Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
град Горна Оряховица, 18.09.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ...................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 420 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.Н.И. е останал недоволен и обжалва електронен
фиш серия К № 1876982, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2
във вр. с ал.1 от същия закон. Посочва, че в преписката няма доказателства
участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, да е бил означен с пътен
знак Е24 съобразно действащата към датата на заснемането разпоредба на чл.7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (по-нататък Наредба № 8121з-532). Фишът бил връчен на жалбоподателя на 09.05.2019 г., т.е.
повече от година и половина след извършване на нарушението. Връченият на
жалбоподателя фиш не бил придружен от снимка на нарушението и от копие от
протокола за проверка по чл.10 от Наредба № 8121з-532. Предвид изложеното моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
В допълнително становище поддържа, че представеният
протокол за метрологична проверка на техническото средство не удостоверявал
дали същото е отговаряло на метрологичните изисквания към датата на установяване
на нарушението. Издателят на фиша ОДМВР-Велико Търново не направил опит да
връчи същия на жалбоподателя. Липсвали доказателства фишът да е изпратен на
жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. А.А. *** поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 13.10.2017 г. в 14:42 часа при км 161+900 на път I-4
бил заснет с мобилна система TFR1-М с рег. № 604 лек автомобил „М.” с рег. № ***,
движещ се в посока към град София със скорост 81 км/ч при въведено в този
участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с
автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя И.Н.И. в
качеството му на собственик на автомобила бил издаден обжалваният електронен
фиш серия К № 1876982, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост 78 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка на 09.05.2019 г. (л.16). На 21.05.2019 г. защитникът на жалбоподателя
адв. А. изпратила по пощата жалбата против фиша, която била заведена в
деловодството на ОДМВР-Велико Търново на 22.05.2019 г. (пощенския плик на л.29
и щемпела с входящ номер на л.3).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния
фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши
доброволното ѝ плащане.
Доводите на жалбоподателя, че участъкът от пътя, на който
е заснето нарушението, не е бил обозначен с пътен знак Е24 съгласно изискванията
на чл.7, ал.1 и 2 от Наредба № 8121з-532, нямат отношение към въпроса за
процесуалната законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Цитираната от
жалбоподателя наредба е подзаконов нормативен акт по прилагането на Закона за
движение по пътищата в частта относно регламентираните в този закон правила за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение (така изрично чл.165, ал.3 от ЗДвП). С § 1,
т.2, б.“а“ и „б“ от Закона за изменение на ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила
от 09.07.2017 г.) е изменена разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП и е
отменена изцяло разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от същия закон. Съпоставката
на новата редакция на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП (обн. ДВ, бр.54 от 2017 г., в
сила от 09.07.2017 г.) и съответно изменената и отменената разпоредба на чл.165,
ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП (ред. съотв. ДВ, бр.69 от 2008 г., и ДВ, бр.19 от 2015
г.) налага извода, че с посоченото изменение на закона са отменени изискванията
за обозначаване с пътен знак и оповестяване на интернет страницата на МВР на
местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. Съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.1 от Закона за нормативните актове актът по прилагане на закон
губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване
на закона съобразно обсега на отменяването. В процесния случай с отмяната на
установените в ЗДвП изисквания за обозначаване с пътен знак и оповестяване на
интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически
средства и системи и по силата на цитираната разпоредба от ЗНА са загубили сила
и разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532, регламентиращи
същите две изисквания. Посочените разпоредби от наредбата са загубили сила от
датата на отмяната на съответните изисквания, регламентирани в закона, а именно
от 09.07.2017 г. Поради това тези разпоредби от наредбата не са били в сила към
датата на заснемане на процесното нарушение (13.10.2017 г.), независимо от
обстоятелството, че формалната отмяна на тези разпоредби е извършена след тази
дата. Ето защо съдът приема за неотносими към преценката за процесуалната законосъобразност
на обжалвания електронен фиш доводите, че участъкът от пътя, на който е заснето
нарушението, не е бил обозначен с пътен знак съобразно изискванията на
цитираните по-горе разпоредби на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология (л.12), се
установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил
и е измерена скоростта му в момента на заснемането. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 24.02.2010 до
24.02.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 5-6-17/22.02.2017 г. (л.15) е
видно, че използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол
TFR1-М с № 604 е преминала последваща метрологична проверка, при която е
установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
Неоснователен е доводът, че от протокола за последваща
метрологична проверка не се установявало, че използваното автоматизирано
техническо средство е отговаряло на метрологичните изисквания към датата на
заснемане на нарушението. Съгласно чл.43 от Закона за измерванията
съответствието на средствата за измерване с метрологичните изисквания се
проверява периодично с последващи проверки, като периодичността на тези
проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, обнародвана в
„Държавен вестник“. Съгласно т.29 от приложимата за процесния случай Заповед №
А-333/29.05.2014 г. на ДАМТН (обн. ДВ, бр.49 от 13.06.2014 г.) за радарните
скоростомери е определена периодичност на последващите проверки от една година.
При това положение извършената на 22.07.2017 г. последваща проверка е
удостоверявала съответствието с метрологичните изисквания на мобилната система TFR1-М
за целия период от 22.07.2017 до 22.07.2018 г., включващ и датата на заснемане
на процесното нарушение – 13.10.2017 г.
Видно от протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на л.17 от делото, използването на мобилната
система за видеоконтрол TFR1-M с рег. № 604 на посочените във фиша време и
място на процесното нарушение е удостоверено съобразно изискванията на чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532.
Соченото от защитника обстоятелство, че обжалваният фиш
не е изпратен на жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка, не
съставлява нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП
издаденият електронен фиш се връчва на наказаното лице с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица от определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол. От разписката на л.16 от делото се
установява, че процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя чрез
длъжностно лице от службите за контрол. С извършването на това действие е
изпълнено задължението за връчване на фиша по един от регламентираните в закона
два алтернативни начина. Следва да се отбележи също така, че нарушенията,
допуснати при връчването на фиша на наказаното лице, нямат отношение към
процесуалната законосъобразност на фиша, а имат значение единствено за
преценката относно началния момент на регламентираните в чл.189 от ЗДвП
срокове, в т.ч. на срока за обжалване на фиша пред съда. В процесния случай е
безспорно, че жалбата срещу фиша е подадена в законния срок, поради което
доводите за нередовности при връчването на фиша са неотносими към предмета на
спора.
От справката на л.13 се установява, че фишът е издаден на
31.12.2017 г., т.е. преди изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
броен от заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл.80,
ал.1, т.5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл
задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по
тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 13.10.2017 г.,
когато е извършено нарушението. На основание чл.81, ал.2 от НК във вр. с чл.11
от ЗАНН същата е прекъсната на 31.12.2017 г., когато е издаден обжалваният
електронен фиш (справката л.13). От това прекъсване е започнала да тече нова
тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 09.05.2019 г. с връчването на
фиша на наказаното лице (разписката на л.16). Започналата да тече на 09.05.2019
г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на
настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11
от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала
да тече на датата на извършване на нарушението 13.10.2017 г.
Предвид изложеното по-горе без значение за изхода на
делото е соченото от защитника обстоятелство, че електронният фиш е връчен на
жалбоподателя повече от една година и половина след заснемане на нарушението.
Не съставлява нарушение на процесуалните правила и
обстоятелството, че едновременно с връчването на фиша на жалбоподателя не са
връчени снимката на нарушението и протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532. Съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.5, изр.1 и ал.8, изр.3 от ЗДвП на наказаното лице се
връчва само електронният фиш, а в случай на подадена жалба на районния съд се
изпраща обжалваният фиш с цялата преписка по неговото издаване. В процесния
случай на жалбоподателя е връчен екземпляр от фиша, а ведно с подадената жалба
против фиша в районния съд е изпратена цялата преписка по неговото издаване.
Към изпратената в съда преписка е приложена фотоснимката, на която е заснето
нарушението, както и протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532, в който е
удостоверено използването на техническото средство за заснемане на процесното
нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приложената към преписката разпечатка от изготвения на
основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП клип № 7404 (л.10), представляваща
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от същия закон,
и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия материален
носител, се установява, че на 13.10.2017 г. в 14:42 часа при км 161+900 на път
I-4 лек автомобил „М.” с рег. № *** се е движел в посока към град София със
скорост 81 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от
км 161+000 до км 163+000 (л.38), посоченото във фиша място на нарушението при
км 161+900 за движещите се превозни средства в указаната във фиша посока към
град София попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 162+160,
с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия
автомобил (л.11) се установява, че жалбоподателят е собственикът, на когото е
регистрирано посоченото във фиша моторно превозно средство. Видно от писмените
материали по преписката, в законния срок жалбоподателят не е представил
декларация с данни за лицето, управлявало собствения му автомобил по времето и
на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това законосъобразно и в
съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП за извършеното с
автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството
му на собственик на това моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба от 50 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост с
3 км/ч до приетата за установена скорост от 78 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
грешката на измерване с мобилната система, посочена в т.3 от цитирания по-горе
протокол за последваща метрологична проверка. Така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да
не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 18 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, поради което случаят е
маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
серия К № 1876982, издаден от Областна дирекция на МВР-Велико Търново, с който
на И.Н.И., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, *** – адвокат А.А. ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….