Р Е Ш
Е Н И Е
№ 161
20.03.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2261 по описа за 2017г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Община
Хасково, ЕИК *********, представлявана от кмета Д. Б., със съдебен адрес ***, офис
№501, адв.З. П. З., против А.Ш.С. с ЕГН:********** ***, обективно съединени искове
с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.537 ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
В исковата молба
се твърди, че Община Хасково е собственик на следния недвижим имот : поземлен
имот с идентификатор ******* по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с административен адрес **********, с
трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване
: за друг вид застрояване, със стар идентификатор : няма, с номер по предходен
план : 400. Твърди се, че ответникът се снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка на 01.08.2014г., с който бил признат за собственик по давностно владение и наследство на гореописания имот. Във
връзка с този нотариален акт било образувано досъдебно производство №5/2016г.
по описа на ОД на МВР-Хасково, представляващо преписка вх.№1787/2014г. на
РП-Хасково, за престъпление по чл.290 ал.1 от НК. Твърди се, че ответникът не е
придобил нито по давност, нито по наследство процесния недвижим имот. Твърди се
също така, че предпоставките за придобиване по давност, съгласно чл.79 от ЗС,
не са налице както за ответника, така и по отношение на неговия наследодател.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания
недвижим, като бъде осъден ответника да му предаде владението на имота. Иска се
на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен издадения по обстоятелствена
проверка нотариален акт за собственост върху недвижим имот №41 от 01.08.2014г.
на нотариус В. С.. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че придобил имота въз основа на
изтекла в негова полза давност и по наследство. Твърди, че ищецът не разполага
с доказателства, че е собственик на процесния имот. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска и да се присъдят на
ответника направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на
нотариален акт за собственост на недвижим имот от 01.08.2014г. А.Ш.С. е признат
за собственик по давностно владение и наследство на поземлен
имот с идентификатор ****** по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение със заповед
№18-2436/11.03.2014г. на началник на СГКК-Хасково, с адрес на имота **********,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план
400, при граници /съседи/ : ***********************. Видно от приложена по
делото докладна записка от И. В. Б. от 09.04.1986г. на същия е даден с протокол
от 13.05.1963г. на ИК на ОбНС-Хасково имот с номер
400 в местност „*****“, който обработвал до 10.04.1972г. След тази дата продал
създадените от него трайни насаждения на О. О. С. с договор за сумата от
1100лв. До Н. О. К. е изпратено писмо на 11.01.2005г. от Община Хасково във
връзка с жалба от К. Т. Т., М. Н. Т., С. Т. Л. и В.М. В. за монтирана ограда от
колове и мрежа, ограждаща *********, който е общинска собственост, като се
сочи, че е извършена проверка на место и е съставен констативен протокол
№180/25.11.2004г. от специалисти при общината. Със същото писмо е поканена Н. О.
К. да се яви в 3-дневен срок от получаване на писмото в общината за връчване на
констативния протокол. Със заповед на кмета на Община Хасково от 14.06.2016г. е
спряно производството по одобряване на подробен устройствен
план – план за регулация на имот с идентификатор ******, кв.1117, **********,
поради наличие на разкрити престъпни обстоятелства, установяването на които е
от значение за издаването на акта. В мотивите на заповедта се сочи, че е
образувано досъдебно производство №5/2016г. по описа на ОД на МВР-Хасково на
основание чл.290 ал.1 от НК – лъжесвидетелстване при извършване на
обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост върху имот с горецитирания идентификатор. С постановление от
08.12.2016г. на РП-Хасково е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №5/2016г. по описа на ОД на МВР-Хасково, образувано срещу Д.Д.С., С.С.И.
и Д.С.С. за престъпление по чл.290 ал.1 от НК. На 28.08.2017г. е съставен акт
за частна общинска собственост на процесния поземлен имот с идентификатор ********.
В писмо до К. Т. Т., изпратено от Община Хасково на 10.10.2014г., се сочи, че
от направената проверка се установило, че общината не е собственик на имот с
идентификатор ******* и няма претенции за собственост към него. В писмо от
27.10.2014г. до ОД на МВР-Хасково Община Хасково сочи, че за поземлен имот с
идентификатор ******* по КК на гр.Хасково /стар идентификатор 400-*******“/
няма съставен акт за общинска собственост. По делото са представени договори за
покупко-продажба на процесния имот от 10.04.1972г. и от 07.01.1993г.
По искане на
страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите С.Н.Т., В.М.
В., Й.Г.А., С.С.И. и Д.Д.С.. В своите показания едната група свидетели,
посочени от ответника заявяват, че той самият и неговият наследодател преди
това владеят процесния имот необезпокоявано още 1993г. до сега. Точно в обратна
насока са показанията на другата група свидетели, посочени от ищеца, които
категорично твърдят, че имота е бил изоставен, разграден и буренясал до 2014г.
Именно през тази година дошъл ищеца, който претендирал, че е собственик на
имота и го оградил с колове и мрежа.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че имота попада в
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, съгласно помощния кадастрален план от 2000г.
Вещото лице сочи също така, че статута на имота според действащия кадастрален
план е урбанизирана територия за друг вид застрояване, а по кадастралния план
от 1988г. попада в зоната за отдих - §4 местност „К.“. При извършената проверка
от вещото лице е констатирано, че имота не е бил заявяван за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и няма извършено такова възстановяване.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Ищецът предявява
против ответника иск с правно основание чл.108 от ЗС, като в негова тежест е да
докаже, че са налице и трите кумулативно необходими предпоставки, обуславящи
основателността на собственическата претенция, а именно на първо место следва
да представи доказателства за собственост върху недвижимия имот, на следващо
место следва да установи, че ответникът владее имота и трето, че владее имота
без правно основание. След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка съдът намира, че се установява наличието и на трите
предпоставки. По категоричен начин се установи, че в разписния лист, копие от
който е приложено по делото е записано, че процесния недвижим имот със стар
номер 400 в местност „К.“ представлява остатъчен общински фонд, като липсва
посочено име на стар или настоящ собственик. В своето заключение вещото лице
също категорично сочи, че при извършените проверки е констатирал единствено, че
този имот има статут на остатъчен общински фонд. Няма данни нито по старите
кадастрални планове, нито по новия, одобрен през 2006г. да е записан друг
собственик на процесния имот различен от общината. Действително по делото се
представят писмени договори, както от 1972г., така и от 1993г., с които този
имот е бил продаван от едно лице на друго, но липсва оформяне на сделката по
надлежния ред. Остава висящ въпроса защо прехвърлителите
на този имот са прибягвали до подписване на писмени договори, а не са използвали легалната нотариална форма
за надлежно прехвърляне на правото на собственост. Няма данни, от които да се
направи извод на какво основание праводателя на
ответника е придобил собствеността на процесния недвижим имот, с изключение на
представените писмени договори, които не могат да легитимират никой от
купувачите като собственик на недвижим имот. Ето защо, следва извода, че
ответникът не е придобил собствеността върху имота по наследство. От една
страна липсват доказателства, от които да се направи извод за валидно
придобиване на правото на собственост върху имота от наследодателя на
ответника. От друга страна както писмените доказателства по делото, така и
депозираното експертно заключение сочат на извода, че процесния недвижим имот е
общински. Анализирайки свидетелските показания на двете групи свидетели,
разпитани по делото, съдът счита, че не може да се направи извод за придобиване
на собствеността върху процесния имот от ответника въз основа на давностно владение. Дори да се приемат за достоверни
твърденията на свидетелите, посочени от ответника, че последният и преди това
неговият баща владеят имота, като го стопанисват и обработват от 1993г. до
момента, от писмените доказателства по делото става ясно, че владението им не е
било нито непрекъснато, нито необезпокоявано. Установи се, че са подавани жалби
до общината и до полицията относно ползвателите на процесния имот. Също така
следва да се има предвид, че преди подаването на жалбите, ответникът и неговият
наследодател по никакъв начин не са демонстрирали своето намерение за своене на имота пред общината, която се легитимира като
собственик на същия. Жалбите, които са подавани срещу владелците на процесния
имот са започнали едва след снабдяването на ответника с нотариален акт за
собственост. Ето защо, съдът счита, че именно от 2014г. може да се приеме, че
ответникът владее имота и проявява собственически претенции към същия. Преди
датата, на която се е снабдил с нотариален акт за собственост няма данни за своене на имота. Предвид гореизлжените
съображения съдът намира за безспорно установено наличието на собственически
права върху процесния поземлен имот, притежавани от общината. По несъмнен начин
от данните по делото се установи, че към момента имота се владее от ответника.
В същото време липсва каквото и да е правно основание за такова владение. При
тези данни по делото съдът намира, че се установява наличието и на трите
предпоставки, сочещи на основателност на предявения ревандикационен
иск. С оглед основателността на предявения иск за собственост следва да се
уважи и предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, като се отмени
издадения констативен нотариален акт в полза на ответника.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 1137,73лв., от които 237,73лв.
– държавни такси; 200лв. – възнаграждение за вещо лице и 700лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ш.С. с ЕГН:********** ***, ЕИК
*********, представлявана от кмета Добри Беливанов, е
собственик на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор ****** по
КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, с административен адрес ***********., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : за друг вид
застрояване, със стар идентификатор : няма, с номер по предходен план : 400,
при граници /съседи/ : **************.
ОСЪЖДА А.Ш.С.
с ЕГН:********** ***, да предаде на Община Хасково, ЕИК *********,
представлявана от кмета Добри Беливанов, владението
върху гореописания недвижим имот.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537 ал.2 от ГПК като недействителен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот №41, том IІ,
рег.№4383, дело №228/2014г., съставен на 01.08.2014г. от нотариус В. С. с
рег.№079 по регистъра на нотариалната камара на РБългария,
с който А.Ш.С. с ЕГН:********** е признат за
собственик по давностно владение и наследство на
гореописания поземлен имот с идентификатор *******.
ОСЪЖДА А.Ш.С.
с ЕГН:********** ***, да заплати на Община Хасково, ЕИК *********,
представлявана от кмета Добри Беливанов, направените
по делото разноски в размер общо на 1137,73лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.