Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В
състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия
Бошнакова в. гр. дело № 13270 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „Е.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД),
подадена чрез пълномощника му адв. С.З. – САК, срещу решение №
175257/24.07.2019 г., постановено по гр. дело № 22786/2016 г. по описа на СРС,
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника Р.С.Д. по
реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 266,95 лева, представляваща цена на ползвана електрическа енергия от
клиентски № 310188018476 за периода
19.03.2015 г. – 16.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 22.10.2015 г., до окончателното погасяване на вземането, както
и сумата от 8,03 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.05.2015 г.
– 15.10.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 64270/2015 г. по описа на СРС, 52
състав.
В жалбата са наведени доводи, че съдебният акт е
поставен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както
и че същото е необосновано, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Поддържа се, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като в първото открито съдебно заседание
не е допуснал събирането на писмени доказателства за установяване на
договорното правоотношение между страните, оспорено от ответника в отговора на
исковата молба, след което в мотивите на постановеното решение е приел, че
ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка с ответника за процесния
имот и за исковия период.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемата страна Р.Д., депозиран чрез назначения му особен представител адв.
А.Н. – САК, в който се изразява становище за неоснователността на същата.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена от активно
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради
което се явява допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по
правилността е ограчен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да
приложи и императивна правна норма (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС). Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по правилността на
съдебния акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Уважаването
на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните предпоставки: облигационна
връзка между страните, произтичаща от договор за продажба на електрическа енергия; доставка през
исковия период на определено количество електрическа енергия до процесния
електроснабден недвижим имот и за претендираните стойности;
неизпълнение на насрещното задължение от страна на ответника за плащане на
дължимата за потреблението цена.
Видно от публично достъпните данни в регистъра на
лицензиите на КЕВР и представените към исковата молба доказателства, за исковия
период дружеството притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. за обособена територия за срок до 13.08.2039 г., издадена от
председателя на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ
предвижда, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с
електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. В мотивите
на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено,
че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение,
чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това
отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин.
В нормата
на чл. 98а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия,
които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. от ал. 4 на същия член. С решение № ОУ- 059 от 07.11.2007 г. и
Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия, а с решение № ОУ- 056 от 07.11.2007 г на
ДКЕВР - и на Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на дружеството.
Понятието „битов
клиент“ е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
според която такъв се явява клиентът, който купува електрическа
енергия за собствени битови нужди. В чл. 4, ал. 2 от общите
условия на въззивника – ищец в първоинстанционното производство, които
регулират спорното правоотношение, е предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си.
Основният спорен по делото въпрос касае
принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот,
находящ се в с. Дълги дел, обл. Монтана, общ. **********. В производството пред
Софийски градски съд при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК беше приета като
писмено доказателство по делото представената към въззивната жалба справка от
Служба по вписвания – Монтана за периода от 01.01.1992 г. до 12.08.2019 г.
относно данни за въззиваемата страна Р.С.Д. досежно вписвания, отбелязвания и
заличавания по персонална партида № 40324, от съдържанието на която се
установява, че същият е собственик на процесния имот.
Видно от протокол от
последваща проверка на еднофазен статичен електромер № 3070817/08.09.2014 г. и експертно
заключение по извършената съдебно-техническа експертиза, процесният електромер
(с фабричен № 91542) е монтиран на 27.10.2014 г. на обект, находящ се в с. Дълги дел, ул. „**********, съответства на изискванията
за одобрения тип електромери, бил е в техническа изправност и отговаря на
изискванията на ДАТМН, т.е. за исковия период електромерът е бил годно за
търговско измерване средство.
С оглед изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че за исковия период между
страните е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ответникът
Р.Д. в качеството си на собственик на процесния електроснабден недвижим имот,
находящ се с. Дълги дел, обл. Монтана, общ. **********, има качеството на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т.41б, б.“а“ ДР на ЗЕ и
следва да заплати на дружеството стойността на потребената от него ел. енергия.
Количеството
и стойността на доставена ел.
енергия са установени въз основа на събраните писмени доказателства и
заключенията на вещите лица по извършените в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Въззивният съд намира, че приетите като неоспорени от страните заключения на вещите лица по
СТЕ и ССчЕ са изготвени компетентно,
обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които
спортният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Според вещото
лице отчетените
показания от процесното СТИ съответстват на отразеното количество ел. енергия,
обективирано в издадените фактури за периода 19.03.2015 г. – 16.08.2015 г.,
няма размиване между kWh ел. енергия, които са начислени по фактура и
по данни от документите като отчет (реални отчети). Съгласно експертното заключение по
приетата ССчЕ общият размер на главницата възлиза на 266,95 лева, а за периода 26.05.2015 г.
– 15.10.2015 г.
мораторната лихва е в размер на 8,03 лева, като не е установено да е извършено плащане
от страна на ответника Р.Д..
Предвид
гореизложеното въззивният съд приема, че предявеният от „Е.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД) по
реда на чл. 422 ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД се явява
доказан по основание и размер, тъй като от материалите по делото, вкл. и от
приетите във въззивното производство писмени доказателства, безспорно се
установяват всички предпоставки от правопораждащия вземането за главница
фактически състав. Следователно постановеното от СРС решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде изцяло уважена претенцията на ищеца.
По отношение на обезщетение за забава:
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
Съгласно
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290
ГПК, и посочените в същото Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно парично задължение е винаги
забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение.
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно,
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора съобразно правилото на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В общите условия на
ищеца е предвиден срок за заплащане на ежемесечните задължения, като тяхната
изискуемост не е обусловена от връчване на съобщението на задължението на
потребителя. Ето защо претендираните от ищеца задължения са изискуеми, а
ответникът е поставен в забава. От заключението на вещото лице по изготвената
ССчЕ се установява размерът на мораторната лихва, който съвпада с претендирания
от ищеца.
Предвид гореизложеното
Софийски градски съд намира искът за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за основателен, което обуславя необходимост от отмяна на
постановеното първоинстанционното решение и по отношение на предявения по реда
на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
При този изход на делото съдът следва да се
произнесе и по въпроса за сторените пред първата инстанция разноски, каквито се
дължат само на ищеца. Същият своевременно ги е претендирал и е представил
доказателства за тяхното плащане, поради което и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в негова полза следва да му
присъдена сумата от 1200,88 лева, от които 105, 35 лева – разноски за
заповедното производство, 1095, 53 лева – разноски за първоинстанционното
производство (държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозит за
вещи лица, адвокатско възнаграждение).
Разноски във въззивното производство:
Въззивникът-ищец „Е.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД) своевременно
е направил искане за присъждане на разноските по делото, което съдът намира за
основателно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на страната следва да
се присъдят разноски в размер на 150 лева, от които 50 лева – държавна такса,
100 лева – възнаграждение за особен представител. Претенцията за адвокатски
хонорар обаче се явява недоказана, доколкото въззивникът не е представил документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС
по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно практиката на Върховния
касационен съд условие за присъждането на адвокатско
възнаграждение е страната да е представила пред съда пълномощно и доказателства, установяващи кога, какво, на
какво основание и между кого е извършено плащането на сторените разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
175257/24.07.2019 г., постановено по гр. дело № 22786/2016 г. по описа на СРС,
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника Р.С.Д. по
реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 266,95 лева, представляваща цена на ползвана електрическа енергия от
клиентски № 310188018476 за периода
19.03.2015 г. – 16.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.10.2015 г., до окончателното погасяване на
вземането, както и сумата от 8,03 лева, представляваща лихва за забава за
периода 26.05.2015 г. – 15.10.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 64270/2015 г.
по описа на СРС, 52 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 ЗЗД в отношенията между страните, че
ответникът Р.С.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** дължи на ищеца „Е.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление:*** Бизнес Център
сумата
от 266,95 лева, представляваща цена на изразходена електрическа енергия за
периода 19.03.2015 г. – 16.08.2015 г. за обект, находящ
се в с. Дълги дел, обл. Монтана, общ. **********, с клиентски № 310188018476, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.10.2015 г., до окончателното
погасяване на вземането, както и сумата от 8,03 лева, представляваща
лихва за забава за периода 26.05.2015 г. – 15.10.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 64270/2015 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА Р.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „Е.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД)
с ЕИК********** сумата в размер на
1200,88 лева – разноски за заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА Р.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Е.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД) с ЕИК********** сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.