О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 07.02.2020 г. гр.А.
А.кият районен съд, наказателен
състав
на седми февруари през две хиляди и
двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
като разгледа докладваното от
съдията Спасова НЧД № 57/2020 г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.244, ал. 5 от НПК и е
образувано по жалба от Б.Т.К. с ЕГН ********** от гр. С. против Постановление
на прокурор при Районна прокуратура – гр.А. от 06.01.2020 г., с което е било
спряно досъдебно производство № 237 ЗМ-201/2018 г. по описа на РУ МВР-А., вх. №
340/2018 г. на РП-А., за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Наказателното производство е било образувано с
постановление от 17.08.2018 г. срещу неизвестен извършител за това, че на
07.04.2018 г. в местността „Н.к.“ край гр. А., Б. област, причинил лека телесна
повреда по хулигански подбуди на Б.Т.К. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.
С обжалваното постановление прокурорът е спрял
досъдебното производство като в мотивите си е приел, че в хода на разследването
са били извършени всички необходими действия по събиране на относими по случая
доказателства, като не са събрани доказателства за извършени хулигански подбуди
и са налице данни за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по
тъжба на пострадалия съгласно чл.161, ал.1 от НК. Като основание за спиране на
наказателното производство са посочени разпоредбите на чл.244, ал.1, т.1 вр.
чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
В жалбата на пострадалото лице се съдържат оплаквания,
че прокурорското постановление е неправилно.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по
досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена на 31.01.2020 г., като съдът
приема, че е в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.244, ал.5 от НПК
и от лице, което има право да обжалва постановлението на прокурора за спиране
на досъдебно производство, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от материалите по досъдебното производство е, че
законният повод за неговото образуване е сигнал на пострадалия Б.Т.К. с
твърдение за извършени неправомерни действия и причинено телесно увреждане от
страна на лицето Н. Г. К. от гр. Б.. При проведеното разследване са били
разпитани в качеството на свидетели пострадалия К., К., както и очевидци на
инцидента - И.К. и С.Б.. Установява се, че на 07.04.2018 г. К. отишъл в
местността „Н.к.“ край гр. А. в така наречената „Б.г.“, стопанисвана от
общността „Б.б.“. Там се намирали ръководителя на сдружението Н. Г. К., както и
лицата И.К. и С.Б.. К. и К. се скарали по повод обработката на градината, като К.
поискал от К. да си тръгне, тъй като не е получил разрешение за влизане в
имота. К. не поискал да напусне имота и двамата се сборичкали, като в резултат
на инцидента на К. била нанесена лека телесна повреда. Установява се още, че
отношенията между К. и останалите членове на „Б.б.“ отдавна са влошени.
При така описаната фактическа обстановка и анализ на
събраните до този момент гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства съдът намира, че постановлението на прокурора за спиране на
досъдебното производство е правилно.
По досъдебното производство са били извършени всички
необходими действия по установяване на извършителя на престъплението. Липсват
обаче както преки, така и косвени доказателства, от които да може да бъде
направен извод за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Инцидентът възникнал в резултат на натрупалото се напрежение между К. и
останалите членове на „Б.б.“, стопанисващо градината. Хулиганските подбуди са тези, които целят със
съответното деяние по чл.131, ал.1, т.12 от НК, грубо нарушаване на обществения
ред и изразяване на явно неуважение към обществото, а такива доказателства по
делото няма. Точно обратно, установява се, че поводът за конфликтът е
дългогодишното неразбирателство между К. и останалите членове на „Б.б.“,
стопанисващо градината, като в този ден напрежението ескалирало и завършило с
инцидента между ръководителя на „Б.б.“ К. и К. който влязъл в градината без
разрешение, обработвайки тревата без да съгласува действията си с останалите. Нанасянето
на леката телесна повреда в случая е свързано с наличие на личен мотив, като
няма никакви доказателства действията на К. да са целели или да са били съпроводени
с грубо нарушение на обществения ред и да изразяват явно неуважение към
обществото.
С оглед горното съдът намира за правилен изводът на
прокурора, че не е налице извършено престъпление от общ характер по чл.131,
ал.1, т.12 от НК, като данните сочат за престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
което се преследва по тъжба на пострадалия съгласно чл.161, ал.1 от НК. В тази
хипотеза наказателното производство се спира на основание чл.244, ал.1, т.1 вр.
чл.25, ал.1, т.6 от НПК, както е постъпил прокурорът с обжалваното
постановление от 06.01.2020 г.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура –
гр.А. от 06.01.2020 г., с което е било спряно досъдебно производство № 237
ЗМ-201/2018 г. по описа на РУ МВР-А., вх. № 340/2018 г. на РП-А., за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Определението
е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на прокурора и
жалбоподателя.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: