Р Е Ш Е Н И
Е № 527
гр.В., 19.01.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря Е. Якимова и в присъствието на прокурора
.....…………...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1313 по
описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86
ал.1 ЗЗД.
Ищецът П.К.М. ***, ЕГН **********
твърди, че с ответницата Л.Д.Й. ***, ЕГН ********** са бивши съпрузи и че по
силата на Решение № 677/28.12.2016 г. по гр.д № 1566/2016 г. на РС-В., бракът
им е прекратен с развод.
Сочи, че по време на брака им
ответницата се е регистрирала, като земеделски производител и е започнала да
отглежда едър рогат добитък-крави, телета и бикове.
Твърди, че за да финансира
дейността си ответницата е сключила с „Про Кредит Банк /България/“ ЕАД договор
за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г. в размер на 10 000 лева,
по който ищеца е солидарен длъжник.
Подържа, че всички суми са
получени и изразходвани от ответницата за осъществяваната от нея дейност.
Излага, че е погасил изцяло
задължението с негови налични средства и че ответницата няма никакво участие в
погасяването.
Иска от Съда да постанови решение,
с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 10 000 лв. /главница/,
представляваща стойността на платените от него погасителни вноски по сключения
договор за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г., както и мораторна
лихва за забава върху платените от ищеца погасителни вноски, считано от датата
на тяхното изплащане до датата на исковата молба -22.05.2017 г., в общ
размер от 2813.68 лв. /размера е изменен
в съдебно заседание/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Ответната страна е депозирала
отговор, с който оспорва предявения иск. Подържа, че всички пари в сметката са
постъпвали от дейността й като земеделски производител и парите внасяни от
ищеца са нейни пари, които е връщал. Сочи се, че ищецът първо е теглил суми, а
след това при връщането им е отбелязвал като основание погасяване на
кредит.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът
намира за установено следното:
Бракът между страните е прекратен
с Решение № 677/28.12.2016 г. по гр.дело № 1566/2016г. по описа на ВдРС, и от
което е видно, че същите са във фактическа раздяла от повече от осем
години.
Безспорно е, че ответницата, в
качеството си на земеделски производител е сключила с „Про Кредит Банк
/България/“ ЕАД договор за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г. в
размер на 10 000 лева, по който е
кредитополучател, а ищецът е солидарен
длъжник.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение, включително и от
допълнителното такова, се установява, че отпуснатият кредит е преведен по
сметка на ответницата, че същият е усвоен и че е погасен на 10.03.2014 г., като
за погасяването му ищецът е внесъл общо 7497.62 лв.. Съгласно заключението
мораторната лихва върху погасителните вноски, считано от датата на изплащане до
датата на подаване на иска /22.05.2017 г./ е в общ размер от 2813.68 лв..
Заключенията не са оспорени и са
приети от съда.
По делото е разпитан свидетеля
Лазаров, от чиито показания се установява, че през пролетта на 2013 г. ищецът е
закупил багер-фадрома за сумата от 6500 лв., необходим за фермата на
ответницата в с.Р., където е отглеждала крави. Свидетеля излага също така, че
във фермата е карал материали /оградна
мрежа/ закупена от ищеца, който е живеел в М..
Изложеното от свидетеля на
противоречи на доказателствата по делото, поради което Съда му дава вяра и ги
кредитира.
С нарочна молба, вх.№ 10584/
21.09.2017 г. ищецът отговаря на поставените на осн. чл.176 ГПК от ответната
страна въпроси, като сочи, че не е теглил с карта пари от сметката на
ответницата, че изтеглените от него пари е предавал на ответницата, а тя ги е
харчела за дейността си, както и че се е наложило да погасява кредита й с
негови лични средства.
По изложените в посочената молба
факти ответната страна не е взела отношение.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е по делото, че
процесният кредит е отпуснат и усвоен по време на брака между страните.
В случая обаче съобразявайки, че
към момента на сключване на договора за кредит страните са във фактическа раздяла, че кредита е отпуснат на
ответницата в качеството й на земеделски производител и с конкретна инвестиционна цел:-покупка на машини
и съоръжения, за каквито има данни по делото, следва да се приеме, че същият не
е послужил за задоволяване на нуждите на семейството, а за осъществяване
дейността й като земеделски производител, поради което разпоредбата на чл.32
ал.2 СК, съгласно която двамата съпрузи отговорят солидарно, не намира
приложение.
Във връзка с изложеното в
отношенията между страните е приложима регламентацията по чл.127 ЗЗД.
Нормата на чл.127 ал.1 ЗЗД
установява оборима презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения
между солидарните длъжници. В отношенията им обаче с кредитора всеки от тях
дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения се предполага, че те
дължат по равно.
В решение № 211 от 23.07.2012г.
на ВКС по гр.д. № 177/2011г., ІV ГО /постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо
задължителен характер за съдилищата/ е прието, че при поемане на солидарно
задължение/ по силата на договор, както е в случая или по силата на закона/ се
предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест
на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да
докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в
по-голяма степен другия.
Съобразявайки изложеното по-горе,
както и с оглед обстоятелствата: кредитополучател е ответницата; кредита е личен, като отпуснат в качеството й на земеделски
производител; същият е и с
конкретна цел-инвестиционна, за изпълнението, на която се излагат данни в
показанията на свидетеля, следва да се приеме, че сумата по кредита е разходвана
за осъществяваната от ответницата дейност, която по този начин се
облагодетелствала изцяло от него.
В тази връзка с плащанията си по
кредита и по сметката на ответницата, в размер на 7497.62 лв., ищецът е
изпълнил чуждото задължение за връщане на сумите, и поради което същите му се
дължат, съгласно правилата на чл.127 ал.2 ЗЗД.
За уважаване на регресния иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другия
солидарен длъжник, законодателят е поставил условието да е платено в повече от
дължимото от този длъжник, т.е. да е изпълнено нещо в повече, което безспорно
се установи по делото.
В този смисъл предявения иск
следва да бъде уважен в посочения размер от 7497.62 лв., като в останалата част
до пълният размер от 10000 лв. се отхвърли.
Възраженията на ответницата: че парите внасяни от
ищеца са нейни пари, които е връщал, както
и че е ищецът първо е теглил суми, а след това при връщането им е отбелязвал
като основание погасяване на кредит, не се подкрепиха с доказателства.
Безспорно е, че ищеца е теглил
различни суми от сметката й, както и че е внасял такива, послужили за
погасяване на кредита. Тези факти сами по себе си и при липсата на
доказателства, че при внасяне на сумите ищецът не е действал от свое име, както
и че ответницата е давала пари за погасяването на кредита, и съобразявайки
установеното по делото, не налагат извод за основателност на възраженията.
С оглед обстоятелството, че
вещото лице е изчислило мораторната лихва на база сумата от 7497.62 лв. Съдът
намира, че иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 2813.68 лв. следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на процеса, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски. Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, според
който сторените такива са в размер общо на 3021.18 лв., от които: 2096.94 лв.
по настоящето дело; 655.27 лв. по
ч.гр.д.№ 967/2017 г. на МРС, по което е проведено обезпечително производство по
бъдещия иск; 268.97 лв. разноски по
образувано изпълнително дело № 1-132/2017
г. на ДСИ при МРС.
С оглед обстоятелството, че
разноските в размер от 268.97 лв. са направени в изпълнително производство, то
същите не могат да бъдат претендирани и присъждани в настоящето производство.
Останалите разноски, които са
удостоверени и доказани, и подробно посочени в представения списък, са в общ
размер от 2752.24 лв.. Същите обаче следва да се редуцират, съобразно уважената
част на исковата претенция, като в тази връзка те възлизат на 2214.75 лв..
На ответната страна/не представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК/ на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК се дължат
разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
В тази връзка на ищеца по
компенсация се дължи сумата от 2195.22 лв., която съответно следва да се присъди.
Водим от горното , Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Д.Й. ***, ЕГН **********,
на основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК и
чл.86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М.
***, ЕГН **********, сумата в размер на 7497.62 лв. /главница/, представляваща стойността
на платените от него погасителни вноски по сключения от Л.Д.Й. с „Про Кредит Банк
/България/“ ЕАД договор за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на предявяване на иска-22.05.2017 г. до окончателното
издължаване, като в останалата част на иска до пълният му размер от 10000.00
лв., ОТХВЪРЛЯ същия.
ОСЪЖДА Л.Д.Й. ***, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, сумата в общ размер от 2813.68
лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на изплащане на всяка една от вноските
до 22.05.2017 г. /датата на предявяване
на иска/.
ОСЪЖДА Л.Д.Й. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на П.К.М. ***, ЕГН ********** сумата от 2195.22 лв., направени разноски по делото, изчислени
по съразмерност и след компенсация.
Решението може да се обжалва пред
В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
