Определение по дело №778/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1455
Дата: 20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20225500500778
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1455
гр. Стара Загора, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225500500778 по описа за 2022 година

Обжалвано е определение № 260010 от 07.11.2022 г., постановено по гр.
д. № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се отменя
допуснатото с определение от № 260017/29.09.2020 г. обезпечение на
предявените по дело 334/2020 по описа на Районен съд- Гълъбово искове за
следните суми: сумата от 8593.18 лева, представляваща дължима наемна цена
по Договор за наем от 07.07.2014 г. и Анекс от 30.04.2020 г.; сумата от 272.89
лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за наем от
07.07.2014 г., считано от падежа на всяко от задълженията по всяка фактура
до предявяване на исковата молба; сумата от 363.12 лева, представляваща
дължима наемна цена по Договор за наем от 15.08.2014 г. и Анекс от
01.08.2017 г.; сумата от 6.99 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по Договор за наем от 15.08.2014 г., считано от падежа на всяко от
задълженията по всяка фактура до предявяване на исковата молба, чрез
налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху банкови сметки на „А.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Г., ***,
представлявано от П.К.Н., в подробно изброените в определението банки.
Частният жалбоподател "К.И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, представлявано от И.С.К. чрез пълномощника адв.
Т. Р. И. от САК, заявява, че счита определението на съда за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което го обжалвам изцяло. Излага подробни съображения.
Моли съда да отмени определение № 260010 от 07.11.2022 по гр. д. №
334/2020 г. на PC - Гълъбово, с което се отменя допуснатото с определение №
260017/29.09.2020 г. обезпечение на предявените по дело N2 334/2020 г. на
PC-Гълъбово искове.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и
1
данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 402 от ГПК.
В гр.д.343/2020г, образувано по искова молба на "К.И." ЕООД
(правоприемник) гр. С., са предявени против ответника „А.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Г. кумулативно съединени искове по чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По искане на ищеца, съдът е допуснал с определение №
260017/29.09.2020 г. обезпечение на тези предявени по делото искове за
следните суми: сумата от 8593.18 лева, представляваща дължима наемна цена
по Договор за наем от 07.07.2014 г. и Анекс от 30.04.2020 г.; сумата от 272.89
лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за наем от
07.07.2014 г., считано от падежа на всяко от задълженията по всяка фактура
до предявяване на исковата молба; сумата от 363.12 лева, представляваща
дължима наемна цена по Договор за наем от 15.08.2014 г. и Анекс от
01.08.2017 г.; сумата от 6.99 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по Договор за наем от 15.08.2014 г., считано от падежа на всяко от
задълженията по всяка фактура до предявяване на исковата молба, чрез
налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху банкови сметки на „А.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Г., ***,
представлявано от П.К.Н., в следните банки: УниКредит Булбанк АД, Банка
ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД,
Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕКСПРЕСБАНК АД, Алианц Банк България
АД, Първа инвестиционна банка АД, Ти Би Ай Банк ЕАД, Инвестбанк АД,
Българо- американска кредитна банка АД, ПроКредит Банк (България) ЕАД,
Търговска Банка Д АД, Токуда Банк АД, Тексим Банк АД, Централна
кооперативна банка АД, Общинска банка АД, Българска банка за развитие
АД, Интернешънъл Асет Банк АД и клонове на чуждестранни банки в
Република България - ИНГ Банк Н.В. - клон С., Ситибанк Европа АД - клон
България, БНП Париба СА. - клон С., БНП Париба Пърсънъл Файненс СА. -
клон България, Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон С., Варенголд Банк АТ -
клон С., до размера на 9236.18 лева.
С Решение от 22.06.2021год., Районен съд Гълъбово осъжда „А.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр.Г., ***, партер - офис, представлявано
от П.Н. да заплати на "К.И." ЕООД (правоприемник) гр. С., с адрес на
управление район ***, с ЕИК *** сумите по издадени фактури, както следва:
- сума в общ размер на 8 593.18 лв., съставляваща дължима наемна цена
за периода от м. 02.2020 г. до м. 07.2020 г. вкл., по сключен Договор за наем
от 07.07.2014 г. и Анекс от 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба - 19.08.2020г. до окончателното й
изплащане;
- сума в общ размер 272.89 лв., съставляваща лихва за забава върху
главницата по Договор за наем от 07.07.2014 г., считано от падежа на всяко от
задълженията по всяка една фактура до предявяване на исковата молба, а
именно:
2
- По Договора за наем от 07.07.2014 г.
- По Фактура № ********** от 05.02.2020 г. - за сума в размер на 193.18
лв, представляваща остатък от незаплатена наемна цена за месец февруари -
лихва за забава в размер на 10.20 лв за периода от 06.02.2020 г. до 18.08.2020
г. /датата на предявяване на исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 05,03.2020 г. за сума в размер на 2 400
лв, представляваща наемна цена за месец март - лихва за забава в размер на
107,34 лв за периода от 06.03.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване
на исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 08.04.2020 г. за сума в размер на 2 400
лв, представляваща наемна цена за месец април - лихва за забава в размер на
86.01 лв за периода от 06.04.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 14.05.2020 г. за сума в размер на 1 200
лв, представляваща наемна цена за месец май - лихва за забава в размер на
33.34 лв за периода от 06.05.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 08.06.2020 г. за сума в размер на 1 200
лв, представляваща наемна цена за месец юни - лихва за забава в размер на
23.00 лв за периода от 06.06.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 13.07.2020 г. за сума в размер на 1 200
лв, представляваща наемна цена за месец юли - лихва за забава в размер на 13
лв за периода от 06.07.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/;
- сума в общ размер на 363.12 лв., съставляваща дължима наемна цена
за периода от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г. вкл., по сключен Договор за наем
от 15.08.2014 г. и Анекс от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба - 19.08.2020г. до окончателното й
изплащане;
- сума в общ размер 6.99 лв., съставляваща лихва за забава върху
главницата по Договор за наем от 15.08.2014 г., считано от падежа на всяко от
задълженията по всяка една фактура до предявяване на исковата молба, а
именно:
- По Договора за наем от 15.08.2014 г.
- По Фактура № ********** от 11.05.2020 г. за сума в размер на 121.4
лв, представляваща наемна цена за месец май - лихва за забава в размер на
3.36 лв за периода от 06.05.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 08.06.2020 г. за сума в размер на 121.4
лв, представляваща наемна цена за месец юни - лихва за забава в размер на
2.32 лв за периода от 06.06.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/;
- По Фактура № ********** от 13.07,2020 г. за сума в размер на 121.04
3
лв, представляваща наемна цена за месец юли - лихва за забава в размер на
1.31 лв за периода от 06.07.2020 г. до 18.08.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/ както и да заплати на "К.И." ЕООД (правоприемник) гр. С., с
адрес на управление район ***, с ЕИК *** разноски в размер на 369, 45 лева
държавна такса.
На 01.102021г. е издаден изпълнителен лист въз основа на това влязло в
сила съдебно решение.
На 03.10.2022г. до РС-Гълъбово е депозирана молба от „А.“ЕООД, в
която излага, че взискателят „К.И.“, образувал изпълнително дело
№1132/2022по описа на ЧСИ И. с район на действие - района на СтОС , като
бил наложен запор върху банкова сметка на „А.“ЕООД за сума в размер на 9
236,18лв в банка „ДСК“ЕАД. На 17.05.2022год, „А.“ЕООД извършило
плащания по изп. дело № 1132/22год по описа на ЧСИ И. , като въз основа
цялостното заплащане на задълженията към взискателя, производството по
изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ на осн. чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.
ГРС е приел, че видно от постъпилата на 03.10.2022год, в Районен съд
Гълъбово молба с вх. № 2603 от 03.10.2022, подадена от „А.“ ЕООД, в която
се сочи, че задълженията към ищеца са погасени и отправя искане издадената
обезпечителна заповед по ч.гр.д. №334/2020г да бъде обезсилена и
производството по делото прекратено, че същата е с правно основание чл.
402, ал. 1 ГПК, подадена е от заинтересована страна - ответника по делото.
ГРС е приел, че от представеното по делото удостоверение изх.
61739/20.05.2022 г. по описа на ЧСИ Г. И. се установява, че образуваното
изп.дело № 20227650401132, въз основа на обезпечителна заповед, издадена
по гр. дело №334/2020 на Районен съд-Гълъбово е прекратено на осн.чл. 433,
ал.1, т.2 ГПК. Предвид приключването на производството с влязъл в сила
съдебен акт, както и прекратяване на изпълнителното дело поради плащане от
страна на длъжника, следвало да се приеме, че причината поради което е била
допусната обезпечителната мярка вече е отпаднала, поради което за ищеца е
отпаднала нуждата от обезпечението. Съдът намерил, че твърденията на
ищеца, че плащането по сметката е направено длъжника във връзка с други
негови задължения, не са подкрепени с доказателства, доколкото тези
задължения не са индивидуализирани и не може да се направи извод нито за
тяхното наличие, нито за размера и падежа на задължението. Поради това
съдът приел, че допуснатото обезпечение следва да бъде отменено.
Въззивният съд намира тези изводи за неправилни и
незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл. 402 ал. 1 от ГПК отмяна на обезпечението
се постановява по молба на заинтересованата страна, а съгласно ал.2 на
същата разпоредба съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след
като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било
допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2.
В случая, за да се приеме, че съдът следва да отмени допуснатото
обезпечение, трябва да бъде установено по безспорен начин, с постановление
4
на съответния ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство поради
извършване на плащания, с които да са погасени вземанията на кредитора.
По настоящото дело липсват категорични доказателства, от които да се
установи, че по образуваното изпълнително дело, въз основа на издадения
изпълнителен лист по настоящото дело са извършени плащания, с които са
погасени всички задължения на „А.“ ЕООД към кредитора "К.И." ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.. От писмените доказателства,
представени пред ГРС от „А.“ ЕООД не е ясно, че се касае точно за сумите,
присъдени по настоящото дело.
По силата на чл. 391 от ГПК обезпечението брани правата на ищеца по
обезпеченият иск не само до влизане в сила на решението по уважения иск, но
и до пълното реализиране на правата му по него, включително по
принудителното изпълнение.
Необходимостта от обезпечаване би могла да отпаднала, само при
наличие на следните предпоставки - когато искът, за който е допуснато
обезпечение, не е подаден в срока, указан от съда; обезпеченият иск е бил
отхвърлен като неоснователен; производството по делото е прекратено,
поради недопустимост на иска; при отказ или оттегляне на иска. Видно от
Решение от 22.06.2021 г. по гр. д. №334/2020 г., на Гълъбовския районен съд,
гражданска колегия, предявените искове, за които е допуснато обезпечение са
уважени, като съответното дружество е осъдено да заплати претендираните
суми, подробно описани в акта на съда. Влязлото в сила осъдително решение
осъжда длъжника, но още не дава реална защита на претендираното право. По
делото липсват доказателства, че длъжникът е изпълнил осъдителния
диспозитив на постановеното решение поделото.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че не са настъпили
последващи - след постановяването на обезпечението, факти, обуславящи
извод, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато
обезпечение или при условията на чл. 398, ал. 2 от ГПК. Не са представени
никакви доказателства, които да доказват извод в обратния смисъл и да
доказват исканата от ответника отмяна на наложеното обезпечение
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени Определение № 260010 от 07.11.2022 по гр. д. № 334/2020 г. на PC -
Гълъбово, с което се отменя допуснатото с Определение № 260017/29.09.2020
г. обезпечение на предявените по дело № 334/2020 г. на PC-Гълъбово искове.

Водим от горните мотиви и на основание, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 260010 от 07.11.2022 г., постановено по гр.
д. № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово.

5
Определението е окончателно и не подлежи на подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6