Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.07.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 463 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба от Н.В.К., ЕГН: ********** ***, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете В.Г.Д., ЕГН: **********, представлявани от адв. В.И., в която се твърди, че спрямо детето е извършен акт на домашно насилие от ответника Х.Д. Д., ЕГН: **********, живущ на същия адрес.
В молбата се твърди, че Н.В.К. и Г. Д.Д. живеели на семейни начала и имали едно дете – малолетният В.Г.Д., роден на *** г.
На 18.04.2020 г. Н.К., Г. Д. и един техен съсед отишли да засадят нивата. Детето В. Д. останал в дома им да си играе на двора с негова приятелка. Когато се прибрали, Н.В. видяла, че децата ги нямало на двора и влязла в къщата, за да ги търси. Намерила ги скрити в детската спалня, затворени и уплашени. Като я видял, сина ѝ започнал да вика: „Мамо, мамо баба Д. каза, че ще извика полиция, за да ни вкара в затвора, понеже сме я притеснявали и тропали“. Това била майката на Г. Д., която от месец октомври 2019 г. била заключена от неговия брат – ответникът Х.Д.Д.. Успокоила децата, защото били много стресирани и уплашени и те отново се заиграли.
На 22.04.2020 г. малолетният В.пак си играел в двора на къщата, а майка му имала работа в задния двор. Около 12.30 ч. на тази дата детето започнало да вика: „Мамо, ела да видиш какво направи чичо с моите играчки“. Н.В. се затичала и видяла, че всичко, което детето си било подредило и с което си играело, го нямало. Всичко било разхвърляно в градината. Детето треперело от страх и уплаха. Майка му отишла при него, успокоила го и му казала отново да си нареди играчките и да си играе и че чичо му Х. повече няма да ги хвърля. Около 15 часа Н.В. отново била в задния двор на къщата, тъй като била животновъд и имала работа при животните, когато Х.Д. пак дошъл и с влизането в къщата взел отново всички играчки на детето и ги изхвърлил. Н.В. се затичала и отишла при сина си, като попитала ответника: „Какво правиш? Кой ти позволява да правиш така?“. Той отвърнал, че е собственик на къщата и ще прави каквото поиска, че мястото ѝ не било там. Започнал да я обижда и да отправя заплахи: „парцал, курва и ще видиш какво ще те направя“. В този момент се появил брат му Г. Д. и се обадил в полицията. Х.Д. продължавал да вика срещу Н.В. да си взима детето и да си отива право у дома. Направо бил полудял. Засилил се срещу нея, но тя успяла да избяга, защото се страхувала. Тогава той тръгнал да се качва в колата си, но като видял, че се обаждат в полицията, казал, че и да звънят нищо нямало да му направят, защото всички му били приятели. След като казал това, си тръгнал. Дошла полиция и обяснили какво е станало, а полицаите отговорили, че нищо не могат да направят и могат само да го предупредят да не се занимава с тях. Н.В. не знаела дали полицаите са предупредили ответника, но изпитвала силен страх това да не се повтори отново и да дойде, когато мъжа ѝ го няма и да упражни физическо насилие спрямо нея и детето ѝ.
На 23.04.20202 г. отишла в отдел „Закрила на детето и там попълнила декларация, че с детето ѝ В.Г.Д. ще се занимава психолог, тъй като то било много уплашено и стресирано, сънувало кошмари, не можело да спи, като мислело за случилото се, цялото треперело.
С оглед гореизложеното Н.К. моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки за закрила на малолетния В.Г.Д., а именно: да бъде забранено на ответника да извършва актове на домашно насилие; да му бъде забранено да приближава до пострадалото дете и жилището му, както и до местата за социални контакти и отдих за определен от съда срок. Претендира разноските по делото.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и оспорва молбата. Твърди, че не е извършвал никакво насилие срещу детето. На процесната дата действително посетил имота, тъй като там живеела майка му и ѝ носел храна. Наложило се да вземе нещо от навеса в двора, на за да мине трябвало да премести струпаните на пътеката столове. Имало и едно колело, което също преместил на страни. Колелото паднало, а Н.К. се развикала и започнала да го обижда. Той не ѝ отвърнал и след като си свършил работата, си тръгнал. По време на тази случка там нямало никакви деца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като доказателство, че ответникът по молбата Х.Д.Д., около 12:30 ч. на 22.04.2020 г. в двора на имот, находящ се на адрес: гр. К., кв. С., ул. „*****“ №***, е извършил акт на психическо насилие спрямо малолетното дете В. Г.Д., ЕГН: **********, а именно – изхвърлил играчките му, изгонил го и в негово присъствие отправил обидни думи и заплахи по адрес на майка му Н.В.К.: „парцал“, „курва“, „ще видиш какво ще те направя!“.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства – удостоверение за раждане, удостоверение за родствени връзки и справка НБДН, че В. Г.Д.е малолетен, а Н.В.К. и Г. Д. Д. са негови родители. Ответникът Х.Д. е брат на Г.Д.и чичо на детето В. /лице по чл.3, т.6 от ЗЗДН –роднина от трета степен по съребрена линия/.
От представената докладна записка вх. №6837/21.07.2020 г. е видно, че на 22.04.2020 г. следобед в РУ К. е подаден сигнал от Х.Д. Д. за проявена агресия от брат му Г. Д.Д.. Адресът в гр. К., кв. С., ул. „****“ №*** бил посетен от полицейските служители Й. Г. и Т. С., които разговаряли с Х.Д.. Той им обяснил, че брат му бил с психически проблеми, макар и да не бил официално освидетелстван. Скарали се за пореден път кой какъв дял от къщата притежава и кой откъде трябва да преминава. Х.Д. се изживявал като единствен собственик на къщата и дори заключил майка им в една от стаите на първия етаж. Полицаите почукали на прозореца на помещението и отвътре им отговорила възрастна жена. Тя потвърдила, че е майка на двамата братя и заявила, че не е принудително заключена и поддържа връзка единствено с по-големия си син Х.. Полицаите потърсили Х.Д.при негови роднини, където брат му предполагал, че е отишъл, но не го намерили там.
От свидетелските показания на Г. Д. Д. се установява, че отношенията с брат му Х. са влошени от няколко години и между тях и близките им нерядко възниквали конфликти. Повод за това било воденото дело за делба на имота в кв. С., където живеел свидетелят с неговото семейство – жена му Н. и децата им Т. – на 20 г. и В. – на 8 г., както и сина му от първия му брак – Д.. Х.Д.живеел на друг адрес в гр. К., но често посещавал и къщата в кв. С.. Едно от помещенията се обитавало от майката на двамата братя Д. Д.а, която контактувала само с големия си син, а свидетелят не поддържал връзка с нея.
През месец април 2020 г. възникнала поредната конфликтна ситуация. Г. Д. се намирал на двора и чул от другата страна на къщата гласовете на жена си Н. и брат си Г., които се карали. Веднага отишъл при тях, за да разбере какво се е случило. Оказало се, че брат му разхвърлял играчките, с които си играели В. и съседското дете и това довело до скандала. Двете деца ги нямало, защото избягали и се скрили, но се виждало, че играчките им са захвърлени настрани. Преместено и паднало на 2-3 метра било и колелото, което по принцип не пречело на да се минава по пътеката към навеса. Х.Д. заявил на брат си, че той бил собственик на имота и и той преместил колелото и играчките, за да стигне до навеса. Свидетелят се обадил в полицията, а брат му казал, че и да звъни, няма никаква полза и никой нищо няма да му направи. Когато полицаите дошли, Х.Д. вече си бил тръгнал. Г. Д. им разказал какво се е случило и те отишли да го търсят. От разговора си с Н.К. Г. Д. разбрал, че брат му я е обиждал пред децата и на висок глас я е нарекъл „парцал“ и „курва“. Казал ѝ, че няма работа там, да си взема децата и да напуска къщата. След тази случка родителите на малолетния В.се обърнали към Отдел „Закрила на детето“ при Д. „С. п.“ – гр. К. за съдействие и оказване на психологическа помощ на сина им. Самото дете било изключително притеснено, смутено и изплашено от инцидента. Сънят му станал непокоен, въртял се в леглото и често се събуждал. Когато видел ответника, казвал на баща си: „Тате, чичото пак идва“, след което отивал да се скрие. Отказвал да се показва на двора в негово присъствие и излизал да играе едва, когато видел, че чичо му си е тръгнал.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице и срещу друго такова по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат детето и ответника. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяка домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ако по делото няма събрани други доказателства. В настоящия случай по делото са ангажирани и писмени и гласни доказателства – докладна записка на РУ К. и свидетелски показания на Г. Д. Д..
Ответникът от своя страна не е представил никакви доказателства, с които да опровергае изложените в молбата по ЗЗДН твърдения, като единствено заявява, че на процесната дата не е извършвал домашно насилие срещу детето – не е изхвърлял играчките му и не е обиждал майка му в негово присъствие.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане на В. Г. Д., удостоверение за родствени връзки, справка НБДН, докладна записка вх. №6837/21.07.2020 г. на РУ К., както и установеното посредством разпита на свидетеля Г. Д. Д., съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на Н.К. акт на домашно насилие спрямо малолетното ѝ дете В.Д..
Несъмнено, между ответника и семейството на брат му има дългогодишен конфликт, породен от имотен спор. Безспорно е също, че показанията на св. Х.Д. следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК като такива, дадени от предубеден и заинтересован свидетел. Те обаче кореспондират с останалите доказателства по делото, подкрепят изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и съдът следва да ги кредитира като достоверни и отговарящи на обективната истина.
С оглед изложеното съдът намира за установено, че ответникът е проявил агресивно поведение спрямо Н.К. и сина ѝ, като на 22.04.2020 г. в двора на имот, находящ се на адрес: гр. К., кв. С., ул. „******“ №***, е захвърлил играчките на детето, изгонил го е и в негово присъствие отправил обидни думи и заплахи по адрес на майка му: „парцал“, „курва“, „ще видиш какво ще те направя!“.
Действията на ответника са довели до състояния на тревожност, безпокойство и страх у малолетното дете, поради което съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната молба на Н.В.К. акт на домашно насилие под формата на психическо и емоционално насилие спрямо В. Д..
Съдът намира, че поведението на ответника, е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие, поради което е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо такова.
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива, а следва с оглед изложените обстоятелства да прецени кои от тях в най - добра степен биха защитили пострадалия от домашно насилие. По делото се установи, че имотът, където живее пострадалото дете с родителите си, е съсобствен, като ответникът Г. Д. също има дял в собствеността и често го посещава. Ето защо съдът намира, че поисканата мярка да му се забрани да приближава детето и имота не е подходяща, още повече, че там живее и възрастната му майка, за която единствено той полага грижи. С оглед изложеното съдът намира за подходяща мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетния В..
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева, като съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в тежест на извършителя на домашното насилие следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв., както и направените от молителите разноски от 400.00 лева за адвокатски хонорар.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН по отношение на малолетното дете В.Г.Д., ЕГН: **********, живущ в гр. К., кв. С., ул. „*****“ №***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Х.Д.Д., ЕГН: ********** от гр. К., кв. С., ул. „****“ №*** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо В.Г.Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Х.Д.ДЕЧЕВ, ЕГН: ********** да заплати на Н. В. К., ЕГН: ********** от гр. К., кв. С., ул. „******“ №****, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете В.Г.Д., ЕГН: ********** разноските по делото в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ – К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – гр. П. в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.