№ 403
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110141345 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1
ЗЗД от Х. Б. А. срещу „К-----------” ЕАД, с искане за признаване за установено
съществуването на парично вземане в размер на сумата от 114,05 лева, представляваща
недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по
договор за потребителски кредит № 2174032/26.01.2020 г., сключен с ответника, и по
договор за предоставяне на поръчителство от 26.01.2020г., сключен с „А------“ ЕООД, ведно
със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 883/2021 г. по описа на СРС, 26
състав.
Ищецът твърди, че на 26.01.2020 г. в качеството си на кредитополучател е сключила с
ответника договор за потребителски кредит № 2174032, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заем в размер на 1600 лв. при следните условия – срок на кредита от
18 месеца, ГПР – 21,94 % и годишен лихвен процент – 20 %. Сочи се, че във връзка с
посочения договор на 26.01.2020 г. ищцата сключила с „А------“ ЕООД договор за
поръчителство, по силата на който последният се е задължил като поръчител за
задълженията по договора за кредит в случай на неизпълнение от страна на ищеца. Твърди,
че заплатила на ответника сумата от общо 1979,21 лв., с което върнала получената по
договора за кредит сума в размер на 1600 лв. и уговорената по договора възнаградителна
лихва в размер на 265,16 лева. Сочи, че надплатила сума в претендирания размер от 114,05
лева, която била начислена въз основа на нищожни и неравноправни клаузи за неустойка
при непредставяне на обезпечение. Поддържа, че съдът следва да изследва дали договорът
за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни,
като противоречащи на императивни норми на ЗЗП и ЗПК. В случай, че съдът приеме, че
1
договорите не са недействителни, поддържа да е налице нищожност на отделни техни
клаузи, като счита, че са нищожни уговорките за учредяване на поръчителство, тъй като са в
противоречие с ЗЗП и ЗПК. С оглед изложеното, за ищцата е било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 1600 лева и
възнаградителна лихва в размер на 265,16 лева, а с надплатената над този размер сума от
114,05 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена
без основание. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на
дължимостта на процесната сума и присъждане на разноски в производството.
Ответникът „К-----------” ЕАД е депозирал в срок отговор на искова молба, в който
оспорва исковата претенция. Поддържа, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по процесния договор, както и че същият е действителен и не съдържа
нищожни клаузи, които да противоречат на закона и на добрите нрави. Навеждат се доводи,
че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е изискване за сключване
на договора за кредит, като това е избор на потребителя и е предвидено като възможност в
приложимите общи условия. Твърди, че на ищеца е предоставена преддоговорна
информация относно клаузите на договора. Не оспорва, че ищецът е извършил плащания по
договора за кредит в общ размер от 1979,21 лева, като със същата са погасени главница от
675,88 лева, договорна лихва от 191,96 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., 0,31
лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1111,06
лева – администрирани към „А------“ ЕООД за погасяване на задължения на ищеца към това
юридическо лице. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
2174032/26.01.2020 г.; че ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство от
26.01.2020г. с „А------“ ЕООД; ищецът е извършил плащания по договора за кредит в общ
размер от 1979,21 лева, като със същата са погасени главница от 675,88 лева, договорна
лихва от 191,96 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., 0,31 лева – обезщетение за
забава за периода от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1111,06 лева –
администрирани към „А------“ ЕООД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от
ГПК, установи следното от правна и фактическа страна:
Между Х. Б. А. и „К-----------" ЕАД е сключен Договор за кредит от №
2174032/26.01.2020 за сумата от 1600 лева. В договорът за кредит в чл. 4 е предвидено в
срок най-късно до 10 дни кредитополучателя да предостави банкова гаранция или до 48 часа
да представи договор за поръчителство, с одобрено от кредитополучателя юридическо лице.
По отношение на процесния договор, като такъв за потребителски кредит, сключен
при условията на ЗПК, са приложими нормите на ЗЗП и по-специално чл. 143- чл. 148 ЗЗП –
чл. 24 ЗПК. В чл. 143 ЗЗП е посочено общо правилно, въз основа на което да бъде преценено
дали дадена клауза от потребителски договор е неравноправна, като е предвидено, че такава
е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 4 от Договора
заемателят се е задължил да представи в определен срок обезпечение на заема, чрез
поръчител или банкова гаранция. В изпълнение на изискванията на чл. 4 от Договора за
кредит е представен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
2
кредитополучателя и „А------“ ЕООД от 26.01.2020 г.
По отношения на сключения Договор за поръчителство от 26.01.2020 г., сключен с „А--
----“ ЕООД, съдът намира, че е нищожен. Доколкото в случая се касае за потребителски
спор, съдът следи и служебно за наличие на неравноправни клаузи. Сключения договор за
поръчителство, предвиждащ заплащане на такса за услугата в размер на 123,41 лева е
нищожен. Тази такса по своя характер е несъответна на предоставената услуга и размера на
кредита, който обезпечава. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски на заема
и да се изплаща на вноски за периода на кредита, като по този начин се отклонява от
функцията си на такса за предоставена услуга, която следва да покрие риска за поръчителя
от неплащане на кредита и води до скрито оскъпяване на кредита. Отложеното плащане на
таксата по договор за предоставяне на поръчителство по никакъв начин не покрива риска за
лицето, предоставило поръчителството от неплащане, което води до извода, че функцията на
този договор е различна, а именно представлява допълнителна такса по договора за кредит.
Посоченият в размер на разходите по заема за потребителя като ГПР, нараства
допълнително с размера на таксата по договора за предоставяне на поръчителство.
Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно, чрез
заплащането и на свързано с него лице. Именно възнаградителната договорна лихва
обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че договора за предоставяне на
поръчителство въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и
посоченият общ размер на плащанията /главница и договорна лихва. Съгласно чл.19 от
ЗПКр, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в
него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
От една страна, таксата за поръчителство е включена като падежно вземане, а от друга –
същата е предвидена в размер, който не съответства на предоставената услуга тъй като е
съизмерима с около 8 % от размера на сумата предоставена като заем. По този начин се
заобикаля ограничението в чл. 19, ал.4 ЗПКр ГПР. В чл. 4 от Договора за заем е предвидено
да се предостави обезпечение в определен срок от сключването му, като са посочени две
възможности за заемополучателя. Първата възможност за предоставяне на банкова
гаранция. Банкова гаранция за потребител физическо лице, желаещо да ползва кредитен
продукт тип „бърз кредит“ не само е неизпълнимо, но би било и безсмислено за заемателя,
който дори в случай че отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция
би могъл да ползва многократно по-изгодно банково финансиране. Втората възможност за
осигуряване в рамките на 48 часа на поръчител – юридическо лице, одобрен от кредитора е
на практика принуда заемателя да сключи договор за поръчителство, с посочено от
кредитора лице. Тези предвидени две възможности за кредитополучателя са посочени в
договора „pro forma“, за да замаскират принудата на потребителя да сключи договор за
поръчителство с посочено от кредитора дружество – поръчител. В подкрепа на това е и
факта, че договора за заем и договора за поръчителство са сключени в един и същи ден. На
заемополучателя дори не му е даден формално 48 часовия, съответно 10 дневния срок,
посочен в чл. 4, за да направи информиран избор коя от възможностите да избере.
Съгласно &1 от ДР на ЗПКр „общ разход по кредита за потребителя „ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
3
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Договорът за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и добрите търговски
практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния да
заплати необосновано висока такса за задължителни допълнителни услуги. Такава
разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството
на договора за заем/потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и
таксата.
Плащанията по нищожния договор за поръчителство са извършени чрез дружеството-
ответник „К-----------“ ЕАД, което е получател на недължимо платените суми и следва да ги
върне на ищеца. Отношенията между кредитора „К-----------“ ЕАД и поръчителя „А------“
ЕООД относно получените суми и по нататъшното разпореждане с тях е предмет на
уреждане помежду им.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К------“ ЕАД, ЕИК -------- дължи на Х. Б. А.
ЕГН ********** сумата от 114,05 лева, представляваща недължимо платена сума на
кредитора „К------“ ЕАД за възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между Х. Б. А. ЕГН и „А------“ ЕООД от 26.01.2020 г.
ОСЪЖДА „К------“ ЕАД, ЕИК -------- да заплати на Х. Б. А. ЕГН ********** сумата от
25 лева разноски по делото, съгласно приложения списък.
ОСЪЖДА „К------“ ЕАД, ЕИК -------- да заплати на адв. М---- Л. Л., ЕГН********** от
АК- София сумата от 300 лева адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4