Решение по дело №16470/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 919
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20151100116470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2015 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

04.02.20г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 09.01.20г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 16470/15г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Р./Б./“ ЕАД против В. С. с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване съществуването на вземане по договор за банков кредит от 26.07.07г. /изменен и допълнен с анекси от: 18.02.09г., 06.08.10г., 12.01.11г., 07.07.11г., 06.01.12г., 30.03.12г./ в размер на общо 55 268, 46 евро – главница /1 654, 7 евро – падежирала главница + 53 613, 76 евро – предсрочно изискуема главница/, което вземане е визирано в заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС 113 състав по г.д. № 41617/15г.

Предявен е и евентуален - осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД /за присъждане на горната сума/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват, че – главният иск /по чл. 422 от ГПК/ е частично основателен:

Ищецът /банка – заемодател/ е предоставил /реално – действително/ на ответника /кредитополучател/ сума в размер на общо 85 000 евро. Посоченото правоотношение е обективирано в договор за банков кредит от 26.07.07г. /изменен и допълнен с анекси от: 18.02.09г., 06.08.10г., 12.01.11г., 07.07.11г., 06.01.12г., 30.03.12г./. Към 15.07.15г. /когато заповедният съд е бил сезиран от банката с молба по чл. 417 от ГПК, съответно – и към настоящият момент/ по кредитното правоотношение е била /съответно е/ налична непогасена главница /падежирала – преди образуване на заповедното производство/ в размер на сумата общо 1 654, 7 евро. Тази сума следва да бъде „присъдена“ в полза на ищеца /при условията на чл. 422 от ГПК/. Представените по делото писмени доказателства сочат, че изявлението на ищеца /с което е обявил процесният кредит за предсрочно изискуем/ не е достигнало до знанието на ответника. В такава хипотеза /предвид съдържанието на ТР № 4 от 14г. на ВКС/ искът по чл. 422 от ГПК не може да бъде уважен /за заявените при условията на настъпила предсрочна изискуемост суми/. С оглед съдържанието на ТР № 8/19г. на ВКС обаче – искът може /следва/ да бъде уважен /при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ за сумите /вземанията/ с настъпил падеж към 20г. /приключването на делото пред настоящата инстанция/. Приетата по делото счетоводна експертиза /първоначална/ установява, че размерът на месечната погасителна вноска възлиза на сума в размер на 165, 47 евро /именно на база на такава вноска експертът изчислява горната падежирала главница в размер на общо 1 654, 7 евро/. В този смисъл /с оглед това/ - за периода от 15г. /когато е бил сезиран заповедният съд – към който момент вече е формирана дължима – падежирала главница в посоченият размер/ до 20г. /приключването на делото пред настоящата инстанция/ се формира допълнителна /отново падежирала и непогасена главница/ в размер на общо 9 928 евро /или: 5 години по 12 месеца по 165, 47 евро/. Тази сума също следва да бъде „присъдена“ в полза на банката /с други думи – искът следва да бъде уважен до размера на сумата общо 11 583 евро/. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху първата главница /в размер на 1 654, 7 евро/ за периода след 15.07.15г. /моментът на сезиране на заповедният съд/ и върху втората главница /в размер на 9 928 евро/ за периода след 09.01.20г. /приключването на делото пред настоящият съд/. В останалата си част – искът се явява неоснователен.

С оглед обстоятелството, че по делото е заявена само главница /дължима в рамките на процесното кредитно правоотношение/ възраженията на ответника /касаещи лихвите по договора/ се явяват – неотносими към предмета на делото.

Предвид съдържанието на ТР № 4 от 14г. на ВКС – в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски и за заповедното производство /съразмерно на уважената част от иска, съответно и при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с новата – принципна редакция на чл. 78, ал. ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него – досежно заявеното от банката юрисконсултско възнаграждение/.

Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно /по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с праговете по Наредба № 1/, поради което заявената сума следва да бъде редуцирана /до размера на 3 690 лева/.

С оглед изхода на спора по главният иск /с правно основание чл. 422 от ГПК/ евентуалният иск /по чл. 79 от ЗЗД/ следва да се остави – без разглеждане.

Настоящото решение не съставлява пречка за водене на следващ процес по чл. 417 от ГПК /съответно чл. 422 от ГПК/ където – процесната искова молба вече би имала значението на редовно съобщено на ответника волеизявление за обявяване на процесният кредит за предсрочно изискуем.

Съдът,

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Р./Б./“ ЕАД против В.П.С. ЕГН ********** с правно основание чл. 422 от ГПК - съществуване /към 09.01.20г./ на вземане /по договор за банков кредит от 26.07.07г., изменен и допълнен с анекси от: 18.02.09г., 06.08.10г., 12.01.11г., 07.07.11г., 06.01.12г., 30.03.12г./ в размер на общо 11 583 евро /главница в размер на 1 654, 7 евро и главница в размер на 9 928 евро/, законна лихва върху първата главница, считано от 15.07.15г., законна лихва върху втората главница, считано от 09.01.20г. /които вземания са част от общо вземане в размер на 55 268, 46 евро - предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС 113 състав по г.д. № 41617/15г./.

ОТХЪВРЛЯ ИСКА за сумата над 11 583 евро.

ОСЪЖДА В.П.С. да плати на „Р./Б./“ ЕАД 516 лева – съдебни разноски за настоящото производство /съразмерно на уважената част от иска/, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ и 453 лева – съдебни разноски за заповедното производство /съразмерно на уважената част от иска/, съответно 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него, при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА „Р./Б./“ ЕАД да плати на В.П.С. 3 113 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлената част от иска, при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 79 от ЗЗД.

 Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Председател: