Р Е Ш Е Н И Е
612/19.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3568 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Б.Н.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.Д.С. от ШАК срещу ППК „***“
/в ликвидация/, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.Добри Войников,
община Хитрино, област Шумен, ул.“***“ №1, представлявана от Е. М. Х.. Ищецът
твърди, че на 25.08.2016 год. в качеството си на член кооператор на ППК „***“,
с.***сключил Договор за паричен заем при условията на чл.31, ал.6 от ЗК, по
силата на който предоставил в заем на кооперацията сумата от 5000 лева. В
исковата молба излага, че договорът бил сключен със знанието и съгласието на
членовете на УС на кооперацията и същият бил с нотариална заверка на подписите
от 30.04.2018 год. Срокът на договора бил до 09.05.2018 год., като за срока на
договора заемателят не дължал лихва. Тъй като посочената сума не му била
върната на основание чл.417 от ГПК подал в Районен съд – гр.Шумен заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в резултат на което било
образувано ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на
заповедта за изпълнение от страна на ответника било депозирано възражение за ищеца на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявява положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД с
цена на иска 5000 лева, като моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочената сума, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител – адв.Д.С. от ШАК, като поддържат иска. В съдебно
заседание и в представена по делото писмена защита излагат становище по
съществото на спора, като молят предявения иск да бъде уважен изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. Оспорва твърдението на ищеца, че е предоставил в заем на
кооперацията сумата от 5000 лева. Счита, че посочената сума дори да се
установи, че е била внесена от ищеца в полза на кооперацията, то тя е принадлежала
на кооперацията и е била внесена на друго основание, както и че по делото
липсват доказателства за дадено съгласие от страна на членовете на УС на
кооперацията за сключване на подобен договор.
Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание представляващият ответника не се
явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.М.А.от ШАК, като заявява, че поддържа отговора на исковата
молба и изложените в него съображения. Моли предявения иск да бъде отхвърлен
изцяло и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът бил член-кооператор и председател на ППК „***,
с.***. В това си качество на 25.08.2016 год. сключил Договор за паричен заем
при условията на чл.31, ал.6 от ЗК, по силата на който предоставил в заем на
кооперацията сумата от 5000 лева. На 30.04.2018 год. била извършена и
нотариална заверка на подписите в договора. Сумата била преведена по банков път
от банковата сметка на ищеца по сметка на кооперацията на 25.08.2016 год. Срокът
на договора бил до 09.05.2018 год., като за срока на договора заемателят не
дължал лихва. Тъй като посочената сума не била върната на ищеца на основание разпоредбата
на чл.417 от ГПК подал в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, в резултат на което било образувано ЧГД
№2414/2018 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за
изпълнение от страна на ответника било депозирано възражение за ищеца на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ЧГД
№2414/2018 год. по описа на ШРС било образувано изпълнително дело №20189310411773
по описа на ЧСИ Р. Р..
На 31.03.2018 год. било проведено извънредно общо
събрание на ППК „***“, с.***, на което били взети няколко решения: за
прекратяване на кооперацията, за обявяването й в ликвидация, определяне срок за
приключване на ликвидацията – до 31.12.2018 год., избор на ликвидационна
комисия, избор на представляващ кооперацията и определяне месечно
възнаграждение на членовете на ликвидационната комисия.
На 26.01.2019 год. било проведено друго извънредно
общо събрание на ППК „***“, с.***, на което било взето решение срока за
ликвидация на кооперацията да бъде удължен до 31.12.2021 год.
На 24.04.2019 год. била извършена покупко-продажба
на собствени на ППК „***“, с.***недвижими имоти, като между страните по
сделката била постигната договореност част от продажната цена, а именно сумата
от 72964.21 лева да бъде внесена по сметка на ЧСИ Р. Р.и същата да послужи за
погасяване на задълженията на кооперацията по образувани срещу нея изпълнителни
дела. С част от сумата било погасено и вземането на ищеца по образуваното
изпълнително дело №20189310411773 по описа на ЧСИ Р. Р., образувано въз основа на издадения
изпълнител лист по ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС. В тази връзка
изпълнителното дело било прекратено. Тъй
като ищецът не бил съгласен с постановеното прекратяване на изпълнителното дело
на 03.05.2019 год. е депозирал жалба до ШОС срещу действията на ЧСИ. По същата
липсва произнасяне до момента на приключване на съдебното дирене по настоящото
дело.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Преводно нареждане от 25.08.2016 год., Договор за паричен заем
от 25.08.2016 год. с нотариална заверка на подписите от 30.04.2018 год.,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна
бележка за заплатена държавна такса,
материалите, приложени по ЧГД №2414/2018 год. по описа
на ШРС, Протокол от извънредно Общо
събрание на ППК „***“, с.***от 31.03.2018 год., Пълномощно, Протокол от
извънредно Общо събрание на ППК „***“ с.*** от 26.01.2019 г., нотариална
покана, извлечение от сметка, Нотариален акт за продажба на недвижими имоти
№47, том III, рег. № 5581, дело №296/2019 г., съобщение, постановление за приключено дело, жалба, съобщение,
разпореждане, молба, Устав на ППК „***“ с.***.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, по които вещото лице дава заключение, че по
разплащателната сметка на ППК „***“, с.***на 31.05.2016 год. е постъпила сумата
от 5000 лева с основание заем от Б.Д., че през 2017 год. сумата от 5000
лева е била прехвърлена в счетоводна сметка
152/1 „получени дългосрочни заеми“, че в счетоводната програма няма налични
данни за възстановяване на посочена сума на ищеца до 30.06.2018 год., че
съгласно счетоводните записи няма данни за получени суми от ищеца в брой от
контрагенти на кооперацията, които да не са отчетени, както и че ищецът не е подавал в ТД на НАП годишна данъчна декларация за 2016
год.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство е
договорно облигационно отношение между страните по смисъла на чл.240 от ЗЗД, а
именно паричен заем с произтичащите от това права и задължения. Доколкото
заемът е реален и неформален договор, който се счита сключен в момента, когато
въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата
– получи в заем пари, то законът не е поставил условия за писменото
обективиране на насрещните волеизявления като условие за действителност или
като необходимо условие за неговото доказване. За съдържанието и основанието на
дължимата престация е меродавна волята на страните, която следва да бъде
разкрита чрез тълкуване, съобразно правилата, установени в чл.20 от ЗЗД.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на
сключения на 25.08.2016 год. Договор за потребителски заем, по силата на който ищецът
е предоставил в заем на ППК „***“, с.***сумата от 5000 лева. В подкрепа на този
извод са изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, от които се установява, че
посочената сума от 5000 лева е била преведена от разплащателната сметка на
ищеца по разплащателната сметка на ответника, като същата е била осчетоводена
на 31.08.2016 год. и липсват данни посочената сума да е била върната на ищеца.
В подкрепа на изложеното е и представеното като писмено доказателство по делото
платежно нареждане от 25.08.2016 год., от което се установява нареждането на
посочената сума от банковата сметка на Д. по тази на кооперацията.
От страна на ответника не са представени
доказателства за извършено плащане до датата на завеждане на настоящото
производство, поради което съдът намира, че посочената сума от 5000 лева не е
била върната на ищеца.
В същото време съдът намира, че при постановяване
на съдебното решение, доколкото производството има за цел установяване на
вземането към момента на приключване на съдебното дирене /т.9 от Тълкувателно
решение №4/2013 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК/, следва на основание
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК да бъдат отчетени настъпилите в хода на
съдебното производство факти и по-конкретно – извършеното плащане от страна на трето
лице в хода на образуваното изпълнително дело след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Безспорно установено по делото е, а и не се
спори между страните, че сумите, предмет на издадения изпълнителен лист по ЧГД
№2414/2018 год. по описа на ШРС са били събрани в хода на образуваното
изпълнително дело чрез плащане от трето лице, което е станало след образуване
на ЧГД №2414/2018 год. по описа на ШРС.
В подкрепа на този извод са и представените като писмени доказателства по
делото Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №47, том III, рег. № 5581,
дело №296/2019 г., постановление за приключено дело и съобщение по изп. Дело
№2018931041173 по описа на ЧСИ Р. Р..
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, както и настъпилите след завеждане
на заповедното производство факти /извършено плащане от страна на трето лице по
образуваното изпълнително производство/, счита, че предявения от страна на
ищеца положителен установителен иск е допустим и въпреки постъпилото плащане
следва да бъде уважен. В мотивите към
т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е
посочено, че по общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415, ал.1 от ГПК. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало, или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При
съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за
установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма
да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 от ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. В подкрепа на изложеното и е
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №99 от 12.07.2017 г. на
ВКС по гр.д. №60330/2016 г., I г.о., Решение №184 от 04.07.2017 г. на ВКС по
т.д. №60361/2016 г., IV г. о., Решение №86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр.д. №6766/2013
г., IV г. о. и др., в които е прогласено принципното приложение на чл.235, ал.3
от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. Подобно разрешение е обусловено и от
необходимостта от стабилизиране на изпълнителното основание, въз основа на
което е събрано принудително вземането, и препятстване на възможността за издаване
на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. В същото време, позитивния
установителен диспозитив не би могъл да доведе до повторно събиране на сумата,
доколкото тя е събрана именно въз основа на изпълнителното основание, предмет
на настоящото производство. Именно такава е хипотезата и на процесния казус,
поради което установителната претенция е основателна. Ето защо предявения иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и
законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 20.08.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответната страна за липса на доказателства за сключения договор за заем с оглед
разпоредбите на чл.31 и следващите от Устава на кооперацията. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33, ал.7 от Устава на
кооперацията предвижда възможност на членовете на кооперацията да й предоставят
средства под формата на заем, като в правомощията на Общото събрание на
кооперацията е включено единствено определянето на лихвите по заема. В
настоящия случай не се спори между страните по делото, че сумата от 5000 лева е
била предоставена от ищеца на кооперацията без лихва и каквито и да е други
тежести, поради което се налага извода, че предоставения заем е съобразен както
с посочените по-горе разпоредби от Устава на кооперацията, така също и с
разпоредбите на чл.31, ал.5 и 7 от Закона за кооперациите. Посочените разпоредби не предвиждат
предварително или последващо решение на ОС като условие за валидност на сключен
договор за заем с член-кооператор, когато заемът е предоставен без лихва. Решение
на УС е необходимо условие единствено при получаване на заем от трето за
кооперацията лице, какъвто ищецът определено не е.
Ирелевантно към настоящия спор е и
обстоятелството, че нотариалната заверка на подписите в представения като
писмено доказателство Договор за паричен заем от 25.08.2016 год. е извършена на
30.04.2018 год. Както бе отбелязано и по-горе договорът за заем е реален и неформален договор, който се счита
сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
едната страна даде, а другата – получи в заем пари, като законът не е поставил
условия за писменото обективиране на насрещните волеизявления като условие за
действителност или като необходимо условие за неговото доказване. Следователно
както писмената форма на договора, така също и нотариалната заверка на подписите
в него по никакъв начин не влияят върху
действителността му.
Съдът не споделя и твърденията на ответната
страна, изложени в представените по делото писмени бележки, че по делото
липсват доказателства, че предоставените средства са лични средства на ищеца, а
не парични средства на кооперацията, които е следвало да бъдат внесени в касата
или банковата сметка на същата, както и че същите са й били дадени в заем. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от обсъдените
по-горе писмени доказателства, както и от заключението на изготвените в хода на
съдебното производство експертизи сумата от 5000 лева е била преведена от
сметката на ищеца по сметка на кооперацията, като е посочено основание „на
заем“, същата е била осчетоводена в
счетоводството на ответника именно като получен заем от Б.Д., като през 2017 год.
сумата от 5000 лева е прехвърлена в счетоводна сметка 152/1 „получени
дългосрочни заеми“ в лева в партида „Б.Д.“. Именно от заключението на
изготвените съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи се
установява, че причина за отрицателното салдо в месеците юли и август 2016 год.
е обстоятелството, че счетоводството на кооперацията не е било водено
ежедневно, а е било приключвано в края на месеца. Още повече, че посоченото
обстоятелство по никакъв начин не променя
факта, че посочената сума от 5000 лева е постъпила в сметката на
кооперацията и е била използвана за погасяване на различни нейни задължения. В
същото време няма парични средства, получени от ищеца от контрагенти на
кооперацията, които да не са били отчетени в касата.
Доколкото ответната страна с поведението си е
станала причина за завеждане на иска, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски в настоящото и в заповедното производство в общ размер
на 1285 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
С оглед изхода на делото на ответната страна
разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ППК „***“ (в ликвидация) с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. Хитрино, обл. Шумен,
ул.“***“ № 1, представлявана от Т. Г. Т.ДЪЛЖИ
НА Б.Н.Д., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.С. от
ШАК сумата от 5000 лева /пет хиляди
лева/, представляваща главница по
Договор за заем от 25.08.2016 год., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №1180 от 21.08.2018 год. и Изпълнителен лист от 21.08.2018 год. по ЧГД
№2414/2018 год. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ППК „***“ (в ликвидация) с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление с. ***, общ. Хитрино, обл. Шумен, ул.“***“ № 1,
представлявана от Т. Г. Т.на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Н.Д., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Д.С. от ШАК сумата от 1285
лева /хиляда двеста осемдесет и пет лева/,
включваща направени разноски в настоящото и заповедното производство за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: