№ 44
гр. Шумен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200691 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №561687-F308988/17.02.2021 г. на
Директора на Офис Шумен при ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.264, ал.1 от
ЗКПО на Г. Б. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“М №89, в качеството
му на управител и представляващ „Т и ЮНИВЪРС и Г“ ЕООД, с ЕИК201050079 е наложена
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като излага конкретни съображения в
жалбата. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От негово име е
депозирана писмена молба на 22.04.2021 год., в която излага становище по даване ход на
делото и по съществото на спора. За ТД на Националната агенция по приходите -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
представил. От името на упълномощен представител на 22.04.2021 год., е депозирана
писмена молба, в която изразяват становище по съществото на спора и молят обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание излага
подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Т и ЮНИВЪРС и Г“ ЕООД, с ЕИК201050079 се представлява и управлява от
управителя Г. Б. Н., с ЕГН **********. На 07.06.2017 год. във връзка с извършена проверка
от длъжностни лица при ТД на НАП – Варна във връзка с получена справка за лица,
неподали в срок годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, е установи, че лицето Г. Б.
Н. в качеството си на управител и представляващ „Т и ЮНИВЪРС и Г“ ЕООД е допуснал
посоченото дружество като данъчно задължено лице, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО да не
изпълни задължението си да подаде в ТД на НАП варна, офис Шумен годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2016 год. в законоустановения срок
до 31.03.2017 год. На 23.06.2017 год. предвид установяване на нарушението свидетелката Д.
И. В. съставила акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F308988 от
23.06.2017 год. Актосъставителката е посочила, че с описаното в акта деяние е нарушена
разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО. Актът за установяване на административното
нарушение е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, като въпреки твърденията,
изложени в акта, че до лицето е била изпратена покана изх.№2065/07.06.2017 год., с която
бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
както и че същата била получена лично от лицето, по делото липсват доказателства в тази
насока. След съставяне на акта за установяване на административно нарушение до
жалбоподателя била изпратена покана, с която бил поканен да се яви в ТД на НАП – Варна,
офис Шумен за получаване на съставения му акт за установяване на административно
нарушение. От приложената обратна разписка не става ясно дали същата е била получена от
него, като по делото липсват доказателства дали лицето се е явило в посочения срок, но
видно от отразяването в акта производството по делото е било спряно на 10.10.2017 год. на
основание разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка на 17.02.2021 год. е било издадено наказателно постановление
№561687-F308988/17.02.2021 г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП- гр.Варна, с
което на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО на Г. Б. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, ул.“М №89, в качеството му на управител и представляващ „Т и ЮНИВЪРС и Г“
ЕООД, с ЕИК201050079 е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителката Д. И. В., както
и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателката действително е осъществила визираното в акта и в наказателното
постановление нарушение, по следните правни съображения:
2
Жалбоподателят Г. Б. Н. е представляващ „Т и ЮНИВЪРС и Г“ ЕООД, като
последното се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО. Като
такова съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО е имало задължение да подаде годишна
данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Съгласно
разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО декларацията се подава от данъчно задължените лица в
териториалната дирекция на НАП по регистрация до 31 март на следващата календарна
година. Задължение за подаване на годишна данъчна декларация имат и лицата, които не
извършват стопанска дейност или подлежат на облагане с окончателен годишен /патентен/
данък, когато дължат данъци при източника. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че от името на дружеството не е била подадена годишна данъчна
декларация за финансовата 2016 год. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на
управителя на дружеството. Видно от посочената по - горе разпоредба дружеството е било
длъжно да подаде годишна данъчна декларация пред ТД на НАП по регистрация, която за
него се явява ТД на НАП – Варна, офис Шумен. В законоустановеният срок за подаване на
декларацията до 31.03.2017 год. дружеството не е подало такава, поради което дружеството
на 01.04.2017 год. е било в неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на
чл.92, ал.1 и сл. от ЗКПО. По делото липсват доказателства годишна данъчна декларация за
2016 год. да е била подадена и по-късно, включително и до настоящия момент.
Следователно от изложеното се налага извода, че жалбоподателят, в качеството си на
управител и представляващ дружеството, чрез бездействие е допуснал представляваното от
нето дружество да не подаде годишна данъчна декларация за 2016 год. в посочения по-горе
срок – до 31.03.2017 год., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.264, ал.1 от ЗКПО, предвиждаща
имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. за представляващият данъчно
задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или
представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или
осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в
чл.261, 262 или 263. Безспорно е че описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение представлява нарушение от рода на посочените в разпоредбата на чл.261, ал.1 от
ЗКПО, доколкото се изразява в неподаване на декларация, изискуема от същия закон. С
оглед на изложеното правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя,
доколкото именно той е управител и представляващ дружеството и то независимо от
отговорността на самото дружество. При определяне размера на наложената имуществена
санкция правилно е бил наложен предвидения в разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО
минимум от 200 лева, като са съобразени смекчаващите и отегчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства.
3
В същото време обаче съдът намира, че в хода на образуваното административно-
наказателно производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е
накърнило правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН
урежда процедурата по връчване на акт за установяване на административно нарушение,
съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай, а разпоредбата на чл.43,
ал.6 от ЗАНН урежда действията, които следва да бъдат извършени в случай, че
нарушителят след щателно издирване не е бил намерен. Настоящият състав намира, че
посочените в тези две разпоредби правила не са били спазени в настоящия случай. Видно от
материалите по делото до жалбоподателя изобщо не е била изпратена покана за явяване за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, доколкото такава липсва в
представената от административно-наказващият орган административно-наказателна
преписка. Въпреки, че в акта е посочена покана изх.№2065/07.06.2017 год., като се твърди,
че същата е била адресирана до жалбоподателя и че е била получена от него на 15.06.2017
год. такава не се съдържа в преписката. Липсват доказателства до самия жалбоподател в
качеството му на физическо лице да е била изпращана изобщо такава покана. След
съставяне на акта за установяване на административно нарушение до жалбоподателя чрез
куриерска фирма е била изпратена покана изх.№2366/23.06.2017 год., с която е бил поканен
да се яви за получаване на акта за установяване на административно нарушение, но от
приложената обратна разписка, доколкото същата не е оформена по предвидения законов
ред не може по категоричен начин да се установи дали същата е достигнала до адресата,
дали последният е отказал да я получи или е била върната като непотърсена. След
посоченото действие лицето е било потърсено еднократно на 04.10.2017 год., като на адреса
на управление на дружеството – гр.Шумен, ул.“М“ №89 е открито лице от кръга на близките
на лицето, което е поело задължението да му предаде да се яви в сградата на ТД на НАП.
Няколко дни по-късно - на 10.10.2017 год. с административно-наказателното производство е
било спряно на основание разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, като това обстоятелство е
отразено единствено в акта за установяване на административно нарушение.
В тази връзка съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства
преди постановяване на спирането на административно-наказателното производство спрямо
лицето да е било проведено щателно издирване по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН, което е
задължителна предпоставка за спиране на производството. Доколкото актът за установяване
на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, то връчването
е следвало да бъде осъществено по предвидения в разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН ред,
чрез съответната служба, а ако няма такава – чрез общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя. В настоящия случай по делото липсват доказателства да е
бил спазен този ред за връчване, респективно да е установено, че въпреки изпълнение на
процедурата на адреса на жалбоподателя не може да бъде извършено връчване. Видно от
представения по делото протокол служител на НАП-Варна е извършил еднократно
посещение на адреса, като на същия е било открито лице, на което е предадено устно
съобщение до лицето. Липсват каквито и да е доказателства органът да е предприел
4
действия за проверка и установяване постоянния или настоящ адрес на нарушителя,
доколкото същият е физическо лице и по делото липсват доказателства в тази насока.
Следвало е, доколкото актът за установяване на административно нарушение е бил съставен
в отсъствие на нарушителя /въпреки, че не са били изпълнени условията за това, доколкото
до жалбоподателя не е била изпратена покана за явяване за съставяне на акт/ връчването да
стане на адреса му по местоживеене, което да се установи в административно-наказателното
производство, било то чрез справка в НБД, с помощта на общинската администрация или от
поделенията на МВР. След като не е направен изобщо опит да бъде установен адреса на
жалбоподателя и същият не е бил щателно издирван на този адрес, на който живее и няма
доказателства, че не е открит на него от органите на НАП, нито от органите на общинската
администрация или пък МВР, не са били налице фактическите и правни основания по чл.43,
ал.6 от ЗАНН за спиране на производството на 10.10.2017 г. Представените доказателства не
обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН
именно поради факта, че посочената разпоредба предвижда такава възможност само, ако
нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството
е допустимо когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и
са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е
намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно
производството, е търсене на лицето на адреса на дружеството, без категорични данни, че
това е постоянния или настоящ адрес и на физическото лице. С оглед на изложеното се
налага извода, че в настоящия случай не са били налице предпоставките за спиране на
производството на основание разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, поради което
обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение на разпоредбата на
чл.34, ал.4 от ЗАНН, т.е. след изтичане на шестмесечен срок от датата на съставяне на акта
за установяване на административно нарушение. Допуснатото нарушение на процесуалните
правила е съществено и същото не може да бъде санирано в хода на настоящото наказателно
производство. Разпоредбата на чл.34, ал.4 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно постановление
след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на
процесуалните правила. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им е налице
процесуално основание за прекратяване на административно-наказателното производство. В
този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №198 от
28.06.2019 год. на АДмС Шумен по КАНД №164/2019 год., Решение №211 от 08.07.2019
год. на АдмС Шумен по КАНД №182/2019 год., Решение №281 от 30.10.2017 год. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. №251/2017 год., Решение №69 от 02.03.2017 год. на АдмС - Шумен по
к. а. н. д. №21/2017 год., Решение №65 от 24.02.2017 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д.
№6/2017 год. и др.
Ето защо съдът намира, че издаването на наказателното постановление при
наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното наказателно постановление, като
5
незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №561687-F308988/17.02.2021 г. на Директора
на Офис Шумен при ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО на Г.
Б. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“М №89, в качеството му на
управител и представляващ „Т и ЮНИВЪРС и Г“ ЕООД, с ЕИК201050079 е наложена
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6