СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.02.20г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 09.01.20г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 16470/15г. и констатира следното:
Предявен е иск от „Р./Б./“
ЕАД против В. С. с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване
съществуването на вземане по договор за банков кредит от 26.07.07г. /изменен и
допълнен с анекси от: 18.02.09г., 06.08.10г., 12.01.11г., 07.07.11г., 06.01.12г.,
30.03.12г./ в размер на общо 55 268, 46 евро – главница /1 654, 7
евро – падежирала главница + 53 613, 76 евро – предсрочно изискуема
главница/, което вземане е визирано в заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени от СРС 113 състав по г.д. № 41617/15г.
Предявен е и евентуален
- осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД /за присъждане на горната
сума/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват, че
– главният иск /по чл. 422 от ГПК/ е частично основателен:
Ищецът /банка –
заемодател/ е предоставил /реално – действително/ на ответника
/кредитополучател/ сума в размер на общо 85 000 евро. Посоченото
правоотношение е обективирано в договор за банков кредит от 26.07.07г. /изменен
и допълнен с анекси от: 18.02.09г., 06.08.10г., 12.01.11г., 07.07.11г.,
06.01.12г., 30.03.12г./. Към 15.07.15г. /когато заповедният съд е бил сезиран
от банката с молба по чл. 417 от ГПК, съответно – и към настоящият момент/ по
кредитното правоотношение е била /съответно е/ налична непогасена главница
/падежирала – преди образуване на заповедното производство/ в размер на сумата
общо 1 654, 7 евро. Тази сума следва да бъде „присъдена“ в полза на ищеца
/при условията на чл. 422 от ГПК/. Представените по делото писмени
доказателства сочат, че изявлението на ищеца /с което е обявил процесният
кредит за предсрочно изискуем/ не е достигнало до знанието на ответника. В
такава хипотеза /предвид съдържанието на ТР № 4 от 14г. на ВКС/ искът по чл.
422 от ГПК не може да бъде уважен /за заявените при условията на настъпила
предсрочна изискуемост суми/. С оглед съдържанието на ТР № 8/19г. на ВКС обаче –
искът може /следва/ да бъде уважен /при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ за
сумите /вземанията/ с настъпил падеж към 20г. /приключването на делото пред
настоящата инстанция/. Приетата по делото счетоводна експертиза /първоначална/
установява, че размерът на месечната погасителна вноска възлиза на сума в
размер на 165, 47 евро /именно на база на такава вноска експертът изчислява
горната падежирала главница в размер на общо 1 654, 7 евро/. В този смисъл
/с оглед това/ - за периода от 15г. /когато е бил сезиран заповедният съд – към
който момент вече е формирана дължима – падежирала главница в посоченият
размер/ до 20г. /приключването на делото пред настоящата инстанция/ се формира
допълнителна /отново падежирала и непогасена главница/ в размер на общо 9 928
евро /или: 5 години по 12 месеца по 165, 47 евро/. Тази сума също следва да
бъде „присъдена“ в полза на банката /с други думи – искът следва да бъде уважен
до размера на сумата общо 11 583 евро/. В полза на ищеца следва да бъде
присъдена и законна лихва върху първата главница /в размер на 1 654, 7
евро/ за периода след 15.07.15г. /моментът на сезиране на заповедният съд/ и
върху втората главница /в размер на 9 928 евро/ за периода след 09.01.20г.
/приключването на делото пред настоящият съд/. В останалата си част – искът се
явява неоснователен.
С оглед обстоятелството,
че по делото е заявена само главница /дължима в рамките на процесното кредитно
правоотношение/ възраженията на ответника /касаещи лихвите по договора/ се
явяват – неотносими към предмета на делото.
Предвид съдържанието на ТР № 4 от 14г. на
ВКС – в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски и за
заповедното производство /съразмерно на уважената част от иска, съответно и при
приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с новата – принципна
редакция на чл. 78, ал. ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към
него – досежно заявеното от банката юрисконсултско възнаграждение/.
Претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно /по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във
връзка с праговете по Наредба № 1/, поради което заявената сума следва да бъде
редуцирана /до размера на 3 690 лева/.
С оглед изхода на спора по главният иск /с
правно основание чл. 422 от ГПК/ евентуалният иск /по чл. 79 от ЗЗД/ следва да
се остави – без разглеждане.
Настоящото решение не съставлява пречка за
водене на следващ процес по чл. 417 от ГПК /съответно чл. 422 от ГПК/ където –
процесната искова молба вече би имала значението на редовно съобщено на
ответника волеизявление за обявяване на процесният кредит за предсрочно
изискуем.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска на „Р./Б./“ ЕАД против В.П.С. ЕГН ********** с правно основание чл. 422
от ГПК - съществуване /към 09.01.20г./ на вземане /по договор за банков кредит
от 26.07.07г., изменен и допълнен с анекси от: 18.02.09г., 06.08.10г.,
12.01.11г., 07.07.11г., 06.01.12г., 30.03.12г./ в размер на общо 11 583
евро /главница в размер на 1 654, 7 евро и главница в размер на 9 928 евро/,
законна лихва върху първата главница, считано от 15.07.15г., законна лихва
върху втората главница, считано от 09.01.20г. /които вземания са част от общо
вземане в размер на 55 268, 46 евро - предмет на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени от СРС 113 състав по г.д. № 41617/15г./.
ОТХЪВРЛЯ ИСКА за сумата
над 11 583 евро.
ОСЪЖДА В.П.С. да плати на „Р./Б./“ ЕАД 516
лева – съдебни разноски за настоящото производство /съразмерно на уважената
част от иска/, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ и 453 лева – съдебни
разноски за заповедното производство /съразмерно на уважената част от иска/,
съответно 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него, при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА „Р./Б./“ ЕАД да плати на В.П.С. 3
113 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлената част от иска, при
приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 79 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: