№ 7139
гр. С., 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110101014 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.“ ЕООД,
искова молба насочена против ЗД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с която е предявена искова претенция
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 2500.00лв. –
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ Х3
Хдрайв30Д“ с ДК № СВ **** ТВ, от настъпило на 29.03.2022г. ПТП на територията на
гр. С., причинено виновно от водача на застрахованото при ответника МПС – „Ивеко
Дейли“ ДК № Е **** НТ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 09.01.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 29.03.2022г., в гр. С., на /АДРЕС/, около 17.35часа е настъпило ПТП между
собствения му лек автомобил „БМВ Х3 Хдрайв30Д“ с ДК № СВ **** ТВ и
застрахования при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
автомобил „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ. Твърди се, че лек автомобил „БМВ Х3
Хдрайв30Д“ е бил в паркирано състояние, като водачът на застрахованото при
ответника МПС при опит да паркира до автомобила на ищеца реализира ПТП, като
нанася имуществени щети по МПС-то на ищеца. Навеждат се доводи, че за
произшествието е изготвен двустранен протокол, подписан от двамата водачи, от
който се установявало, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на
автомобила, застрахован при ответника. Твърди се, че ответното дружество, в
качеството му на застраховател на МПС „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ, е било
уведомено за настъпилото произшествие на 30.03.2022г., като е образувана преписка
по щета № 0801-001752/2022-01/30.03.2022г. Релевират се съображения, че с писмо
изх. № 2086/21.04.2022г., дружеството застраховател уведомило ищеца, че отказва да
изплати обезщетение, доколкото автомобилът не е предоставен за оглед. По
изложените съображения се прави искане заявената искова претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който претенцията се оспорва по основание и размер, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Оспорва се вината да е на водача на застрахованото при
1
ответника МПС, оспорва се верността на приложения към исковата молба двустранен
констативен протокол. На следващо място се навеждат доводи за съпричиняване, като
се сочи, че водачът на собствения на ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпване
на произшествието, на първо място като е паркирал по начин, който е създал опасност
и пречка за движението в процесния участък и на следващо място като е управлявала
автомобила, без да контролира същия, с превишена или несъобразена с пътните условя
скорост. Оспорва се наличието на причинна връзка между вредите по автомобила на
ищеца и процесното ПТП, както и размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото съдът е приел за съвместно разглеждане релевиранoтo от
ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на
поведението на водача на собствения на ищеца лек автомобил, изразяващо се в
паркиране по начин, който е създал опасност и пречка за движението в процесния
участък и управление на автомобила, без да контролира същия, с превишена или
несъобразена с пътните условя скорост.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от
КЗ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на процесното МПС „Ивеко
Дейли“ ДК № Е **** НТ, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна
връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди - уврежданията по собствения
му лек автомобил „БМВ Х3 Хдрайв30Д“ с ДК № СВ **** ТВ в размер на 2500.00лв
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да обори и
законоустановената презумпция за вина.
По въведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да
установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
противоправни действия на водача на собствения на ищеца лек автомобил, изразяващи
се в паркиране по начин, който е създал опасност и пречка за движението в процесния
участък и на следващо място като е управлявал автомобила, без да контролира същия,
с превишена или несъобразена с пътните условя скорост.
От приложеното на л. 4 и л. 5 копие на свидетелство за регистрация на МПС
/талон/ се установява, че ищцовото дружество е собственик на лек автомобил „БМВ Х3
Хдрайв30Д“ с ДК № СВ **** ТВ.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че към
29.03.2022г., МПС „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и че ответното дружество е
уведомено от ищеца за процесното произшествие на 30.03.2022г.
Не е спорно по делото, а и от приобщената доказателствена съвкупност се
установява, че на 29.03.2022г., между двата автомобила е настъпило ПТП.
Спорен по делото е механизма на настъпване на произшествието.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. П. / водач на
застрахованото при ответника МПС - „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ/,
приобщените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената
2
САТЕ, съдът изведе следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно:
на 29.03.2022г., около 17.35часа, собственият на ищеца лек автомобил „БМВ Х3
Хдрайв30Д“ с ДК № СВ **** ТВ, е бил паркиран в уширението пред бл. 48, находящ
се в гр. С. на /адрес/, като в същото време водачът на застрахованото при ответника
МПС - „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ се движи по улицата с посока на движение от
/адрес/ към /адрес/, като предприема маневра за паркиране и при опит да паркира от
лявата страна на собствения на ищеца автомобил причинява ПТП, като с дясната
страна на буса закача лявата страна на лек автомобил „БМВ Х3 Хдрайв30Д“, при което
са увредени задна броня, панел заден ляв, ляв стоп и други части на МПС-то,
собственост на ищцовото дружество.
Така описаният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства в частност – двустранен протокол за ПТП /л. 6/ и опис – заключение
/л.7/, показанията на разпитания по делото свидетел В. П. / водач на застрахованото
при ответника МПС - „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ/, който по време на разпита си
заяви, че той управлявайки процесния бус е причинил виновно произшествието, като
не е преценил разстоянието между двата автомобила и е „зажулил“ лекия автомобил,
собственост на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщените по
делото писмени доказателства. В унисон с изведения механизъм на настъпване на
произшествието е и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо
нужния опит и професионална квалификация.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че
поведението на водача на застрахования при ответника товарен автомобил
представлява граждански деликт.
Вината на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага по
силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/, като настоящият съдебен
състав, с оглед гореизложеното намира, че същата не е оборена.
От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ се установява, че всички
увреждания по лек автомобил „БМВ Х3 Хдрайв30Д“ са в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Размерът на дължимото се обезщетение се определя съгласно чл. 386, ал. 2 от
КЗ, като същият следва да е равен на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. От заключението на експерта се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ Х3 Хдрайв30Д“, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП-то е 1804.20лв.
Доколкото исковата претенция е заявена за сумата от 2500.00лв., същата се явява
частично основателна за сумата от 1804.20лв., като над тази сума до максимално
предявения размер от 2500.00лв. или за разликата от 695.80лв., претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се противоправно
поведение на водача на собственото на ищеца МПС, в частност паркиране по начин,
който е създал опасност и пречка за движението в процесния участък и управление на
автомобила, без да контролира същия, с превишена или несъобразена с пътните условя
скорост.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха
3
ангажирани по делото доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, точно обратното от
установения механизъм на произшествието се установи, че вината за произшествието е
на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, респективно възражението
за съпричиняване се явява неоснователно.
По разноските:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 2500.00лв.,
уважената част е в размер на 1804.20лв., респективно отхвърлената част е в размер на
695.80лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по
делото.
Ищецът е сторил разноски в общ размер – 850.00лв., от които 100.00лв. –
държавна такса /л.17/, 200.00лв. – депозит вещо лице /л.61/ и 550.00лв. – адвокатско
възнаграждение /л.16/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на
ищеца разноски с оглед уважената част на иска в размер на 613.43лв.
На ответника следва да се признаят разноски за депозит за вещо лице в размер на
450.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 153.08лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., /адрес/, да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., /адрес/, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
1804.20лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „БМВ
Х3 Хдрайв30Д“ с ДК № СВ **** ТВ, от настъпило на 29.03.2022г., в гр. С., ПТП по
вина на водача на МПС – „Ивеко Дейли“ ДК № Е **** НТ, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.01.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 695.80лв. / разликата над
уважената част до максимално предявения размер /, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 613.43лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ********, сумата от 153.08лв. – разноски с
оглед отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4