РЕШЕНИЕ
№ 2406
гр. Пловдив,21.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XХVIII
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1572 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Настоящото съдебно производство е
образувано след като с Решение № 6560 от 20.06.2023 г., постановено по адм.
дело № 10491/2019 г. по описа на ВАС на РБ - Първо отделение, е отменено
решение № 1512 от 03.08.2022 г., постановено по адм. дело № 218/2022 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Й.К.Т., ЕГН:
**********, с посочен постоянен адрес:***, против ревизионен акт /РА/ №
Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г., издаден от А.Д.- началник сектор,
възложил ревизията, и П.Д.- главен инспек¬тор по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 573/04.11.2021г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /
Д"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена на основание
чл. 19 от ДОПК отговорност за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, ЕИК *********,
както следва: за корпоративен данък за 2015г. в размер на 10 735,22лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 5 815,67лв.; за данък върху добавената стойност
по справки – декларации по ЗДДС за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. в
общ размер на 20 989,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11
252,94лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения по ЗДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2016г. в общ размер на 58 670,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 33 805,93лв.; за вноски за ДОО за осигурител по декларации обр. 6 за
периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 139 962,96лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 81 183,83лв.; за вноски за ДЗПО – ППФ за
осигурител по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в
общ размер на 6 511,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3
781,03лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за осигурител по декларации обр. 6 за
периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 18 866,98лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 10 937,96лв.; за вноски за ЗО за осигурител
по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на
54 886,81лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 884,38лв.. В решението
си касационния съд е дал указания да бъдат обсъдени всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и да бъдат изложени мотивирани
изводи, въз основа на тях, за крайния изход на делото.
Жалбоподателят редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адв. Д.,
който поддържа първоначално предявената жалба и моли РА да бъде отменен изцяло
като незаконосъобразен. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен по делото
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП,
представляван от процесуалния си представител юрисконсулт Д., счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобразно приобщените
доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил. Решението на директора на дирекция ОДОП, е връчено
на Й.К.Т. на 06.01.2022 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по
електронен път (л. 13 до дело 218/2022), като подаването на жалбата е в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
От фактическа страна се установява, че ревизионното производство е повторно, започнало с издаване на ЗВР
№ Р-16001620007892-020-001 от 15.12.2020г., след като с решение № 607/07.12.2020г. на директора
на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА №
Р-16001618000384-091-001/04.09.2020г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК
преписката е върната за извършване на нова ревизия. ЗВР е издадена от началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на Й.К.Т. за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, изчерпателно
посочени в нея. Със същата е определен срок за приключване на ревизионното
производство до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е редовно сторено
на 19.01.2021г. (л. 564 гръб). Последвало е издаването на ЗИЗВР №№
Р-16001620007892-020-002 от 12.04.2021г. и 16001620007892-020-003/14.05.2021г.
(л. 242 – 243 и л. 239 - 240), с които срокът на ревизията е удължен
последователно до 18.06.2021г.. След приключване на ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД) № Р-16001620007892-092-001/25.06.2021г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е
постъпило възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният
ревизионен акт № Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г. (л. 99 - 109). Същите са
издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от
компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт. В тази
връзка, по делото са представени заповед № РД-09-1/03.01.2017г., изменена със
заповед № РД-09-22/10.01.2017г. и заповед № РД-09-849/15.05.2021г. на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив, заповед № РД-09-332/28.02.2017г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив, както и заповеди №№ РД-09-331/28.02.2017г.,
РД-09-1802/28.09.2018г., № РД-09-427/15.03.2019г. и РД-09-2428/13.12.2019г.,
последната изменена със заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив (л. 53 – 83 гръб). Констатира се също така от приобщените по
делото доказателства, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
В хода на ревизионното производство са наведени
органите по приходите обстоятелства, че за периода от 12.04.2014г. до
24.05.2016г. жалбоподателят Й.Т. е бил управител на дружество „АЛМУС БУС“ ЕООД.
За така посочения период дружеството има непогасени публични задължения с
титули ревизионен акт, справки – декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и
декларации обр. 6 за дължим данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ, ДЗПО – ППФ и ЗО като
осигурител. Задълженията възлизат общо на 683 215,60лв. главници и 122
018,72лв. лихви и за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело
№ *********/2016г. Също така органите по приходите приели на база анализ на
данните в събраните при ревизията доказателства, че през периода от
12.04.2014г. до 24.05.2017г., „Алмус бус“ ЕООД е осъществявало икономическа
дейност, което е в противоречие с декларираните от Т. обстоятелства, че не се е
налагало да осъществява контролни
функции. Констатирано е, че управителят е имал достъп до банковата сметка на
дружеството и е изтеглил всички налични суми от тях, като не е предоставената
информация къде се съхраняват наличните парични средства на дружеството и в
какъв размер са те. От това е формиран извод, че с тези действия е
възпрепятствано правото на органите по приходите да извършат инвентаризация на паричните
средства в брой/каса, които по счетоводни данни са в особено големи размери. Посочено
е, че аналогично е положението с паричните средства от продажбата на МПС по
договори за покупко – продажба от 15.12.2015г., като посочените негови
неправомерни действия, органите по приходите са приели, че са извършени от със
съзнанието и с цел укриването на данъчни задължения, касаят изграден от него
механизъм за избягване на данъчно облагане, разпореждайки се с имущество, без
заплащане на дължимите данъци. Не са представени документи за придобиването на
МПС, цена на придобиване, дата на въвеждане в експлоатация, начисляване на
амортизации, пазарна цена и местонахождение. При анализ на данните в
счетоводния баланс на дружеството, към 31.12.2015г. са декларирани парични
средства в брой на стойност 259 хил. лева и съоръжения на стойност 190 хил.
лева, а към 31.12.2016г. – парични средства в брой на стойност 1 945 хил. лева
и съоръжения на стойност 150 хил. лева. Посочва, че е налице намаление на
стойността на имуществото и при неяснота относно местонахождението на паричните
средства в брой е направен извод, че в действителност няма касови наличности на
парични средства в посочените размери, с които да бъдат погасени публичните
задължения на дружеството. Така описаните действия на ревизираното лице са приети,
че изпълват обективните кумулативни изисквания на състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задължения на дружеството и тази
невъзможност е в причинно-следствена връзка с действията на управителя по
укриване на факти и обстоятелства. Установено е, че дружеството не разполага с
активи, парични средства, дялове в други дружества, които могат да послужат за
обезпечение на задълженията на дружеството, поради което публичният изпълнител
е квалифицирал дълга като трудно събираем. Към 2015-2016 г. в касата на
дружеството е разполагала с парични средства. Управителят не е предприел
действия по погасяване на задълженията по ЗДДФЛ, дължими осигурителни вноски по
КСО и ЗЗО, ЗДДС и ЗКПО, а е разходил тези средства, с което е укрил факти и
обстоятелства от органите по приходите и задълженията на дружеството са
останали непогасени. За органите по приходите е доказана причинно-следствената
връзка.
Ревизионният акт е бил обжалван в срока по чл. 152,
ал. 1 от ДОПК пред директор на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който е
постановил решение № 573/04.11.2021г., с което го е потвърдил изцяло, в частта,
предмет на настоящото съдебно производство. В същото са приети за правилни и
законосъобразни от горестоящият административен орган. Недоволен от това
произнасяне ревизираното лице е инициирало и настоящото съдебно производство. При
първоначалното разглеждане на делото е назначена ССчЕ, като вещото лице приема
следното: съгласно данни от баланса,
към 31.12.2016г. дружеството „Алмус бус“ ЕООД е декларирало ДМА съоръжения на
стойност 150 хил. лева, краткотрайни активи на обща стойност 1 987 хил. лева, в
т.ч. суровини и материали на стойност 4 хил. лева, вземания от клиенти на
стойност 38 хил. лева и касови наличности на стойност 1 945 хил. лева и разходи
за бъдещи периоди на стойност 10 хил. лева; към 31.12.2016г. общата балансова
стойност на активите на дружеството възлиза на 2 147 хил. лева. Посочва се, че
по делото не са представени доказателства за стойността на публичните
задължения на дружеството към 31.12.2016г., но в по-късен момент с РА №
Р-04001217008523-091-001/31.08.2018г. и РА № Р-04000419000036/24.07.2019г. са
установени задължения на обща стойност 683 215,60лв. главници и 122 018,72лв.
лихви. ВЛ прави извод, че балансовата стойност на активите на длъжника е
достатъчна за погасяване на задълженията по ревизионните актове.
При така изяснената фактическа обстановка, като обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в
съответната форма и в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които да
обосновават негова нищожност.
По отношение на съответствието на ревизионният акт с
материалноправните разпоредби и с административно производствените правила, се
прие следното:
Спорът се свежда до преценка наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.19 от ДОПК на
жалбоподателя.
В разглеждания казус, съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на
органите на приходна администрация не са основани на конкретно установени факти
и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни
на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира
неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни
изводи относно приложението на материалния закон.
В РА и РД като неотменима негова част е ангажирана
отговорността на жалбоподателя и по двата фактически състава на чл.19 от ДОПК. Разпоредбата
на чл.19 от ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена отговорност на
лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени
лица по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. Фактическите състави по чл.19 от ДОПК не
характеризират типична хипотеза на установително производство по глава
петнадесета от ДОПК. Систематическото място на разпоредбата – дял първи „общи
правила“, глава четвърта, „задължени лица“, логическото и граматическото
тълкуване на нормите, обективиращи фактическите състави на института, води до
извода, че се касае за субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на
вземане, което има публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическите
състави по двете алинеи на чл.19 от ДОПК следва да се установят по несъмнен
начин още в хода на ревизията - чл.170 ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от органите
по приходите. Констатациите на РА, съставен на дружеството „АЛМУС БУС“ ЕООД, не
могат да бъдат противопоставяни на Й.Т. в ревизията за ангажиране на
отговорността му по чл.19 от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и
произтичат от различни фактически състави. Органът на управление, в лично
качество, не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно
производство, при което е без значение дали го е представлявал или не в това
производство. Издаденият ревизионен акт спрямо дружеството има доказателствено
значение, единствено и само, досежно наличието и размера на установените
задължения за данъци или задължения за осигурителни вноски /ЗОВ/ спрямо
дружеството и периода, за който са установени тези задължения.
Относно приложението на чл.19 ал.1 от ДОПК съдът
счита, че фактическият състав на разпоредбата включва кумулативно следните
елементи: 1. лицето да има качеството на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК към момента, към който са
установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице,
изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и
обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публични
вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски; 4. причинно-следствена
връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения
за данъци или задължителни осигурителни вноски.
По първия елемент от фактическия състав, настоящата
инстанция приема, че безспорно е установено, че през периода 12.04.2014 г. – 24.05.2016
г. „АЛМУС БУС“ ЕООД – задължено лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК се е
представлявало и управлявало от жалбоподателя. Т.е. Й.Т., като негов управител
може да бъде субект на отговорността за непогасените задължения на юридическото
лице. Следователно, първият елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК
е налице. Вторият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква
лицето, в качеството си на управител да „укрие факти и обстоятелства, които по
закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител…“. Укриването на факти и обстоятелства от правно значение предполага
наличието на умисъл с оглед на посочената в нормата причинно-следствена връзка
между това деяние и невъзможността да се съберат публични вземания като
последица от него. В тази хипотеза са мислими две проявни форми - бездействие
(липса на дължимо поведение към приходната администрация за посочване на
настъпили факти и обстоятелства) или действие (активно поведение на субекта, с
което настъпили факти и обстоятелства се прикриват от компетентната
администрация). Въз основа на изложеното, органите по приходите следва да
докажат, че лицето: 1. е укрило; 2. факти и обстоятелства; 3. които по закон е
било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В
конкретния случай, нищо в поведението на жалбоподателя не сочи на извода, че
вторият елемент от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК е налице. Същият е подавал
ГФО, справки декларации по ДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 за
дължим данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по
ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и ЗЗО и в тях е отразявал надлежно фактите и
обстоятелствата, които по закон е бил длъжен да обяви. Не е констатирано
несъответствие между декларираното и действителното, а именно това би било „укриване“
и то, ако е умишлено, т.е. ако субектът е бил наясно относно смисъла и
значението на действията или бездействията си, предвиждал е техните последици и
е искал или допускал настъпването на тези последици. В тази връзка събраните по
делото доказателства не обезпечават тежащото върху ответника пълно доказване на
поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е било длъжен да обяви пред органа по приходите. За
пълнота на изложеното, следващият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1
от ДОПК е обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски. Приходната администрация не е формирала
констатация по отношение на момента, от който е настъпила невъзможността да
бъдат събрани задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД. Този факт е от особено значение
относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за Т.
към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл.19 ал.1 от ДОПК е
субсидирана и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от
лицето по чл.14 т.1 и 2 ДОПК /Решение № 11243 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5683/2016 г./.
Относно приложението на чл.19 ал.2 от ДОПК съдът
счита, че отговорността на физическото лице е субсидиарна и възниква от
момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от субекта по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл.19 ал.2 ДОПК следва да са
налице следните предпоставки: 1. субект на отговорността да е физическо лице,
имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице
по чл.14, то.1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните
задължения за последното; 2. членът на орган на управление, действайки
недобросъвестно: 2.1. да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент
или 2.2. да отчужди безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните,
имущество на задълженото лице; 3. вследствие на горните разпоредителни действия
имуществото на дружеството да е намаляло и изключително по причина на
извършените разпоредителни сделки да не са платени данъци или осигурителни
вноски. Отговорността на управляващия е лимитирана - до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Посочените
материалноправни условия следва да са налице кумулативно - при отсъствието на
което и да е от тях, нормата на чл.19 ал.2 от ДОПК е неприложима. Тежестта на
доказване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата се носи от
органа по приходите (арг. чл.170, ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК),
който следва да проведе пълно доказване, като създаде сигурно убеждение у съда
в настъпването на всички факти от хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК. Относно
наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.19 ал.2 от ДОПК следва
да се извърши препращане към мотивите, изложени по-горе при изследването на
хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК. Мотивите на органът по приходите за
осъществено действие по чл.19, ал.2 ДОПК от задълженото лице, се свеждат до
това, че Й.Т. е извършил разпоредителни сделки с имущество на дружеството, а
именно продажба на МПС с договори от 15.12.2015г. и изтеглил значителни парични
средства от банкови сметки на дружеството, за които няма данни да са използвани
за разплащания на дружеството. Видно от РД, фактическите и правни изводи и
основанието за установяване на отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК са единствено и само на база изброяване на
приложените 5 броя разпоредителни сметки с движимо имущество и липса на каквито
и доказателства /напр. банкови извлечения или счетоводни записи/ по отношение
на точния размер на изтеглените парични суми от от банковите сметки на
дружеството, с които да е намаляло имуществото. Следва да се подчертае, че
законът въвежда различно изискване, за да бъде съставомерно деянието, а именно:
„да отчужди безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните“. Тук е
мястото да се посочи, че самото разпореждане с имущество на дружеството чрез
продажба на МПС с договори от 15.12.2015г. не осъществява посочената по-горе предпоставката
по чл.19, ал.2 ДОПК. Видно от приложените към делото договори от 15.12.2015г.
продажбата на автобуси е извършена срещу определена цена, поради което не би
могло да се приеме, че е извършено безвъзмездно отчуждаване на имущество. За да
се приеме втората хипотеза на отчуждаване на имущество по цени, значително
по-ниски от пазарните, е следвало органа по приходите, да докаже факта на
отчуждаване на имущество по цени, значително по-ниски от пазарните, както и
факта с какъв е размера на намалението на имуществото на дружеството (арг. 170
ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК). В тази връзка, нито в хода на
ревизионното производство, нито на по-късен етап, въпреки изрично дадените с
Определение № 1588/26.06.2023 г. от съда указания, от страна на приходната
администрация са ангажирани доказателства за конкретните действия от страна на
РЛ за отчуждено имущество – ППС, за да може да се формира извод, че Т. умишлено
и съзнателно е осуетил заплащането на задълженията на дружеството-длъжник.
При ревизията не са извършвани никакви действия,
целящи да се установи, че жалбоподателят се е разпоредил с имуществото на
управляваното от него дружество – теглене на суми от банкови сметки както и липсващата касова наличност, с които е намаляло
имуществото на дружеството. Тук е мястото да се посочи, че заключението на
вещото лице води до извод в обратна посока.
ВЛ дава заключение че към 31.12.2016 г. „АЛМУС БУС“ ЕООД, е разполагало
с активи на обща стойност 2 147 000 лв, от които 1 945 00 лв.
касова наличност, които са достатъчни за погасяване на задълженията на
дружеството установени с РА № Р-04001217008523-091-001/ 31.08.2018 г. и РА №
Р-04000419000036/24.07.2019 г. в размер на683 215,60 лв. – главница и
122 018,72 лв. – лихви.
Предвид горното, съдът намира, че не
се установява по един безспорен и ясен начин такова поведение на жалбоподателя,
обективирано в обжалвания РА чрез конкретно негово действие или бездействие,
което да може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, които
по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. Тези аргументи водят до извод за отсъствие на втория от кумулативно
предвидени елементи от фактическия състав на чл.19, както по ал.1, така и по
ал.2 от ДОПК.
По отношение на последната
предпоставка на отговорността, съдът намери, че също не е установена – не се
доказва безспорна причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното
лице и несъбраните данъчни задължения. В трайната практика на ВАС се посочва,
че законът изисква невъзможността за събиране на публичните задължения да е
резултат, именно и единствено, от действията на лицето (в този смисъл - решение
ВАС по адм. д. 7036/2012 г.). Не са налице доказателства за действия на
ревизираното лице – например: осъществено от него, в качеството му на
управител, разпореждане с имущество на дружеството или други действия, насочени
към осуетяване или възпрепятстване събирането на дължимите публични вземания
(не са анализирани такива, ако е имало). Връзката, която изисква разпоредбата
на чл.19 от ДОПК не е просто между поведението на лицето и възникването на
публичните задължения, а между поведението на лицето и несъбираемостта на тези
публични задължения. Не се установява
пряка връзка с невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения за
данъци на „АЛМУС БУС“ ЕООД и кога тази невъзможност е настъпила. С оглед всичко
изложено дотук, съдът намира, че по делото не се доказа осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19 по ал.1 от ДОПК. Предвид това, не може да се счете, че е налице недобросъвестно отчуждено
имущество на задължено лице. Липсват каквито и да било данни в тази насока,
както и липсват данни да са разходвани парични средства лично от жалбоподателя,
в качеството му на управляващ и представляващ дружеството. При липса на
конкретни и безпорни доказателства, е налице недоказаност на втория кумулативно
необходим елемент от фактическия състав на чл.19 ал.2 от ДОПК, което изключва
приложението на същата правна норма, без необходимост от изследване на третата
предпоставка – намаляване на имуществото на юридическото лице по чл.14 т.1 и 2
изключително по причина на извършени от органа на управление разпоредителни
сделки и неплащане на данъци или осигурителни вноски.
По горните съображения съдът приема,
че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, при
спазване на изискванията за форма и съдържание, в изпълнение на предвидените в
ДОПК процесуални правила, но в нарушение на материалния закон и подлежи на
отмяна в оспорената част.
При този изход на спора, разноски се
дължат на жалбоподателят. Направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което е
основателно и следва да се присъди възнаграждение в минимален размер съобразно
нормата на чл.8 ал.1, вр. чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо в размер на 28969.20
лева за всяка една съдебна инстанция. Констатираха
се и сторени от жалбоподателя разноски при първото разглеждане на делото (адм. д.
№ 218/2022 г.) в размер на 10 лв.
държавна такса и 400 лв депозит за вещо лице, а пред касационна инстанция (адм.
д № 10491/2022 г. ВАС) в размер на 1700 държавна такса, които му се дължат.
С оглед гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.К.Т., ЕГН:********** от
гр.Съединение Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение №
573/04.11.2021г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена спрямо него на основание чл. 19 от ДОПК
отговорност за задължения за периода 2015г. до 30.04.2016г. на „Алмус Бус“
ЕООД, ЕИК ********* за корпоративен данък, за данък върху добавената стойност,
за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по
ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, ДЗПО – ППФ, за ДЗПО – УПФ, за ЗО в общ размер на 310624,39лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 176 661,74лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на Й.К.Т., ЕГН: **********, направените разноски в общо размер на 2110.00
лева за три съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати в полза на Адвокатско дружество „Д., Петров и Б.“ БУЛСТАТ160082095
адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 86907.60
/осемдесет и шест хиляди деветстотин и
седем лева и шестдесет ст/ за три съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: