РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7483
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Т.Г.Х. против З. „Б.В.И.Г.“, с което е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.).
Ищецът твърди, че на 08.03.2016 г.
пътувал в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******на предна дясна
седалка до водача в района на път ІІ-82 от Републиканската пътна мрежа и в
района на квартал Горубляне настъпило ПТП. Твърди, че на кръстовището между ул.
Самоковско шосе и ул. Околовръстен път автомобилът е направил десен завой и е
продължил движението си по ул. Младен Кардашев към ул. Витоша, като на
кръстовището на ул. Младен Кардашев и ул.. Борис Рангелов водачът на лекия
автомобил не пропуснал автомобил, който бил за него дясностоящ. Поддържа, че в
резултат на ПТП получил черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) и травма на
шийни прешлени. Поддържа, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на ПТП – 08.03.2016 г. до окончателното й плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ в отговора на исковата молба поддържа, че водачът на
застрахования автомобил не е виновен за настъпване на ПТП. Оспорва настъпването
на описаните в исковата молба увреждания. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа, че ищцата
не е била с поставен предпазен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (чрез разпит на свидетеля Д. Николаева К.) и приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 08.03.2016 г.
около 16.00 часа лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******се движел по
ул. „Младен Карадашев“ с посока от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Борис
Рангелов“, като на кръстовището автомобилът не намалява (или спира), за да пропусне навлизащия в
кръстовището от дясната му страна лек автомобил „Форд Пума“ с рег. № *******и
настъпва удар между предните части на двата автомобила. Вещото лице от приетата
съдебно-автотехническа експертиза установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е отнемане на предимство на дясностоящия автомобил на
равностойно кръстовище. Посочва, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******е
бил оборудван с триточкови инерционни колани на предните две места и З.ните
лява и дясна седалки, а на средната задна седалка коланът е двуточков.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП Т.Г.Х. е получил черепно-мозъчна травма,
мозъчно сътресение без постравматични неврологични последици. Вещото лице
посочва, че получените травми са често срещани при пътуващи на предна дясна
седалка, като от вида и степента на травматичното увреждане заключава, че
ищецът е пътувал с поставен предпазен колан.
Установява се, че по своя медико-биологичен характер получените
травматични увреждания са довели на ищеца разстройство на здравето, неопасно за
живота. От събраните по делото писмени доказателства и въз основа на данните
получени при личния преглед вещото лице установява, че медицински преглед на
ищеца е направен 3 дни след ПТП, като тогава било установено травматичното
увреждане. Изписано било лечение и пострадалият се е лекувал при домашни
условия. Вещото лице дава заключение, че общият лечебен и възстановителен
период е около 3 седмици, през които ищецът е търпял болки и страдания,
изразяващи се в главоболие и световъртеж, които са били по-интензивни през
първата седмица, след което главоболието е световъртежът са изчезнали
окончателно към третата седмица. Посочва, че към настоящия момент състоянието
на пострадалия е напълно възстановено и няма данни за остатъчни негативни
последици или усложнения от претърпяното ПТП.
Не е спорно, че между ЗАД „Б.В.И.Г.“
и собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 03115000877745,
по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Т.Г.Х.
е получил увреждания – черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение без
постравматични неврологични последици. Установява се, че отговорност за
настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******В.К.С..
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства
и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства,
които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на
процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищецът е получил черепно-мозъчна
травма, мозъчно сътресение, което според заключението на съдебно-медицинската
експертиза е състояние, неопасно за живота. Установява се, че периодът, в който
ищецът е тъпял интензивни болки и страдания е от около една седмица, а пълно
възстановяване е настъпило след около 3 седмици. Състоянието на ищеца към
настоящия момент е напълно възстановено без усложнения или неблагоприятни
прогнози. С оглед на изложеното, съдът
намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 3000
лева, т.е предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен
за разликата над тази сума до предявения размер от 30000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – че ищецът е бил без поставен предпазен колан. От
приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че с оглед механизма на ПТП и телесните увреждания на пострадалия,
той е бил с поставен предпазен колан. Следователно направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 42
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 180 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплати сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 120 лева,
представляващи дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Й.Г.Д. сумата от 440 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. Позитано да
заплати Т.Г.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 3000 (три
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение без
постравматични неврологични последици, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 08.03.2016 г. от В.К.С., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
СА 6174 ММ, застрахован със полица № 03115000877745, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 08.03.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 3000 лева до
предявения размер от 30000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“, ЕИК – *******, със седалище и
адрес на управление ***, пл. Позитано да заплати на Т.Г.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 42 (четиридесет и два) лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Г.Х., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление ***, пл. Позитано сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“, ЕИК – *******, със седалище и
адрес на управление ***, пл. Позитано да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.“, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. Позитано
да заплати на адв. Й.Г.Д., ЕГН**********,***,
партер, сумата от 440 (четиристотин и
четиридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: