския съд.
Видно от изрично посоченото в
допълнително изисканата и получена информация от затвора в Корнойбург, Р.
Австрия (л. 246, л. 251), компетентните австрийски власти не са приспаднали от
присъдата на осъденото лице времето, през което то е полагало труд в
пенитенциарните заведения там, тъй като няма законова възможност за това.
При така установената фактическа
обстановка, съдебният състав намери, че са налице предпоставките по чл. 3, ал.
1, чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2, б. „а”, б. „b” и б. „d“ от Конвенцията и на чл. 453 - 457 от НПК, за приемане за изпълнение на присъдата на чуждестранния съд. Формалните
предпоставки на закона (чл. 453 – чл. 457 на НПК и чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и
ал. 3 и чл. 6, ал. 2, б. „а”, б. „b” и б. „d“ от Конвенцията) са налице,
доколкото :
- има постановена присъда на
чуждестранен съд, която е окончателна (влязла в сила) ;
- осъденото лице е български
гражданин ;
- след влизане в сила на присъдата
на австрийския съд е постановена последващо административно решение („присъда“ № IFA **********, VZ ********* от 13.01.2018
г. на ФСЧУ на Р. Австрия), включващо експулсиране на осъденият Г. и забрана за
пребиваване на територията на Р. Австрия, за неопределено време ;
- осъденият български гражданин е
предаден (трансфериран) в Р. България ;
- срокът от присъдата, останал за
изтърпяване от осъденото лице е по-голям от шест месеца ;
- деянието, за което е бил осъден в Р.
Австрия българският гражданин, представлява престъпление и по НК на Р. България
;
- на Р. България е предоставена
изискуемата се, съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2, б. „а”, б. „b” и
б. „d“ от Конвенцията, информация, в съответната предвидена форма.
Съдът прецени от посоченото в
присъдата на чуждестранния съд фактическо обвинение, че престъпната деятелност,
за което българският гражданин е осъден, следва да се квалифицира по българския
наказателен закон като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл.194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. 26, ал. 1 от НК на
Р. България. В тази насока, съдът в основни линии споделя изразеното становище
на участващия в съдебното заседание прокурор, както и на приобщилия се към него
защитник, досежно коректната правна квалификация на извършеното от осъденото
лице. Намира, обаче, за разлика от предложената от прокуратурата правна
квалификация, че откъм фактическа страна, продължаваното престъпление на
осъдения Г. не осъществява квалифициращия елемент на т. 4 на ал. 1 на чл. 195
от НК, а именно за извършването му не е използвано моторно превозно средство
(МПС), техническо средство или специален начин. Това е така, тъй като визираното
в присъдата използване на техническо средство – отвертка, при две от деянията,
останали на фазата на опита, от общо осем деяния, в никакъв случай не повлиява значително
върху тежестта на цялата престъпна дейност, извършена от осъденото лице. Също
така, настоящият съдебен състав прецени, че тъй като повечето деяния са
останали на фазата на опита – пет от общо осем, усложнената му – продължавана,
престъпна дейност следва да се квалифицира именно като опит. За да квалифицира
като продължавано престъпление инкриминираната деятелност, за която е осъден в
Р. Австрия българският гражданин, СГС отчете, от една страна, дадената в
словесна форма правна квалификация от австрийския съд, като „престъпление на системно извършване на
кражба с взлом“ (л. 89), а от друга – непродължителният период от време,
през който тя е била консумирана – от 28.11.2016 г. до нощта на 09.01.2017 г.
срещу 10.01.2017 г. Инкриминираните деяния, също така, безспорно покриват и
другото изискване за наличие на продължавана престъпна дейност, а именно
осъществяват, всеки един от тях поотделно, състава на едно и също престъпление,
като са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което следващите се явяват продължение, от обективна и субективна страна, на
предшестващите. От друга страна, продължаваната престъпна активност на
осъденият Г. се явява и извършена в съучастие, съгласно изложените в
диспозитива на влязлата в сила австрийска присъда, както и в мотивите към нея,
приети за установени факти.
При решаване на въпросите във връзка
с изпълнението на присъдата на чуждестранния съд, настоящият съдебен състав се
ръководи от формулировката на престъпния състав, така, както е очертан в Наказателния
кодекс на Р. Австрия, преценявайки сходството му с нормите от българския НК и
от фактическите положения, приети от чуждестранния съд. Според този съд са
налице условията за приемане на присъдата на чуждестранния съд за изпълнение,
тъй като е налице съответствие между обективните и субективни признаци от
състава на престъплението, за което българският гражданин е осъден в чуждата
страна, и състав на престъпление от българския НК.
След приемане за изпълнение на
присъдата на чешкия съд, съдебната юрисдикция на Р. България, като
изпълняващата страна, е обвързана от правния характер и срока на наказанието
така, както са определени от осъдилата българския гражданин страна, в
съответствие с аргументите, изложени по-горе. Настоящият съдебен състав намира
за необходимо да отбележи, че това обвързване, на плоскостта и на
гореизложените съображения, пряко произтича и от текста на чл. 10, т. 1 от Конвенцията
(„В случай, че се продължи изпълнение на
наказанието, изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на
наказанието, както са определени от осъдилата държава.”). Р. България е
направила изрична декларация в този смисъл, съобразно правото и по чл. 3, т. 3
от Конвенцията, че ще го прилага, във връзка с чл. 9, ал. 1, б. „а” и б. „b”,
при приемане продължаване изпълнението на наказанието (чл. единствен, ал. 2, б.
„а” от Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по
наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за
трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата
допълнителни протокола към нея, обн. ДВ, бр. 39/10.05.1984 г., обнародвана в
ДВ, бр. 8/24.01.1995 г.).
Съдът, с оглед изрично направеното
искане от защитата за приспадане на времето, през което осъденото лице е
полагало труд в пенитенциарните заведения в Р. Австрия, отбелязва, че това би
било незаконосъобразно и в противоречие с указаното в ТР № 3/2107 г. на ОСНК на ВКС, постановено по т.
д. № 3/2016 г. Със същото е прието за
изгубило сила посоченото в т. 3 от ТР №
3/2013 г. на ОСНК на ВКС, на което конкретно се позова защитата, а именно че „Положеният общественополезен труд от
трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде
зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от
издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения
труд“, когато се отнася за трансфер на осъдено лице от държава – членка на
ЕС, какъвто е и настоящият случай. Именно в този смисъл е и решението на Съда
на ЕС (СЕС) от 08.11.2016 г., Голям състав, постановено по дело С – 554/14,
образувано по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от
СГС. Следва да се отбележи, че освен задължителната сила на тълкувателните решения
на ВКС (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), заключенията на СЕС по конкретно преюдициално
запитване също са с обвързваща сила за националните юрисдикции и създават
задължение за тяхното спазване.
Тъй като определеното от
чуждестранния съд наказание не надхвърля максималното наказание, предвидено в
българския закон за извършеното от българския гражданин престъпление, не се
налага редукцията му по реда на чл. 457, ал. 4 от НПК.
Доколкото осъденият Г. е с чисто
съдебно минало, но наложеното му от осъдилата го държава наказание „лишаване от
свобода“ е за умишлено престъпление и е със срок, надвишаващ пет години, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС следва да се определи
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на остатъка от наказанието.
С оглед разпоредбата на чл. 457, ал.
5 от НПК, следва да се приспадне предварителното задържане, преди влизане в
сила на присъдата, а именно от 10.01.2017 г. до 09.10.2017 г., както и времето,
през което осъденото лице е изтърпявало в Р. Австрия наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, от 09.10.2017 г. до фактическото му предаване на компетентните
български власти на 27.09.2018 г., а също и времето, през което е бил задържан
след трансфера му в Р. България, считано от 27.09.2018 г. до влизане на
настоящото определение в сила.
Така мотивиран, съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2.
....................