Р Е Ш Е Н И Е
06.06.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
05.06. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2543 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева, чрез юрисконсулт Б.Д.Р., срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК. Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сума в размер на общо 7053.48 лв., от които: 6233.64 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 16521798, сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника на 11.11.2014г., 438.21 лв.-договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на последната погасителна вноска-01.11.2017г. и 381.63 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва, начеслено за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до 30.08.2017г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда). Претендира присъждане на строените разноски.
Ищецът твърди, че на 11.11.2014г. между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, като заемодател и К.Д.Т., като заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 1652179, по силата на който дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в размер на 10 000.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорената лихва в размер на 2519.04 лв., такса за разглеждане на кредита в размер на 500.00 лв. и застрахователна премия в размер на 1421.28 лв. на 36 равни месечни погасителни вноски в размер на 401.12 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 01.12.2014г., а на последната на 01.11.2017г. Така общо договореният размер на плащанията бил 14440.32 лева. Сочи, че сумата от 10 000.00 лв. била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.11.2014г.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13. ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит. Пак съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 396.09 лв., за периода от 01.07.2016 год. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда-30.08.2017 г.
Ищецът твърди, че към момента кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 7654.99 лв., с която са погасени: възнаградителна лихва: 1952,89 лв., главница: 5687,64 лв. и лихва за забава 14.46 лв.
Твърди, че на 16.02.2017 год. било подписано Приложение 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.02.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Фнйненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу К.Д.Т., произтичащо от договор за потребителски кредит № 1652179/11.11.2014 год., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента, за което бил изрично упълномощен. На К.Д.Т. било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/1652179 за извършената цесия на посочения в договора адрес, но същото не било получено.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1747/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми. В последствие заявителят е уведомен от съда, че съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК следва да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. И.Д., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че кредитополучателят не е бил надлежно уведомен за обстоятелството, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем.
Съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства (Договор
за потребителски паричен кредит и погасителен план към него), неоспорени от
ответника, се установява, че на
11.11.2014г. между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр.София, ЕИК
*********, като заемодател и К.Д.Т.,
като заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 1652179, по силата на който
дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в
размер на 10 000.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил да върне
същата, ведно с договорената лихва в размер на 2519.04 лв., такса за разглеждане
на кредита в размер на 500.00 лв. и застрахователна премия в размер на 1421.28
лв. на 36 равни месечни погасителни вноски в размер на 401.12 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил на 01.12.2014г., а на последната на
01.11.2017г. Така общо договореният размер на плащанията бил 14440.32 лева. Сумата
от 10 000.00 лв. била преведена по посочената от кредитополучателя банкова
сметка ***.11.2014г.
От заключението
на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че К.Д.Т. не е изпълнил
задължението си да погасява регулярно месечните вноски по договора за кредит,
съгласно погасителния план, като датата, на която е станала изискуема първата
неплатена вноска е 01.07.2016г. След направеното от К.Д.Т. частично плащане на
дължимите суми по кредита, размерът на дължимия остатък по Договор за
потребителски паричен кредит № 1652179/11.11.2014г. е на стойност 7053.48 лв.,
от които: 6233.64 лв.-главница, 438.21 лв.-договорна лихва за периода от
01.07.2016г. до 01.11.2017г. и 381.62 лв.-лихва за забава за периода от
01.07.2016г. до 30.08.2017г.
Видно от Приложение
№ 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017г.,
подписано между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към К.Д.Т.,
произтичащо от посочения по-горе договор за паричен заем е прехвърлено на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Към исковата молба е приложен и Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 20.12.2016г. между „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с който е договорено
сключването на индивидуални договори за цесия.
С исковата
молба е представено и пълномощно, с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми всички
длъжници по вземанията, които цедентът е прехвърлил съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
С исковата
молба са представени уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/1652179 от 22.02.2017г.,
с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява К.Д.Т. за прехвърлянето
на процесното вземане и Уведомително писмо от 22.02.2017г., с което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомява К.Д.Т., че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски по Договор за потребителски паричен кредит №
1652179/11.11.2014г., всички вземания по него са станали изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от 16.02.2017г.
Видно от приложената обратна разписка към известие
за доставяне (товарителница) № 779084, уведомителните писма не са получени от
ответника (отбелязано е, че пратката не е потърсена от получателя).
Анализът на
така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни
изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът
дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1747/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на
договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното,
поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и сключването
на договора за цесия. С оглед на представените по делото писмени доказателства
и неоспорването им от ответника, съдът приема за установено сключването на
процесния договор за кредит между К.Д.Т.
и първоначалния кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр.София и
изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната
сума. Безспорно установено е също така, че процесното вземане е прехвърлено с Приложение
№ 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.02.2017г. и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
20.12.2016г., подписано между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Съгласно
посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления
по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора
от името на цедента, за което е изрично упълномощен, видно от представеното с
исковата молба пълномощно. Уведомяването за цесията трябва да бъде
извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче
не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.).
Уведомяването
на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид
от съда. Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г.,
І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК).
По изложените съображения, следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Несъстоятелно е направеното възражение в отговора на
исковата молба, че искът е неоснователен, понеже длъжникът не бил уведомен за
обстоятелството, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем. Видно
от приложения към договора за кредит погасителен план, падежът на последната
погасителна вноска е 01.11.2017г. и следователно към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящото производство всички неплатени вноски по договора за кредит
са изискуеми и следователно обстоятелството дали длъжникът е бил уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита е ирелевантно. Както се посочи по-горе, съгласно постановките на т. 9 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, понеже в производството по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Не е оспорен от ответника размерът на процесното
вземане, а същият се установява и от заключението на вещото лице по назначената
ССчЕ, като след направеното от ответника частично плащане, към момента е в размер на общо 7053.48 лв., от които:
главница-6233.64 лв., договорна лихва-438.21 лв., начислена за периода от
01.07.2016г. до 01.11.2017г. и лихва за забава-381.62 лв., начислена за периода
от 01.07.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда-30.08.2017г.
По разноските:
Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение
/Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъдена да заплати направените от ищеца разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.
Съгласно на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017
г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими
на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че
от една страна делото не е с висок материален интерес, а от друга – че извършената
от юрисконсулта работа се състои в попълване на кратко бланково заявление в
заповедното производство, съответно искова молба по множество еднотипни
заповедни и искови производства, както и че настоящото дело не се отличава с
фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и обстоятелството, че
упълномощеният юрисконсулт не се яви в проведеното открито съдебно заседание,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева - за заповедното производство и в размер
на 100.00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъдат прибавени и заплатената от ищеца държавна такса
в заповедното и исковото производство в общ размер на 432.17 лева, както и
внесения депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 350.00
лв.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева, сума в размер на общо 7053.48 лв. (седем хиляди петдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), от които: 6233.64 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 16521798, сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника на 11.11.2014г., 438.21 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на последната погасителна вноска-01.11.2017г. и 381.63 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до 30.08.2017г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда).
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева, разноски по настоящото дело в общ размер на 741.10 лв. (седемстотин четиридесет и един лева и десет стотинки), а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1747/2017г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 191.07 лв. (сто деветдесет и един лева и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: