№ 225
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Капка Павлова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000101 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1514/05.11.2024 г., постановено по т. д. №359/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, е признато за установено, че по предявения
установителен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 9 ЗЗД, че „Тунели инвест“ ЕООД, ЕИК: *********, дължи на
„Хидробилд транс“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 46 200 лева -
дължима продажна цена по предварителен договор за продажба на МПС,
сключен на 12.06.2023 г., ведно с приложение №1 към същия от 12.06.2023 г., с
предмет товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. №********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2023 г. до окончателното й
плащане.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - „Тунели инвест“ ЕООД, действащ чрез управителя си. Във
въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че по процесния предварителен договор
за покупко-продажба купувачът „Тунели инвест“ ЕООД е получил фактура №
**********/15.06.2023 г. за дължимо авансово плащане, в която е посочена
облагаема основа 4 166.67 лв. и дължим ДДС 833.33 лв. Плащане по тази
фактура е извършено от купувача, след което фактическата власт върху
закупената стока му е предадена. Изтъква се, че доколкото се касае за договор
1
за продажба на стока, а не за договор за финансов лизинг, съгласно
разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, при договорите
за продажба ДДС се начислява еднократно - при преминаване на фактическата
власт върху стоката у купувача. Това означава, че е трябвало да бъде издадена
окончателна фактура за извършената облагаема доставка, в която следва да
бъде приспаднат платения аванс в размер на 4 166.67 лв. без ДДС, като
облагаемата основа е следвало да бъде в размер на 40833,33 лв., а дължимият
ДДС в размер на 8 166.67 лв. Оспорва се дължимостта на уговореното
междинно плащане по процесния договор, тъй като уговорка за него е
направена в противоречие със ЗДДС и се цели с нея натрупването на
неустойки и лихви за забава. Заявява се, че извършените от него плащания на
14.11.2023 г. и на 21.12.2023 г. са въз основа на издадени по настояване на
купувача фактури. Въз основа на изложените доводи се моли решението да
бъде отменено.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - „Хидробилд транс“ ЕООД, действащ
чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, постановена по ч. гр.
д. №64111/2023 г. по описа на Софийски районен съд, е разпоредено
длъжникът „Тунели инвест“ ЕООД да заплати на заявителя „Хидробилд
транс“ ЕООД, сумата от 49 000 лева, представляваща главница по
предварителен договор за продажба на МПС от 12.06.2023 г. и приложение
№1 към същия от 12.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1080 лева,
представляваща мораторна неустойка за период от 15.07.2023 г. до 13.11.2023
г., сумата от 1720 лева, представляваща мораторна неустойка за период от
30.09.2023 г. до 13.11.2023 г., както и сторените разноски в заповедното
производство. В установения от закона срок е постъпило възражение от
длъжника на основание чл. 414 ГПК, че не дължими сумите по издадената
заповед за изпълнение.
2
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, подаден от „Хидробилд транс“ ЕООД за
признаване за установено, че „Тунели инвест“ ЕООД дължи на „Хидробилд
транс“ ЕООД сумата в размер на 46 200 лева - дължима продажна цена по
предварителен договор за продажба на МПС, сключен на 12.06.2023 г., ведно с
приложение №1 към същия от 12.06.2023 г., с предмет товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рег. №********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2023 г. до окончателното й плащане.
Безспорно се установява от приетите в първоинстанционното
производство писмени доказателства, че на 12.06.2023 г. между „Хидробилд
транс“ ЕООД, в качеството му на продавач и „Тунели инвест“ ЕООД, като
купувач, е сключен предварителен договор за продажба на товарен автомобил
марка Мерцедес Актрос, с рег. №********. По силата на този договор
продавачът се е съгласил да прехвърли собствеността върху движимата вещ на
купувача след пълно изплащане на дължимата цена в размер на 54 000,00 лева
с включен ДДС, на три разсрочени вноски, както следва: сумата от 5 000,00
лева с ДДС – платена по банков път в деня на подписване на предварителния
договор, 9 000,00 лева с ДДС до 15.07.2023 г. и 40 000,00 лева с ДДС до
30.09.2023 г. Със споразумение – приложение № 1 към предварителния
договор, от същата дата, страните са уговорили клауза за неустойка за забава в
плащане на дължимата цена в размер на 0,1 % на ден върху забавената сума за
всеки просрочен ден за периода на закъснението, но не повече от 30% от
дължимата сума. Уговорено е също, че при просрочване плащането на някоя
от вноските с повече от 3 дни цялото задължение става предсрочно изискуемо
и неустойката е дължима върху цялата сума, но не повече от 30%.
Не е спорно между страните и че на 12.06.2023 г. е извършено първото
плащане по договора в полза на „Хидробилд транс“ ЕООД, както и че е
предадено държането върху процесния товарен автомобил марка Мерцедес
Актрос, с рег. №******** на купувача „Тунели инвест“ ЕООД. Това е видно и
от представеното с исковата молба споразумение от 19.06.2023 г., изходящо от
продавача, с което последният декларира предаването на автомобила и
съгласието си купувачът да го ползва.
Безспорно е между страните също така, че непосредствено преди
подаването на процесното заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е постъпило плащане от длъжника
„Тунели инвест“ ЕООД на сумата от 5 000.00 лв. по договора, за което
„Хидробилд транс“ ЕООД е издало данъчни фактури на 14.11.2023 г. и на
21.12.2023 г. Това обстоятелство е посочено в процесната искова молба, като
ищецът правилно е приел, че с доброволно платената сума от 5000 лева се
погасяват дължимите неустойки по договора съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД и част
от дължимата главница, като след плащането остава дължима такава в размер
общо на 46 200 лв.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
3
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
В случая единственото оплакване за неправилност е свързано с
твърденията на въззивника, че така уговореното между страните плащане на
втора и трета вноска от цената е в противоречие със Закона за данък върху
добавената стойност, което прави тази уговорка нищожна по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД. По делото действително не се спори, че първата вноска е платена
и автомобилът е предаден на купувача. Безспорно е също така, че купувача не
е заплатил в уговорения срок втората и третата вноска, които са част от
продажната цена. Действащите нормативни разпоредби на ЗДДС нямат
отношение към задълженията на купувача да заплати цялата дължима
продажна цена на товарния автомобил в уговорените срокове. Облагането на
сделкиуте с ДДС и съответно дължимостта на този данък изначално не могат
да доведат до нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
– противоречие на закона. В разглеждания случай праните последици на
договора не са насочени към неплащането на дължимия ДДС. Освен това
тезата на въззивника, че съгласно нормативната уредба на ЗДДС (чл. 6, ал. 2, т.
3 ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС) ДДС не може да се начислява и дължи
разсрочено при всяка вноска, каквато е уговорката за плащане на втора и трета
вноска в подписания между страните предварителен договор, е несъстоятелна.
В случая, независимо че процесният договор е наречен от страните
„предварителен договор“, от неговото съдържание става ясно, че е сключен
договор за покупко-продажба на МПС с уговорено разсрочено плащане на
цената. Ако продължим тази теза на въззивника, това ще означава, че ЗДДС не
допуска сключването на такива договори с уговорено разсрочено плащане на
цената, които са често срещани в търговския оборот и няма никакви съмнения
в тяхната валидност. Нещо повече, дори и да допуснем хипотетично, че
съдържанието на процесния договор противоречи на ЗДДС, а това в
действителност не е така, това няма как да доведе до нищожността му. В тази
хипотеза купувачът би имал право да претендира от продавача вреди,
съставляващи невъзстановен ДДС и нищо повече.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е напълно основателен. Тъй
като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
4
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемото дружество се
иска присъждане на общо сумата от 5 484 лв. с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивната инстанция. Основателно е възражението на въззивника за
прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното от него възнаграждение от 5 484 лв.
(с включен ДДС) следва да бъде намалено под минималния размер съгласно
действащата към момента на извършеното плащане редакция на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
съгласно даденото разрешение в решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.,
а именно общо на сумата от 3000 лв. с ДДС. В тази насока въззивният съд
съобразява не високата фактическа и правна сложност на делото, липсата на
събирани доказателства във въззивното производство и конкретно
положените от процесуалния представител на Хидробилд транс“ ЕООД
усилия за неговата защита в хода на въззивното производство.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1514/05.11.2024 г., постановено по т. д.
№359/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „Тунели
инвест“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на „Хидробилд транс“ ЕООД,
ЕИК: *********, сумата от по 3000 лева с ДДС – сторени разноски във
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5