Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Велинград,
16.11.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети ноември през
две хиляди и петнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.К.
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 415
по описа за 2015 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на А.С.М., ЕГН ********** от с.Дорково, общ.Р., ****, чрез пълномощника адв Ст.М. от АКПз, против Териториално Поделение Държавно горско стопанство (ТП-ДГС) “Алабак”, ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от директора Д.К..
Предявени са обективно съединени искове
за признаване на уволнението извършено със Заповед № 16/14.04.2015г. за
незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност.
Ищецът твърди, че е работил по трудов
договор в ответното дружество, като изпълнявал до 14.04.2015г. длъжността
“деловодител” в ТП на ДГС „Алабак” към Южноцентрално
държавно предприятие Смолян. На до
14.04.2015г. му била връчена Заповед №16/14.04.2015г. на директора на
ДГС „Алабак”, с която на осн. чл.328,
ал.1, т.2, пр.второ КТ – поради съкращаване в щата, трудовото правоотношение е
прекратено и считано от 15.04.2015г. бил
уволнен. Счита тази заповед за незаконосъобразна и като такава подлежаща на
отмяна по следните съображения: На първо място твърди, че се е ползвала от
закрилата по чл.333, ал.3 КТ, тъй като е член на синдикална организация в ДГС
„Алабак” към ФСОГСДП на КНСБ. А е бил член
на синдикалното ръководство на СО при работодателя в качеството на „секретар” и
е заемала тази длъжност от 12.01.2012г. до 13.01.2015г., когато на проведено
извънредно отчетно изборно събрани не е бил преизбран. В качеството си на бивш
секретар и член на синдикално ръководство се ползва от закрилата по чл.333 КТ
за период от шест месеца след освобождаването й от организация на СЖБ към КНСБ.
Настоява се на това, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
нарушение на чл.333, ал.3 КТ и уволнението е извършено без работодателят
предварително да е искал разрешение от
синдикалната организация към ФСОГСДП на КНСБ, а получаването на такова съгласие за него е било задължително,
тъй като е бил избран за председател на синдикалната организация. Освен това в
самата Заповед не било посочено с индивидуализиращите го данни Протокол от
синдикатите, с който е дадено предварително съгласие. При което и заповедта не
съдържала обосновка, включваща предварително съгласие. Ето и защо се иска
отмяна на уволнението без да се разглежда спора по същество.
На второ място, счита уволнителната заповед
за незаконосъобразна, тъй като независимо в мотивите й да е направено
препращане към длъжностно щатно разписание в сила от 01.04.2015г., то този
документ не бил връчен заедно със заповедта, нито е инкорпорирано самото щатно
разписание в нея. По тази причина и счита, че обжалваната заповед не е
мотивирана, а мотивите са задължителен елемент от нея, като в резултат е
затруднена защита му срещу уволнението.
На трето място, счита уволнителната заповед
за незаконосъобразна, тъй като при извършване на съкращаването са допуснати
процесуални нарушения. Твърди да са допуснати нарушения на по спазване на
правилата за съкращения залегнали в сключения на 22.12.2014г. Браншови КТД на
работещите в отрасъл Горско стопанство-стопанисване” през 2015г.-2016г.
Съгласно чл.3 от този БКТД той разпростира действието си върху легитимни СО
членове на ФСОГСДП и техните членове. А като браншови договор неговите разпоредби задължават работодателите да
спазват уредените в него правила. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл.17,
ал.1 от БКТД, предвиждаща при съкращаване на повече от 5% от средносписъчния състав работодателя в срок от 60 дни преди
датата на съкращението да представи на синдикатите писмена информация за
иконом. и финансово състояние, броя на предвидените за съкращаване работници,
конкретните показатели за извършване на подбор и възможностите за пренасочване
и преквалификация на предвидените за съкращаване работници. А след представяне
на този информация в 7-мо дневен срок следвало да започнат консултации
завършващи с подписването на споразумение или непостигане на такова. Едва след
изпълнение на тази процедура работодателя може да пристъпи към съкращения.
Настоява се на това, че в случая съкращението е засегнало повече от 5% от средносписъчния състав на работниците, а горната процедура
не е била проведена от ответника. Освен това на ищеца не били и предложени
всички вакантни длъжности, които може да заеме съобразно квалификацията му в
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2
от БКТД.
На четвърто място твърди, че уволнението е
извършен в нарушение на чл.329 КТ – подбор не е извършен, а ако е извършен
такъв то е извършен от некомпетентен орган и в него не са участвали всички
служители заемащи еднакви или сходни длъжности.
На пето място, счита Заповедта за
незаконосъобразна, тъй като не налице реално съкращаване в щата за длъжността
„деловодител”. В тази връзка ищецът твърди, че след уволнението му работодателя не е престанал да ползва
служител който да изпълнява деловодни задължения, каквито той е изпълнявал, тъй
като документооборота не престанал да се извършва, а извършването му
задължително е ежедневно и редовно. При което и не е налице и реално премахване
на съществуващата преди съкращението трудова функция.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване на уволнението извършено със Заповед № 16/14.04.2015г.
за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност
В определения срок е постъпили два писмен
отговор от ответника ТП ДГС „Алабак”, чрез представителя по закон дир.И.Г., в които оспорва исковете по основание. Твърди
същите да са неоснователни. Не оспорва ищеца да е работил по безсрочен трудов
договор в ответното дружество на длъжността “деловодител”, както и със Заповед №16/14.04.2015г.
трудовото му правоотношение е
прекратено поради съкращаване в щата. Твърди в новото щатно разписание в сила
от 01.04.2015г. не предвидена за заемане за длъжността “деловодител”, каквато
ищеца е заемал. Настоява се на това, че
е налице реално съкращаване в щата засегнало тази длъжност, тъй като
съкращаване в щата има и тогава, когато длъжността е премахната, а трудовите
задължения по нея са разпределени за изпълнение между други служители, както и когато
на мястото на съществуваща длъжност се създаде друга с частично променени
функции и задължения. Твърди също
заеманата от ищеца длъжност “деловодител” да е била единствена такава и поради
това да работодателя да не е задължен да извършва подбор.
Не оспорва ищеца да е бил „секретар” на СО,
както и да се е ползвал от закрилата по чл.333 КТ по време на уволнението му,
което попада в срока от 6 месеца след освобождаването му от секретар. Твърди
обаче да е поискано и с писмо №06-04/20.03.2014г. е изпратен Протокол за дадено
предварително писмено разрешение от синдиката за уволнението на ищеца. Поради
което и намира да е преодолял ползваната от ищеца закрила. Счита за
неоснователно твърдението на ищеца за липса на мотиви в уволнителната заповед
от вида описване на протокола за даване на предварително съгласие, тъй като
нормативно не е определено задължително съдържание на такъв вид заповеди за
уволнение. А липсата на подобно вписване не е порок водещ до незаконност на
уволнението.
Оспорва твърденията на ищеца, че са налице масови уволнения и по специално, че е предвидено съкращаване на повече от 5% от работниците. В тази връзка твърди да са предвидени за съкращаване 5 длъжности и съответно 5-ма работника, което е по-малко от 5% от списъчния състав на предприятието на ответника. В този смисъл не е налице неспазване на процедурата по уволнение разписана в чл.17, ал.1 от БКТД, тъй като не са настъпили предпоставки за провеждането й. Твърди освен това преди съкращаването на ищеца да е предложено да заеме единствената свободна длъжност при работодателя – „работник горско производство”, като му е предложено ДС №10 към ТД, но той отказал да я приеме.
По тези съображения от
ответника се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и претендира
разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощника си адв.М., поддържа изцяло исковете, с
подробни съображения в писмена защита.
В с.з. ответникът, чрез
пълномощника си юриск. Н.П., оспорва исковете подържа
възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът като взе предвид
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните и не спорят, а и от представените ЛТД и съдържащо
се в него ДС №55/09.05.2014г. към Трудов договор № 57/09.08.2010г. (л.72), както
и направени записвания в Трудова книжка на ищеца (6,7 и 8) се установява между
ищеца А.М. и ТД ДГС „Алабак” да е съществувало трудово
правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до прекратяването
му на 15.04.2015г., ищеца да е работил по
безсрочен трудов договор , както е заемал последно длъжността “деловодител”.
Със Заповед № 16/14.04.2015г. (л.11) на директора на Тп ДГС
„Алабак”, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ – поради
съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение на А.М. за длъжността “деловодител”, считано от 15.04.2015г. Тази заповед е връчена на М. на 14.04.2015г. срещу подпис
на работника.
В същия ден 14.04.2015г. на ищеца е връчено срещу подпис и 30 дневно
Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ /л.345/.
Ищецът счита тази уволнителна заповедта за
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение
на КТ, като: не е обоснована и не мотивирана, а и към нея не представено в
приложение длъжностното щатно разписание и това затруднява защитата му; няма
реално съкращаване в щата; не е извършен предвидения по закон подбор от работодателят
между всички работници, издадена е в нарушение на чл.333, ал.3 КТ и чл.333,
ал.4 КТ; издадена е в нарушение на БКТД, като са съкратени повече от 5% от
работниците без да е проведена процедура по информация и консултации със СО, а
и не са предложени всички вакантни
длъжности.
За законосъобразното
упражняване на субективното право на едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 КТ следва да се установи наличието на премахването за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, което да е
извършено по установения ред.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на ищеца за незаконосъобразност на обжалваната Заповед
№ 16/14.04.2015г., поради допуснати процесуални и производствени нарушения от вида немотивираност
– препращане в мотивите към щатно разписание, което не е инкорпурирано
в нея и не връчено като приложение към заповедта, по следните съображения: На
първо място изискванията за мотивираност на уволнителна заповед въведени в
чл.195 КТ касаят само заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, където е
и систематичното място на чл.195 КТ, но не и случаите на уволнение на някое от
основанията по чл.328 КТ. На второ място във въпросната заповед ясно е посочено
като е изписана точно законовата норма, послужила за основание за прекратяване
на трудовия договор. А и видно от цялостното изложение на искова молба ищеца е
бил напълно наясно, че е уволнен поради съкращаване в щата. Посочването в
заповедта на Длъжностно щатно разписание не представлява мотиви за издаването
й. А и никъде в КТ няма норма която да задължава работодателя да запознава
работника с утвърденото от него ново длъжностно щатно разписание, още по-малко
то да бъде приложение съм уволнителна заповед, респективно като такова да бъде
връчвано заедно със заповедта.
Достатъчно е в уволнителна заповед за прекратяване на трудово
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 КТ – поради съкращаване в щата до са посочени причините поради които е
прекратен трудовия договор на работника. А това определено в случая е
направено. При което и няма как да се
приеме, че по някакъв начин е била затруднена защитата на ищеца срещу така
извършеното уволнение, само защото в заповедта е записано, че „съкращаването в щата е
станало съгласно щатно разписание в сила от 01.04.2015г”. Ето защо и тези
въведени от ищеца съображения за незаконност на обжалваната заповед са
неоснователни, тъй като сами по себе си, дори и да са налице, не могат до
доведат до отмяната й.
По делото не е спорно,
а и от представените писмени доказателства –Правилник за Организацията и
дейността на ЮЦДП, ТД и ДС към него, се установява, че ответника ДГС „Алабак” –
гр.Велинград е териториално поделение на Южноцентрално държавно
предприятие /ЮЦДП/- Смолян, което самостоятелно наема работници. Видно от
Правилника и чл.8, ал.4 от него ЮЦДП- Смолян се управлява от Управителен съвет, който приема
структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения. А
според чл.24 и 25 от Правилника – Поделенията се представляват от своя
директор, като са и работодатели по смисъл на §1, т.1 от ДР към КТ.
За доказване наличие на
утвърдената численост и структура ответника е представил длъжностно разписание
на служителите в ДГС „Алабак” – гр.Велинград действало от 01.02.2015г. утвърдено
от директора на ЮЦДП, както и ново длъжностно
разписание на служителите, в сила от 01.04.2015г., утвърдено от директора на ЮЦДП.
Да доказване на
обстоятелството, че решението за нова структура на ДГС „Алабак” – гр.Велинград е
взето от компетентния за това орган е представен Протокол № 5/20.03.2015г. на
Управителния съвет на ЮЦДП, за приемане на предложението на директора за
промяна на длъжностното щатно разписание, чрез съкращаване на 4 щ.бр. за
длъжността „горски стражар” и 1 щ.бр. за длъжността „деловодител”, както и писмо-уведомление
до ответника за взетото от УС решение. Видно от тях новото щатно разписание на
ответното ТП е прието от оправомощения за това орган
–Управителния съвет, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от Правилника. Така
прието щатно разписание на ТП ДГС „Алабак” е утвърдено от директора на ЮЦДП-Смолян,
съобразно правомощията му по чл.23, ал.1, т.7 от ПОД и е в сила от утвърждаването му - 01.04.2015г.
Предвид тези
констатации съдът намира за напълно неоснователно възражението на ищеца, че процедурата по изменение на щатната структура в ТП ДГС „Алабак” да не била правилно проведена. Точно обратното се установява от горните
доказателства – взето решение от УС на ЮЦДП-Смолян за намаляване на щатна численост и утвърдено от директора на ЮЦДП
ново щатно разписание, а това е именно надлежния ред по който се променя щатната
численост на персонала в едно държавно предприятие с териториални поделения. Следва
да се има предвид, че релевантно при
преценката за наличие на съкращаване е представяне на надлежни актове –щатно
разписание. Представените две такива, съответно в сила от 01.02.2015г. и в сила от
01.04.2015г.,
притежава характеристиката на
официален документ по см. на чл. 143 от ГПК – изготвени са и утвърдени от длъжностни лица в кръга на
службата им по установената форма и като официален свидетелствуващ
документ притежава материална доказателствена сила,
която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са
такива, каквито се твърдят в документа.
От представените от
ответника старо щатно разписание /поименно такова/, в сила от 01.02.2015г. се
установява в него да е била предвидена 1 щ.бройка за длъжността „деловодител” в
структурата „Помощен административен персонал”, както и общата численост на
персонала да е била 103 щ.бройки. В
новото такова влязло в сила на 01.04.2015г. не съществува длъжност с
наименование „деловодител”, а общата численост на персонала е станала 98
щ.бройки. Което налага извода, че не
само е намаляла щатна численост на персонала в ТП ДГС „Алабак” от 103 на 98
щ.бр., но и е съкратена единствената предвидена преди промяната длъжност
„деловодител”, заемана от ищеца М., т.е. налице реално и действително съкращаване в щата, засегнало заеманата от
ищеца единствена щатна бройка длъжност „деловодител”.
Видно от представената
от ответника Заповед № 119/01.04.2015г. и
Заповед № 238/27.05.2015г., във връзка със съкращаване на длъжността
„деловодител” трудовите задължения по тази длъжност са разпределени и възложени
за изпълнение на други двама служители на ответното предприятие. Така дори и
трудовата функция предвидена за изпълнение за от служителя заемал длъжността
„деловодител” да не е престанала да съществува, то тя е възложена за изпълнение
на други служители- последно на тези заемаци
длъжностите „домакин” и „касиер-човешки ресурси”. Тоест налице е реорганизация
в ответното предприятие, като цяло довела до съкращаване на длъжността
„деловодител” и отпадането й от новото щатно разписание, в сила на 01.04.2015г.
Следва да се отбележи,
че съкращаване в щата е налице и когато трудовите функции за една длъжност се
разпределят за изпълнение от служители заемащи други длъжности, различни от
съкратената длъжност, какъвто е настоящия случай.
Ето защо и се касае за реално съкращаване в щата, чрез
оптимизация
на структурата и при това при намаление на щатната численост на персонала.
Тъй като обаче,
като вече се установи заеманата от ищеца длъжност „деловодител” е единствена
такава, то за работодателя не е възниквало задължение да извършва подбор по
реда на чл.329 КТ. Това е така тъй като
работодателят е задължен да извършва подбор, само когато за длъжността която се
съкращава са предвидени повече от една щатни бройки, а и подбора цели да остане
на работа служителя с по-голямо образование и квалификация. Когато всички
служители заемащи една длъжност се уволняват подбора е без предметен.
Съдът намира неоснователно и въведеното
от ищеца отменително основание – незаконосъобразност
на
заповедта поради издаването и в нарушение на закрилата предвидена в чл.333, ал.3 КТ, по следните
съображения: Не е спорно, че ищеца е член на СО при ответника на ФСГОСДП към
КНСБ. Не спорно, а и това се установява от представеното от ищеца Удостоверение
/л.20/ издадено от ФСГОСДП към КНСБ, според което А.М. е била избрана на
12.01.2012г. в синдикалния комитет на СО към ответника, който е в състав: ,.Б.Н.
– председател; С.Д. – секретар, касиер; А.М. – секретар. А в последствие при проведено на 13.02.2015г.
отчетно-изборно събрание на СО са избрани нов председател и двама касиери, като
ищеца А.М. не е преизбрана. Действително
Съгласно чл.333, ал.3 КТ в случаите по чл. 328, ал.1, т.2 - работодателят може да уволни работник или
служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето
докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването
му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация. Под синдикално
ръководство се разбира председателя и секретаря на СО. В случайте
когато са избрани двама секретари за членове на СР, какъвто е настоящия, никой
от тях не се ползва със закрилата предвидена в чл.333, ал.3 КТ. Дори обаче да е
мислимо, че именно ищеца М. е била секретар на СО, а другото лице С.Д. е била
касиер, и в този смисъл ищеца се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.3 КТ като
към датата на уволнението й 14.04.2015г. не са минали 6 месеца от
освобождаването й от синдикална длъжност, то ответника-работодател е преодолял
тази закрила на ищеца, като е поискал и е получил предварително съгласие от съответната
синдикална организация. Това се установява от представените Писмо изх.№
06-04/30.03.2015г. /л.70/ и препис –извлечение от Решение №9 взето с протокол №
1/26.03.2015г. на Управителния съвет на синдиката ФСГОСДП /л.71/, видно от
които е дадено предварително съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на Ат.М. за длъжността „деловодител”.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.49 от БКТД на работещите в отрасъл „Горско
стопанство-стопанисване”, сключен на 22.12.2014г., предвижда прекратяването на
трудово правоотношение при съкращаване в щата и намаляване обема на работа на
работник член на синдикалните структури на синдиката ФСГОСДП, не може да се
извърши без предварително съгласие на ръководството на синдикалната
организация. В този смисъл ищеца, като член на синдиката ФСГОСДП се е ползвал
от закрилата предвидена в чл. 333, ал.4 КТ, но същата е преодоляна чрез даване
на изискваното предварително съгласие на 26.03.2015г. и преди извършване на
уволнението с връчването на оспорената Заповед № 16 на 14.04.2015г.
Съдът намира
неоснователно и въведеното от ищеца отменително
основание – незаконосъобразност на
заповедта поради издаването и в нарушение на процедура по 17., ал.1 от БКТД и
чл.21,ал.2 от БКТД, по следните съображения:
Видно от представения БКТД на работещите в отрасъл „Горско
стопанство-стопанисване”, същия е сключен на 22.12.2014г. между Министерството
на земеделието и храните от една страна и от работодателите в отрасла, между
които и ЮЦДП-Смолян, както и от синдиката ФСГОСДП към КНСБ. Че ищеца е редовен
член на синдиката ФСГОСДП към КНСБ и служител на ТП към ЮЦДП-Смолян вече се установи по-горе. В този
смисъл разпоредбите на сключения БКТД от 22.12.2014г. разпростират действието
си върху ищеца. В съответствие с твърденията на ищеца в чл.17, ал.1 от този
БКТД е предвидено, че при необходимост от съкращения над 5% от средносписъчния състав на държавните предприятия и техните
териториални поделения, работодателят се задължава не-по късно от 60 дни преди
датата на извършването им да започне процедура по информиране и консултиране,
чрез представяне на синдикатите на конкретно посочена в точки от „а” до „е”
писмена информация. А самите консултации се провеждат и завършван с протокол за
споразумение или за разногласие.
В случая не се спори, че такива консултации свързани с предвиденото
съкращаване в щата на ТП ДГС „Алабак” към ЮЦДП-Смолян с посочените по-горе 5
щатни бройки не са провеждани със синдикатите. Следва да се отбележи обаче, че
според щатното разписание действало от 01.02.2015г. щатната численост на
персонала на ответника е била 103 щ.бр. Намаляването й с 5щ.бройки
представлява 4,85% от щата и определено
е по-малко от 5% от състава по щатно разписание.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. Д., а
е разпитан и свидетел на ответника – И. Я., работеща като касиер и човешки
ресурси. От тях се установява, че средноспосъчния
състав на работещите в ТП ДГС „Алабак” през м.март 2015г. е 100 души определен
по методиката на НСИ, при което предвидените за съкращаване 5щ.бройки
представлява 5% от средноспосъчния
състав. До колкото разпоредбата на чл.17, ал.1 от БКТД предвижда започване на
консултации със синдикатите при необходимост от съкращения над 5% от средносписъчния състав, то и не са настъпили предпоставките
за активиране на тази разпоредба, тъй като необходимостта от съкращения не е
над 5%.
Що се отнася до твърдяното нарушение на чл.21,ал.2 от БКТД, то и това
съображение на ищеца е неоснователно. Действително разпоредбата на въпросния чл.21,ал.2
от БКТД предвижда „преди да се пристъпи към съкращение или връчване на
предизвестие, на работниците и служителите, които ще бъдат засегнати от
промените, задължително да се предоставя информация за свободните работни места
в съответното ДП, ДГС или ДЛС и условията за заемането”. Независимо да не е
посочено конкретно, че това е задължение на работодателя, то очевидно текста се
отнася до него. Видно от представеното ДС №10/23.03.2015г. /л.72/,
ответника ДГС „Алабак” преди да прекрати
трудовия договор на ищеца М. и е предложил да заеме длъжността „работник горско
стопанство” в разсадник „Кемера”, като е връчил това
ДС за подпис, но М. е отказала да го приеме и подпише.
Видно от приета по делото ССЕ изготвена от в.л.Д. към датата
23.03.2015г. единствената свободна длъжност при ответника ДГС „Алабак” е била именно тази на „работник
горско стопанство”, която е предложена на ищеца, но той е отказал да я заеме.
Била е свободна и длъжността „сезонен работник”, но определено същата не се
заема по безсрочно трудово правоотношение, при което и нямало е как да бъде
предложена на ищеца, тъй като това би означавало да се промени трудовото й
правоотношение от безсрочно в срочно такова, в противовес на забраната
установен в чл.20 от БКТД. В този смисъл не може да се приеме, че работодателя
изобщо не е изпълнил задължението си да
се предоставя информация за свободните работни места на ищеца. Но дори и да е
мислимо, че не предоставил информацията лично на работника, то от текста на чл.21,ал.2
от БКТД не се установява точно такова по вид негово задължение. До колкото БКТД
е сключен межда работодателя и синдикатите, по скоро следва да се приеме, че
информацията се предоставя на синдикатите. А в случая синдиката е дал
предварителното си съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на М.,
при съкращаване в щата. Следва да се отбележи и следното, разпоредбата на
въпросния чл.21,ал.2 от БКТД не задължава работодателя да предложи на работника
да заеме всички свободни длъжности в предприятието, а само да предостави
информация за това кои са те и какви са условията за заемането им. Определено в
случая това е и сторено след като ищеца сам заявява, че са му били известни
свободните длъжности преди уволнението му. В случай, че е счел, че някоя от тях
може да заеме според условията за заемането й е могъл да подаде молба за това.
По делото обаче няма данни, а не се и твърди това да е направено, нито се
твърди ищеца да е могъл да изпълнява някоя от другите посочени в ССЕ свободни
длъжности – зам.директор, главен инженер, старши лесничей ГТУ и водач ловен туризъм.
Освен това съдът намира, че дори и да има неизпълнение на задължения
поети от работодателя към синдикатите в БКТД, от вида на тези поети в 17., ал.1
от БКТД и чл.21,ал.2 от БКТД, те сами по себе си не могат да се отразят върху
законосъобразността на уволнение извършено на осн.чл.328,
ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата на конкретен работник. Това е така,
тъй като право на този към който е поето задължението – в случая синдиката ФСГОСДП
към КНСБ е да иска реално изпълнение или да оспори действията на съконтрахента си- работодател, което в случая не е
направено.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът
намира, че работодателят-ответник законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение на А.М., като е било
налице реално съкращаване на щата, засегнало единствената заемна от служителя
длъжност „деловодител”; нямал е и задължение да извършва подбор, а не
възникнало за него задължение да пристъпи към консултации със синдикатите като
предвидените за съкращаване бройки не са надвишавали 5% от средносписъчния
състав; предложил е на ищеца за заемане свободна длъжност в предприятието която
той е отказал да заеме, преодолял е и закрилата по чл.333, ал.3 и ал.4 КТ, като
е искал и получил предварително съгласие от синдикалното ръководство на
съответния синдикат. Ето защо и Заповед №16/14.04.2015г., с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1,
т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване в щата, е законосъобразна и като такава не подлежи
на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
С оглед изхода на спора
по главния иск – неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователни
се явяват и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв също
ще се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК ищецът няма право на разноски, поради което направените от него
такива остават за негова сметка.
До колкото делото е с
предмет трудов спор, то ищеца е освободен от задължението за внасяне на ДТ и
разноски, то и дължимите направените такива с оглед изхода остават за сметка на
съда.
С оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК ищеца не е
освободен от задължението за разноски на другата страна, а ответника е юридическо
лице и е представляван от юрисконсулт и има право на разноски в размер на 380лв.
за юрисконсултко възнаграждение, съобразно чл.7,
ал.1, т.1 от НМРАВ –размера на
минималната работна заплата за страната от м.07. 2015г., която и сума за
разноски ще се осъди ищеца да му запрати.
По изложените съображения, Велинградски
районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.М., ЕГН ********** ***, против Териториално Поделение Държавно горско
стопанство (ТП-ДГС) “Алабак”,
ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул.”Съединение”
№125, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и 2 от КТ - за признаване на уволнението
извършено със Заповед № 16/14.04.2015г. и на осн.
чл.328, ал.1, т.2, пр.второ КТ – поради съкращаване в щата, за незаконно и
отмяната му и за възстановяване на предишната работа, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН ********** ***, да
заплати на Териториално Поделение Държавно горско
стопанство (ТП-ДГС) “Алабак”,
ЕИК 2016195800160, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул.”Съединение”
№125, сумата от 380,0 /триста
и осемдесет лева/ –разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено на
страните изготвянето на решението – 19.11.2015г., а копие от същото да им се
изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)