Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 361/29.05.2023 г.
Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в
публичното съдебно заседание ,на
двадесет и шести май ,през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря……...Димитрана Димитрова и с участието на
прокурора……...Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от
съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№317/2023г. по описа на Административен съд-Монтана.............................
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение №36/15.02.2023г.,постановено по АНД№763/2022г.,
Районен съд-Монтана е потвърдил Електронен фиш №**********/ 06.08.2020г. на Агенция „Пътна инфраструктура“,гр.София ,с което на „Т.Л.“ЕООД
*** ,представлявано от Т.Н. –управител ,е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00лв.,на основание чл.179,ал.3б, във вр.
с чл.187а,ал.1 и ал.2 ,т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139,ал.5 и ал.7, вр. с
чл.102,ал.2 от ЗДвП.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от касатора „Т.Л.“ЕООД,с искане да бъде отменено решението на
МРС ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание ,чрез адв.К.А. поддържа
жалбата си и иска отмяна на решението ,по доводи ,изложени в касационната
жалба.Претендира разноски за касационна инстанция в размер на 700лв.,съгласно
списък.
Ответникът по касацията- Агенция „Пътна инфраструктура“-НТУ,
гр.София, чрез юрк.К.М. моли да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150лв. за касационна инстанция и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е правилно и
законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение ,установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, №**********/ 06.08.2020г. на Агенция „Пътна инфраструктура“,гр.София ,за това ,че на 06.08.2020г. в
18,19ч. с ППС влекач ДАФ ХФ 460 ФТ ,с рег.№А2375НА с технически допустима
максимална маса 20500 ,брой оси 2 ,екологична категория ЕВРО 6 А в състав с
ремарке с общ брой оси 5 ,с обща технически допустима максимална маса на
състава- 44000 ,в община Монтана за движение по път І-1км. 96 + 749 с посока
намаляващ км включен в обхвата на републиканската пътна мрежа , е установено,
че за посоченото ППС има тол декларация за преминаването ,но платената такса е
по-малка от измерената/платена е такса за ППС с две оси, вместо с 5 оси/.
Нарушението е установено с устройство 20232 ,представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 ЗП намиращо се на
път І-1км 96+749.Установено е ,че „Т.Л.“ЕООД със законен представител Т.Н.Н. е
извършило нарушение по чл. 139,ал.5 и
ал.7, вр. с чл.102,ал.2 от ЗДвП,за което му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500,00лв.на основание чл.179,ал.3б, във вр. с чл.187а,ал.1 и 2 ,т.2 от ЗДвП.Тази
фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните
по делото доказателства.
Решението на съда е
правилно и законосъобразно.За да потвърди издадения ЕФ ,въззивният съд се е позовал на
фактът на доказано извършено нарушение по чл. 139,ал.5 и ал.7, вр. с
чл.102,ал.2 от ЗДвП.Съгласно чл.139,ал.5 и ал.7 ЗДП „Движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“ ,а съгласно ал.7 на същата
разпоредба „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице“.Безспорно нарушителя е декларирал че управлява ППС с 2 оси вместо с
5 оси ,при което платената пътна такса е по-малка от дължимата по ЗП.При това
,същият дължи заплащане на пътната такса в пълен размер ,при което правилно му
е наложена имуществена санкция за това извършено нарушение.Не се спори, че
собственик на ППС е наказаното дружество.Нарушението е установено въз основа на
доклад по чл. 167а,ал.3 от ЗДвП от електронна система за събиране на пътни
такси ,ведно с приложения снимков материал,които са доказателство за
извършеното нарушение.Както правилно е констатирал съдът ,доказателство, че ППС
е с 5 оси ,а в декларацията е заведено
като ППС над 12 тона с 2 оси е и представеното по делото становище,изх.№09-99-2896/06.07.2022г./на
л.56 от въззивното дело/от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ при национално тол -управление. В случай ,че касаторът е заплатил компенсаторна такса в законния за
това срок и въпреки това ,фишът му не е анулиран от АПИ ,същият може да иска анулиране и
отмяна по чл.239,т.3 АПК на влязлото в сила решение.
Претендират се разноски под форма на
юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника,които са дължими в оглед
изхода на делото ,в размер близък до минималния-100лв.,на основание
чл.63д,ал.1,4 и 5 ЗАНН ,вр с чл.37 ЗПП ,вр с чл.27е от НЗПП.В частта над 100лв.
до размера на поисканата сума от 150лв.
искането за разноски следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното
административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№36/15.02.2023г.,постановено по АНД№763/2022г.по описа на Районен съд-Монтана.
ОСЪЖДА „Т.Л.“ЕООД,представлявано
от Т.Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София-НТУ разноски
по делото в размер на 100/сто/лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение
за касационна инстанция ,като отхвърля искането за разноски над тази сума.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.