Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260073
гр.Свищов, 23.12.2020 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 2.12.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1017 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***,
представляван от управителя Т.Т. твърди,
че дружеството е правоприемник на „Водоснабдяване и канализация-Свищов“ЕАД.
Заявява, че ответника е абонат № **** на „Водоснабдяване и канализация –
Свищов“ЕАД. Посочва, че същата е потребител на услугите на ищеца в ползвания от
него имот в с. К. по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги от
10.07.2017г.. Като абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.
1 т. 5 от Закона за регулиране на восдоснабдителните и канализационните услуги,
както и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абоната
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява,
че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната **** от
11.07.2018г. за периода м.август 2015
година до м.юни 2017 г. неизплатеното задължение на абоната по партидата било в
размер на 655,72 лева главница и 131,40 лева – лихва, като лихвите се
изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които
дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и
водно регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че като
доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина на
формиране на претендираните суми представя
справка за консумация на абонат от 11.07.2018г. , като потребеното количество вода личало от
колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От същата справка била видна и
хронологията на плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че ответникът
е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД, предоставящо услугата – Ви К на крайни
потребители, в съответствие с Закона за водител. Той бил потребител по смисъла
на закона, като ползвател на водоснабдения имот и тако такъв дължал заплащането
на сумите за консумирана вода. Процесното количество потребена вода било
доказано със справка ,съдържаща се и в показателите на карнетните листи, с
които бил отчитан абонатът, като към момента нямало плащане на ползваните
услуги. Твърди, че предявили претенцията
си по реда на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр.дело № 731/2018 г. по описа на РС Свищов била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата 655,72 лева – главница и 131,40 лева – лихва от 24.08.2015г.
до 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за заповедното и
исково производство.
Ответникът М.С.Г. не е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, не се
явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез
процесуалният си представител адв. Р. в писмена молба по делото преди съдебно
заседание на 25.06.2020г. , както и преди съдебното заседание на 2.12.2020г., е
направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по
делото/съобщение, връчено на 27.12.2019г./ на ответника
са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния
срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован по реда на чл. 41 от ГПК, не се явява в съдебното заседание по делото.
Представен е договор за предоставяне на ВиК услуги от 10.07.2008г.
между Водоснабдяване и канализация ЕАД Свищов и М.Г., с предмет доставка на питейна вода за питейно битовите нужди на абоната , както и отвеждане чрез канализационната
мрежа на ищеца отпадните води на абоната до посочения адрес в с. К.. Представена е справка – извлечение № 1807 от
11.07.2018г. на ищеца, за дължими суми по партидата на М. С.Г. , според която дължимата
сума главница е 655,72 лева , а лихвата – 131,40лева. В справка консумация за
абонат – ответника е отразени неплатени суми от абонат и съответно по кои
издадени фактури. Приложени по делото са и карнетен лист за абонат М.Г., за
посочения адрес, ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация-Свищов“ЕАД гр. Свищов.
С оглед изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор за предоставяне на ВиК услуги от 10.07.2008г.
между Водоснабдяване и канализация ЕАД Свищов и М.Г., справка – извлечение №
1807 от 11.07.2018г. на ищеца, справка консумация за абонат – ответника,
карнетен лист, ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация-Свищов“ЕАД гр. Свищов, които писмени
доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че иска
е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, тоест налице са предпоставките
съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното
съдът постановява
неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за
установяване на вземането му за главница и мораторна лихва , които следва да се уважат изцяло, като относно
периода на лихвата същият следва да бъде съобразно периода в заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, приемайки, че началната дата е поради техническа
грешка погрешно посочена, и признава за установено по отношение на ответника,
че ищецът има вземане в размер на 655,72 лева главница и 131,40
лева лихва за периода от 23.09.2015г. до 06.06.2017г.., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
12.07.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 420 от
13.07.2018г. по ч.гр.дело № 731/2018г. по описа на РС Свищов.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уважаване исковете за
установяване вземане за главница и лихва в
претендираните размери,
ответникът дължи на ищеца сторените
разноски за заповедното и исково производство. По тези съображения ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 385,00 лева –разноски за настоящото производство, представляващи 25,00 лева - внесена ДТ и 360,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски в заповедното производство, възлизащи на 25,00 лева.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.С.Г. с ЕГН ********** ***, че М.С.Г. с ЕГН **********
*** дължи на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 655,72 лева /шестстотин петдесет и пет лева
и сидемдесет и две стотинки/ - главница и 131,40 лева/сто тридесет и един лева и четиридесет стотинки/ -
лихва за периода от 23.09.2015г. до
06.06.2017г.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 12.07.2018г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед № 420 от
13.07.2018г. по ч.гр.дело № 731/2018г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА М.С.Г.
с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.Т. –управител направените
по делото разноски в размер на 385,00 лева/триста осемдесет и пет лева, от които 25,00 - внесена ДТ и 360,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител направените в заповедното производство разноски в
размер на 25,00 лева/двадесет и пет лева/– ДТ.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде
връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК
има право да търси неговата отмяна.
Препис от решението след влизането му в сила да
се докладва по ч.гр.дело № 731/2018г. по описа на РС
Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: