№ 543
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110139030 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. К. Л., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22071/2022г. на СРС, 40 състав, а именно: 4 526,67лв. -
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането,
743,67лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 15.04.2022г., 31,62лв. -
стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, и
7,07лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 15.04.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за имот, находящ се в /населено място/, но същият е ползвал
такава, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следва да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посочва, че същото
важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за нередовност на исковата молба, недопустимост на
исковете и тяхната неоснователност. Посочва, че не е потребител на топлинна енергия
и между страните няма сключен договор. Оспорва качеството на доставената услуга да
съответства на необходимото. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените исковe.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – /фирма/, не изразява становище по
предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца;
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича
от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за
имущественото разместване.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца на обедняването му до размера и количеството на
доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че
топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
през процесния период ответникът е бил собственик на имота, представляващ ателие
№ 11. Не е спорно също и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между
страните липсва облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия.
От допуснатата, изслушана и приета СТЕ, която съдът възприема за обективно и
компетентно дадена, с оглед на което я кредитира, се установява, че през процесния
период в имота на ответника е имало 2бр. индивидуални топломери с радиоотчет и
2бр. водомери за топла вода. Видно е от съставените протоколи /л. 87-88/, че в края на
отоплителните сезони ответникът не е осигурил достъп до имота, за да бъдат реално
отчетени водомерите. Тъй като топломерите са с радиоотчет, такъв достъп не е бил
необходим за тяхното отчитане, което става дистанционно. С оглед на това, вещото
лице е посочило, че топлинната енергия в имота, отдадена за отопление, е изчислена
въз основа на реално извършен отчет чрез радиоотчитането на показанията на
топломерите, нанесени в софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки,
представени по делото /л. 85-86/. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация,
е изчислена съобразно действащите нормативни правила, като доводите на ответника
за негодност на общия топломер са неоснователни. Както е посочено в СТЕ и е видно
от представените свидетелства за проверка на СИ, на 16.08.2016г. е извършена
проверка на СТИ, приключила със заключение, че съответства на одобрения тип и има
срок на валидност до 13.09.2018г. Макар следващата проверка да е извършена на
18.09.2021г., същата отново приключва със заключение, че съответства на одобрения
тип, като вещото лице посочва, че в периода 2019-2020г. общият топломер не е бил
свалян за проверка. Тоест, макар в края на 2018г. да не е преминал през проверка,
последващата проверка през 2021г. завършва със заключение, че съответства на
одобрения тип, а през периода 2018г.-2021г. същият не е бил свалян. Ето защо, не може
да се приеме, че същият е бил негоден да отчита правилно консумираното количество
енергия.
При горните обстоятелства, съдът приема, че по делото е доказана реалната
доставка на топлинна енергия за отопление на имота на обща стойност от 3781,57лв.
съгласно заключението по СТЕ. В настоящото дело значение има единствено
количеството доставена топлоенергия и нейната парична равностойност, доколкото
2
претенцията почива на неоснователно разместване на имуществени блага
/неоснователно обогатяване/, а не на договорно основание, за да има значение точното
изпълнение/неизпълнение.
По отношение на потребената топла вода в имота през процесния период,
вещото лице по СТЕ посочва, че същата е начислявана на база 1бр. лице по 140л/ден
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата поради неосигурен достъп. Тъй като
претенцията се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а не на
наличие на договорно правоотношение в отношенията между страните, по силата на
което ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за прогнозното
определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими, а значение
има реалната консумация. Видно от изравнителните сметки /л. 85-86/, за сезон
м.05.2019г.-м.04.2020г. са начислени 47,83 куб. м. топла вода, което е равно на 3,985
куб. м. на месец, а за сезон м.05.2020г.-м.04.2021г. са начислени 48,67 куб. м. топла
вода, което е равно на 4,055 куб. м. на месец. По делото няма данни за показанията на
водомерите в началото и в края на процесния период (поради неосигурен достъп от
ответника за отчитането им), за да се изчисли точното количество на потребената топла
вода. Представени са обаче отчети на показанията на водомерите /л. 160-161/, от които
се установява, че на 24.04.2019г. показанията на водомерите за топла вода са били 72
куб. м. за единия и 54 куб. м. за другия. При извършена реална проверка от проверител
на /фирма/ на 01.12.2022г., за което е съставен контролен лист, носещ подписа на
ответника /л. 160/, показанията на първия водомер са 216 куб. м., а на втория 67 куб.
м., което прави разлика от 144 куб. м. за първия и 13 куб. м. за втория. Периодът от
01.05.2019г. до 01.12.2022г. е равен на 42 месеца. Тъй като не може да се установи
точното консумирано количество през процесния период, но е несъмнено, че такова е
потребявано, съдът на основание чл. 162 ГПК следва да го определи, като съобразява
и поведението на ответника, че именно той е причината да не бъдат реално отчетени
водомерите поради неосигурен достъп. 144 куб. м. потребление за период от 42 месеца
прави средна месечна консумация от 3,428 куб. м. по първия водомер. 13 куб. м.
потребление за период от 42 месеца прави средна месечна консумация от 0,309 куб. м.
по втория водомер. Или общата месечна консумация на топла вода излиза на 3,737 куб.
м. /3,428+0,309=3,737/. Съдът определя тази консумация като съответстваща на
месечното потребление на топла вода през процесния период, която за целия процесен
период възлиза на общо 89,688 куб. м. При съобразяване на дадената от вещото лице
по СТЕ цена на топлоенергията за БГВ за начислено потребление от 96,50 куб. м. /л.
95, колона БГВ от стр. 3 на СТЕ/, а именно 721,90лв., се налага извода, че стойността
на потребена топла вода от 89,688 куб. м. излиза на 670,94лв.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото е
установено, че ищцовото дружество е доставило топлоенергия до имота през
процесния период на обща стойност от 4452,51лв. (3781,57+670,94=4452,51), като до
този размер ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца като си е
спестил заплащането на този разход. Ето защо, предявеният иск се явява основателен
за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 4526,67лв. подлежи на
отхвърляне.
Вземането, почиващо на неоснователно обогатяване, няма установен падеж за
плащане, с оглед на което, за да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва,
следва да бъде поканен. По делото е представена покана от 17.12.2021г. /л. 16/, с която
ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаването да изплати задълженията си за
периода м.05.2019г.-м.11.2021г. /които обхващат и процесните/. Видно от
представената обратна разписка /л. 17/, поканата е получена на 07.01.2022г., с оглед на
което от 15.01.2022г. същият е изпаднал в забава и дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1
3
ЗЗД. Нейният размер върху сумата от 4452,51лв. за периода 15.01.2022г.-15.04.2022г.
възлиза на 112,55лв. Именно за този период и до този размер акцесорният иск се явява
основателен, а за останалия период 01.07.2019г.-14.01.2022г. и за размера над 112,55лв.
до 743,67лв. подлежи на отхвърляне.
По делото се претендира и сумата от 31,62лв., представляваща стойност на
извършвана услуга дялово разпределение. По делото не е доказано ищцовото
дружество да е извършвало тази услуга през процесния период. Напротив, установява
се, че тя е извършвана от третото лице – помагач. С оглед на това, ответникът не се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност и този иск подлежи
изцяло на отхвърляне. Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно
вземане не възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 7,07лв. също следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на ответника, свързани с начисляването на ДДС върху сумите, не
следва да бъдат обсъждани, тъй като са наведени за пръв път с писмените бележки, а
на този етап се явяват преклудирани. В отговора на исковата молба ответникът
единствено е поставил въпрос, на който да отговори ССчЕ с подобно съдържание, но
поставянето на въпроси към експертиза не е равнозначно на въвеждане на възражение
чрез излагане на обстоятелствата, на които почива.
Възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е
неоснователно, тъй като главното вземане почива на неоснователно обогатяване и се
погасява с 5-годишна давност, а акцесорното вземане за лихва обхваща периода
15.01.2022г.-15.04.2022г., който не се покрива от погасителна давност, предвид датата
на заявлението – 27.04.2022г.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от
156,18лв., от които следва да му се присъдят 134,30лв.
За заповедното производство ответникът не е доказал направата на разноски.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 126,15лв. за
държавна такса и 500лв. депозити за експертизи, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 726,15лв., следва да му се присъдят 624,40лв.
За исковото производство ответникът претендира разноски в размер на 120лв.
депозит за допълнителната СТЕ и 500лв. за адв. възнаграждение. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г.,
ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Събирането на доказателствата в
исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява
края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата
на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Представянето на писмена защита, така както е
установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде
възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат
валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище.
Ответникът е представил доказателства за договаряне и заплащане на адв.
4
възнаграждение /договор за правна защита/ едва с писмената защита, като на този етап
тази възможност вече е преклудирана. Ето защо, този разход не следва да бъде
съобразяван, а единствено депозитът от 120лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, следва да му се присъдят разноски за него в размер от 16,82лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
***************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Н. К.
Л., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22071/2022г. на СРС, 40 състав, а именно: 4452,51лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до
имот, находящ се в /населено място/, с която стойност ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, ведно със законната лихва от
27.04.2022г. до изплащане на вземането, и 112,55лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.01.2022г. до 15.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за разликата над уважения размер от 112,55лв.
до пълния предявен от 743,67лв. и за периода 01.07.2019г.-14.01.2022г., както и
изцяло исковете за сумата от 31,62лв. - стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г., с която стойност ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, и за
сумата от 7,07лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 15.04.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Н. К. Л., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 134,30лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 624,40лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ***************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Н. К. Л., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 16,82лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5