Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 04.12.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 589/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Д. Л.С., ЕГН **********, чрез адвокати Н. и Г., против
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 1209,59лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за обект, находящ се в ***************, за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г.,
за която е издадена фактура № **********
от 23.04.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № ********** /исковата
молба е уточнена с молба вх. № 2514/02.05.2019 г./.
Ищецът
твърди, че на 21.03.2018 г. служители на „Енерго – Про Мрежи“ АД са извършили
проверка на средството за търговско измерване на електромера, монтиран в мазето
на жилищния блок, в който се намира апартаментът му. Твърди, че не дължи
посочената по – горе сума, тъй като не е осъществил реално потребление на
определеното от ответното дружество в корекцията допълнително количество ел.
енергия. Според ищеца процесната сума е изчислена от ответника не въз основа на
показанията на съответното СТИ, а по приета от самия него формула, при
отсъствие на обективно необходимите предпоставки. Оспорва констатациите,
отразени във фактура № ********** от
23.04.2019 г., констативен протокол № 1301320/21.03.2018 г. и констативен
протокол № 567/11.04.2019 г. на БИМ, като счита, че протоколът е съставен в
нарушение на разпоредбите на ОУ ДПЕЕП. Оспорва също начина и методиката, по
които е начислена сумата по посочената партида, като твърди, че са неправилни и
незаконосъобразни. Твърди, че за процесния период е консумирал ел. енергия, за
която средно е заплащал суми в размер на 100лева, въпреки че доставчикът не е
представил конкретни данни за законово монтиране и сертифициране по реда на Закона
за измерванията и правилата за измервателните средства за търговско измерване
на съответния електромер. Изследването на БИМ било извършено повече от година
след демонтажа на електромера. Счита, че извършеното преизчисляване на
потребеното количество ел. енергия е в противоречие със съществуващите правни
норми и е извършено при отсъствие на предпоставките, даващи основание на
доставчика да извършва едностранна корекция на потребената електроенергия и в
частност за процесния период. Навежда, че в договора за продажба на ел. енергия
не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната
сума , а и самият той не е изразявал съгласие с процедурата за едностранно
преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия. Сочи, че „Електроразпределение Север“ АД /с фирма
Енерго – Про Мрежи до 29.01.2018 г./, считано от месец януари 2007 г. не
притежава правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия, а още по –
малко може да коригира сметка за минал период от време. Оспорва лицензите на
„Енерго – Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД, като счита, че
ответникът следва да докаже, че именно той има необходимите права за процесния
обект. Твърди също, че Общите условия за договорните отношения на двете
търговски дружества с контрагенти не са приети по надлежния ред, респ. ищецът
не е запознат с тях. Размерът на паричната сума по корекцията бил определен
произволно и от лице, което не притежава необходимите за това правомощия.
Позовава се на чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 80 от ЗЕ. Твърди, че търговецът
няма право да претендира заплащане на ел. енергия, която не е доставена и
потребена, съгласно чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба № 6/09.06.2004 г за ПППЕЕПРЕМ и
чл. 86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи
въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско
измерване, което е в тежест на съответните дружества, които на основание чл.
186а от ЗЗД носят и риска от случайно погиване или повреждане на родово
определената вещ. Счита, че за да “начисли“
коригиращо количество ел. енергия, доставчикът е необходимо да установи, да
провери и да докаже, че същото е доставено на потребителя. Сочи, че сред
документите, които е получил във връзка с извършената корекция, отсъства такъв,
сочещ състоянието на електромера при монтирането му, както и датата и
изправността му при последната осъществена текуща проверка. Излага, че след
като не е установено доставянето на ел. енергия в количеството по корекцията,
факт на външно незаконосъобразно въздействие върху СТИ, заплащането на
претендираната от „Енерго –
Про Продажби“ АД сума би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. Твърди
също, че корекционната процедура се основава на нищожни правни норми. Същите са
нищожни и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като поставят потребителя в
неравноправно положение с насрещната страна по договора. Твърди, че на
посочения в исковата молба административен адрес не е потребено количество
енергия, раняващо се по стойност на търсената от ответника сума. Сумата е
изчислена на база по - високи от тогава действащите цени. По тези съображения моли искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител адвокат Г., поддържа иска и моли за неговото
уважаване. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие
и списък на разноските. В дадения от съда срок представя писмена защита, в
която излага подробни съображения по съществото на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат М.Л., в който се твърди, че сумата е
начислена правомерно на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с. чл. 200, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. Твърди се наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника за доставката и ползването на ел. енергия. Посочва се, че на
21.03.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца в присъствието
на двама свидетели - съседи. Твърди се, че
„Електроразпределение Север“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л – 138-07/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителни мрежи по смисъла на § 1, т.
34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване
според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на
място на измервателната система и на СТИ. Твърди се, че на СТИ се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него и че дружеството следи за техническото състояние
на измервателните уреди. Излага се, че при извършената проверка процесният
електромер е демонтиран, подменен е с нов, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 258423 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата е извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
регионален отдел – ***. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол
№ 567/11.04.2019 г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
6869,876 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Сочи се, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в
регистър, който не се визуализира на електромера и че при ежемесечно отчитане
на количеството ел. енергия няма как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат. Твърди се, че на 23.04.2019 г.
„Енерго – Про Продажби“ АД е издало фактура № **********, с което е определена
цена на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 1209.59лева. С писма от „Електроразпределение Север“ АД
/изх. № 52337/19.04.2019 г./ и от „Енерго – Про Продажби“ АД /изх. №
52337/23.04.2019 г./ са приложени констативният протокол от техническата
проверка и фактурата. Твърди се, че ,въпреки че е извършена корекция на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия, натрупана в невизуализирания
регистър, е реално доставена и потребена от абоната, но същата не е заплатена
от него. Твърди се, че същата се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
във вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
В съдебно заседание
ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция
на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната и че ответникът е
издал фактура за процесната сума.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301320/21.03.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта
на потребление на ищеца, находящ се в ***************, при която са установени показания за
нощна тарифа – 004190 и дневна тарифа – 014596, и че тарифният превключвател е
вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и предадено за
експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е
пломбиран с пломба № 285423. Протоколът е подписан от служителите, извършили
проверката и от двама свидетели: И.Ж.М. и С.К.Г..
От Констативен протокол № 567/11.04.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - *** се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: МЕ 162 - D1A52 - МЗКО, производител „ISKRAЕМЕСО”,
Словения е представен за проверка, запечатан в плик, пломбиран с пломба № 285423.
При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват механични
дефекти на кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения на
табелката на електромера. При проверка на точността му е установено, че при
кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка и при
продължително включване с отчитане на показващото устройство, грешката е в
рамките на допустимата. Вграденият
часовник показва правилно относно реалното време и датата е вярна. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 006869,876
квтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на
техническите характеристики. Констативният протокол е подписан от главен
експерт инж. Елица К. и старши експерт инж. Зорница Н..
Въз основа
на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 18.04.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено
за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 6869 квтч.
за периода от 22.03.2017
г. до 21.03.2018 г., представляващо корекция, извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
С фактура № ********** от 23.04.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 1209,59лева, представляваща цена на
ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. по партидата на ищеца
са начислени 6869 квтч ел. енергия, а от
извлечение за фактури и плащания към 21.05.2019 г. се установява, че същата не
е заплатена.
С писмо изх. № 52337/19.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено
от ищеца на 23.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
С писмо изх. № 52337/23.04.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № ********** от 23.04.2019 г., получено от същия на
30.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
От
констативен протокол № М 1015733 от 10.02.2016 г. за
монтаж/демонтаж на електромер се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи”
АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021566119782 с
отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането
му са нулеви.
По искане на
ищеца, направено по реда на чл. 183 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание, по делото са изискани оригиналите на представените с отговора и
приети по делото като писмени доказателства документи, описани по – горе.
Същите са представени своевременно. Във второто съдебно заседание документите
са оспорени от ищеца, чрез неговите процесуални представители, по съдържание.
Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу
обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл. 193 ГПК се
открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи
документи, тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу
доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване
истинността на документи по чл. 193 от ГПК, а съдът я преценява по свое
вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. В случая от представените
от ответното дружество документи единствено констативният протокол от БИМ, в
който са обективирани резултатите от извършената метрологична експертиза на
процесното СТИ, е официален свидетелстващ документ. Видно от
исковата молба оспорването на този документ, наред с оспорването на
констативния протокол от извършената проверка на електромера и издадената
фактура, се свежда до оспорване на констатациите в тях. Липсва оспорване на
удостоверителната компетентност на лицата, извършили експертизата. Такова оспорване не е заявено и в срока по
чл. 193, ал. 1 от ГПК в първото по делото съдебно заседание. Оспорването, освен
че следва да се направи в преклузивния срок, но също така следва да е и
недвусмислено, като се посочи освен документа, но така също и какво се оспорва -
дали неговата автентичност или удостоверителната компетентност на експертите. Въпреки
че искането на ищцовата страна да бъде изискана от БИМ, регионален отдел – ***,
официална информация дали издалите констативен протокол № 567/11.04.2019 г.
лица, извършили експертизата – инж. К. и инж. Н., към периода на изготвяне на
тази експертиза са работили в учреждението е уважено, това не променя
обстоятелството, че не е открито производство по чл. 193 от ГПК и материалната
доказателствена сила на протокола не е оборена. Материалната
доказателствена сила може да бъде оборена, но при съблюдаване
процедурата по чл. 193 от ГПК и успешно проведено доказване. В случая и двете
предпоставки не са налице, като за пълнота следва да се отбележи, че с писмо вх. № 5659/01.10.2019 г. Ивайло
Стоянов, началник на БИМ, отдел – ***, е отговорил, че лицата, подписали
констативния протокол от метрологичната експертиза с № 567/11.04.2019 г. инж. К.
и инж. Н., са служители на регионален отдел – *** към БИМ – гр. София и към
съответния период са изпълнявали служебните си задължения в отдел – ***.
По делото е допусната експертиза, изготвена от вещо лице Л.Б., заключението
по която е оспорено от ищеца, чрез неговите процесуални представители. Вещото
лице посочва, че процесният електромер тип: МЕ 162, с фабр. № 11114021566119782
е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. Метрологичната му
годност изтича през 2021 г., като същият е демонтиран на 21.03.2018 г. В случая
е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни, а именно: в базата данни е въведено
измерваната ел. енергия да се отчита по две тарифи, а не по три. Показанията,
записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея на електромера и не са
регистрирани при редовен месечен отчет, което е предпоставка за неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия. Според вещото
лице налице са техническите предпоставки за извършване на допълнително
начисляване на ел. енергия, определена в чл. 50 от ПИКЕЕ. Цитира протокола на
БИМ, в който е документирано, че количеството ел. енергия, натрупано в регистър
1.8.3 - 6869 квтч, е преминало през измервателната система на СТИ. Отново на
база експертизата на БИМ експертът дава заключение, че наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3 на процесния електромер се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и
по – точно в тарифната схема, като схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена. Направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са извършени
математически точно и крайната цена е съобразена с цените, утвърдени от КЕВР
към процесния период.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите И.Ж.М. и С.К.Г., съседи
на ищеца, които са подписали констативния протокол за извършената проверка на
СТИ в обекта на потребление в качеството им на свидетели. Независимо, че при
разпита свидетелят М. първоначално отрече да е подписвала протокол за проверка
на процесния електромер, след като същият ѝ беше предявен, свидетелят
потвърди подписа си, положен в протокола, но заяви, че не си спомня случая. Дава показания, че един от трите
ключа за достъп до таблото ѝ бил поверен, защото винаги си била вкъщи. Не
знае на кого са сменяли електромер. Нейното задължение било да отключи на
служителите, после ги оставяла. Имала катаракта на двете очи от 6-7 години. При
разпита свидетелят Г. заявява, че не е присъствала на проверката на електромера
на ищеца. Не знае да е подписвала някакъв документ, свързан с ищеца, но си
спомня, че е подписвала документ. Свидетелят чула шум в мазето и слязла от
любопитство. Видяла момчетата да сменят електромери. Те ѝ казали, че
някой трябва да подпише. Няма спомен да е прочела документа, който е подписала.
Не е сигурна дали служителите са ѝ показали нещо друго, освен документа.
Не си спомня те да са търсили ищеца. След предявяване на протокола свидетелят
потвърди подписа си, положен в него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от
абоната.
Съществуващите договорни отношения между ответника и ищеца се
регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка
и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен
вестник“, брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на
ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението
е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл.
195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган
/в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 21.03.2018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не
представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице основание за
прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в случая е
направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет,
изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е
установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на
грешката до установяването ѝ.
Представеният от ответното дружество констативен
протокол № 1301320 от 21.03.2018 г. е частен документ, който е подписан от
служителите на “Енерго - Про Мрежи” АД и се ползва с формална доказателствена
сила, т. е. материализира удостоверително изявление на своите издатели
като отразява тяхното възприятие за фактите, които са възпроизведени в
документа. Протоколът не се ползва
с материална доказателствена сила по отношение отразените в него обстоятелства.
Същият не носи подпис на потребителя, а е подписан от изискуемите се по чл. 47,
ал. 3 от ПИКЕЕ двама свидетели, които не са служители на оператора на
преносната мрежа. В
случая обаче исковият период от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. е след отмяната на
чл. 47 от ПИКЕЕ. След като е отменен чл. 47 от ПИКЕЕ за процесния период
остават действащи Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи от 2007 г. Съгласно чл. 61, ал. 1
от тях, констативният протокол се съставя и подписва от
представителите на оператора и от ползвателя или упълномощено от него лице, а
според изискването на чл. 61, ал. 2 от ОУ, ако ползвателят не присъства и/или
откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от един
свидетел, който не е служител на оператора. В представения по делото констативен протокол
№ 1301320 от 21.03.2018
г. няма
отбелязване клиентът или негов представител да е присъствал на проверката. Въпреки
това служителите на "Енерго - Про Мрежи" АД са извикали двама
съседи на проверявания електромер, които са положили подпис в констативния
протокол. От дадените свидетелски показания може
да се направи извод, че свидетелите на проверката не са присъствали на
извършването ѝ, т. е. че не са
възприели пряко обстоятелствата, свързани с констатациите от извършената
техническата проверка и подмяната на СТИ с ново. При тези данни основателни се явяват твърденията на ищцовата страна,
че претенцията на ответника за заплащане от ищеца на процесната сума, се
основава на частен документ с неверни констатации /КП № 1301320 от 21.03.2018 г./
относно обстоятелствата, че с подписите си свидетелите, посочени в него,
удостоверяват истинността на отразените в протокола факти, съгласието си с тях,
присъствието си при съставянето на протокола, както и обстоятелството, че са
наблюдавали пряко действията на служителите на ,,Енерго - Про Мрежи” АД.
На следващо място, в изготвеното становище
за начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното количество ел.
енергия е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите
от този прочит не са представени по делото. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на
външна намеса
в тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран
единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на
вещото лице, т. е. без да е изследвано от него самото СТИ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват
доказателства относно момента на извършването ѝ, а още по - малко такива,
от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. В договорните отношения между страните по принцип важи
правилото за виновния характер на договорната отговорност. Обективната отговорност, по принцип е изключение, доколкото
ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение. С оглед на това нейното уреждане в правна норма е правомощие
единствено на законодателя. Такава норма, предвиждаща обективна /безвиновна/
отговорност на
потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ.
За пълнота следва да се отбележи,
че обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния електромер /10.02.2016
г./ същият е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифи, не може да
обуслови извод, че начисленото количество ел. енергия е реално потребено от
абоната, тъй като не е налице яснота какво е било показанието в регистър 1.8.3
при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че начисленото в регистър
1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по делото не е установено в кой
часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата
на техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел.
енергия през различните времеви периоди за една година назад от датата на
демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се остойности
допълнително начисленото количество ел. енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от
ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електро-разпределителна мрежа, а на
основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната
система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да
поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца -
потребител.
При липса на доказателства
за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в
негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. Дори да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който не е ясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, като периодът
на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е
възникнало правото да се получи цената. Начисляването, извършено на
основание отчетените показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления
по цена за технологични разходи, което влиза в колизия с твърденията за реална
доставка на посоченото количество ел. енергия.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които да препраща чл. 83 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнително
количество електроенергия по партида на абонат не би могло да се осъществи.
Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, поради
спецификата на отношенията между доставчик и потребител, които се регулират от специални
закони и в която регулация задължително участва Държавата чрез неин орган –
КЕВР, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено - както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна корекция
на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване
на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ответното дружество не проведе пълно и главно доказване относно
основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително
количество ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. в размер на 6869 квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е представен списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса в
размер на 56.46лева за завеждане на делото и издаване на съдебно удостоверение,
30.00 лева за платен депозит за свидетели и 350.00лева за платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно. Съдът намира направеното искане за неоснователно.
В случая, с оглед заявения материален интерес от 1209.59 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 314.67 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 350лева, която сума съдът намира,
че, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерна. Ето
защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 436.46лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д. Л.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата 1209.59лева /хиляда двеста и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 23.04.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в **********, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, да заплати на Д. Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 436.46 лева /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представ-ляваща
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: