Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.10.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11823 по
описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от В.Р.Д. и Н.А.Д.
против „З.К.„Л.И.” АД искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 02.11.2013 г. настъпило ПТП, при което
микробус “Форд Транзит” № ********бил ударен от л.а „Мерцедес”, модел „Ц - 250 - ТД”
с рег. № ********, в резултат на което получили телесни повреди. Виновен за
настъпилото ПТП бил водачът на л.а „Мерцедес”, модел „Ц - 250 - ТД” с рег. № ********,
което обстоятелство било установено с влязло в сила решение по НОХД на
РС-Пловдив. Ищецът получил телесна повреда: „изкълчване на бедрото - луксацио
арт. коксе синистра травматика”. Ставата била оперативно наместена, а кракът му
- гипсиран в продължение на 4 месеца, в резултат на което получил хипотрофия и
хипотония на мускулите на левия долен крайник, силно затруднени останали
движенията на лявата глезенна става. Тези увреждания му причинили болки и страдания,
притеснявал се за здравословното си състояние. Тъй като страдал от диабет и
приемал инсулин, лечението му било значително затруднено. Стресът се отразил зле
на цялото му здравословно състояние. Този стрес не бил отшумял, обземало го
безпокойство, когато се налагало да пътува. На ищцата също били причинени
телесни повреди - изкълчена била лакътната й става, наложило се оперативно
наместване на ставата, в последствие била извършена нова оперативна интервенция
за изваждане на поставени метални тела в ръката й. Последвало и трето
постъпване в болница, поради отток на десния крак, в следствие тромбоза на
кръвоносни съдове. Телесните повреди причинили болки и страдания на ищцата,
изпитвала затруднения при обслужването си, нуждаела се от чужда помощ. Проведените
оперативни интервенции, обездвижването на ръката и принудителният щадящ
режим станали причина за проявата на
тромбоза, която довела до допълнителни страдания. Неимуществените вреди всеки
от ищците определя на 80 000лв. Молят съда да осъди ответника им заплати
обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените
искове, като прави следните възражения: оспорва вида и характера на причинените
на ищците телесни повреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и посочените от ищците телесни повреди; прави възражение за
съпричиняване на вредите от ищците, които пътували без поставени обезпасителни
колани; оспорва размера на исковете.
Третото лице помагач на страната на
ответника – Е.И.Д., оспорва предявените искове, като прави слените възражения:
притежавал свидетество за управление на МПС по време на ПТП; виновен за
настъпването на ПТП бил не само той, но и водачът на микробус “Форд Транзит” № ********, който
управлявал пътното превозно средство с несъобразена с пътната обстановка
скорост от 90 км./ч; по време на произшествието кръвната захар на третото лице
- помагач била значително завишена, което довело до внезапно замайване по време
на удара; оспорва размера на исковете.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка, прие от фактическа
и правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта на доказване на всички
юридически факти от състава на чл. 226, ал. 1 от КЗ е върху ищците, което
означава, че следва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докажат юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение за всеки от
предявените искове.
Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Мерцедес”, модел „Ц -
250 - ТД” с рег. № ******** е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на ПТП, което се установява и от представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 02.11.2013г., в който длъжностното лице е
отразило застрахователна полица № 22113001185799 за процесния автомобил, издадена
от ответника, със срок на действие 24.04.2013 г. – 24.04.2014 г.
Видно от Решение № 2346/10.10.2014
г., постановено по НАХД № 4778/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Е.И.Д.
е признат за виновен в това, че на 02.11.2013 г. в района на 13-ти километър от
гр. Пловдив в посока гр. Пазарджик, на регулирано кръстовище на пътя гр.
Стамболийски – с. Цалапица, обл. Пловдив, при управление на л.а. „Мерцедес”,
модел „С-250-ТД”, с рег. № ********е нарушил правилата за движение: чл.47 от
ЗДП - „Водач на пътно превозно средство, приближаващо към кръстовище, трябва да
се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство”, чл.50, ал.1 от ЗДП - ”На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран, като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”, чл.102 от
ППЗДП - ”При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е
длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване” и чл.104, ал.1 от ППЗДП - ”На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран, като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство” и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице – на Н.А.Д., изразяваща се в изкълчване
на дясната лакътна става, довела до трайно затрудняване на движенията на десен
горен крайник, и на В. Р. Д., изразяваща се в изкълчване на лявата тазобедрена
става, довела до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник - престъпление
по чл.343, ал.3, пр.3, хипотеза 1, б.”а”, пр.2, вр чл.343, ал.1, б.”б”, вр.
чл.342, ал.1 от НК. На основание чл. 78а НК, Е.И.Д. е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба”. Решението е влязло
в сила на 28.10.2014 г.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на
горецитираното влязло в сила решение съдът приема, че е установен механизмът на настъпване на ПТП: на
02.11.2013г. водачът на застрахования от
ответника автомобил е нарушил разпоредбите на чл.47 от ЗДП - „Водач на пътно
превозно средство, приближаващо към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство”, чл.50, ал.1 от ЗДП - ”На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран, като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство”, чл.102 от ППЗДП -
”При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен
да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да
спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване” и и чл.104, ал.1 от ППЗДП - ”На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран, като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство”, в резултат на което
управляваният от него автомобил е ударил „Форд Транзит” с рег. № ********, в
който са пътували Н.А.Д. и В. Р. Д., като са им причинени следните телесни
повреди: на Н.А.Д. - изкълчване на дясната лакътна става, довело до трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник, и на В. Р. Д. - изкълчване
на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник.
Заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът приема, потвърждава,
че ищецът В.Р.Д. е получил изкълчване на лява тазобедрена става, което е довело
до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник за повече от 30 дни. Това увреждане е в пряка причинно-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие.
При първоначалното постъпване на ищеца в болница на 02.11.2013г. е извършено
оперативно ръчно наместване на изкълчването на ставата и е приложена екстензия,
чрез поставяне на игла в областта на коляното и скоба, посредством които кракът е подложен на постоянно теглене в
тазобедрената става, за да не настъпи повторно изкълчване. На 05.02.2016г.
ищецът отново е постъпил в болница за провеждане на курс по физиотерапия и
рехабилитация. При постъпването в лечебното заведение лекарите са установили: затруднена
походка с помощно средство – канадка, хипотрофия и хипотония на мускулите на
ляв долен крайник, ограничени движения на лява тазобедрена става. Вещото лице
също е извършило медицински преглед на ищеца, при който е констатирало, че походката
на Д. е затруднена, придвижва се с помощни средства – канадки, ограничен е
обемът на движение на лявата тазобедрена става. Периодът на възстановяване от
травмата е продължил 9 месеца. По време на лечението, ищецът е търпял болки и
страдания, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Според
вещото лице, ищецът няма да се възстанови от получената травма. Засегнатата
става завинаги ще остане с ограничен обем на движение.
Ищцата е получила изкълчване на дясна лакътна
става, голяма разкъсно-контузна рана в областта на лакътната става и контузия
на дясна раменна област, които са довели до трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник за повече от 30 дни. Уврежданията са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното пътно - транспортно произшествие. При
първоначалното постъпване в болница на 02.11.2013г. е извършено оперативно наместване
на изкълчването, чрез фиксиране на ставата с киршнерови игли, зашиване на
раната и поставяне на гипсова имобилизация на дясната лакътна става. На 09.12.2013г.
са отстранени киршнеровите игли. На 18.12.2013г. на ищцата е поставена
диагноза:”флеботромбоза на дясната илеофеморална вена”. Вещото лице е извършило
преглед на Д., при който е установило наличие на белег от рана в областта на
дясната лакътна става по предната страна, обхващащ две трети от обиколката на
лакътя. Обемът на движение в лакътната става е ограничен – вещото лице е
установило „дефицит” от 70 градуса при
изправяне и 40 градуса при свиване на лакътната става. Ограничен е обемът на движение
и в дясната раменна става до 90 градуса/движение настрани/, при норма от 180
градуса. Получената от ищцата венозна тромбоза на десен долен крайник не е в
причинно – следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Обичайните
причини за тромбозата са напредналата възраст
- над 60г., преживени тромбози, сърдечна недостатъчност, затлъстяване, травми,
злокачествени заболявания, тежки и/или продължителни оперативни интервенции,
кръвни заболявания или нарушения в съсирваемостта на кръвта, а при ищцата не са
установени травми от катастрофата, които да са в причинно-следствена връзка с
тромбозата. Последица от настъпването на травмите е ограниченият обем на
движение на дясната лакътна и дясна раменна стави и настъпилата деформираща
артроза на дясната стерноклавикуларна става. Възстановителният период е
продължил 4 месеца. По време на лечението ищцата е търпяла силни болки и
страдания, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Не е
настъпило пълно възстановяване. Ограниченият обем на движение на засегнатите
стави ще остане за постоянно.
От показанията на св.
Я. се установява, че ищците след
излизането им от болницата не можели да стават от леглото, порад което за тях
се грижели снахите им. След около 2-3 месеца ищците започнали да се движат
самостоятелно. Ищецът се оплаквал от болки в крака и таза, куцал с крака,
съжалявал, че не може да ходи и да работи. След катастрофата ищците вече не
работели, преди това вършели „обща работа”, „където ги викнели, там работели”.
Така събраните по делото
доказателства установяват, че на 02.11.2013г. е настъпило ПТП в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на л.а „Мерцедес”, модел „Ц - 250
- ТД” с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована от ответното
дружество по застраховка „ Каско” към датата на произшествието. При пътно-транспортнотото произшествие ищците
са получили телесни повреди, в следствие на което се претърпели болки и страдания.
Осъществен е фактическият състав на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради
което предявеният иск е доказан по основание.
Без значение за уважаването на
иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е дали поведението на другия водач на МПС
/микробус „Форд Транзит” с рег.№ ********/, който не е страна по делото,
също е било противоправно и дали е допринесло, наред с поведението на Д., за
настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу водача на микробуса,
нито срещу неговия застраховател, поради което съдът не изследва този въпрос. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи
иска си. В настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и
виновно поведение от страна на водача на
„Мерцедес”, модел „Ц - 250 - ТД” с рег. № ******** – Е.И.Д., чиято
отговорност е застрахована от ответника, и наличието на причинно – следствена
връзка между неговото поведение и причинените вреди, за да бъде уважен искът с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на В.Р.Д., съдът взе предвид следните
обстоятелства: възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 48 години, вида на
причинената телесна повреда – средна телесна повреда, изразила се в изкълчване
на лява тазобедрена става, което е довело до трайно затрудняване движенията на
долния ляв крайник за срок повече от 30 дни. Лечението на ищеца е било
болезнено – извършено е оперативно ръчно наместване на изкълчването на ставата,
приложена е била директна екстензия, чрез поставяне на игла в областта на
коляното и скоба, чрез които кракът е бил
подложен на постоянно теглене в тазобедрената става, за да не настъпи повторно
изкълчване. Наред с това съдът отчете продължителния период на възстановяване –
9 месеца, обстоятелството, че при ищеца няма да настъпи пълно възстановяване – походката
му е затруднена, придвижва се с помощта на патерици и е ограничен обемът на
движение на лявата тазобедрена става.
Като отчете всички тези
обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетението по
справедливост, в размер на 80 000лв.
По
възражението за съприничиняване на вредите от В.Р.Д.:
Ответникът направи
възражение, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като пътувал
без поставен обезопасителен колан.
Възражението е основателно, поради
следните съображения:
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема се установява, че микробусът, в който е пътувал
ищецът, е бил оборудван с предпазни
колани за всички седалки. В съдебно заседание вещото лице заявява, че ако е
поставен обезопасителен колан, тялото на пътника би могло да се придвижи
най-много на 10 см. напред. При поставен обезопасителен колан, пътуващите на
първата седалка не могат да достигнат с тялото си арматурното табло и предното
стъкло. Вещото лице от медицинската експертиза в своето заключение описва
механизма на настъпване на изкълчване на тазобедрената става на пътуващи на първата седалка пътници. Същият
заявява, че при челен удар тялото на
пътника се премества напред и нагоре и се удря в борд таблото на автомобила в
обастта на колянната става, при което силата на удара се предава по оста на
бедрото и се получава изкълчване на тазобедрената става. Според вещото лице, ако
разстоянието между колената на ищеца и борд таблото на автомобила е по-голямо
от 10 см., то ищецът няма да получи същите по вид и тежест увреждания. В
медицинската документация по делото не са описани коланни травми по тялото на ищеца.
С оглед заключението на
автотехническата експертиза, според която при поставен обезопасителн колан,
пътуващите на първата седалка на микробус “Форд Транзит” № ********, не биха могли да
достигнат с тялото си арматурното табло и описания от медицинската експертиза
механизъм на изкълчване на тазобедрената става, съдът приема, че ищецът е
пътувал без поставен обезопасителен колан. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в медицинската документация не е описана колянна трава.
Съдът приема процент на
съпричиняване на вредите от 50%, тъй като, според автотехническата експертиза, ако ищецът бе пътувал с поставен
обезопасителен колан, тялото му нямаше са да достигне арматурното табло и предното стъкло, респ.
нямаше да получи средна телесна повреда - изкълчване на лявата тазобедрена
става./заключение на медицинската експертиза/.
Така, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, след прилагане на процент на съпричиняване, възлиза на 40 000лв.,
до който размер искът е основателен /80 000лв. – 40 000лв./, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 80 000лв., искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на Н.А.Д. съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на пострадалата към датата
на ПТП – 45 години, вида на причинената телесна повреда - средна телесна
повреда, изразила се в изкълчване на дясната лакътна става. Наред с това
ищцата е получила голяма разкъсноконтузна рана в областта на лакътната става и контузия на дясна раменна област. Съдът
отчете вида на лечението - оперативно наместване на изкълчването,
фиксирано с киршнерови игли и поставяне на гипс с цел обездвижване на ставата, наличието на белег от рана в областта на дясната лакътна
става по предната страна, обхващащ две трети от обиколката на лакътя, продължителния
период на възстановяване на ищцата - 4 месеца, през които болките и страданията
са били най-интензивни през първите 30 дни, обстоятелството, че при ищцата няма
да настъпи пълно възстановяване -
движенията на дясната лакътна става са с ограничен обем - 70 градуса при
изправяне и 40 градуса при свиване. Ограничен е и обемът на движение на дясната раменна става – 90 градуса при
норма 180 градуса. Последица от настъпването на
травмите е не само ограничения обем на движение на дясната лакътна и дясна
раменна стави, но и настъпила деформираща артроза на дясната стерноклавикуларна
става. Не е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на
ищцата. Обемът на движение на засегнатите стави ще остане ограничен завинаги.
Като отчете всички тези обстоятелства, съдът определи дължимото
обезщетение за немищуествени вреди по справедливост на 60 000лв.
По възражението за съпричиняване на вредите от Н.А.Д.:
Ответникът направи възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като пътувала без поставен
обезпасителен колан.
Възражението е неоснователно, поради следните
съображения:
От заключението на медицинската експертиза,
което съдът приема, се установява, че травмите при ищцата биха могли да
настъпят, дори и при поставен обезопасителен колан, тъй като горните крайници са относително
свободни.
Поради изложените съображения,
предявеният иск следва да бъде уважен до размера на 60 000лв., а в
останаталата част, до пълния предявен размер от 80 000лв., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Ф.С. от АК-София, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 1758лв., съобразно уважената част от
иска, предявен от В.Р.Д., и 2637лв., съобразно уважената част от иска, предявен
от Н.А.Д..
Ищецът
В.Р.Д. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 151.25 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ищцата
Н.А.Д. следва да бъде осъдена, на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 75.62лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 4000лв., а на СГС направените разноски за вещи лица в размер
на 250лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.К.„Л.И.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.–
Г.,П.В.Д. и Г.Н.Г.да заплати на В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 40 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от средна
телесна повреда: изкълчване на лява тазобедрена става, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 02.11.2013г. по вина на водача на л.а „Мерцедес”,
модел „Ц – 250 – ТД” с рег. № ******** – Е.И.Д., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната
лихва от 02.11.2013г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
80 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.– Г.,П.В.Д. и Г.Н.Г.,
да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание на чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 60 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: изкълчване
на дясна лакътна става, голяма разкъсно-контузна рана в областта на лакътната
става и контузия на дясна раменна област/, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 02.11.2013г. по вина на водача на л.а „Мерцедес”,
модел „Ц - 250 - ТД” с рег. № ******** – Е.И.Д., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 02.11.2013г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.”
АД да заплати на адв. Ф.С. ***, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер 1758лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от В.Р.Д., и в размер на 2637лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от Н.А.Д..
ОСЪЖДА В.Р.Д. да заплати на „З.К.„Л.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 151,25лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.А.Д. да заплати на „З.К.„Л.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 75.62 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.”
АД, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 4000 лв., а на СГС направените разноски за вещо лице в размер
на 250 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника „З.К.„Л.И.” АД – Е.И.Д., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :