Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 221/ 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна
жалба от К.С.П., чрез адв.П. М., против Решение № 65/21.06.2019 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. №
50/2019 г., с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „Ланд био“ ООД - гр. Ямбол 5 000 лева, представляваща дължимото наемно плащане по Договор за наем от
22.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №708/ 2018 г. по описа на РС-Елхово. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Според въззивника ЕРС необосновано е приел
съществуване на задължението му за плащане на наемна цена в размер на 5000 лв.
Макар да не е оспорил сключването на процесния договор за наем, въззивникът е
възразил, че е платил исковата сума. Съдът в противоречие с доказателствата по
делото не е приел за доказан този факт, установен от банковото извлечение на
„Банка ДСК“ относно изтеглени 2000 лв. от длъжника, от гласните доказателства и
от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, според което ищецът
е декларирал пред НАП приходи от продажба на люцерна към 31.10. 2016 г. в
размер на 4666 лв. Освен това в жалбата се сочи, че процесният договор не е за
наем, а за продажба. По делото са налице доказателства за правоотношения по
продажба на люцерна –издадена от ищцовото дружество фактура. Подобни клаузи са
налице и в писмения договор. В него не е посочена банкова сметка ***, а
доказателствата по делото сочат, че той не може да приема плащане по друг
начин, освен по банков път. При тези обстоятелства ответникът е имал само
възможността да плаща в брой, както е направил. Дружеството не е изпратило
издадената фактура на длъжника, който не я е и подписал и не е запознат с
банковата му сметка. Искането е за отмяна на решението, което е следвало да
отхвърли исковете.
Въззиваемият, чрез представителя си
адв. В.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и
заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Счита, че ответникът не е доказал твърденията
си за плащане по договора, а то не може да бъде доказвано с гласни доказателства,
предвид забраната на чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК за доказване на погасяването на
парично задължение, установено с писмен акт, и предвид изразеното от насрещната
страна несъгласие за допускане на свидетеля. Освен това счита, че свидетелят не
е установил предаването на сумата от 3000 лв. на представител на ищцовото
дружество. В счетоводствата на двете страни липсват данни за извършено плащане,
като според вещото лице издадената от кредитора фактура е отразена като
неплатена. Експертизата не е установила писмени доказателства за плащане,
каквото дружеството може да приема само по банков път, тъй като няма касов
апарат. Установено е, че е водело търговските си книги редовно и записванията в
тях могат да послужат за доказателство за търговските сделки. С банковото
извлечение на ответника се установява само изтеглянето на сумата от 2000 лв.,
но не и предоставянето й на кредитора. Въззиваемият счита възражението в
жалбата относно непосочването на банкова сметка ***. 95 от ЗЗД и преклудирано,
тъй като не е направено своевременно пред първоинстанционния съд.
В с.з. въззивникът поддържа жалбата
лично и чрез процесуалния си представител адв.М..
Въззиваемата страна чрез
пълномощника си пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението
на ЕРС, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Ланд
био“ ООД - гр. Ямбол
против К.С.П. установителен иск
за сумата от 5 000 лева
лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
28.09.2018 г. до окончателното й плащане. Ищецът е посочил, че между страните е сключен Договор за наем
от 22.04.2016 г., по който е предоставил на ответника ползването на засята люцерна
в землището на с.Гранитово в местността „Бакла баир" с площ от 207 дка, за
срок до 30.10.2016 г. Ответникът е имал право да коси, балира и прибира в
складовете си продукцията срещу заплащането на наем от 5 000 лв. - авансово 2
000 лв., а останалите 3 000 лв. - след приключване на мероприятията по
прибиране на балите от люцерна, но не по-късно от 30.10.2016 г. Ищецът е
предоставил ползването на масива, засят с люцерна, която ответникът е използвал
за уговорения срок, но не е платил наемна цена нито авансово, нито по- късно.
Първоначално е поискал отсрочване на задължението си за заплащане на авансовата
вноска, а впоследствие е заявил, че ще изплати сумата от 5 000 лв. наведнъж към
30.10.2016 г. До предявяване на иска обаче не се е издължил.
Ответникът е основал възраженията си
срещу иска на обстоятелството, че действително между него, но в качеството му
на земеделски производител, а не като физическо лице, и ищцовото дружество са
съществували договорни отношения, по които е заплатил цената от 5 000 лв.
и то по начина, посочен в чл.2.1.1 от договора, т.е. в момента на сключване на
договора е заплатил авансово сумата от 2 000 лв., а останалите 3 000
лв. след приключване на мероприятията по прибиране на балите от люцерна.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори между страните,
че са сключили Договор за наем от
22.04.2016 г. с посоченото в исковата молба съдържание- наемодателят да
предостави засятата от него люцерна за коситба и балиране срещу наемно плащане
от 5000 лв., както и че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави земеделския масив за ползване, а
ответникът е добил люцерната от него.
В чл.2.1 от договора е записано, ЗП К.П.
„да заплати 5000 лв., като в момента на сключване на договора заплати авансово
2000 лв., а останалите 3000 лв. -след приключване на мероприятията по
прибиране на балите от люцерна, не по-късно от 30.10.2016 г.“
Представено е извлечение от сметка с
титуляр К.С.П. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. на „Банка ДСК“ ЕАД,
от което е видно, че на 22.04.2016 г. е изтеглена сума в размер на 2000 лв.
Според
гласните доказателства косенето и балирането е извършено с участието на
свидетеля Станимир Димов, разполагащ с необходимите машини за това. Свидетелят И.
-съпруг на И.И. -управител на ищцовото дружество - заявява, че посочените земеделски
дейности са извършени два пъти, а през септември 2016 г. е извършено трето
прибиране на люцерната с комбайн, като по този начин са прибрани и семената й.
Свидетелят С. Д. дава показания, че в края на септември
2016 г. се е намирал на язовира в
с.Гранитово заедно с бащата на ответника, който е преброил пред него сумата от
3000 лева и е заявил, че ще я даде за люцерната. Предал я е на лице, което е
пристигнало с автомобил. Самото лице свидетелят не е видял.
Вещото лице по счетоводната експертиза сочи,
че ищецът прилага двустранна форма за водене на счетоводната
отчетност и при водене на счетоводството
му е спазен принципът на текущо начисление при отчитане на стопанските операции
и обекти. Сред активите на дружеството са 207 декара, засяти
с многогодишната култура „люцерна". Издадена е фактура №**********/06.10.2016
г. от „ЛАНД БИО”ООД на ЗП К.С.П., за продадена люцерна на
обща стойност за 1666 лв. и ДДС - 333.20 лв., т.е. общо 1 999.20 лева. Фактурата
не е получена в счетоводството на ответника. При ищеца е осчетоводена в сметка 411 - "Клиенти",
аналитична сметка „К.С.П." от 06.10.2016 г. като
неразплатена, доколкото липсват първични счетоводни документи - разписка за
получени пари в брой, приходен касов ордер или платежно нареждане от ответника.
Такива документи липсват и в счетоводството на ЗП"К.С.П.".
Същевременно сумата от фактурирана люцерна от 1 666 лв. е осчетоводена и по
сметка 709-"Приходи от други продажби", а в сметка
453/2-"Начислен данък за продажба" е осчетоводен ДДС- 333.20 лева.
Общата фактурирана сума от 1 999.20 лв. е
отразена в хронологичният регистър и в оборотната ведомост на ищцовото
дружество. Ищецът е декларирал пред НАП приходи от продажба на люцерна в размер на 1666 лв. и е подал месечна справка
-декларация по ЗДДС за октомври 2016 г. за ДДС - 333.20
лв., която сума е внесена в приход на държавния бюджет. В
съставения по повод подадената справка- декларация Акт за прихващане или
възстановяване от 28.11.2016 г. от НАП, за проверяван период месец октомври
2016 г., е посочено, че дружеството има продажби на люцерна, за които
плащанията предимно са по банков път и няма надвишаващи 10 000 лв.
плащания в брой.
Не е
спорно, че е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесното вземане, уважено по
ч.гр.д.№708/2018г. по описа на РС-Елхово. Заповедта от 12.10.2018 г. е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
ЕРС е уважил иска, предявен в срока по
чл. 415 ал.1 от ГПК, изцяло, като е приел за недоказано твърдяното от ответника
плащане по договора поради липса на писмени доказателства и недопустимост на
гласните относно факта на плащането на задължение, установено с писмен акт,
съобразно чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК. Приел за релевантни данните от експертизата
относно осчетоводяването на фактурата по сметка 411 -
"Клиенти“ като неразплатена, както и за допустимия начин на плащане на
този търговец-по банков път, предвид липсата на касов апарат за плащане в брой.
Посочил е, че плащане по банков пътя няма и че ответникът е този, който е
следвало да поиска да му бъде предоставена фактурата (в която има данни за
банковата сметка на кредитора).
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
ЕРС е постановил валидно, допустимо
и правилно решение.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.232 ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 232 ал.2 от
ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването
на вещта.
Не е спорно,
че страните са сключили представения по делото договор. В отговора на исковата
молба изрично е признат този факт, като не са излагани доводи, че се касае за
друг вид сделка, различна от наименованата в документа. Спорно е било само плащането
от ответника.
В самия
договор не е отразено, че наемателят е изплатил към момента на сключването му
сумата от 2000 лв., напротив, употребен е глаголът „да заплати“ (сумата от 5000
лв.). Във връзка с тази повелителна форма е и последваща употреба на глагола
„заплати“ (сумата от 2000 лв.). Поради това неоснователни са доводите, че в договора
изрично е записано извършено плащане. Липсва и отразяване, че той има характер
на разписка за платената сума.
Действително
са налице данни, че ответникът е изтеглил на същата дата сума в размер на 2000
лв., но както основателно е отбелязал ЕРС, този факт не означава, че я е предал
на кредитора. Последният факт подлежи на самостоятелно доказване.
Счетоводната
експертиза е установила осчетоводяване на приходи от продажба на люцерна в
размер на 1666 лв. (а не както се сочи във въззивната жалба 4666 лв.) и внасяне
на ДДС за тях. По издадената фактура за тази сума обаче няма плащане по
счетоводни данни, както на ищеца, така и на ответника. Не се спори, че не е
предприеман посоченият във фактурата начин на плащане-по банков път, доколкото
фактурата не е предоставена, нито поискана от длъжника. Освен това е издадена
през октомври месец, а ответникът твърди, че е платил авансово сумата в момента
на договарянето. По настоящото дело няма данни, въз основа на какво е прието в
акта на НАП наличие на плащане по банков път, за което страните не спорят, че
за процесните две вноски не е извършвано. Същото се отнася и до другите
констатации на административния орган, които не обвързват съда, който е
задължен да извърши собствена преценка на доказателствата, за да направи свои
изводи относно релевантните факти. По настоящото дело не е изискана цялата
данъчна преписка, за да се установи, на какво се базират изводите на данъчния
орган. Вещото лице по делото не е анализирало отчитането на фактурата по
различни сметки на кредитора и не е дало окончателен извод за осъществено
плащане. С оглед на това не може да се приеме убедително, че ответникът е
заплатил сумата от 2000 лв.
По същия начин
не е проведено пълно доказване и на плащането на остатъка от 3000 лв. Правилно
ЕРС е приел за недопустими гласните доказателства досежно факта на плащане.
Забраната по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК не е преодоляна по реда на ал.2, като не е
дадено съгласие на насрещната страна за допускане на свидетели. Напротив,
налице е изрично противопоставяне. Основателно е приел ЕРС и, че свидетелят не
установява категорично обстоятелства, при които е осъществено плащането, сочещи
на получаване на сумата от кредитора. Свидетелят не е видял лицето, на което са
предадени парите и не може да се установи връзката му с ищцовото дружество.
След като не е
провел пълно доказване, по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК, на твърдения в отговора
на исковата молба факт на плащане, ответникът следва да понесе тежестта от
недоказването-съдът да го приеме за неосъществил се. Доколкото падежът на
вземането по договора е настъпил, същото е изискуемо и искът се явява
основателен. Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед на
изложеното решението на ЕРС, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено.
Искането на въззиваемия за
присъждане на разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва да бъде уважено.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/21.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 50/2019 г. по описа на РС- Елхово.
ОСЪЖДА К.С.П. ***, да заплати на „Ланд био“ ООД - гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 68, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 800
лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.