Р Е Ш Е Н И
Е № 192
Гр.Сливен, 07.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети
състав, в публично съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при участието на секретаря Марияна Семкова, като разгледа
докладваното гр.д.№ 4937 по описа за 2017г.,на Сливенски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.Д.Б., подадена чрез процесуалния му
представител адв. П. ***, против ГД ”Изпълнение на наказанията” при МП
гр.София, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединяване
осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал.5 от Конституцията на РБ,
вр. чл. 124, чл. 242 и чл. 262 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд над 70 часа за отчетен период на четвъртото тримесечие на 2014г. в размер на 72.88 лева
за 13.20 часа извънреден труд над 70-те часа за тримесечието, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 09.10.2017
год.. до окончателното изплащане на сумите и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в периода на забавата съответно за
четвъртото тримесечие на 2014 год. в размер на 19.90 лева, считано от
01.02.2015 год. до 09 .10.2017 год.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила като
държавен служител от надзорно-охранителния състав на ГДИН при МП на длъжността "надзирател"
с местоизпълнение на служебните задължения –територията на Затвора - гр.Сливен.
Твърди се още, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, ищцата е изпълнявала служебните си задължения в
дежурства по утвърден месечен график на смени, като работното й време се е
изчислявало в часове - сумирано за отчетен период, който в исковия такъв е бил
тримесечен. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, допълнителното възнаграждение за извънреден труд е едно от допълнителните
възнаграждения, на които има право ищцата и след като го е положила, същият следва
да й бъде заплатен с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Твърди се, че през исковия период, който е след 01.07.2014
год., ответникът не е включвал в отработеното време на ищцата, времето за
съпътстващите дежурствата дейности - инструктажите, разводите, отводите,
приемането и сдаването на дежурства, като се сочи, че за това ищцата е завела
гражданско дело № 2833/2016 г. по описа на РС Сливен, с решението по което
ответника е осъден да й заплати допълнително възнаграждение за извънреден труд
за три годишен давностен период от подаването на исковата молба назад и че
неговият общ размер /сбор от всички допълнителни възнаграждения за извънреден
труд през давностния период/ е претендиран от ищцата до 70 часа за тримесечие и
до 280 часа годишно и присъденият от съда общ размер е до 70 часа на тримесечие
и до 280 часа годишно. Твърди се, че
конкретната продължителност на работните смени /8, 12 и 24 часови/ е
била регламентирана посредством заповеди на Началника на Затвора - гр. Сливен
за организацията и разпределението на работното време в Затвора в гр. Сливен,
като на тях е указано началният час на всяка работна смяна, започваща с
инструктаж и крайния час на работния ден, завършващ след провеждането на отвода
на смяната. Твърди се, че с влязлото в сила съдебно решение е било констатирано
между същите страни, със сила на присъдено нещо, че времето за инструктаж,
развод, приемане и сдаване на поста, отвод, представлява част от работното
време на ищцата и следва да бъдат включвани в него. Сочи се, че от заключението
на вещото лице по предходното производство, че общия брой на положените часове
труд от ищеца през четвъртото тримесечие на
Твърди се, че за четвъртото тримесечие на
В едномесечния срок за отговор е получен
такъв от ответника.
Предявените искове са оспорени изцяло по основание и по
размер. Посочено е, че предявения иск е
недопустим, като твърденията в исковата молба се считат преклудирани от силата на присъдено нещо, тъй като спорът
не може да бъде пререшаван с оглед забраната регламентира в чл. 299 от ГПК. Заявява се, че законът забранява да се
образува втори процес по вече разрешен спор. Счита недопустимо пропускът на
ищеца за претендиране на пълния размер на извънредния труд включително и този
над 70 часа по време на първия процес, да е причина за завеждане на ново дело и
присъждане на допълнителни разноски за страните, което да доведе до пререшаване
на спора. Твърди се, че считано от 27.06.2014 г. съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2
и ал. 7 от ЗМВР се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие за
служители, работещи на смени и че закона не предвижда компенсирането на
положения извънреден труд над тези часове, тъй като е отменена нормата, която е
предвиждала компенсиране с допълнителен отпуск, поради което се твърди, че иска
е неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява. Процесуалният й представител по пълномощие по чл. 32,
т.1 от ГПК е поискал изменение на предявените искове, като бъдат уважени
исковите претенции в претендираните размери, както да бъдат присъдени на
доверителката му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието,
редовно призован, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32,
т.3 от ГПК - юрисконсулт С., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове
като недопустими и законово необосновани, прави възражение за частично погасен
по давност иск и претендира да бъдат присъдени на доверителя й направените по
делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори в производството, че ищцата е държавен служител от надзорно-охранителния състав и на
длъжност „надзирател” в Затвора – гр. Сливен.
С влязло в сила решение № 220, постановено по гр.д. № 2833/2016
г. на СлРС ответникът е бил осъден на основание
чл.202, ал.1, т.3, вр. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР
/отм./ и чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР да заплати на ищеца суми , представляващи
възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода 05.07.2013 г. до 05.07.2016
г., като е присъдил и законна лихва върху сумите, както и обезщетение за
забавено изпълнение на паричното задължение за периода на забавата. Присъдени са и суми за положен нощен труд,
както и за полагаща се безплатна предпазна храна по ЗМВР.
По делото
е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице заявява,
че часовете извънреден труд положен през четвъртото тримесечие на
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове, като
допуснато изменение в размерите на предявените искови претенции е както следва:
Искът за допълнително възнаграждение за извънреден труд – над 70 часа да се
счита предявен за положения в четвърто тримесечие на
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след анализ на събраните писмени доказателства и
писмено доказателствено средство, както
по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви
и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира
изцяло изготвеното заключение от вещото лице, тъй като същото не се оспори от
страните в процеса, както и поради това, че вещото лице разполага с
необходимите знания в съответната област на икономиката и няма основания съдът
да се съмнява в безпристрастността и верността на изготвеното заключение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи.
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са
допустими. Съдът счита, че не е налице сила на пресъдено
нещо по отношение на настоящите искови претенции с влязлото в сила съдебно решение
№ 220, постановено по гр.д. № 2833/2016 г. на СлРС. С цитираното решение са уважени искове с правно основание
ЗМВР и са присъдени обезщетения за положен извънреден труд от ищеца до 50 часа,
респ. до 70 часа на отчетен период.
Предмет на настоящото производство са
искове предявени на различно правно основание от разгледаните по предходното
производство, а именно искове с правно основание чл. 48, ал.5 от Конституцията на РБ, вр. чл. 124, чл. 242 и чл. 262 КТ за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд над допустимите по ЗМВР 70 часа за отчетен период за четвъртото
тримесечие на 2014г. Макар и периодите от време да съвпадат, основанията на
претенциите са различни.
Разгледани по същество
исковете са основателни в предявените размери, по следните съображения:
За исковите периоди от време не се съдържа регламентация в специалния ЗМВР или ЗИНЗС, относно компенсирането на положения извънреден труд за отчетен период над 70 часа. В отменения ЗМВР в чл.211, ал.5, т.2 се е предвиждало заплащане на възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа за служителите работещи на смени, какъвто служител е и ищеца. За исковия период от време е действал ЗМВР в редакциите му от 27.06.2014г. и от 28.11.2014г., в които в чл.187, ал.3 се предвижда също сумирано изчисляване на работното време за държавните служители, работещи на смени – 8, 12 или 24 часови. Предвижда се заплащане на възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите, работещи на смени, като извънредния труд не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите на смени и 70 часа на отчетен период. Едва от 01.01.2017г. ЗМВР в редакцията му от 14.10.2016г. – ДВ бр.81 предвижда в чл.187а, ал.5 заплащане на положен извънреден труд над ограниченията по чл.187, ал.7 или над 70 часа за отчетен период за работещите на смени.
Разпоредбата на чл.48,
ал.5 КРБ предвижда право на всеки работник или служител на заплащане,
съответстващо на извършената работа. За исковия период този принцип не е
регламентиран в специалните ЗМВР и ЗИНЗС, поради което следва да бъде приложен
КТ, който е и основополагащ нормативен акт в материята, относно трудовоправните
отношения, респ.служебните правоотношения. Така съобразно чл.242 от КТ
положеният труд по трудово правоотношение, респ. служебно такова е възмезден и
работодателят е длъжен да заплаща възнаграждение на служителя за извършената
работа – чл.124 КТ. Начинът на заплащане на извънредния труд е регламентиран в
чл.262 КТ, съгласно разпоредбата на който извънредният
труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение.
Възнаграждението, а не допълнителния платен годишен отпуск, е адекватната насрещна
престация за предоставянето на работна сила. Правото
на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на извършената работа
е залегнало като основен принцип в чл. 48, ал.5 от Конституцията на РБългария.
Установи се безспорно в
процеса, че за исковия период от време, ищецът е положил извънреден труд над 70
часа за отчетен период, който не му е бил заплатен и щом като работодателят е
допуснал и възложил, а ищецът е изработил часове над допустимите по ЗМВР за
отчетен период 70 часа, то този му труд подлежи на компенсация, чрез
заплащането му, като размерите на дължимите възнаграждения се установиха в
процеса посредством приетото по делото заключение на вещо лице - за четвъртото тримесечие ищът е положил 15 часа над 70
часа в отчетното тримесечие и размерът на възнаграждението е 82.20 лева. Върху главницата
следва да се присъди
законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Така претенцията
за заплащане на извънреден труд за изработените часове над 70 часа за четвърто тримесечие на 2014г. се явява основателна в посочените размери.
Досежно направеното възражение за изтекла погасителна давност , същото е неоснователно. Исковата претенция е за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. Сумарното отчитане на работното време на ищеца на тримесечен период предполага възнаграждението за извънреден труд за всяко тримесечие да се заплати най - късно с възнаграждението в месеца, следващ отчетния период - тоест през месец януари 2015 год. работодателят е следвало да заплати възнаграждението за положения извънредния труд След като не го е заплатил, правото на работника да поиска заплащането му става изискуемо от 01.02.2015 г. и съответно от тогава започва да тече тригодишната погасителна давноста исковата молба е входирана в регистратурата на РС Сливен на 09.10.2017 год., тоест преди изтичане на тригодишната погасителна давност.
С оглед изложеното, предявеният иск за четвъртото тримесечие
на 2014 год. /периода от 01.10.2014 год. до 31.12.2014 год./ ще следва да бъде
уважен за сумата от 210.98 лева.
Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
горното парично задължение също се явява основателна. Сумарното отчитане на
работното време на ищеца на тримесечен период предполага възнаграждението за
извънреден труд за всяко тримесечие да се заплати най - късно с
възнаграждението в месеца, следващ отчетния период, т.е задължението е срочно и
не е необходима покана до длъжника. След изтичане на следващия отчетния период
месец, длъжникът изпада в забава. Така акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за заплащане на
възнаграждението за извънреден труд за положени над допустимите 70 часа за четвъртото
тримесечие на 2014г., за периода на забавата в общ размер на 20.20 лева се
явява основателен в претендирания размер.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да понесе
тежестта за заплащане на направените разноски.
Той следва да заплати на ищцата деловодни разноски в
размер на 300.00 лева платено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
от страната договор за правна защита съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,
ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна
такса за всеки един от двата уважени иска в размер общо на 100.00 лева. / по 50.00
лв. за всеки иск/, както и разноските за вещо лице в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на С.Д.Б., ЕГН ********** *** на основание чл.48 ал. 5 от Конституцията на Република България във вр. с чл. 124, чл. 242 и 262 от КТ сумата от 82.20 лева /осемдесет и два лева и 80 ст./, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд над 70 часа за тримесечие за периода 01.10.2014г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в РС Сливен на 09.10.2017 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н.
Столетов № 21 да заплати на С.Д.Б.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 20.20 лева /двадесет лева и 20 ст/,
представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово
възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена
за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати на С.Д.Б., ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал. 1
от ГПК сумата от 300.00 лева/триста
лева /, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Изпълнение на
наказанията при Министерство на правосъдието, гр. София, бул. Н. Столетов № 21 да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата
от 200.00 лева /двеста лева/,
представляваща сбор от държавната такса по предявените два иска и разноските за
назначената експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Сливен.
Препис от страните
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: