Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 3890 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Р.Г.”
ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** срещу Е.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с което са предявени искове по чл.26, ал.1 от ТЗ във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) 4951,22 лева без ДДС за
поръчани 34 м от маркуч Индустриален абразия CIMENTO SD DN 254x281 10 bar; 2) 594,50 лева без ДДС за поръчани накрайници за
булдозер: „високо P DKR JIS metric-45 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“ и „високо P DKR JIS metric-90 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“, 3) 1362,50 лева без ДДС за маркуч за Индустриален
въздух 155АА DN 76 20 bar и 4) 848,76 лева без ДДС за поръчани 500 м маркуч
Хидравлични други PVC ръкав GPVCS DN 32, като същите представляват претърпяни от ищцовото
дружество имуществени вреди, изразяващи се в използването на оборотни средства
за покупка на стоки, които не могат да бъдат реализирани, причинени от виновни
действия на ответницата. В условията на евентуалност са предявени искове за
заплащане на същите суми по чл.203, ал.2 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД поради
умишлено причиняване на вредите от ответницата в качеството й на служител по
трудово правоотношение при ответника, както и искове по чл.45 от ЗЗД за за заплащане на същите суми като имуществени вреди,
причинени от действията на представителя в нарушение на общото му задължение да
действа в интерес на представлявания. В условията на кумулативност
е предявен и иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9817 лева,
представляваща имуществена вреда, а именно пропусната полза за периода
м.ноември-декември 2017г., от печалби от поръчки на регулярни клиенти,
причинена от виновното противоправно поведение на ответницата по изтегляне и
използване на клиентската база данни на ищеца.
В исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът е търговско дружество с основен предмет на дейност продажба на маркучи,
накрайници за маркучи и т.н. Между страните били налице отношения между
търговец и търговски пълномощник по силата на пълномощно с нотариална заверка на
подписите с рег. № 17556 от 20.12.2016г. на нотариус Ответницата била
упълномощена да представлява управителя и самото дружеството, като извършва
действия, свързани с продажбата на стоки, с които търгува ищеца. В периода от
03.08.2016г. ответницата заемал длъжност „Мениджър ключови клиенти“, а от
05.12.2016г. „ръководител – отдел по продажбите“. С оглед депозирана от
ответницата на 10.10.2017г. молба мандатът и
трудовото правоотношение са прекратени по взаимно съгласие. След това била извършена
проверка на дейността на ответницата и били установени редица
действия/бездействия, с които ответницата умишлено е причинила вреди на ищеца.
По-конкретно, ищецът е изложил подробни обстоятелства, свързани с пет случая,
при които са възникнали вреди за дружеството. При първите 4 случая се касае за
поръчка на продукти, за които са разходвани средства на ищцовото дружество,
които поради различни действия/бездействия на ответниците, не могат да бъдат
реализирани и са останали на склад при ищеца, предвид което ищецът твърди, че е
претърпял загуби. Конкретните твърдени загуби са в размер на стойността на
нереализираните стоки, а именно: 1) 4951,22 лева без ДДС за поръчани 34 м от
маркуч Индустриален абразия CIMENTO SD DN 254x281 10 bar; 2) 594,50
лева без ДДС за поръчани накрайници за булдозер: „високо P DKR JIS metric-45 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“ и „високо P DKR JIS metric-90
(Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“, 3)
1362,50 лева без ДДС за маркуч за Индустриален въздух 155АА DN 76 20 bar и 4) 848,76
лева без ДДС за поръчани 500 м маркуч Хидравлични други PVC ръкав GPVCS
DN 32. Твърди се, че между страните е сключен трудов
договор, който инкорпорира в себе си и гражданско правоотношение, регулиращо
отношенията между търговеца и търговския пълномощник. В условията на евентуалност
се твърди, че служителката носи пълна имуществена отговорност пред работодателя
във връзка с извършените от нея действия. Евентуално навежда и твърдения за
нанесени имуществени вреди от противоправно поведение на ищцата в нарушение на
общото й задължение да действа в интерес на представлявания. Като пети случай
ищецът навежда твърдения, че докато ответницата е била търговски пълномощник,
на 18.07.2017г. е изтеглила клиентската база данни, собственост на дружеството.
Впоследствие започнала работа в СД „Тодико-и С-ИЕ“,
като е осъществява контакти с клиентите на ищцовото дружество и се е
възползвала от информацията в базата данни за техните нужди от стоки и
отстъпките, които са ползвали при ищеца. Твърди се, че от това противоправно
поведение на ответницата ищцовото дружество е търпяло вреди, изразяващи се в
загуби на печалбата от регулярни поръчки на клиенти, конкретно посочени в
исковата молба. В периода ноември-декември 2017г. , като размерът на вредата
ищецът определя на 9817 лева, като сумата представлява разликата в печалбите за
същия период за 2016г. и тези за 2017г. Същевременно през м. август-октомври
2017г. ищцовото дружество отбелязало ръст на печалбата в сравнение със същия период за 2016г.
В
законоустановения срок ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва да е налице правоотношение между
страните, основано на търговско пълномощно. Твърди, че соченото от ищеца
пълномощно никога не е свеждано до знанието й. Сочи, че е изпълнявала
задължения само по трудово правоотношение с ищеца, като се е легитимирала пред
търговските партньори на ищеца като служител по трудов договор, а не като
търговски пълномощник. Оспорва всички твърдения на ищеца в исковата молба по
изброените случаи на вредоносно поведение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представено от ищеца по делото е пълномощно съгласно
чл.26 от ТЗ № 8/12.12/2016г. с нотариална заверка на подписите рег. № 17556/20.12.2016г. на нотариус , с рег. № 212 в НК, съгласно което в качеството си на управител на „Р.Г.“ ЕООД е упълномощил Е.Г.С. да
представлява него и управляваното от него дружество с генерален обем на
представителната власт пред изброените институции, а също и пред физически и
юридически лица, както и да представлява „Р.Г.“ ЕООД и да подписва еднолично с
подписа си всички търговски договори с клиенти и доставчици на стоки и услуги,
страна по които е „Р.Г.“ ЕООД, а за сделки и разплащания над 50000 лева заедно
с управителя на дружеството.
Видно от трудов договор № 208/02.08.2016г. страните са били в трудово правоотношение,
по силата на което отвтеницата е заемала длъжността „мениджър ключови клиенти“ с
трудови задължения, описани в длъжностната храктеристика,
неразделна част от договора, включително отчетническа дейност – да събира,
съхранява, разходва целесъобразно и отчита парични средства и стоково
материални ценности и имуществена отговорност за вреда, причинена на
работодателя. С допълнително
споразумение № 78/05.12.2016г. е променена длъжността на
ответницата на „ръководител, отдел по продажбите“.
Представени са длъжностни характеристика на
„ръководител, отдел продажби“ и „мениджър ключови клиенти“, като последната е
подписана на 02.08.2016г. от Е.С..
На 10.10.2017г. Е.Г.С. е
подала молба до управителя на ищцовото дружество да бъде освободена по взаимно
съгласие, считано от 01.11.2017г.
Със Заповед № 192/20.10.2017г. на управителя на „Р.Г.“ ЕООД е прекратен трудовия договор с Е.Г.С., на
основание чл.325, т.1 от КТ., като заповедта е връчена на служителя на
20.10.2017г.
Представени от ищеца са писмени доказателства оферти и
кореспонденции по електронна поща, фактури във връзка с конкретните поръчки,
описани в исковата молба. Представена е и рекламация от
От заключението
на съдебно-техническата експертиза,
неоспорено от страните,
което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното:
1. От справката в офиса на дружеството в вещотпо лоице е установило, че
процесния маркуч индустриален абразия CIMENTO SD
DN254x281, 10bar, намиращ се преди момента на огледа в склада на „Р.Г."ЕООД
в гре бил 34m. Продадени като мостра, на клиент са 2
метра, но същият не е
поискал за фактуриране останалото количество, намиращо се на склад в грбулКъм момента на експертизата са налични 32 метра от две
парчета 25 м и 7 м. Съхраняват се на палет до входната врата на
склада. Маркучът съдържа следната маркировка: SEL S1MENTO SD-10 CEMENT S/D HOSE W.P.10bar(145PS). В
строителната индустрия е широко приложим за транспортиране на земна маса,
цимент, пясък, алуминиеви стружки, стъкло, в силозите за зърно, за скална маса
в мините - Рудозем, Челопеч, Крумовград, в циментовата промишленост на
циментовите заводи и други подобни отрасли. Наличен на склад от 250-400мм. е
във Франция а до 300мм. в Италия. У нас по време на изготвяне на експертизата, установих
складови наличности в . Специфични характеристики на този
маркуч: устойчив на абразия, търсен за строителната
индустрия, но е с голям вътрешен диаметър, което изисква по големи складови
площи за съхранение. Маркуч индустриален
абразия
SIMENTO SD DN254x281 10bar в тази му конфигурация, може да бъде намерен като
наличен в магазинната мрежа в Италия, Холандия и Франция. У нас по време на
експертизата, вещото лице е установило складови наличности в . Поради заемане
на по-големи пространства от складовите площи се изработва предимно при поръчка/заявка/,
за доставка у нас, в Турция също. Посоченият маркуч е каучуков и след
продължително престояване в склад и след период на експлоатация като готово
изделие, след общо12години, по бързо се износва защитния външен слой, които в
практиката наричаме стареене. Тоя срок се определя от стандартите DIN/EN/ISO.
След извършване на оглед на накрайниците за булдозер:
високо Р
DKR JIS metric-90 (Komatsu) DN 19
(М30х1.5) и високо Р DKR JIS metric-45 (Komatsu) DN 19 (M30xl.5), вещото лице е установило, че са стоманени с
антикорозионно покритие-подцинковане. Налични
накрайници в склада, за високо Р DKR JIS metric-90 (Komatsu) DN 19 (М30х1.5) са 7 бр. и за високо Р DKR JIS metric-45
(Komatsu) DN 19 (M30xl.5) - 9 бр. Съхраняват се в отделни кутии, на рафт в
склада. Накрайниците за високо налягане са стандартен артикул и са
предназначени и приложими за всички системи високо налягане за булдозерите Komatsu, ползвани в строителната механизация и минна индустрия.
Посочените накрайници са стандартизирани за работа на хидравличните системи на
булдозерите „Komatsu". Не са съвместими
с други модели булдозери на други производители. В магазинната мрежа се намират
в достатъчни количества, но се изработват и по поръчка. Същите могат да бъдат
намерени за покупка в магазинната мрежа, но се изработват и по поръчка, за
цялостната хидравлична окомплектовка.
От справката в офиса на дружеството в вещото лице е
установило, че процесният маркуч индустриален за въздух 155АА DN 76 20bar е бил
доставен в склада на две ролки с обща дължина от 50 метра /не 500м. /.
Продадени като мостра на клиент са 0.50 метра, но същият не е поискал за
фактуриране останалото количество, намиращо се на склад в грбулКъм
момента на огледа са налични 49.50 метра на две ролки в склада с дължини 25м
+24.50м. Съхраняват се на палет в близост до входната врата на офиса в склада
на „Р.Г." ЕООД в . Маркучът носи следната маркировка ALFAGOMMA Italy. Маркучът е елементарен 3 цола, за Р-20 bar, без спирали с тънка стена. Предназначен е за
индустриален въздух, но намира приложение и за други цели за отвеждане на дим,
канални води и вода за напояване и други подобни процеси. Може маркучът да бъде
намерен за покупка в магазинната мрежа в тази му конфигурация, но може и да се
изработи по поръчка. Маркучът е произведен за въздух, от синтетична гума е и
производител може да се намери. Може да бъде ползван и за канални и чисти води.
Приложим е и за напоителни системи в земеделието. Може да се обслужва с ръчна
манипулация, но по трудно, защото има други маркучи на пазара с по-ниско тегло
на линеен метър за поливни цели в земеделието. Маркучи други PVC плоско Fire TYANA М – 10bar DN 76. са с
тегло на 1 линеен метър - 0,685 кг./м, Тегло на 50 линейни метра - 34,25 кг.
Това по твърдение на ищеца/г-жа Марияна Иванова -тех.
директор/ е маркучът, който клиента е искал и впоследствие му е бил даден, в
замяна на първият маркуч, който е върнал. Стареенето и срока за съхранение на
маркуча не се определя по нашите стандарти. Това е определено със стандартите
DIN и тоя експлоатационен срок е по малък, ако не се спазват условията на
работа и съхранение на производителя. Тоя маркуч издържа повече от
стандартните, защото е с прибавени добавки - химикали/не е от натурален каучук/
и издържа повече от 6 годишен срок на експлоатация.
1PVC предпазен
ръкав
GPVC е предназначен за защита на маркучи
и тръби. Побират една или повече бройки маркучи за защита. Този PVC ръкав е за вкарване на няколко маркуча/комбиниране на
маркучи/ - за предпазване от разлив при пукане. Работна температура : -15*С до
+60*С. PVC ръкав GPVC DN33 е с по-голям вътрешен диаметър с 1 мм. от PVC ръкав GPVCS DN32.
Това му дава възможност за no-широк
диапазон на използване, срещу значително по-ниска пазарна цена. PVC ръкав GPVCS DN32 е заменим от маркуч PVC ръкав GPVC DN 33, съобразен с условията за приложение и на
експлоатация. Разликата е в
цената, теглото, диаметъра и дебелината на стените на ръкава. PVC ръкав GPVCS DN32 е с
дебелина на стената 1.5мм. и тегло
0.191 кг/л.м. а PVC ръкав GPVC DN33- е с дебелина на стената 0.7мм. и тегло 0.104кг/л.м. В
склада на дружеството в гре наличен само PVC ръкав GPVCS DN
32X1.5, черен на цвят, в опакован със стреч фолио
намиращ се на рафт на общо 10 бр. ролки. Цената на дребно на PVC ръкав GPVCS DN32 -
1,70 лв./л.м. без ДДС; Стойност на 500 метра - 850,00 лв. без ДДС. Цената на
дребно на маркуч PVC ръкав GPVC DN33 е 0,60
лв./л.м. без ДДС; Стойност на 500 метра - 300,00 лв. без ДДС. Посоченият маркуч
старее при престояване в склад над допустимия срок /2години/ и след периода на
експлоатация от 6 години, като готово изделие. Значително се скъсява срока на
годност при нарушени условия за съхранение и експлоатация.
В заключение вещото лице е посочило, че При огледа на
място, всички артикули са налични в склада на дружеството намиращ се в , с
изключение на маркуч PVC ръкав GPVC DN 33. Маркуч индустриален за въздух 155АА DN 76 20bar, е
закупен 50м. а не 500m. и се намира в склада на „Р.Г.“
ЕООД в , от него 49.50m. Всички артикули/стоки/ се
съхраняват в нормални складови условия за съхранение търговска цел.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е
заявило, че за процесните маркучизапазват
качествата си при правилни условия на
съхранение в рамките на 6 години престой в склад и 6 години експлоатация. Ако
стоят повече години на склад се намаляват годините на експлоатация при
запазване на сумарно 12 години. Всички маркучи са съхранявани правилно в склада
на ищцовото дружество.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните,
което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното:
1. На 31.05.2017
г. на фирма „е предоставена Оферта № от 31.05.2017 г., валидна до 18.06.2017 г.
от „Р.Г.“ ЕООД, изготвена от Е.С. за продажба на Индустриален абразия CIMENTO CD DN
203,2x229 10 bar, 10 м. и Индустриален абразия CIMENTO CD DN
254x281 10 bar, 10 м. на обща стойност за
сума от 4329,90 лв. с ДДС, по която оферта не са постъпва ли авансови плащания
за периода от 31.05.2017 г. до 18.06.2017 г. /Приложение 1а/.
Към 15.03.2019 г. наличността в склада на „Р.Г.“ ЕООД
на артикул Индустриален абразия CIMENTO CD DN 254x281 10 bar, 10
м. е в количества от 32 м. и отчетна стойност от 4659,97 лв. (32 м. х 145,624
лв. = 4659,97 лв.) /Приложение 1а/.
По фактура № 1807 от 11.10.2017 г. за 22097,35 евро
(22097,35 EUR х 1,956583 = 43218,66 лв.) е
извършено плащане към POLIMER KAUCUK SANAYI VE PAZARLAMA A.S., Турция c нареждане
чрез
SWIFT на 12.12.2017
г. за 13097,35 EUR и 07.02.2018 г. за 9000,00 EUR от сметка в /Приложение
1а/.
За периода от 30.10.2017 г. до 15.03.2019 г. фирма „е
извършила доставки по 4 бр. фактури за обща стойност с ДДС от 1275,61 лв. и за
периода от 18.06.2014 г. до 15.09.2017 г. са извършени доставки по 18 бр.
фактури за обща стойност с ДДС от 32175,95 лв. /Приложение 1а/.
2. По информация от „Р.Г.“ ЕООД е направена устна заявка от фирма за
доставка на хидравлични маркучи високо налягане: 10 бр. високо Р DKR JIS metric-45 (М30х1.5) и 10 бр. високо Р DKR JIS metric-90 (Komatsu)
DN 19 (М30х1.5), по която не са извършвани
авансови плащания.
Към 15.03.2019 г. наличността в склада на „Р.Г."
ЕООД на артикул „високо Р DKR JIS metric-45
(М30х1.5)“ е в количества от 9 бр. и отчетна стойност от 275,67 лв. (9 бр. х
30,63 лв. = 275,67 лв.) и артикул „високо Р DKR JIS metric-90 (Komatsu)
DN 19 (М30х1.5)“ е в количества от 7 бр.
и отчетна стойност от 201,74 лв. (7 бр. х 28,82 лв. = 201,74 лв.) /Приложение
2а/.
По фактура №г. за 713,40 лв. е извършено плащане към “
с нареждане с платежно нареждане от 3475,74 лв. по група фактури от сметка в /Приложение
2а/.
3. По фактура №г.
за 1635,00 лв. е извършено плащане към “ с нареждане с платежно нареждане от
3868,92 лв. по група фактури от сметка в /Приложение 2а/.
Издаденото кредитно известие №г. за 1932,00 лв. с ДДС
(без ДДС 1610,00лв.) за сторниране на атикул „Идустриален въздух 155АА DN 76 20 bar“ е
осчетоводено в „Р.Г." ЕООД по дебита на сметка 4111 „Клиенти",
партида „“ ЕООД за сума от 1932,00 лв. и кредита на сметка 702 „Приходи от
продажби“ с данъчна основа за 1610,00 лв., 4532 „Разчети с ДДС от продажби“ за
322,00 лв. /Приложение За/.
Към 15.03.2019 г. наличността в склада на „Р.Г."
ЕООД на артикул „Идустриален въздух 155АА DN 76 20 bar“ е в
количества от 49.50 м. и отчетна стойност от 1348,88 лв. (49.50м. х 27,25лв. =
1348,88 лв.) /Приложение 2а/.
4. По информация
от „Р.Г." ЕООД е направена устна заявка от фирма “ за доставка на 300 м.
маркуч
PVC ръкав GPVCS DN 33 (маркуч PVC
ръкав
GPVCS DN 32), по която не са извършвани
авансови плащания.
Към 16.03.2019 г. наличността в склада на „Р.Г."
ЕООД на артикул „маркуч PVC ръкав GPVCS DN 32" е в количества от 300 м. и отчетна стойност
от 848,76 лв. (500,00 м. х 1,6975 лв. = 848,76 лв.) /Приложение 4а/.
По фактура № . за 2336,31 евро и фактура № . за
1700,77 евро е извършено плащане към ZEC S.P.A.,
Италия с нареждане чрез SWIFT на
24.02.2017 г. за 2336,31 EUR и
28.07.2017 г. за 1700,77 EUR от сметка в /Приложение
4а/.
За периода 2014 г. до 2017г. и до 16.03.2019 г.
продажби на артикул „маркуч PVC ръкав GPVCS DN 32“ е в количества от 300 м. и отчетна стойност от
848,76 лв. не са извършвани /Приложение 4а/.
5. Разликата на
оборотите - нереализирани и нереализирана нетна печалба на „Р.Г.“ ЕООД за м.
ноември и декември 2017 г. спрямо м. ноември и декември 2016 г. на посочените
клиент на стр. 229 по делото: – е в
размер на 3298,22 лв. и нереализирана нетна печалба за 2017 г. за сума от
116,12 лв., подробно описани по суми в приложение 1, кол. 7 и 13.
От заключението
на съдебно-компютърната експертиза,
неоспорено от страните,
което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното:
В управленската програма „N.E.X.T”, използвана от ищеца „Р.Г. ЕООД“, има приложени
документи: Инструкция на управителя на „Р.Г.“ ЕООД, относно поръчка и авансово
плащане на специфични стоки в управленската програма; Инструкция за разглеждане
на рекламации (приложение 1). Управленската програма има функционалност за
управление на поръчки ипродажби (приложение 2), така,
че в нея има информация за контрагентите на фирмата. В управленската програма
се съдържа информация какви продажби, на кой клиент и цена са били осъществени
в рамките на деня. Достъпа до управленската програма от служителите се
осъществява чрез потребителско име и парола, която може да бъде сменяна от
потребителя по всяко време. Ответницата е имала достъп до управленската
програма, съответстващ на позицията която е заемала (приложение 3). В оперативния
журнал /логовете/ на програмата, се вижда, че на дата
18.07.2017г. потребител Е.С. е „експортирала в електронна таблица на
„Контрагенти“ т.е. клиентската база данни (приложение 4). Трудовият
договор на ответницата е прекратен, считано от 21.10.2017 г. След тази дата Е.С.
по журналните записи /логове/ от програмата е
осъществила достъп от 23.10.2017г.. 25.10.2017г. и на 26.10.2017г. (приложение
5).
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че е налице влизане в управленската програма с логина
и паролата на ответницата, като това може да стане от всеки компютър, който е
свързан в мрежата на фирмата, но не и например от къщи. Вещото лице е установило,
че на 18.07.2017г. има експортиране на данни от таблица на „Контрагенти“, но не
може да каже дали е изтеглена цялата информация или само за един контрагент.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Марияна Иванова
(служител в ищцовото дружество, живее на семейни начала с управителя) и двама
свидетели на страната на ответницата – Палина и .
Съгласно показанията на при постъпване на нов служител
във фирмата задължително му се провежда първоначален инструктаж за безопасни
условия на труд и други задължителни такива, както и на всеки шест месеца, за
което се полага подпис. По отношение на специфичната за фирмата материя
служителят също преминава обучение, но няма
такива формалности – напр. да се подпише, че е преминал такова. Обичайно
обучението се провеждало от служителката която запознавала новите служители с
управленската програма на фирмата. Обичайно служителят сядал за два, три часа
да гледа как работи, след това се
запознавал с каталози така малко по малко докато се научи. Когато служителят
започне да се справя адекватно сам от управителя се вземало окончателно решение
дали е обучен, като предварително получавал мнение от по финансовата част и от –
по търговската част. В управленската програма били качени на електронен носител
вътрешните правила и добри търговски практики на ищцовото дружество. Всеки
служител имал достъп до програмата, като всеки работел с различен компютър, но
не изключва възможността да се е случвало да работят и на друг компютър освен
своя. Свидетелката сочи, че ответницата е напуснала през октомври 2017г., като не
помни точна дата, но след 23.10.2017. не е идвала на работа. След напускането й
получила информация от двама служители – и , че ответницата С. се обаждала на
клиенти след напускането си и се представяла за служител на ищцовото дружество
и им предлагала стока на ниска цена. Един път свидетелката е заявила, че една
седмица след напускането на С. на телефона, който същата е ползвала и който
мисли, че е бил предоставен на , се получило подобно обаждане от „“. Впоследстиве свидетелката заявява, че такива обаждания са
започнали да се получават две седмици след напускането й и това продължило
три-четири месеца. От друга страна свидетелката не е сигурна дали ответницата е
върнала служебния телефон, но помни че около седмица след напускането си С. се
е обадила на управителя, с когото Иванова по същото време е била в Португалия,
като е заявила че иска да върне телефона и компютъра и той й казал да ги остави
в офиса.
Съгласно показанията на същата е работила в ищцовото
дружество от 11.2013г.до 02.,2019г. на
длъжност „офис мениджър“, а сега работи в друго дружество. Свидетелката
заявява, че при постъпване на нови служители управителят им правел
инструктажите и ги запознавал с вътрешните правила. По устна заповед споделя опита си, но твърди, че не е
провеждала обучения, нито самата тя е преминавала такова във фирмата. При
постъпване на работа на С. с нея е комуникирал друг колега – Кожухаров, а Тошев
й е съдействала, след като вече е знаела как се работи със софтуера. Сочи че
служителите са си съдействали, помагали са си и дори понякога са си разменяли
пароли, за да свършат работата, без да знае конкретно дали С. е предоставяла
паролата си на някой друг. След като Е. е напуснала фирмата през октомври
2017г., не я е виждала повече в офиса. Телефонният номер на С. бил даден на св.
, като на същия не е получавала обаждания и оплаквания, че Е. се е представяла,
че работи за друга фирма, нито конкретно оплакване от „Свидетелката сочи, че с
ответницата са работили заедно в един офис, имали са правомощия да извършват
самостоятелни сделки, но за големи сделки за се консултирали с управителя, а
през 2017г. имало и практика да се обсъжда задължително между управителя и С.
дали нещо да бъде внесено или не. Задълженията на и С. не били еднакви, но ответницата се е
консултирала със свидетелката, когато нещо не й е ясно. Спомня си поръчката на
циментов маркуч на висока стойност, за който доста време се обсъждала офертата,
като Е. е говорила с управителя и крайните решения се вземали от него. По отношение
на накрайниците за булдозер комуникацията се водела от техния офис с техен
колега – , който е поел това запитване. Св. знае и за сделка с „“, за която Е.
е изготвила оферта с изпратена на клиента католожна
информация и след това и самата стока с наложен платеж. Клиентът платил
стоката, а впоследствие запознали устни рекламации по телефон, но след като С.
вече е напуснала. Обажданията били на и
на , които свели рекламацията до знанието на управителя и било взето решение да
се уважи рекламацията и да се достави друг маркуч. По отношение на поръчката на
ПВЦ ръкав била допусната техническа грешка по отношение на някакъв код, но не
знае дали грешката е при вписване на кода от фирмата, от доставчика, от
спедитора или от някой друг.
Съгласно показанията на ответницата работи в неговата
фирма от 11, 2017г., като той я познавал работата и от преди това и имал нужда
от такъв човек, поради което й предложил работа. Сочи, че след постъпването й
при тях е получил имейл от управителя на “, в който се сочело, че Е. се
представя от името на “, на който отговорил, че знае, че тя винаги се представя
от името на . В имейла на С. имало точна визитка с логото и телефона на фирмата
на . Твърди, че никога Е. не му е давала вътрешна информация за “. Сочи, че със сигурност двете
дружества имат общи клиенти, както и че са имали сделки помежду си. Известна
конкуренция имало от време на време, като всяка фирма предлагала нещо, което
по-добро е една насока, а другата – в друга насока, като освен това стоял и
въпросът със складовите наличности. Продукцията на фирмата на била огласена на пазара, имали интернет сайт,
участвали били в много изложения.
Съдът като цяло кредитира показанията на св. ,
доколкото същите не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Показанията на и на взаимно си противоречат в някои части (провежданите
обучения и получаваните обаждания от клиенти след напускането на ответницата С.).
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на като безпристрастно
лице, което дава ясни и непротиворечиви отговори. от своя страна е
заинтересована с оглед обстоятелството, че е лично обвързана с управителя на
ищеца, както и самата тя има ръководна длъжност в ищцовото дружество. Отделно
от това, показанията на съдържат някои вътрешни противоречия – напр. дали и
кога е върнат телефона на ответницата, кога са започнали да постъпват обаждания
от клиенти – веднъж казва една седмица след напускането на С., друг път казва
две седмици, въпреки че не помни и кога точно е било напускането.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.26, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД
Правната квалификация е приета на база твърденията на
ищеца за причинени вреди от търговския пълномощник от неизпълнение на сключен с
търговеца договор. Съдът намира претенцията за допустима с оглед твърдението,
наведено с уточняваща молба от 19.11.2019г. (л.236-237 от делото), че
отношенията между страните са търговски-правни, като търговския договор се
съдържа в документа, обективиращ трудово-правните
взаимоотношения между тях (трудовия договор), при което съществували паралелно
едно трудово правоотношение и едно с търговско-правен характер, макар и обективирани в един документ.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест ищецът следва да докаже валидно учредено
упълномощаване на ответницата като търговски пълномощник на ищцовото дружество
за извършване на твърдените действия от името на ответника, уреждане на
отношенията между страните с договор, действия/бездействия на ответницата в
нарушение на уговорките по договора, настъпването на вреди и размера на същите,
причинната връзка между неизпълнението на договора и вредата.
Безспорно се установи по делото, че ответницата има
качеството търговски пълномощник на ищцовото дружество по силата на нотариално
заверено пълномощно от 12.12.2016г., съобразно
изискванията на чл.26, ал.1 от ТЗ. Следва да се има предвид, че упълномощителната сделка дава права на пълномощника да
действа от името на търговеца, но не създава задължения за него. Както е
посочено в чл.27 от ТЗ отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с
договор. Прието и в теорията и в практиката е, че този договор може да бъде
трудов, договор за поръчка или да съдържа елементи на друг ненаименован
договор – в този смисъл и Решение № . по описа на ВКС, I т.о. Именно по силата на договора между страните
възникват взаимни права и задължения.
В настоящия случай се установи, че между страните е
сключен трудов договор от 02.08.2016 г.
за длъжността „мениджър, ключови клиенти“, а впоследствие с допълнително
споразумение от 05.12.2016г. длъжността
е променена на „ръководител, отдел по продажбите“. Очевидно доколкото
изменението е непосредствено преди упълномощаването, същото е релевантно към новата
функция на служителката – търговски пълномощник. Приложена по делото е и
длъжностна характеристика за същата длъжност.
Не се установи сключването между страните на друг
договор извън трудовия такъв. Ищецът е твърдял наличието на търговски договор,
инкорпориран в трудовия, който създава отделно паралелно правоотношение, но не
е доказал твърдението си, както и съществените клаузи на този договор, които
стоят извън трудовите такива. В този смисъл неясно остана от неизпълнението на
кое задължение на ответницата по договора евентуално са настъпили вреди.
В трудовия договор действително са изброени клаузи за
отговорност на служителя във връзка с поверените му стоково-материални ценности
и парични средства, както и за задължение за лоялност към работодателя, които
са с цитирани конкретни разпоредби от КТ. В длъжностната характеристика на
длъжността „ръководител, отдел по продажбите“ отново са посочени отговорности,
присъщи за конкретната длъжност, включително са спазване на срокове при
експедиране, за допуснати загуби поради недостатъци в организацията на
маркетинговата и търговската дейност, за настъпили вреди от допуснати грешки
при неправилно въведена компютърна информация, за спазване на поверената му
фирмена информация и търговска тайна и т.н. Съдът намира, че неслучайно всички
тези отговорности са описани в длъжностна
характеристика! Същата е за конкретна длъжност, посочена в трудовия договор
и е предвидена да конкретизира правата и задълженията на служителя. Нито от
конкретния трудов договор, нито от длъжностната характеристика, може да се
извлече извод са допълнителни договорености, които стоят извън трудовото
правоотношение между страните и които влекат някаква отговорност за лицето,
извън тази по Кодекса на труда. Когато сключва договор, уреждащ отношенията му
с пълномощника, търговецът сам избира формата на същия – дали ще е трудов договор,
договор за поръчка или някакъв друг договор. От
конкретния вид договор ще се следват конкретните права и задължения на страните.
Щом търговецът е предпочел формата на трудовия договор, която по собствени
съображения е избрал за целесъобразна, той е възприел и приложението на
трудовото право по отношение на бъдещите му взаимоотношения с пълномощника. При
неизпълнение на конкретни задължения по договора, търговецът е могъл да потърси
дисциплинарна отговорност на служителя си, а при причинени имуществени вреди
има право да търси същите по реда на имуществената отговорност на
работника/служителя по чл.203 и сл. от КТ.
По гореизложените съображения съдът намира, че не се
доказа наличието на сключен между страните договор, от неизпълнението на който
ищецът може да претендира имуществени вреди по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да
отбележи, че не се установи и ищцовото дружество да е претърпяло имуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване. Твърдението на ищеца е, че с четирите изброени
от него сделки, ответницата е поръчала стоки, за които са вложени парични
средства и които към настоящия момент не могат да бъдат реализирани поради
спецификите на стоките. В този смисъл става въпрос за трансформиране на един актив
в друг, при това последният не е погинал, а е наличен в складовете на
дружеството. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че
всички поръчани маркучи имат 12-годишна годност, от която 6 години за престой
на склад и 6 години за експлоатация. Вещото лице поясни, че в рамките на
престоя на склад при правилно съхранение в рамките на 6 години маркучите не
загубват качествата си и не се амортизират. Вещото лице е установило също така,
че маркучите са правилно съхранявани в складовете на ищеца. Следователно
ищцовото дружество все още има възможност да ги превърне в паричен актив, а
дори и евентуално да реализира предвидената печалба.
Не на последно място, съдът намира, че не се
установиха с категоричност и такива действия на ответницата, от които да са
произлезли вредите. Установи се от свидетелските показания на св. , че за една
от сделките всъщност не е отговаряла Е.С. (сделка с ), за друга се е
консултирала с управителя (циментов маркуч на висока стойност), а за трета е
допусната техническа грешка, като неясно остава от кого точно е въведен
погрешния код на стоката. Твърденията за провеждани обучения, след които
ответницата следва да е напълно наясно с управленската програма и добрите
търговски практики също не се доказаха, доколкото свидетелските показания на
св. Марияна Иванова (чиято заинтересованост следва да се отчете и показанията й
да се кредитират само при съпоставка с целия събран по делото доказателствен
материал) се опровергаха от тези на св. . Иванова сочи именно като лице, което е провеждало обучения, а отрича тя да е провеждала такива или да самата
тя да се е обучавала, като сочи, че само понякога по устно разпореждане е
споделяла опита си с колеги. Конкретно за ответницата С. заявява, че друг
колега (Кожухаров) я е въвеждал в обстановката във фирмата при постъпването й
на работа.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че
искът с правна квалификация чл.26, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.79 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение договор е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск по чл. чл.203, ал.2 от КТ във
връзка с чл.45 от ЗЗД за пълна имуществена отговорност на служителя за вреди по
т.1,2,3 и 4 от исковата молба
За успешно провеждане на иска ищецът следва да докаже
валидно учредено трудово правоотношение между страните, противоправното
поведение на служителя, причиняването на вреда на работодателя и нейния размер,
причинната връзка между поведението на служителя и вредата, както и наличието
на умисъл у служителя да причини вреда на работодателя.
Безспорно се доказа наличието на трудово
правоотношение между страните, но както бе посочено по-горе съдът намира за
недоказани обстоятелствата по настъпването на вредите и противоправното
поведение на работника. Дори и да се възприеме тезата на ищеца, че процесните сделки не са финализирани
именно поради поведението на ответницата, то в случая същото се дължи или на
недостатъчно опит, или на неполагане на дължима грижа, невнимание или някакво
друго укоримо в трудово-правен аспект поведение, но
не и на умисъл у служителя да причини вреда на работодателя си. За наличието на
такъв усмисъл не са събрани никакви доказателства по
делото, включително от разпитания на страната на ищеца свидетел.
Предвид изложеното този евентуален иск също следва да
бъде отхвърлен.
По евентуалния иск по чл.45 от ЗЗД за имуществени
вреди по т.1,2,3 и 4 от исковата молба.
Тази квалификация е поставена с оглед наведените с уточнителната молба от 19.11.2019г. (л.236-237 от делото)
твърдения за противоправно поведение на представителя, изразяващо се в
нарушаване на общото му задължение да действа в интерес на представлявания. Посочени
в същата молба са нарушения на чл.29 и чл.53 от ЗЗД, чл.36 и 37 от Закона за
защита на конкуренцията, както и нарушаване на общата забрана за действия във
вреда на представлявания.
Съдът не намира никаква връзка между разпоредбите на
чл.29 и 53 от ЗЗД с твърденията за вреди от конкретните действия на ответницата
по описаните в исковата молба сделки. Чл.29 от ЗЗД касае унищожаемост
на сделка поради измама чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Такива твърдения
за измама не са навеждани, още по-малко са правени някакви искания за
унищожаване на сделки. Чл.53 от ЗЗД касае солидарната отговорност за неимуществени вреди при няколко
причинители на деликта. Чл.36 и 37 от ЗЗК се отнасят
за нелоялно привличане на клиенти и за забрана за разгласяване на производствена
и търговска тайна (вероятно ищецът погрешно ги е посочил във връзка с иска за
вреди от изтегляне на клиентската база данни). Що се касае за общата забрана да
се действа във вреда на представлявания, съдът отново следва да отбележи, че в
настоящия случай освен упълномощаването е налице и трудов договор, по който
именно следва да се търси отговорността на служителя. Отделно от това,
договарянето във вреда на представлявания също представлява съзнателна увреда интересите на търговеца, а не допускане на грешки и
неточности, вземане на нецелесъобразни решения и т.н.
С оглед горното и този евентуален иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени
вреди, настъпили от изтегляне и използване на клиентската база данни на ищеца
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по този иск ищецът следва да докаже твърдяното
противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в изтегляне и използване
на клиентската база данни на ищеца, настъпилите имуществени вреди, а именно
твърдението пропуснати ползи, изразяващи се като разлика в оборота за м.11 и
12, 2017г. в сравнение с този за м.11 и 12, 2016г. от конкретно посочени
клиенти, както и причинната връзка между поведението на ответницата и настъпилите
вреди.
Установи се от съдебно-компютърната експертиза, че в
оперативния журнал на управленската програма на ищцовото дружество от дата
18.07.2018г. има регистрирано действие от потребителя Е.С. „експортиране“ в
електронна таблица на „Контрагенти“. Установено е още, че след 21.10.2017г.
(датата на прекратяване на трудовия договор на ответницата) има осъществен
достъп в програмата от този потребител на 23, 25 и 26.10.2017г. Следователно
формално са налице извършени действия от страна на ответницата. Съгласно
поясненията на вещото лице наличните „логове“
означават, че някой е осъществил достъп до програмата чрез потребителското име
и парола на Е.С.. По отношение на експортирането (изтеглянето) вещото лице е
посочило, че са налице данни за изтегляне и записване на електронен носител от
таблица „Контрагенти“, но не може да се каже дали е изтеглена цялата таблица
или само част от нея и съответно коя точно част. Експертът е уточнил още, че
достъп до управленската програма може да бъде осъществен само от компютър,
който е свързан в мрежата на фирмата. От всичко изложено съдът намира, че не
може с категоричност да приеме че ответницата е осъществила тези действия. От
показанията на става ясно, че служителите понякога са си разменяли пароли,
когато се налага да свършат конкретна работа, като дори допуска възможността в
някои случаи да работят от различни компютри. В този смисъл напълно възможно е
лице, което знае паролата на С. да осъществява достъп от нейно име. Индиция за това са и влизанията в системата с потребителя „Е.С.“
след напускането й, при положение че достъпът може да се осъществи само от
компютър, свързан с мрежата на фирмата, и че както св. , така и са категорични,
че не са виждали С. в офиса на дружеството след прекратяване на прекратяване на
трудовото й правоотношение. Отделно от
това, не може да се установи с категоричност каква част от клиентската база е
изтеглена и дали тя покрива точно тези клиенти, от които ищецът твърди, че е
намалял оборота.
На следващо място, съдът намира, че дори и да се
приеме, че именно С. е изтеглила клиентската база данни, не се установи същата
да е използвала същата по начин, по който да навреди на ищеца. Противоправното поведение в случая не може да
санкционирано само по себе си, не и по
настоящия процесуален ред. Съдът намира за недоказани твърденията, че
ответницата се е обаждала на клиенти след напускането си, като се е представяла
за служител на ищеца. Единствени доказателства в тази насока са показанията на ,
които както бе посочено особено в тази част, в която противоречат на
показанията на св. , не следва да се кредитират. Освен това единственият
клиент, с който заявява, че е разговаряла лично е „“, който не е сред
конкретните клиенти, изброени в исковата молба, от които е намалял оборота. Други
твърдения са използване на клиентската база данни нито са навеждани, нито са
доказани. Очевидно ищецът най-общо има предвид известен „отлив“ на клиенти за
периода м.11 и 12, 2017г. Тук следва да се отбележи обаче, че дори и от
конкретни клиенти да е реализиран по-нисък оборот, по никакъв начин не е
доказано, че тези клиенти са се ориентирали към “, в което ответницата е
постъпила на работа, за да може да се свърже по някакъв начин нейното поведение
с намаляването на поръчки от конкретни клиенти. разяснява, че действително е
налице известна конкуренция между двете дружества поради подобния предмет на
дейност, но всяко едно от тях предлага по-добри условия в една насока и по-лоши
в друга, като понякога дали един клиент ще се обърне към едното или другото
дружество е въпрос и на складова наличност. При ефективен динамичен и конкурентен
пазар на стоки и услуги съдът намира за напълно нормално едни клиенти да се
ориентират и преориентират постоянно в зависимост от конкретните си нужди и
условията, които всеки доставчик им предлага. По никакъв начин не се установи,
че именно с действия на Е.С., при това противоправни
такива, конкретните клиенти са преминали от едното дружество към другото.
В допълнение следва да се посочи, че от начинът по
който е формулирано претенцията за пропуснати ползи, не може да се извлече
причинна връзка между поведението на ответницата и намалелия оборот. Последният
би могъл да се дължи на множество други причини – намалено търсене, повишено
предлагане и по-добри условия от други фирми, климатични особености в рамките
на едната и другата година (доколкото се касае за пазар на маркучи) и др. За да
се установи действителната причина за намалелия оборот е необходим подробен
пазарен анализ, и не би могло без данни за същия да се заключи, че целият спад
в оборота на ищцовото дружество, се дължи на евентуалните действия на
ответницата по изтегляне и използване на клиентската база данни.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски. В списъка по чл.80 от ГПК ответникът е претендирал разноски
в размер на 1060 лева за платено адвокатско възнаграждение и 450 лева за
депозити за вещи лица. Сумите за депозит за допуснатите по делото три броя
експертизи погрешно са събрани от ответницата, предвид което съдът с
определение от 23.05.2019г. е постановил връщането им. С оглед на изложеното
ищецът следва да бъде осъден да заплати само разноските за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Г.” ЕООД, ЕИК
, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес:
*** иск за заплащане на следните суми: 1) 4951,22 лева без ДДС за поръчани 34 м
от маркуч Индустриален абразия CIMENTO SD DN 254x281 10 bar; 2) 594,50 лева без ДДС за поръчани накрайници за
булдозер: „високо P DKR JIS metric-45 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“ и „високо P DKR JIS metric-90 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“, 3) 1362,50 лева без ДДС за маркуч за Индустриален
въздух 155АА DN 76 20 bar и 4) 848,76 лева без ДДС за поръчани 500 м маркуч
Хидравлични други PVC ръкав GPVCS DN 32, представляващи претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди,
изразяващи се в използването на оборотни средства за покупка на стоки, които не
могат да бъдат реализирани, причинени от неизпълнение на договорните задължения
на ответницата в качеството й на търговски пълномощник на ищеца, на основание чл.26,
ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Г.” ЕООД, ЕИК
, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес:
*** иск за заплащане на следните суми: 1) 4951,22 лева без ДДС за поръчани 34 м
от маркуч Индустриален абразия CIMENTO SD DN 254x281 10 bar; 2) 594,50 лева без ДДС за поръчани накрайници за
булдозер: „високо P DKR JIS metric-45 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“ и „високо P DKR JIS metric-90 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“, 3) 1362,50 лева без ДДС за маркуч за Индустриален
въздух 155АА DN 76 20 bar и 4) 848,76 лева без ДДС за поръчани 500 м маркуч
Хидравлични други PVC ръкав GPVCS DN 32, представляваща обезщетение за вреди нанесени умишлено от служителя на
работодателя при изпълнение на трудовите му задължения, на основание чл.203,
ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Г.” ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление *** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск за
заплащане на следните суми: 1) 4951,22 лева без ДДС за поръчани 34 м от маркуч
Индустриален абразия CIMENTO SD DN 254x281 10 bar; 2) 594,50 лева без ДДС за поръчани накрайници за
булдозер: „високо P DKR JIS metric-45 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“ и „високо P DKR JIS metric-90 (Komatsu) DN 19 (M30x1,5)“, 3) 1362,50 лева без ДДС за маркуч за Индустриален
въздух 155АА DN 76 20 bar и 4) 848,76 лева без ДДС за поръчани 500 м маркуч
Хидравлични други PVC ръкав GPVCS DN 32, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от действия
на Е.Г.С. в качеството й на представител на „Р.Г.” ЕООД в нарушение на общото й
задължение да действа в интерес на представлявания, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Г.” ЕООД, ЕИК
, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес:
*** иск за заплащане на сумата от 9817 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, а именно пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между реализираните от ищеца печалби за периода м.ноември-декември 2017г.
в сравнение с реализираните от ищеца от печалби за периода м.ноември-декември
2016г. от поръчки на следните клиенти: – БЕЛЕВ“ ЕООД, причинени от
противоправно поведение на ответницата по изтегляне на 18.07.2017г. и
използване на клиентската база данни на ищеца, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р.Г.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1060 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: