Р Е Ш Е Н И Е
№ 222 19.02.2020г., гр. Пловдив
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета гоД.
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Пенка Стоева
Секретар: Тодорка
Мавродиева
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №739 по описа за две
хиляди и деветнадесета гоД.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.30,ал.1 от ЗН.
Предварителна бележка:
Гр.дело №739/2019г. на ПОС е образувано
въз основа Определение №2859/12.03.19г. на ХІІІ гр.с-в на ПРС, с което
производството по заведеното пред този съд гр.дело №17865 по описа за 2018г. е
прекратено, поради родова неподсъдност на спора пред районен съд, а делото е
изпратено за разглеждане на надлежния да го разгледа като първа инстанция
окръжен съд.
Ищцата Д.И.Х., ЕГН **********,***, адв.Л.В., е предявила
срещу ответника Н.И.К., ЕГН **********, с посочен от него по делото съдебен
адрес:***, адв.А.Б., иск за намаляване до размера, необходим за допълване на
запазената и от закона, като наследник с право на запазена част, 2/3 ид.част,
на завещанието, направено от И.Н.К., ***на страните, починал на ***г. в гр.П.,
обявено с протокол от 20.11.13г. на помощник –нотариус Р.Ц., при нотариус И.И.,
вписано с акт №285, том 8, вх.№17118/06.06.16г., с което е оставил в полза на
брат и, възстановената с Решение №3185/23.05.1995г. на ПК *** 1/10 ид.част от
ПИ с идентификатор 56784.504.222 по КККР на гр.***, съставляващ единственият актив
в имуществото на наследодателя към момента на смъртта му, тъй като, след
приспадане стойността на полученото от нея от родителите и с н.а. №29, том 32,
дело №8803/30.07.93г. дарение на общо 1/3 ид.част, т.е. за всеки от дарителите
по 1/6 ид.част, от дворно място от 468.35кв.м., находящо се в гр.***, ул.“***“№***,
съставляващо парцел І- детска градина, за който сега са отредени ПИ с №№56784.506.325
и 56784.56.326, с находящите се върху тях сгради, запазената и част от
наследството на ***и е накърнена с не по-малко от 1250лв.
Пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане
на разноските по списъка, представен в с.з. от 21.01.20г. /л.73/. Развива
съображение с писмена защита вх.№2765/27.01.20г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба с вх.№12630/21.02.19г. по описа на ПРС /л.43-л.45, ПРС/, с който е
оспорил предявения иск като недопустим, поради липса на надлежна активна
процесуална легитимация на ищцата за провеждането му, тъй като, с договор за
продажба на наследство от ***г., Д.Х. е продала на сина си А.Х. 1/20 ид.част от
наследството на прадядо им Х.П.Г., починал на ***г., съставляващо ½ от
наследството, което последният е оставил на покойния ***на страните И.Н.К., тъй
че вече не разполага с никакви права, отнасящи се до наследството, а в случай,
че съдът не възприеме това негово възражение, е поискал да се разгледа
възражението му, че правото на ищцата да проведе предявения иск е погасен по
давност, тъй като ***им е починал на ***г. и при завеждане на иска е вече
изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяването му. Посочил е още за
пълнота, че ако се стигне да разглеждане на спора по същество, с н.а.
№129/93г., описан от ищцата в исковата молба, родителите му са извършили и в
негова полза дарение на 2/3 ид.части от двата ПИ и построените в тях сгради,
находящи се в гр.***, на ул.“***“№***.
Пледира по същество за отхвърляне на иска по
съображенията, наведени с отговора на исковата молба и за присъждане на
разноските по списъка, представен в с.з. от 21.01.20г. /виж л.74/. Развива
съображения с писмена защита вх.№ 4573/10.02.20г.
Като взе предвид твърденията, възраженията и доводите на
страните, и събраните по делото доказателства, съдът намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да се уважи, воден от следните
съображения:
І.По допустимостта.
По възражението на ответника за недопустимост на
предявания иск, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата за
провеждането му, и искането му за прекратяване на производството по делото на
това основание, които са изтъкнати отново и с писмената му защита, съдът се е
произнесъл с Определение №878/03.05.19г., като е намерил възражението за
неоснователно, а активната процесуална легитимация на ищцата за надлежна, по
съображения, подробно изложени в р.ІІ от посоченото определение, които поддържа
изцяло и с решението си, тъй че препраща към тях /виж определението на
л.9-л.11/.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 25.06.19г., без възражения на страните, съдът
е приел като окончателен доклад проекта, съобщен на страните с р.ІІІ, т.1 от
Определение №878/03.05.19г., с който е
очертал релевантните за основателността на иска и за възражението на ответника
за погасяване на правото на иск на ищцата по давност факти, фактическите твърдения на страните,
които не се нуждаят и които се нуждаят от доказване, и е разпределил между
страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване в производството
факти.
2. В производството се установи/не се установи от
фактическа страна, както следва:
2.1. Фактите, че : страните по делото са деца на И.Н.К.; ***им е починал на ***г. в гр.***; в активите
на наследството, оставено от ***им, към датата на смъртта му, е попадала
единствено наследствената му част от имот, даден в дял на майка му К. /К./ Г.с
протокол за доброволна делба от ***г., възстановен при реституцията по ЗСПЗЗ на
наследници на нейния ***Х.Г.; че този наследствен дял е в размер на 1/10 от
възстановения и разпределен при делбата имот; че възстановеният на наследници
на Х.Г. имот е идентичен с онзи, който е поставен в дял на К.Г. при делбата от ***г.,
както и че сега отговаря на ПИ с актуален идентификатор 56784.504.222; че със
саморъчно завещание, общият наследодател на страните по делото се е разпоредил
с описания имот в полза на ответника; че през 1993г., в полза и на двете
страни, от страна на родителите им, по
н.д. №8803/93г., са им били направени дарения, съответно на 1/3 ид.част в полза
на ищцата и на 2/3 ид.части в полза на ответника от дворно място и находящи се
в него сгради, с административен адрес: гр.***, ул.“***“№***, за което сега са
отредени ПИ с идентификатор 56784.506.325, ведно с находящите се в него две
сгради с идентификатори 56784.506.325.1 и 56784.506.325.2 и ПИ с идентификатор
56784.506.326, ведно с находящите се в него три сгради с идентификатори 56784.506.326.1,
56784.506.326.2 и 56784.506.326.3, са
приети с доклада по делото за безспорни между страните и като такива- за
ненуждаещи се от доказване.
Относими към горните приети за безспорни между страните факти
и кореспондиращи с тях, са събраните като писмени доказателства по делото:
удостоверение за наследници на И.Н.К. /виж л.13,ПРС/; удостоверение за
наследници на К.Х.Г./виж л.10,ПРС/; протокол по дело №1050/***г. на ***
околийски съд /виж л.9, ПРС/; удостоверение за наследници на Х.П.Г. /виж
л.14-л.17, ПРС/; Решение на ОСЗГ-*** /виж л.11-л.12,ПРС/; н.а. №129 за дарение
на недвижим имот от 30.07.1993г., по н.д. №8803/93г. /виж л.21,ПРС/; саморъчно завещание на И.Н.К. от 18.07.2008г.
/виж л.6, ПРС/.
2.2. Във връзка с релевантните за основателността на иска
по чл.30 от ЗН факти, дали запазената от закона в полза на ищцата част от
наследството на ***и е накърнена с оставеното от него в полза на брат и
завещание и ако е така, какъв е размерът, необходим за допълването и, след
прихващане на извършеното в нейна полза дарение, поставени в тежест на ищцата,
и като никоя от страните не е сочила наличие на задължения на наследодателя им
/на пасиви в наследството, към момента на откриването му, а ответникът не е
твърдял, че е налице достатъчно имущество и че след като ищцата прихване
направеното в нейна полза дарение, ще бъде покрита запазената и част от
наследството, както и защото по отношение начина за извършване на евентуалното
възстановяване на запазената част и хипотезите, уредени от чл.32-34 от ЗН и
чл.36 от ЗН, съдът е счел с доклада, че релевантна може да се окаже и цената на завещания
имот по време на намаляването, установяването на която също е поставил в тежест
на ищцата, в с.з. от 21.01.20г. е прието заключение вх.№31789/29.11.19г. /виж
същото на л.58-л.71/, изготвено от инж.К.М., с което е установено съответно,
че:
Стойността на 1/10
ид.част от ПИ 56784.504.222, завещана на ответника, е към датата на открИ.е на
наследството на 26.04.13г., в размер на 267 312лв., а към датата на
изготвяне на заключението на 29.10.19г., в размер на 248 385лв.;
Стойността на 1/6 ид.част, дарена на ищцата от ***и с н.а
от 30.07.1993г., е към датата на откриване на наследството на 26.04.13г., в
размер на общо 47 527лв., от които 16 605лв. за ПИ 56784.506.325 и
двете находящи се в него сгради, а 30 922лв.- за ПИ 56784.506.326 и трите
находящи се в него сгради.
Съдът цени изцяло приетото по делото заключение на в.л. М.
относно пазарните стойности на имотите, предмет на извършените в полза на
страните от родителите им дарения, въпреки развитите от ответника с писмената
му защита съображения, щото начисленият от вещото лице в оценката ДДС следва да
се приспадне от стойността на сградите, черпени от разпоредбите на чл.45,ал.5
във вр. с ал.1 от ЗДДС и легалното определение на „нови сгради“ по пар.1,т.5 от
ДР на ЗДДС.
Нормативната уредба, която ответникът цитира в писмената
си защита, е действително такава, каквато сочи, но като пропуска, че същата е
приложима за целта на този закон, която, съгласно чл.1 от ЗДДС, е облагането с
данък добавена стойност, но не и когато се касае до правилата за формиране на
пазарни стойности на имоти по различните приложими за целта методи, като в случая,
при оценката им по метода на вещната стойност, както в.л. М. е дала обяснение в
с.з. от 21.01.20г. /виж л.76/, доколкото за основа се ползват цени по еталони,
изведени от строителната практика, за формиране на крайната стойност се прибавят и още 20%, съответни на въведения
в страната ДДС.
2.3. Във връзка с повдигнатото от
ответника възражение за погасяване по давност на правото на ищцата да води иска
по чл.30 от ЗН и поставените в негова тежест предпоставки на същото, а именно- кумулативното
наличие на упражняване от ответника, като ползващо се от завещанието лице, на
правата по завещанието чрез действия, сочещи по несъмнен начин намерението му
да приеме наследството, считайки себе си за собственик на имота по завещанието,
както и достигането на тези негови действия до знанието на ищцата, тъй като
съдът е приел с доклада по делото, че именно те, а не датата на откриване на
наследството обуславят определяне на началото за течението на давността за предявяване
на иска по чл.30 от ЗН, както е посочил ответникът в отговора си, както и по
свързаните с тях противоречиви твърдения на страните, като върху всяка от тях е
поставена тежестта да установи фактите, от доказване на които би ползвала
благоприятни за себе си последици, с дадените от ищцата отговора на основание
чл.176,ал.1 от ГПК и събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установи, както следва:
2.3.1. С протокол
от 20.11.13г. на помощник нотариус Р.Ц. при нотариус И.И., по молба на Д.Х. е
обявено, като е прочетено на глас, съхраняванато при този нотариус въз основа
молба на И.Н.К. от ***г. негово саморъчно завещание /виж л.8 лице, ПРС/, от
което, по молба на Н.К. за издаване на препис, е издаден такъв на 06.06.16г.
/виж л.8гръб, ПРС/, и на същата дата завереният от нотариуса препис е вписан в
СВ- *** /виж л.6, ПРС/.
2.3.2. В с.з. от 25.06.19г., във връзка с доказателствено
искане на ответника по повод разпределената му с проекта за доклад тежест да
установи предпоставките на възражението си за погасяване на правото на иск на
ищцата по давност, между страните се е създал и спор относно датата, на която
ищцата е узнала за оставеното в полза на брат и завещание от ***им, като ищцата
е твърдяла, че е узнала завещанието при обявяването му, а ответникът, че още
преживе тя е била уведомена от завещателя за завещанието и то нееднократно,
както и къде се намира и под кой номер е, а също, че едно от действията, които
е извършил веднага след откриване на наследството, сочещо на несъмненото му
намерение да приеме наследството, било да потвърди в устен разговор на сестра
си за наличието на такова завещание.
Въпреки взетото от съда в същото съдебно заседание становище,
че узнаването за наличие на оставено от общия наследодател на страните
завещание е само по себе си ирелевантно към настъпване на предпоставките за
поставяне начало на срока за отчитане на давността, те са поставили въпроси към
допуснатите им свидетели за този факт /виж протокола на л.24-л.26/.
Така, в с.з. от 05.11.19г. са събрани:
Показанията на св.Т., близка приятелка на ищцата от
години, съгласно които, тя била чувала от дядо И., когато са се виждали, без да
си спомня точно в коя гоД. е воден този разговор, че земите зад *** ще бъдат на
двамата- на брата и на сестрата, и затова, след смъртта на дядо И., някъде
септември-октомври 2013г., Д. отишла да си търси, каквото мислела, че има от
тази нива, и тогава намерила юрист или нотариус, който и прочита завещанието от
***и, и тя разбира, че всичко е завещано на брат и, но не била убедена, че е
истинско завещанието, защото вярвала в думите на ***и, и много се възмущавала,
че това не може да е подписа на ***и, и като св.Т. знае, че затова е имало
някакво оспорване на завещанието /виж показанията на тази свидетелка на л.50гръб-л.51гръб/;
Показанията на св.З., ***на ответника, съгласно които тя
дълго деляла стая с ***в къщата на ул.“***“№*** и от нея била чувала, че земите
на които са наследство от страна на ***и в ***, ще останат за леля и Д., а
земята, която е до ***, ще остане за ***и. Известно и е също, че дядо и оставил
завещание на ***и, с което му отстъпил неговата част, за което ***и е казвал ***и,
и което оповестил след смъртта на дядо и, както и че чула на раздавките след
погребението разговор между ***си и леля и, в който ***и казал на леля и
:„Както сме се разбрали, уговорката си остава. Земите в *** са за теб, а за
мен, от ***ми- имота на гара ***“, при което леля и Д. се смутила и тъй като
добре разбрала какво и казва ***и, точно затова се ядосала. При този разговор ***и
казал на леля и, че завещанието е при нотариус И., ако иска, да отиде и лично
да провери, а леля и нищо не казала в този момент, а само направила смусена
физиономия, защото тя обикновено не говори много. Освен това, макар нито да
била виждала пълномощното, което леля и има от ***и за разпореждане със земите
и в ***, нито да знае кога са продадени земите там и да не е присъствала на
даването на парите от тях на леля и, а само това да и било казвано от роднини
на ***и, св.З. сочи, че знае, щото земите в *** на ***и били продадени и парите
били дадени на леля и, тъй като ги нямало нито при тях, нито в банкова сметка /***.51гръб-л.52гръб/.
За отношенията между ищцата и ответника, св.Т. е
посочила, че мисли, щото двамата нямат контакт от много години, а св.З., че не
са от най-любящите брат и сестра, но си говорят, когато трябва да решат
определени въпроси.
Вземайки предвид в съвкупност противоречивите показания
на двете свидетелки относно изявената воля/намерения на родителите на страните
за това, как да се разпредели след смъртта им наследството им, между техните
деца, кореспондиращите си техни показания, че страните по делото не са особено
близки помужду си, въпреки родството им, това, че времето на съставяне на протокола за отваряне
на завещанието на И.К. съвпада с периода от време, посочен от св.Т., в който е
ищцата е сторила това, както и че обябвяването на завещанието е станало по молба
на Д.Х., през ноември 2013г., съдът намери за установено по спорния между
страните фактически въпрос кога Д.Х. е узнала за завещанието на ***и, че
наличието на оставено от ***и завещание, и мястото, на което то се съхранява,
очевидно са били известни на ищцата преди ноември 2013г., за да се яви точно в
кантората на нотариус И. и да иска обяваване на завещаниетото, но не и че и е
било известно съдържанието му, което тя е узнала при прочитане на завещанието и
какъвто е за съда смисъла на узнаването- т.е. кого ползва, в чия полза е
оставено съставеното завещание. За последното съдът прави извод от показанията
на св.Т., че пред нея и ищцата, с която заедно е посещавала родителите и, И.К. е изявявал през годините намерения,
различни от тези, които според показанията на св.З. ***и е имала, но като от
показанията на св.З. не личи, намеренията на ***и да са стигали до знанието на
ищцата, и точно затова, както св.Т. сочи, ищцата била изненадана и не
повярвала, когато и прочели завещанието, че ***и е оставил всичко на брат и. От
дадените от св.З. показания за разговора между ***и и леля и, извод за знание у
ищцата какво е било съдържанието на завещанието също не може да се направи,
защото тя е съобщила, че знае от ***си, че има завещание и че той го оповестил
след погребението, като казал на леля и, че има завещание за нивата и че може
да го види при нотариуса, но не, че и е казал какво гласи завещателния акт, и
като заедно с това св.З. сочи, че в разговора, състоял се на раздавките между ***и
леля и, ответникът всъщност е споменал за уговорки между него и ищцата, за
нещо, което те самите са се разбрали относно разпределението на имотите,
останали от родителите им, като в тези уговорки е посочила да са включени и
земите на ***и в ***, тяхната продажба и получаването на парите от леля и, в
която част показанията и категорично не могат да бъдат ценени, доколкото самата
тя ги е дискредитирала с казаното, че няма преки впечатления за същите факти, и
че онова, което сочи за свое знание относно описаните обстоятелства, е всъщност
едно нейно умозаключение.
Показанията на св.З. относно извършени от *** и продажби
на земи на ***и в *** и получаване парите от тях са били отречени категорично
от ищцата в с.з. от 05.11.19г., и за опровергаването им тя е приложила н.а. към
писмената си защита, който не се коментира от съда, защото не е събран като
доказателство по делото в хода на процеса, но и без него, съдът вече посочи в
предходния абзац причините, поради които в тази част не цени показанията на св.З..
Затова, от показанията на св.З. относно описания разговор
между страните по делото, дори те да бъдат ценени за факта на провеждането му и
времето на воденото му, при което леля и Д. се смутила, и тъй като добре
разбрала какво и казва ***и, точно затова се ядосала, не може да се заключи, че
със същия разговор ответникът всъщност е изразил пред ищцата волята си да
приеме наследството по завещанието, защото в показанията на св.З. липсват
каквито и да било данни за изразена от ***и точно в тази насока воля, а самото
узнаване за съществуването на оставено от общия наследодател завещателно
разпореждане от ищцата, както съдът е дал яснота на ответника още в с.з. от
25.06.19г., и както с основание изтъква ищцата в писмената си защита, е само по
себе си ирелевантно за поставяне началото на течение на давността за
предявяване на иска и по чл.30 от ЗН.
2.3.3. На
01.07.14г., Д.Х. *** декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот, като придобита в наследство от К. Х. Г.- К. и като наследник на И.Н.К.,
земя с адрес: северно от гара ***, съставляваща имот 56784.504.222, в
съсобственост с Н.И.К., при 1/20 ид.част за всеки от двамата съсобственици /виж
писмото на л.36 и декларацията с приложенията и на л.37-л.48, ПОС/, с оглед
което отговорът на Д.Х., даден по реда на чл.176,ал.1 от ГПК, на въпроса дали в
периода от 2013г.-2019г. тя или сина и са плащали данъци за земеделската земя,
която е предмет на завещанието, че данъци за завещания имот са плащани в
периода 2013г.-2015г., първо от нея, а после от сина и, на когото го е
прехвърлила /виж л.53лице, ПОС/, се ценят за времето след 01.07.14г., но не и
преди тази дата, тъй като, докато няма деклариране, няма как да има и облагане
с данък за недвижимия имот /аргумент от чл.14,ал.1 от ЗМДТ/, и като показанията
на св.А. Т., доведена от ищцата, не са допринесли за изясняване на този въпрос,
тъй като тя няма преки впечатления, а знае от онова, което Д. и е казала, че Д.
е декларирала този имот и че първоначално плащала, но после имало някакво
оспорване на завещанието и не знае дали след това е продължила плащането /виж
л.51гръб, на въпрос на адв.Б./.
Разбирането на ищцата, въпреки обявеното на ***г.
завещание, оставено от ***и в полза на брат и, че имотът, предмет на
завещанието, е част от наследството, останало и от ***и, е демонстрирано в
правния мир, освен с подадената от нея на 01.07.14г. декларация по чл.14 от ЗМДТ, и със сключения на 14.10.14г. договор за продажба на наследство, с който
тя е продала на А.Х. 1/20ид.част от имота, предмет на завещанието, т.е.
полагащата и се половина от наследството, който договор ответникът е приложил
към отговора си, във връзка с възражението си за липса на надлежна активна
процесуална легитимация на ищцата по заведения пред този съд иск /виж л.46,
ПРС/, а съмненията и, че подписът в завещанието не може да е на ***и, за които
е дала показания св.Т., а оспорването на завещанието в тази връзка, за което
същата свидетелка е съобщила да и е станало известно от разговори с Д., е
потвърдено от данните за развилото се производство по гр.д. №2549/2016г. на
ПОС, влязлото в сила на 31.05.18г. решение по което е също представено по
делото от ответника /виж л.47-л.49, ПРС/, макар и то да е водено не между Д.Х.
и брат и Н.К., а между приобретателя по договора за продажба на наследство А.Х.
и Н.К..
Във връзка с плащането на данъци за имота, показания е
дала и св.З., като е посочила, че ***и е плащал данъци за имота по завещанието
от 2013г. и до днес, че данъците били доста висока сума, тъй като имало да се
плащат и данъци назад и се събрала голяма сума за плащане, и че не и е известно
дали леля и Д. е плащала данъци на този имот, а също, че ***и имал парично
затруднение, поради погребенията на ***и дядо и в много близко време, и че
затова били финансово затруднени за отваряне на завещанието, тъй като то също
било свързано със сума, поради което взели препис от завещанието по-късно,
някъде 2013г. или може би 2014г.
В с.з. от 25.06.19г. ответникът е заявил чрез адв.Б., че
като бенефициер по завещанието, веднага след откриване на наследството е
извършвал действия, несъмнено сочещи на намерението му да приеме наследството
по завещанието и да отблъсне действията на ищцата по отношение на имота по
завещанието, който, при липсата му, би бил наследствен, и че едно от тези
действия е декларирането на имота и плащането на данъци за завещаната му квота,
но за разлика от ищцата, която в същото с.з. е поискала да и се даде възможност
да представи доказателства за деклариране на получения имот по наследство от ***и,
и е установила подаването на такава декларация през 2014г. с описаното в първия
абзац по този пункт писмено доказателство, ответникът не е повдигал искане да
му се даде възможност да подкрепи с писмени доказателства твърдението си, че
веднага след смъртта на наследодателя им е декларирал целия завещан му от него
имот на свое име и е плащал данъци за завещаната му квота, а е поискал
ангажиране само на гласни такива.
Твърденията му в обсъжданата насока не се намират от съда
за установени със събраните показания на св.З., които съдът счита, че не могат
да се ценят в тази им част, защото : са вътрешно противоречиви по отношение
казаното, че ответникът имал финансово, парично затруднение за отваряне на завещанието,
тъй като струвало пари, а в същото време- че плащал данъците за завещания имот,
който бил декларирал, още от 2013г., макар те да били големи суми и имало да се
плаща за назад, и като противоречат на събрания по делото протокол за отваряне
на завещанието, който е наистина такъв от 2013г., но като отварянето не е
извършено по молба и в присъствие на ***и, както и на данните за издадения на ***и
първи препис от завещанието едва през юни 2016г.; при събрана за издадения на
ответника първи препис такса от 519.52лв. с ДДС /виж л.8гръб, ПРС/, плащането
на която е извършено през юни 2016г. и е съставлявало според показанията на св.З.
проблем/затруднение за ***и, при данъчна оценка на завещаната му 1/10 ид.част
от ПИ 56784.504.222 в размер на 167 680.56лв. /при данъчна оценка за целия
имот от 1 676 805.60лв. - виж л.30, ПРС/, неубедително звучат
показанията на св.З., че той е плащал още от 2013г., след направените разходи
за двете погребения, и дължимите за завещания имот данъци, за които, пак според
казаното от нея, били се събрали големи суми.
Ето защо съдът заключи, че тъй като дадените от св.З.
показания във връзка с деклариране на завещания на ***и имот от него и плащане
на данъци за завещаната му част, не могат да се ценят, неустановени в процеса
са останали твърденията на ответника, че по този начин, с тези описани
действия, недвусмислено е демонстрирал намерението си за приемане на
наследството по завещанието, оставено от ***му, а и дори тези негови твърдения
да се счетат по някаква причина за установени, те пак не биха могли сами по
себе си да съставляват и доказателство, че намеренията на ответника са
достигнали до знанието на ищцата, тъй като декларирането и плащането на данъка
за недвижим имот касае отношения единствено между данъчното задълженото лице и
общинската админстрация по местонахождение на имота.
2.3.4. На последно място, в с.з. от 25.06.19г., чрез адв.Б.,
ответникът е твърдял като действия, сочещи по несъмнен начин приемане от негова
страна на наследството по завещанието и на достигането им до знанието на
ищцата, че веднага след смъртта на ***си, започнал да свои имота, да го владее,
да го полза и стопанисва, включително находящата се в него сграда, които са
категорично оспорени от ищцата още в същото заседание.
Още прочитът на тези негови твърдения сочи /виж л.25гръб,
абзац втори, след Адв.Б./, че всъщност не става дума за сочене на конкретни
действия по своене на имота, отделни от вече обсъдените в предходния пункт, тъй
като изявлението гласи буквално следното: „Освен
това, започнал е да свои имота, да го владее, полза и стопанисва, в смисъл
декларирал го е, плаща данъците му за процесната завещана квота“, а що се
касае до частта им относно постройката, са „Трябва
да се консултирам с доверителя ми, но мисля, че има и някаква постройка, която
той започва след смъртта на ***си да владее и стопанисва като собственик,
оттогава и до днес, спокойно, необезпокояван в тези процесни 1/10 от 55000кв.м.“.
Както е видно обаче от скицата на ПИ 56784.504.222, в
него няма сгради /постройки/виж л.7, ПРС/, а освен това, видно от завещанието
на И.К., предмет на същото е само собствената му идеална част от имот от
55.838дка, находящ се в землището на гр.***, а не и сграда/постройка, находяща
се в този поземлен имот /виж л.6,ПРС/, тъй че твърденията, свързани с действия
по своене, стопансване, ползване и владеене на постройката, дори такава да беше
налична в имота, щяха да са неотносими към установяване на фактите, които са
поставени в тежест на ответника във връзка с възражението му за давност.
Затова, доколкото ответникът не е навеждал конкретни
твърдения за различни действия по
своене, владеене, ползване, стопанисване на завещания му имот, отделни от
декларирането му и плащането на данъци за него, няма как като доказателство за
извършването им да се ценят и дадените от св.З. показания, щото след смъртта на
дядо и, ***и ходел доста често да наглежда имота на *** и да го пази, за да не
се замърсява, тъй като по едно време започнали да изхвърлят в него строителни
отпадъци, които действия предприемал заедно с останалите съсобственици, докато
за леля и не знаела да е вършила същото, а и да се ценят, те не установяват
очертаните като релевантни с приетия доклад факти на предприети от ***и действия
по упражняване на правата му по завещанието, оставено му от И.К., сочещи по
несъмнен начин намерението му да приеме наследството по завещанието, както и на
тяхното достигане до знанието на ищцата, в каквато насока са и доводите,
развити с писмената защита на ищцата, които следва да са едновременно налични,
за да се счете, че е поставено началото на петгодишния срок, в който ищцата
може да защити зс иск по чл.30 от ЗН правото си на запазена част от
наследството на ***и, ако счита, че е накърнено с оставеното в полза на брат и
завещание.
3.При тези приети за установени и неустановени в
производството факти, съдът стигна до правните изводи, че правото на ищцата да
проведе иска по чл.30,ал.1 от ЗН не е погасено по давност, както ответникът твърди,
както и че предявеният от нея иск е
основателен и следва да се уважи, като оставеното на ***г. в полза на ответника
завещание, направено от И.К., общ наследодател на страните, следва да се намали
до размера на запазената и от закона част от наследството на ***и, тъй като със
завещанието е извършено накърнение на същата, тъй че да може да я допълни и ищцата
да я получи, доколкото:
Като деца на И.К., починал като вдовец на ***г.,
ищцата и ответникът наследяват ***си в равни части /чл.5,ал.1 от ЗН/, а
доколкото са единствени наследници по закон на покойния И.К., в производството
по предявения от Д.Х. иск по чл.30 от ЗН участват всички наследници с право на
запазена част от наследството на този наследодател.
Когато наследодателят не е оставил съпруг към датата на
смъртта си, запазената част от наследството на низходящите му, при две деца,
както е в случая, е 2/3 от имуществото му /чл.29,ал.1 от ЗН/ и той не може със
завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява запазена част от
наследството му за оставените от него низходящи, а може да стори това само с
разполагаемата част, тази, която е вън от запазената, и която в конкретния
казус е 1/3 от наследството му /чл.28 от ЗН/.
Тъй
като и ищцата, и ответникът по делото са наследници на И.К. по закон, те се призовани за наследяване и не
се изисква приемане на наследството по опис от ищцата, за да може да претендира
срещу ответника накърнение на запазената си част, вследствие на извършеното
завещателно разпореждане /вр. с чл.30,ал.2 от ЗН и ППВС №4/64г.-т.15/, макар
предмет на завещанието от 18.07.08г. да е конкретен недвижим имот, при което,
ако страните не бяха призовани за наследяване, разпоредбата на чл.30,ал.2 от ЗН
би била приложима, както приема практиката /виж напр. Реш./82/16.03.11г. по
гр.д. №221/10г., ІІ гр.отд. ВКС/.
Доколкото
с оставеното от И.К. саморъчно завещание е посочено, че оставя на сина си Н.К.
собствената си идеална част от имот от 55.838дка, находящ се в землището на гр.***,
с №147 по плана от 1952год., направеното от него завещателно разпореждане е
частно по смисъла на чл.16,ал.2 от ЗН, защото се отнася до определено имущество.
С оглед
определяне естеството на оставеното от И.К. завещание, което не е маловажно,
тъй като при универсални завещания не се изисква съставяне на наследствена маса,
а намалението се извършва в дробно число, съответно на запазената част на
наследника, предявил иска, съдът намира за необходимо тук да посочи още и
следното:
Между
страните по делото е безспорно, че в наследствената маса на наследството на И.К.,
открито на ***г., е попадал единствено завещания на ответника по делото
поземлен имот. За аналогични случаи, съдът констатира налично в съдебната
практика становище, че при установяване, щото имотът, предмет на извършеното
завещателно разпореждане, е единствен имот в патримониума на наследодателя към
датата на откриване на наследството, то завещанието
е универсално, но не споделя същото, тъй като счита, че разпоредбите на
чл.16,ал.1 и ал.2 от ЗН са ясни относно това как да се определи какво по своя
характер е завещанието, като дават и ясен ориентир, че това определяне се
извършва въз основа на волята, закрепена в завещателния акт, а не в зависимот
от факти, които са установени по-късно в производството във връзка със
съдържанието на наследствената маса.
С оглед
горезастъпеното становище, съдът формира в случая наследствена маса, като при
приложение на чл.31 от ЗН взе предвид конкретно, че:
Единственият
имот, за който е безспорно между страните, че се е намирал в патримониума на
наследодателя им към датата на откриване на наследството, е завещаният на
ответника със саморъчното завещание на И.К. от ***г. имот- 1/10 ид.част от
поземлен имот с актуален идентификатор 56784.504.222, стойността на който, към
датата на откриване на наследството, възлиза на 267 312лв., т.е извън
завета няма имущество, което да формира т.нар. „чист актив“.
Никоя
от страните не е посочила наличието на задължения на наследодателя към датата
на откриване на наследството, нито е твърдяла да е извършила увеличение на
наследството по чл.12,ал.2 от ЗН, които, съгласно чл.31,изр.1 от ЗН, следва да
бъдат извадени при формиране от наследствената маса, тъй че такива не се
извършват.
Установи
се в производството, че с договора за дарение от 1993г., в полза и на двете
страни по делото са извършени дарения от родителите им, съответно на 1/3
ид.част за ищцата и на 2/3 ид.части за ответника, от дворно място с построени в
него жилищни сгради, сега идентично с ПИ №№56784.506.325 и 56784.506.326 и
петте находящи се в тях сгради, които дарения, предвид описания предмет, не са
обичайни такива по смисъла на 31,изр.2 от ЗН, а доколкото с договора за дарение
не се сочи каква е конкретната част на всеки от двамата дарители, на основание
чл.30,ал.2 от ЗС, частите на двамата следва да се считат равни, и като тук ни
интересува само дарението, сторено от И.К., тъй че дарените от него на ищцата
ид.части ще са 1/6, а на ответника- 1/3.
Затова,
съобразно чл.31,изр.2 от ЗН, съдът прибави към стойността на имота, който е
принадлежал на И.К. към датата на смъртта му, възлизаща на 267 312лв.,
стойността на извършените от него през 1993г. в полза на ищцата и на ответника
дарения и конкретно стойността към датата на открИ.е на наследството на 1/6ид.част
от имотите, дарени на ищцата, в размер на 47 527лв., съгласно приетото по
делото заключение на в.л.М., и стойността на към датата на откриване на
наследството на 1/3 ид.част от същите имоти, дарени на ответника, която изчисли
в размер на 95 054лв. /47527 х 2/, и така формира сумата в размер на 409 893лв.,
отговаряща на онова, което би съставлявало „възстановеното“ наследство на И.К.
към датата на смъртта му, ако не бяха направените от него през 1993г. дарения в
полза на децата му и направеното през ***г. завещание в полза на сина му.
При
така формираната сума от 409 893лв., запазената част от 2/3 от наследството на И.К.
възлиза на 273 262лв., а разполагаемата част от 1/3– на 136 631лв., запазените
части на всеки от двамата наследници с право на такива и страни в
производството, са в случая по 1/3, а в стойност- равни на по 136 631лв.
Тъй
като в случая в наследството на И.К. няма „чист актив“, няма и стойност от
такъв, която да се разпредели на ищцата съобразно квотата и в наследяването на И.К.
/по равно с ответника/.
Така, с
извършеното от общия наследодател на страните разпореждане със завещание в полза
на сина му, ответник по делото, стойността на което към датата на открИ.е на
наследството е 267 312лв., разпореждането надхвърля разполагаемата част от
наследството, която е в размер на 136 631лв., а ищцата, която е наследник
с право на запазена част, не може да получи полагащата и се такава част от
наследството на ***и, също на стойност 136 631лв., тъй че искът и за намаляване
на направеното в полза на ответника завещание до размера, необходим за
допълването на запазената и част е основателен, а след като се прихване
направеното в нейна полза дарение на стойност 47 527лв., размерът, с който
заветът следва да се намали, и който е необходим за допълване на запазената и
част от наследството, ще стане 89 104/267 312.
Връщайки
се отново към доводите на ответника в писмената му защита, които се отнасят до
искането му за приспадане на ДДС от стойността на оценката, дадена от в.л.М.,
съдът намира за необходимо да посочи тук, че дори причините, поради които цени изцяло
заключението на в.л.М., посочени в установителната част на това решение, да не
бъдат споделени, и ДДС да се приспадне от оценката, дадена от в.л.М., това няма
да промени изводите по съществото на спора, доколкото : от петте сгради,
находящи се в ПИ 56784.506.325 и 56784.506.326, само два, находящи се в ПИ
56784.506.326, имат пазарна стойност към
датата на открИ.е на наследството, а другите три- две в ПИ 56784.506.325 и една
в ПИ 56784.506.326 са изцяло амортизирани и стойността им 0.00лв.;
невключването на ДДС в оценката на другите две сгради, ще доведе до оценка на
1/ 6 ид.част от тях, дарена на ищцата, съответно от 3400лв. за сграда с
идентификатор 56784.506.326.1 и от 1301.67лв. за сграда с идентификатор
56784.506.326.2, като така, общата стойност на 1/6 от ПИ 56784.506.326 и тези
две находящи се в него сгради вместо 30922лв. по заключението, ще стане
29 981.67лв. /25280лв. за поземления имот и 3400лв. и 1301.67лв. за двете
сгради/; така масата на наследството ще стане 407 072.01лв., запазената от
нея 2/3 части ще са равни на 271 381.34лв., а разполагаемата 1/3 част ще е
равна на 135 690.67лв.- т.е. заветът от 267 312лв. пак ще надхвърля
разполагаемата част, равна и на запазената част на ищцата, макар и със сумата
от 131 621.33лв., а при липса на друг актив в наследството, тя няма какво
да получи от него, а след прихващане на направеното в нейна полза дарение на
стойност 46 586.67лв. от запазената и част в размер на 135 690.67лв.,
пак ще се получи разлика в размер на 89104лв., а стойностното изражение от
89104/267312, даващо представа за онова, с което запазената и част е накърнена със
завета и с която следва да се извърши намаление и възстановяване на същата, в
крайна сметка няма да се промени.
Предмет
на завета е 1/10 ид.част от поземлен имот, поради което е удобно отделянето на
част от него, за да се допълни запазената част на ищцата, а именно- чрез
отделяне на 89104/267312ид.части, при следване принципа на института на
възстановяване на запазената част от наследството, щото връщането се
осъществява в натура- чрез отделяне на част от недвижимия имот, равностойна на
намалението, когато недвижимият имот се поддава на такова намаление, поради
което съдът не обсъжда предвидените от чл.36,ал.1 и ал.2 от ЗН възможности,
които касаят случаите, в които такова отделяне е неудобно /т.е. дали имотът да
се върне в наследството или да бъде задържан от ответника, който е в случая
наследник с право на запазена част и като по делото страни са всички
наследници, имащи това право/.
Правото
на ищцата да проведе иска по чл.30,ал.1 от ЗН не е погасено по давност, тъй
като ответникът не установи в процеса да е упражнил правата си по завещанието
чрез действия, сочещи на несъмненото му намерение да го приеме в обема,
съгласно завещателния акт, считайки себе си за негов единствен собственик и
достигането на тези негови действия до знанието на ищцата, тъй че да се счита,
щото е поставено началато на течение на срока, в който тя може да защити
правото си на запазена част от наследството на ***и, и ако твърди, че същото е
накърнено, да иска отмяна на завещанието за частта, с която е накърнението и
възстановяване на правата и за същата част.
Обявяването
на саморъчното завещание, когато е направено по искане на ползващото се от
завещанието лице, се признава от съдебната практика като израз на приемане на
наследството по завещанието от ползващот осе лице и на демонстрация на
намерението му да приеме завещанието /виж Реш. №106/08.01.15г. по гр.д.
№2654/14г. на ІІ гр.отд. ВКС/, но както се установи в производството и с
основание се изтъква от ищцата в писмената и защита, не ответникът, който е ползващо
се по завещанието лице, а ищцата е поискала обявяване на завещанието, за което
е съставен протокола от 26.11.13г.
Затова,
повдигнатото от ответника възражение за погасяване по давност на правото на
ищцата да предяви иска по чл.30 от ЗН, не е в състояние да отблъсне този иск и
да доведе до отхвърлянето му.
В частта за разноските:
Разноски претендират и двете страни, като са представили
списъци за тях /виж л.73 и л.74/, но такива, с оглед изхода на спора, се
следват само на ищцата.
Ищцата претендира по списък разноски от
1600лв.-адв.хонорар, 50лв. държавна такса и 260лв.-хонорар за вещо лице, или
общо 1910лв.
В хода на процеса тя е установила направата на разноски в
по-висок размер от сочените в списъка, и конкретно:
внесена държавна такса за производството общо 558.93лв.,
като освен посочените в списъка 50лв., платени при образуване на делото /л.5,
ПРС/ и още довнесени 508.93лв. /виж л.33, ПРС/, с оглед посочената с молба от
20.12.18г. цена на иска /виж молбата на л.32, ПРС/;
внесена държавна такса за издадени 2бр. съдебни
удостоверения от общо 10лв. /виж л.25,ПРС и л.31,ПОС/;
внесена държавна такса за вписване на исковата молба-
56лв. /л.36,ПРС/;
внесени за възнаграждение на в.л. М. общо 284лв., от
които първоначално 250лв. /виж л.13,ПОС/, и доплатени вследствие постановеното
от съда увеличение- 34лв. /виж л.78, ПОС/;
платен адвокатски хонорар, както се сочи, от 1600лв. /виж
л.29, ПОС/
или общо
установени като платени за производството- 2 508.93лв.
Р Е Ш И :
Намалява
на основание чл.30 от ЗН, по иск на Д.И.Х., ЕГН **********,***, адв.Л.В.,
срещу Н.И.К., ЕГН **********,***, адв.А.Б., завещателното разпореждане, извършено
от И.Н.К., ЕГН **********, починал на 26.04.2013г., направено със саморъчно
завещание от ***г. в полза на сина му Н.И.К.,
с което му е оставил собствената си идеална част от имот от 55.838дка, находящ
се в землището на гр.***, имот №147 по плана на северна индустриална зона за
1952год., сега съответен на ПИ с идентификатор 56784.504.222 по КККР на гр.***,
одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с площ по скица
№15-334948/11.07.16г. на СГКК-*** от 55971кв.м., до размер на 89 104/267 312ид.части, необходими за
възстановяване на запазената за Д.Х. по закон част от наследството на ***и И.К.,
като възстановява запазената част на Д.И.Х.
от наследството на ***и И.Н.К., починал на ***г., с 89 104/267 312ид.части
от 1/10ид.част от ПИ 56784.504.222 по КККР на гр.***, завещан в полза на Н.И.К.,
със саморъчно завещание на И.Н.К. от ***г.
Осъжда Н.И.К., ЕГН **********,***, адв.А.Б. да заплати на
Д.И.Х., ЕГН **********,***, адв.Л.В., сумата от 2 508.93- две хиляди
петстотин и осем лева и деветдесет и три стотинки- разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: