Р Е Ш Е Н И Е
№ 939/14.5.2019г. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
в публичното съдебно заседание на
осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 700
по описа на ВРС за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано по жалба на К.Г.С.
ЕГН **********,***, депозирана чрез адв.Г. против НП №
19-0439-000020 / 25.01.2019г. на Началника на Трето РУ -ОД на МВР- Варна, с
което на въззивника са наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на
основание чл.183ал.6вр.чл.183 ал.5т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.
119ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима,е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо, оспорва се фактическата
обстановка, като се визира и писмено възражения, приема, че е нарушена нормата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН с оглед преценка на наличие или липса на виновно
поведение, оспорва се и размера на наложеното административно наказание, като
се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, се представлява в първо с.з. от адв.
Г., надлежно упълномощен и приет от съда, който
поддържа жалбата , а във второ с.з. се представлява от П. Бончев,
който в хода на делото по същество моли
за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва
извършването на твърдяното административно нарушение и се твърди, че на
процесното място няма обозначена
пешеходна пътека,приема се, че ако е имало пешеходец, то същият е нарушил и
неговите задължения за движение по пътищата и се твърди, че законодателят не е
вменил във всяко едно положение предимство на пешеходеца спрямо водача на МПС и
в заключение отново се иска отмяна на НП.
Представител на органа
издал НП,при редовност на призоваването, не се явява в с.з.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 10.01.2019г., въз.С., управлявайки л.а.
„Шкода Октавия” с рег.№ В 9203ВТ, се движил по бул.”Цар Освободител ” в посока
центъра на гр.Варна. Около 13:50ч.
същият приближил към спирка „Георги Г.”, движейки се в посока центъра на
града, като в района на спирката имало надлежно обозначена хоризонтално пътна
маркировка „пешеходна пътека”. В близост до спирката бил позициониран и екип на
Трето РУ-ОД на МВР-Варна в състав- свидетелите М. и Т..Същите възприели ясно
пешеходец, който преминавал по пешеходната пътека в района на автобусната спирка,
като автомобилът, управляван от жалбоподателя, оборудван като таксиметров
такъв, не пропуснал пешеходецът, като не намалил скоростта на автомобила и не
спрял, а просто го заобиколил на пешеходната пътека.Горното
обстоятелство било причина автомобилът, управляван от въз.С. да бъде спрян от
горепосочените полицейски служители и на место да бъде съставен АУАН срещу
жалбоподателя, в който било описано приетото за установено нарушение на чл.119
ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил надлежно връчен
на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и в съответната графа вписал, че няма
възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
По искане на защитата в
с.з. се изискаха писмени доказателства от Община Варна за знакова маркировка на
процесния пътен участък, като е предоставена извадка от Генерален план за
организация на движението на територията на Община Варна за процесния пътен
участък, относно съществуващо знаково стопанство и хоризонтална маркировка, с
изрично уточняване, че съответната дирекция не може да се ангажира с точна
справка, че знаковото стопанство и хоризонталната маркировка са били същите,
като приложените в извадката от Генералния план.
Видно от извадката и от
показанията на св. Т., документално процесният пътен
участък в извадката от Община Варна е
без хоризонтална маркировка пешеходна пътека, но съгласно показанията на
свидетелите Т. и М., към момента на процесното нарушение фактически е имало
маркировка пешеходна пътека и по тази пътека е преминавал пешеходец,
чието предимство е било отнето.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите М. и Т., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира
горепосочените извадки от Генералния план за организацията на движението на
Община Варна в частта относно наличната маркировка, тъй като съгласно писмото
тези извадки не гарантират реално съществуващото фактическо положение, а
съгласно свидетелските показания в процесния участък хоризонтално е била
обозначена пешеходна пътека- независимо дали с нарушено покритие или не.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетелите М. и Т.,
дадени в съдебно заседание в
кредитираните от съда части, НП, АУАН , заповеди и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон:
Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Видно от същите заповеди, АУАН също е съставен от компетентен
служител и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП.Нарушението е
описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са
обстоятелствата при които е извършено, посочени са дата и място на извършване,
поради което възраженията в тази насока не се споделят. Нарушителят се защитава
срещу фактите, посочени в АУАН и НП, които са достатъчни за да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен.Срещу АУАН не са били
депозирани възражения, в същия не са вписани такива, поради което съдът не
споделя възражението, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като
безспорно не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване.
По приложението на материалния закон.
Правилно АНО
е приел, че въззивникът
е извършил нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП
дата, при управлението на горепосочения лек автомобил не е пропуснал стъпил на пешеходната пътека
пешеходец, преминаващ по същата, като не е намалил скоростта и не е спрял, а е заобиколил пешеходеца.
Разпоредбата на чл. 119
ал.1 от ЗДвП дава предимство на пешеходците, пред движещите се по пътя МПС,
поради което твърденията, че и пешеходецът би могъл да извърши нарушение са ирелевантни.Такова съпричиняване
би могло да касае размерът на наказанието, което следва да се наложи, но не и
въпросът дали е извършено или не процесното административно нарушение, тъй като
ЗДвП при всички случаи регламентира предимство на пешеходците, преминаващи по
пешеходна пътека и дава право на пешеходците да преминат преди другите
участници в движението.Неоснователни са твърденията, че нарушението не е
доказано, тъй като по делото има събрани безспорни доказателства, че мястото е
било обозначено като пешеходна пътека, а представените писмени доказателства от
Община Варна не са категорични.Доказателства, че на мястото , описано в АУАН и
НП не е имало обозначена хоризонтално пешеходна пътека в хода на АНП и
съдебното следствие не се ангажираха.
Видно от справката за
нарушител, с НП №17-0819-006448 от 05.01.2018г. на сектор ПП-ОД на МВР-Варна,
влязло в сила на 13.02.2018г., на въззивника е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.183 ал.5т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Предвид разпоредбите на
ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите на
чл.174 ал.2- в двугодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление,
с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е наложено като нов водач.
Предвид горното правилно
АНО е наложил санкция на основание чл.183ал.6вр.чл.183 ал.5т.2 от ЗДвП, тъй като в едногодишен срок от
предходно наложено наказание за същото по вид нарушение, въззивникът
не е пропуснал преминаващ пешеходец по пешеходна пътека и в този смисъл
нарушението е извършено повторно.Наложените административни наказания „Глоба” в
размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец са в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма и съдът ги намира за
справедливи, като е лишен от възможност да ги ревизира.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0439-000020 /
25.01.2019г. на Началника на Трето РУ -ОД на МВР- Варна, с
което на К.Г.С. ЕГН **********,***
са наложени административни наказания
“Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец на основание чл.183ал.6вр.чл.183 ал.5т.2 от ЗДвП , за нарушение на
чл. 119ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационна проверка
пред Административен съд-Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: