№ 60
гр. Благоевград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501225 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №7535/04.09.2024 г.,
подадена от Ш. Г. С., с адрес в гр. Петрич, ул. „***“ № 42, ЕГН: **********,
чрез адв. П. П., против Решение № 264/09.08.2024 г., постановено по гр. д. №
1680/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Петрич, в частта, с която тази
страна е осъдена да заплати на Б. М. Н. сума в размер на 12 363,75 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
(08.12.2023 г.) до погасяването й; на И. В. Н. 106,75 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.12.2023 г.) до
погасяването; на Й. С. М., ЕГН: ********** 106,75 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.12.2023 г.) до
погасяването; както и на Б. Б. Г., ЕГН: ********** 106,75 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.12.2023
г.) до погасяването, които суми представляват обезщетения за вреди,
причинени на тези страни от неизпълнение на устен договор, сключен на
16.06.2023 г. и касаещ организиране на групово посещение през периода
05.09.2023 г. – 12.09.2023 г. на „Иша-йога център“, намиращ се в близост до
гр. Коимбатор, Република Индия. В тази жалба се възразява, че решението на
1
първата инстанция е недопустимо, тъй като било постановено по нередовна
искова молба, като в нея липсвали твърдения за съдържанието на сключения
договор за поръчка и не били посочени факти относно неизпълнението на
договора, настъпването на вредите и причинно-следствената връзка между
това неизпълнение и имуществените последици. От решението на съда не
ставало ясно какъв иск е предявен, тъй като от мотивите към акта не личало
как съдът охарактеризирал възникналото правоотношение между страните.
Изтъкват се аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения от
решаващия съд, тъй като последният не обсъдил всички доказателства по
делото и не посочил защо е избрал да кредитира показанията на свидетелите
на ищците, а не тези на ответницата; с допускане разпита на свидетели
първоинстанционният съд нарушил разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК,
която забранявала да се доказва сключването на устни договори на стойност
над 5 000 лева с гласни доказателствени средства. Подчертава се
възражението, направено и с отговора към исковата молба, че между страните
не е налице сключен договор, като ответницата не се била ангажирала да
организира туристическо посещение в Индия, а единствено давала съвети и
споделяла свои мисли и познания, поради което изводът на съда, който е в
обратна насока, бил необоснован. В условията на евентуалност се посочва, че
ако бъде прието, че такъв договор действително е бил сключван, то не било
основателно възражението на ищците за неговото неизпълнение от страна на
въззивницата, тъй като в рамките на своя мандат последната с грижата на
добрия стопанин извършила необходимата организация за пътуването, но
заплатените допълнителни суми от страна на ищците за самолетни билети,
транспортни разходи, разходи за мобилен оператор не били предвидени в
мандатното правоотношение, ето защо не било доказано настъпването на
съизмеримите с тези разходи имуществени вреди. Оспорва се приетият от
страна на първата инстанция факт във връзка с причината за изпускане на
полета на летището в Бенгалуру, за повода за пътуване до отдалечения хотел,
както и доказателствената обезпеченост на имуществената претенция на
ищцата Н. във връзка с нейните твърдения за заплатени самолетни билети,
като в тази връзка се възразява, че не било ясно дали и другите пътуващи не са
й възстановили цените на билетите, в който случай щяло да се стигне до
неоснователно обогатяване в полза на тази страна, която отделно от това не
била упълномощена нарочно да иска възстановяване на тези суми от името на
2
другите пътници. Оспорва се приетата от съда правна квалификация на
исковете, а изготвеният доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК се
квалифицира като непълен, съдът не разпределил между страните конкретната
доказателствена тежест, поради което от въззивната инстанция се иска
извършването на нов доклад. С тези аргументи се цели отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на уважените искове, като се
претендират съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Постъпил е по реда на чл. 263, ал.1 ГПК отговор от страна на въззиваемите по
тази жалба, действащи чрез адв. Н. Х., с който отговор се оспорват
възраженията на Ш. С.. Акцентира се, че ако бъде прието за основателно
съображението за нередовност на исковата молба, то това обстоятелство само
по себе си не влияело върху допустимостта на решението, поради което то на
това основание не се явявало недопустимо, като отделно от това съдът спазил
диспозитивното начало, съобразявайки обстоятелствената част и петитума на
молбата. Подчертава се, че в хода на въззивното производство поле за
приложение на нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК не е налице, тъй като с исковата
молба и уточнението към нея са изложени всички относими обстоятелства. От
фактическа страна се посочва, че чрез приложените с исковата молба вайбър
кореспонденция и преводни нареждания, тълкувани заедно с признанието на
ответника, направено на стр. 2 и стр. 3 от отговора към искова молба, се
доказвало наличието на сключения между процесните страни неформален
договор. В този смисъл показанията на свидетелите не представлявали
недопустимо доказателство в процеса, тъй като чрез тях се изяснявал
смисълът на постигнатите договорености и обстоятелствата, при които е
сключен самият договор. Според тези въззиваеми страни несъстоятелни и
немотивирани са възраженията на жалбоподателя за допуснати от страна на
съда процесуални нарушения при съставяне на доклада по делото и
разглеждане на приобщените доказателства, като съдът се мотивирал кои
показания кредитира и защо, респ. кои не. Предлагат се фактически
констатации относно осъщественото пътуване и по конкретно във връзка с
полета Бенгалуру - Мускат, в тази връзка се извършва и доказателствен анализ
на изслушаните гласни доказателства, ведно с приетите писмени
доказателства, и се посочват още правни съображения относно договорното
неизпълнение, което се твърди да е допуснато от ответната страна. В отговора
е прието, че възражението на Ш. С. срещу претенцията на Н. за повторно
3
закупените самолетни билети е преклудирано, тъй като е заявено за първи път
във въззивната жалба. Тези страни искат въззивната жалба на Ш. С. да бъде
оставена без уважение, а решението в атакуваните части потвърдено.
Срещу същото решение е представена и въззивна жалба с вх.
№7653/11.09.2024 г., подадена от Б. М. Н., И. В. Н., Й. С. М., Б. Б. Г., с която се
възразява срещу произнасянето на Районен съд - Петрич, с което са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от въззивниците по тази
жалба, с които се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати на Б. М. Н.
3 121,17 лв., представляващи обезщетение за разликата между заплатените
разходи по процесния договор и действителните такива, както и 32,35 лв.,
представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.; на И. В. Н. 2 521,17 лв., представляващи
обезщетение за разликата между заплатените разходи по процесния договор и
действителните такива, както и 19,35 лв., представляващи мораторна лихва,
начислена върху тази сума, за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.; на Й. С. М.
3 421,17 лв., представляващи обезщетение за разликата между заплатените
разходи по договора и действителните такива, както и 38,70 лв.,
представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.; на Б. Б. Г. 2 911,17 лв., представляващи
обезщетение за разликата между заплатени разходи по договора и
действителните такива, както и 27,74 лв., представляващи мораторна лихва,
начислена върху тази сума, за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г. С жалбата
се оспорва още отхвърлянето на иска за мораторна лихва в размер на 2.30
лева, предявен от Б. Г. върху уважената главница от 106.75 лева,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на устен договор,
сключен на 16.06.2023, дължима за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г. -
видно е от обстоятелствената част на въззивната жалба, че тази сума е
включена към претендираната лихва от 27.74 лева. Възразява се и срещу
отказа на съда да уважи иска за мораторна лихва в размер на 353.19 лева,
предявен от Б. Н. върху присъденото обезщетение за вреди, възникнали като
резултат от неизпълнение на спорния в производството договор. По
отношение на последно описаната искова претенция Районен съд - Петрич
отхвърлил иска за сумата над 12 363,75 лв. до неговия пълен размер от 16
425,75 лв, като в тази част жалбата касае единствено отхвърлената сума от 560
лева, представляваща заплатени разходи за провеждане на мобилен разговор с
4
ответницата в чужбина. Ето защо за горницата над 12 923.75 лева до
претендираните 16.425.75 лева решението е влязло в сила като необжалвано.
С тази жалба се оспорват изводите на съда по въпроса за невъзможността
ищците да променят едностранно постигнатите договорености във връзка с
цената на пътуването. Твърди се, че доказателствата по делото разкривали
данни за това, че между ищците и ответницата бил сключен договор за мандат,
по силата на който последната следвало да организира пътуване до Индия,
поради което заплатените разходи не съставлявали цена на предоставена
туристическа услуга. Ето защо се възразява, че при обсъждане на всички
обстоятелства относно постигнатите договорености във връзка с договора
съдът нарушил нормата на чл. 20 ЗЗД. Тези въззивници не се съгласяват с
довода на съда, че се касаело за ненаименуван договор, като в случая било
налице единствено договор за поръчка, тъй като фактическите действия, които
следвало да бъдат извършени във връзка с този договор, имали единствено
обуславящо значение по повод целения краен правен резултат. В този смисъл
приложение в казуса следвало да намери нормата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, а оттук
следвал изводът и за основателност на претенциите ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищците разликата между действително заплатените от
тях суми и конкретната цена на пътуването. Обръща се внимание, че
ответната страна не оспорила получаването на извънсъдебната покана за
плащане на процесните задължения, поради което след като с решението
съдът приел този факт за недоказан, то по този начин поставил ищците в
ситуация на процесуална изненада. Във връзка с претендираната сума в
размер на 560 лева за претърпени вреди от въззивницата Б. Н., изразени в
заплатени разходи за мобилни услуги, се представят на основание чл. 266, ал.
2, т. 1 ЗЗД писмени доказателства, удостоверяващи действителното заплащане
на тази сума, като се навежда твърдение, че тази страна била в обективна
невъзможност да се снабди с тези доказателства своевременно, поради
наличието на технически пречки пред мобилния оператор да предостави
необходимите документи в разумен срок, поради изминалия дълъг период от
време, считано от датата на заплащане на сметките по фактурите. С тези
възражения и доводи се иска отмяна на Решение № 264/09.08.2024 г.,
постановено по гр. д. №1680/2023 г. в обжалваните части.
В срока за това е постъпил отговор от страна на Ш. С., с който се настоява
възраженията, инкорпорирани във въззивната жалба на ищците да бъдат
5
приети като неоснователни, тъй като процесуалната дейност на съда, чрез
която същият достигнал до извод за отхвърляне на конкретните искове, била в
съответствие със закона. Ищците не доказали основанието и размера на
претърпените от тях вреди, като доколкото била налице договорна връзка, то
нямало как страните по нея да искат възстановяване на суми преди да я
разтрогнат. Отново се подчертава от тази страна, че сключен договор за
поръчка доказателствата по делото не разкривали, а в условията на
евентуалност - ако такъв договор бъде прието да е сключен, то ответницата
изпълнила всички свои задължения по него.
Районен съд - Петрич е сезиран с искова молба на Б. Н., И. Н., Й. М. и Б. Г.,
всички представлявани от адвокат Н. Х., насочена срещу ответницата Ш. Г. С.,
с предходно име В. Г. М.. В обстоятелствената част на исковата молба се
навеждат твърдения, че ищците имат качеството на доверители по сключен с
ответницата устен договор за поръчка, въз основа на който тя се задължила да
организира в периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г. пътуване до Иша йога
център, намиращ се в близост до град Коимбатор Индия, като предметът на
договора касаел организация на пътуването, включваща планиране на
пътуването по маршрут София - Коимбатор - София (издаване на визи,
закупуване на самолетни билети във всички посоки), както и организиране на
престоя на всички ищци в йога центъра в посочения времеви периода
(нощувки, храна и участие в различни дейности на центъра). От своя страна
ищците се задължили да заплатят разходите по пътуването - цена на
самолетни билети, такса за издаване на виза, разходи за храна, нощувка и
курсове в йога центъра, като тези свои задължения те изпълнили
своевременно, извършвайки банкови преводи по сметка, притежавана от
майката на ответницата. Ищците твърдят, че поради лошо планиране от
страна на ответницата (лош подбор на полети за връщане обратно към
България), за тях са възникнали имуществени вреди, изразяващи се в
следното: ищците не успели да се качат на самолета, осъществяващ полет по
маршрут от Бенгалуру до Оман, поради което се наложило да заплатят
транспортни разходи до несъществуващ хотел в края на град Бенгалуру (всеки
от ищците в размер на 62.50 лева); наложило се Б. Н. да закупи самолетни
билети по маршрут Бенгалуру - Доха и Доха - София за 14.09.2023 г. в общ
размер на 15 759 лева, като последната заплатила и 560 лева такса за
осъществена мобилна услуга при разговор между сътрудника на Ш. С. и
6
последната на територията на летището в Бенгалуру; всяка от страните по
договора извършила разходи за неотложни нужди като храна и вода по време
на престоя на летището в град Бенгалуру в размер на 44.25 лева. Според
ищците себестойността на цялото пътуване възлизала в размер на 3 600 лева
на човек, поради което с исковата молба се иска връщане на разликата между
реално заплатената сума и действително дължимата такава по договора. Към
исковата молба са приложени разпечатки, отразяващи онлайн комуникация,
преводни нареждания, самолетни билети и фактура. В отговора към исковата
молба се оспорва Ш. С. да е сключвала договор за поръчка с ищците, нито пък
да е поемала задължение да е пряк организатор на посещение в Индия, а в
условията на евентуалност се навежда, че претендираните разходи за
самолетни билети, мобилни услуги, транспортни разходи не били част от
мандатното правоотношение. Поради наличие на свръхбагаж ищците
изпуснали втория планиран полет. Неоснователна била претенцията с
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, защото уговорените възнаграждения включвали
административни такси и възнаграждение за водача на групата.
С атакуваното решение първоинстанционният съд приел от фактическа страна
за доказано, че ответницата организирала пътуване до йога център, намиращ
се в Република Индия, като във връзка с посещението всеки от ищците
следвало да заплати конкретна сума, определена от ответницата, която сума
включвала разход за пътуване и престой. Б. Н. заплатила в полза на
ответницата 5 100 лв., от които 2 300 лв., платени на 18.06.2023 г., 2 800 лв.,
платени на 22.06.2023 г.; ищцата Н. – 4 500 лв., от които 2 500 лв., платени на
16.06.2023 г., 500 лв., платени на 01.07.2023 г., 500 лв., платени на 02.07.2023
г.; ищецът М. 5 400 лв., от които 2 500 лв., платени на 18.06.2023 г., 2 900 лв.,
платени на 13.07.2023 г.; ищцата Г. – 4 890 лв., от които 2 400 лв., платени на
22.06.2023 г., и 2 490 лв., платени на 19.07.2023 г. На 05.09.2023 г. ищците
отпътували към йога центъра в Република Индия, като за целта ответницата
закупила самолетни билети за двупосочно пътуване (всеки на стойност от 1
678.83 лева), а на 13.09.2023 г. поели в обратната посока към България.
Късното пристигане на ищците на регистрационното гише за полета за град
Маскат, Оман на 13.09.2024 г. не се дължало на по-голям багаж или бавно
придвижване на някой от членовете на групата. Във връзка с проведен
разговор с телефона на ищцата Н., за отчетен период 05.09. - 04.10.2023 г.,
мобилният оператор начислил парично задължение в размер на 657.85 лева,
7
данни за погасяването на което по делото липсвали. Свидетелят Я. предложил
на групата да потърсят хотел, в който да пренощуват, при което цялата група
наела таксиметрови автомобили, но при пристигането на мястото, където
трябвало да се намира хотелът, се оказало, че там има само заключена сграда,
поради което всички отново се върнали обратно на летището в гр. Бенгалуру.
За тази двупосочна таксиметрова услуга всеки от участниците в групата
заплатил по около 100 лв. По време на престоя на летището ищците
направили разходи за храна и вода, вариращи между 50 и 100 лева. Ищцата Н.
закупила самолетни билети за завръщане в дома на групата от осмина
участници в общ размер на 15 759 лева, като две от лицата възстановили
равностойността на техните самолетни билети.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав,
преценявайки възраженията и правните доводи на страните във въззивните
жалби, иницииращи настоящото производство, както и аргументите на
първоинстанционния съд към атакуваното сега решение, намира следното:
Както е известно, въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации, сторени от първостепенния съд, само въз
основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на обжалваните фактически констатации на
първоинстанционния съд, в този смисъл съдът не може да променя
относимите фактически обстоятелства, ако по отношение обосноваността на
същите не е налице оплакване в сезиращия тази инстанция документ, поради
което при преценката си относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
В случая с въззивната жалба на Ш. С. се оспорва между страните да е налице
сключен какъвто и да е било договор, като усилията на ответната страна
нямали правно обвързващ характер, а единствено били свързани с даване на
съвети, споделяне на мисли и знания относно йога центъра; оспорват се
следните констатации на първоинстанционния съд - относно причината за
закъснението при планирания полет на летището в Бенгалуру, относно
размера на заплатената от Н. сума за самолетни билети за завръщане в
България, както и относно обстоятелството кой конкретно е предложил да се
8
пътува до отдалечен хотел след изпускането на полета. Преди да разгледа тези
възражения, въззивният съд следва да посочи, че исковата молба на ищците не
страда от пороци по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, налагащи нейното
обездвижване, в каквато насока e било искането на Ш. С. пред
първоинстанционния съд, поддържано и в настоящата инстанция. В
обстоятелствената част на исковата молба са очертани в пълнота всички факти
и обстоятелства, имащи значение към отправената претенция в петитума на
същата, като по-конкретно е изложено, че между ищците, от една страна, и
ответницата, от друга, е било сключено договорно правоотношение по силата
на което Ш. С. се задължила да организира в периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023
г. пътуване до йога център, намиращ се в близост до гр. Коимбатор, Индия,
лично да придружи желаещите, както и да планира самото пътуване по
предварително определения маршрут като закупи самолетни билети, осигури
транспорта до самия център, както и престоя в него (като храна, нощувка,
участие в организационните дейности на центъра), като ищците от своя страна
поели задължение да заплатят необходимите разходи по пътуване, като
размерът на същите е посочен поотделно за всяка от страните, тоест кръгът от
поетите задължения и уговорените права е ясно очертан, макар във въззивната
жалба на Ш. С. да се твърди обратното. Конкретната претенция е за договорно
неизпълнение, изразено в лошо изпълнение на поетия ангажимент от страна
на ответницата във връзка с връщането на групата до България и по-
конкретно лошо планиране на първите два полета, като от него произлезли
имуществени вреди, под формата на реално сторени разходи - за нови
самолетни билети, за транспорт, за храна и напитки. Претендира се и
възстановяване на част от договореното възнаграждение. След излагането на
конкретните факти и обстоятелства, правната преценка и съответно правната
квалификация на договора и самата претенция във връзка с него е задача за
съда. Противоречия между наведените факти в обстоятелствената част на
молбата не са налице, поради което задължението по чл. 127, ал. 1 т. 4 ГПК е
изпълнено в цялост. Възраженията срещу правната квалификация, дадена от
първоинстанционния съд, също са неоснователни. От страна на съда е прието,
че се касае за ненаименуван договор, договор който няма изрична правна
уредба, но сключването на който е допустимо (чл. 9 ЗЗД), като се касае за
претенция за лошо изпълнение на част от поетите задължения. В тази връзка
сам въззивникът в своята жалба посочва, че разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и чл.
9
82 ЗЗД са поместени в общата част на ЗЗД и като такива са относими към
неизпълнението на всеки вид договор, в това число и ненаименуваните
такива. В мотивите на решението е уточнено, че е налице предвидената втора
хипотеза от нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за неизпълнение на
договор, в какъвто смисъл са и изложените факти от ищците, а нормата на чл.
82, предложение първо от ЗЗД определя рамките на имуществената
отговорност, която се носи при доказано неизпълнение на договорно
задължение в количествен или качествен план. В случая не става въпрос и за
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е едно от възраженията на Ш.
С., след като ясно се твърди от ищците наличие на договорно
правоотношение.
Въззивната инстанция, така както и първата такава, приема, че между
процесните страни действително е налице договор, по силата на който
ответницата се е задължила да организира пътуването на ищците до желаната
дестинация. За наличието на договорно правоотношение, когато за същото не
е предвидена форма за действителност, се съди на база всички обстоятелства,
като в тази връзка са представени писмени доказателства - преводни
нареждания, от които е видно, че ищците са заплатили парични суми с
основания “плащане на резервация”, а ответницата представя доказателства за
закупени самолетни билети в посока София - Рим - Абу Дами - Мумбай -
Мускат - Коимбатор - Риад - София за 05.09.2023 г. и 13.09.2023 г., (номер на
самолетна резервация № ********* и фактури, представени от ответната
страна), а посочените дестинации, ведно с датите на полетите, съвпадат с
твърденията на ищците, като по същество с отговора от фактическа страна не
е оспорен нито фактът на изплащане на парите, нито закупуването на
самолетните билети, поради което не може да бъде прието, че става дума
единствено за даването на житейски съвети, в каквато насока е възражението
на С.. В тази връзка са и показанията на св. Е.М., С.Ж., в които те посочват, че
Ш. С. публикувала в социални мрежи съобщение, че организира пътуване до
йога център в Индия за периода 05.09.2023 г. - 12.09.2023 г., била организирана
онлайн среща, на която желаещите да пътуват с нея уточнявали въпроси по
самото пътуване, престоят в чужбина, допустим багаж, както и други
организационни въпроси при престоя в самия център, като било уточнено, че
предоставеното възнаграждение включвало всички разходи във връзка с това
пътуване, без да е било уговаряно връщане на пари при наличие на остатък,
10
респ. предоставяне на отчет (така изрично св. Ж.). Св. Я. също признава, че
билетите за пътуването били предоставени от Ш., като всички от групата
заплатили цената за транспорта, настаняването в йога центъра, храната,
такситата в Индия от и до летището, както и разходите на самия ръководител,
като лично Я. организирал самия автомобилен превоз до йога центъра. Ето
защо по делото е категорично доказано, че ответната страна е поела
ангажимент срещу заплащане да обезпечи посещението на ищците в
Република Индия. И според въззивната инстанция неправилно е позоваването
от страна на ответницата на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като
чрез тези свидетелски показания се установяват обстоятелствата, при които е
сключен договорът, както и каква е била действителната обща воля на
страните по отношение на него, в който случай е допустимо използването на
гласни доказателствени източници (Решение № 16 от 31.01.2019 г. по гр. д. №
1779/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), като по делото
са приобщени и писмени доказателства, обосноваващи основанието и
реалното заплащане на описаните в исковата молба суми.
На следващо място, съдът не намира и за необоснован изводът на Районен съд
- Петрич, че причината за изпускането на втория по ред планиран полет в
посока България се корени в краткото време между полета, пристигнал от гр.
Коимбатор и онзи, заминаващ от гр. Бенгалуру. В тази връзка не отговаря на
съдържанието на мотивите към решението аргументът във въззивната жалба
на Ш. С., че съдът кредитирал избирателно показанията на свидетелите. В
проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2024 г. съдебният състав не
само е констатирал съществуващото противоречие по това фактическо
положение, но и провел очна ставка между свидетелите, след което в своите
мотиви изложил, че ще се довери на казаното от свидетелите М. и Ж., тъй
като посочените свидетели нямали никакъв интерес от изхода на делото,
какъвто обаче не бил случаят със св. Я.. Въззивната инстанция изцяло споделя
разрешението на този процесуален проблем, като единствено намира за
необходимо да допълни, че както св. М., така и св. Ж. последователно твърдят,
че проблем с багажа действително е имало, но той се появил при
регистрацията на летището в град Коимбатор, но същият не станал повод за
изпускане на самолета, като всички свидетели са категорични, че пристигнали
навреме на летището в Бенгалуру, където са наложило да тичат, преминавайки
от един терминал към друг, но въпреки това не пристигнали навреме до
11
гишето на авиокомпанията. И тук следва да се посочи, че св. Я. изразява
предположение за причината, поради която представители на авиокомпанията
им отказали регистрация - “от авиокомпанията ни обясниха, че сме закъснели
с една минута, но според мен, те ни видяха, че сме със свръхбагаж и затова...”.
Тоест този свидетел не излага конкретен факт, който да е възприел (например
да им е дадено обяснение, че пътниците няма да бъдат регистрирани заради
наличие на багаж, който е в повече от предвидения), а единствено допускане,
предположение, което дори е в противоречие с онова, което действително е
било казано от летищните власти - че е налице закъснение, като именно това
обстоятелство споделят и разпитаните други двама свидетели. Техните
показания се подкрепят и от представените писмени доказателства, от които е
видно, че самолетът от Коимбатор е следвало да кацне на летището на
Бенгалуру в 09:05 ч., а следващият полет до Мускат, Оман е бил предвиден за
10:10 ч., поради което напълно обосновани са думите на св. М., че когато
пристигнали на гишето възможността за регистрация била преустановена
преди повече от тридесет минути, като групата не успяла да се вмести във
времевия график на авиокомпанията за регистриране на багаж и достъп до
самолета, с оглед часа им на пристигане на летището, смяната на терминала и
полицейската проверка. Последните детайли се признават и от св. Я.. На
следващо място, без правно значение е кой конкретно е предложил групата да
нощува в хотел, дали това е бил св. Я., което обстоятелство той отрича, или
друг, тъй като всички свидетели са единодушни, че летищните власти не
позволили на пътниците да стоят на терминала на летището, а следвало да го
напуснат, поради което е логично да бъде потърсен вариант за нощувка, но
показанията на св. Я., че пътуването до отдалеченото място не било безцелно
се опровергават от другите разпитани свидетели, като нито един от тях не
съобщава да е възприел човек, носещ ключове за нощувка, още повече, че те
описват мястото като “пустош”. Отделно от това, съдът подлага под съмнение
показанията на Г. Я. в тази им част, защото същият не твърди конкретна
причина да са напуснали веднага мястото на предполагаемия хотел, след като
са пътували около час до там, освен това именно той твърди да е комуникирал
през чужд телефон с потенциалния наемодател, макар сам да признава, че
собственикът на този телефон - Д., също знае английски език, а това
обстоятелство е в противоречие с твърдението му, че не той е бил инициатор
на пътуването с такситата. Не е вярно и изложеното от св. Я. твърдение, че
12
групата открила начин да се пътува веднага за България, тъй като е видно от
приложените към исковата молба доказателства (стр. 36), че полетът до Доха,
Катар е бил предвиден за сутринта на 14.09.2023 г. (04:10 ч.), ето защо и св. М.
и св. Ж. поясняват пред съда, че били допуснати да изчакат следващия полет
на терминала.
Окръжен съд - Благоевград от правна страна заключава следното:
След като и тази инстанция прие от фактическа страна, че договор между
процесните страни е налице, то спорно е какво е правното естество на
облигационната връзка. Въззивната инстанция съобразява, че в Решение №
212 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 358/2017 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС е разяснено,
че за характера на договора е без значение как страните са го озаглавили и
какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си
същност договорът зависи от естеството на уговорените престации. Страните
обаче разполагат с договорна свобода и сключеният между тях договор може
да съдържа както елементи на договор за изработка, така и елементи на
договор за мандат, а също и елементи на друг уреден в закона или
ненаименуван договор. В процесния казус договорът за организиране и
осигуряване на транспорт и хотелско настаняване съдържа както елементи от
договор за поръчка - задължението на изпълнителя да сключи договор със
съответния йога център за сметка на туристите, респ. договор за превоз с
авиокомпаниите, така и такива на договор за изработка, тъй като подготовката
на необходимите документи за ползващите услугата, предоставянето на
информация на йога центъра, осигуряването на конкретно изпълняваните
дейности в този обект, в това число на транспорта от и до летището (в този
смисъл и показанията на св. Я.), представляват поведение, което по своята
същност е предмет на търсен конкретен фактически резултат. Тезата на
ищците както в исковата молба, така и във въззивната жалба е, че осигурили
мандат на ответницата да организира от тяхно име пътуването до Индия, като
за целта предоставили конкретна сума за покриване на всички разходи, която
сума не включвала комисионна, очаквайки предоставянето на отчет след това,
въпреки доверието, с което се ползвала Ш. С. като йога учител сред групата,
която желаела да пътува. Вярно е, че свидетелите М. и Ж. казват, че нямало
изрична уговорка да се заплаща възнаграждение за организатора, респ. да се
поемат разходите на водача на групата, като св. Ж. допълва, че не е ставало
въпрос, че групата ще поема част от разходите на Неолит за неговото
13
пътуване, но според нея е било нормално този разход да бъде част от това,
което е платила, тъй като пътувала с много агенции и това им било
практиката. Лично св. Я. твърди, че неговото пътуване било поето от
участниците. По този въпрос съдът ще даде вяра на казаното именно от св. Я.,
като първоизточник на информацията за това кой е заплащал неговите
разходи, но отделно от това неговите показания в тази част не са в
противоречие с другите гласни доказателствени средства, защото тези
свидетели казват, че за уговорка дали комисионната да е част от заплатената
цена не е ставало изрично дума, което обаче автоматично не означава, че
такава не е била включвана, още повече, че свидетелите са категорични, че
заплатените пари следвало да включват всичко по пътуването, “абсолютно
всичко” (св. Ж.), а по делото е категорично доказано, че групата от пътуващи
имала свой ръководител в лицето на св. Я., който се грижил за превоза и
настаняването. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се
споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед установените
факти по делото - отправена публично, чрез социалните мрежи, обява за
организация на пътуване в чужбина, предвиден водач, който да придружи
желаещите до крайната дестинация, едновременно с това осигурявайки
билетите и предвидените разходи за транспорт на територията на Индия,
липсата на изрично уговорено задължение за предоставяне на отчет по
разходваните суми, след приключване на пътуването (обратното не се
установява и от приложената електронна кореспонденция, в каквато насока е
възражението на ищците), може да се заключи, че за подобен вид услуга
обичайно се уговаря и комисионно възнаграждение в полза на организатора.
Ето защо аргументът на страните, че се касае за договор за поръчка, с
подчертан елемент на доверие, не се възприема и от въззивната инстанция и в
този смисъл правилно първостепенният съд е отказал да уважи исковата
претенция за възстановяване на част от предоставените по договора парични
суми. Отделно от това, само в допълнение не може да не бъде посочено, че
формираната парична разлика, която се иска да бъде възстановена, почива
само и единствено на предположения, доколкото по делото не е доказан, в
14
условията на пълно и главно доказване, размерът на всички разходни пера, по-
конкретно тези относно административните разходи за издаване на
туристическа виза, разходи за нощувка в йога центъра, транспортни разходи от
и до летището, които били заплащани от св. Я.. Правилно е отхвърлена и
претенцията за възстановяване на разходи по мобилната услуга “роуминг”,
защото и в хода на въззивната инстанция не са приобщени доказателства за
тяхното реално изплащане от страна на въззивницата Н., като в тази връзка с
определението по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът е изискал в едноседмичен срок да
представи в четлив вариант приложените към въззивната жалба фактури,
което указание не е изпълнено в срок, въпреки че на страната изрично е
указана последицата по чл. 101, ал. 3 ГПК. Още в Определение № 2111 от
26.06.2017 г. по в.г.д. № 795/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска
колегия е разяснено, че представеното нечетливо химизирано копие
съставлява нередовност на извършеното от страната процесуално действие, за
която съдът следи служебно по силата на чл.101, ал.1 от ГПК. Отделно от
това, не са налице и предпоставките за допускане на нови писмени
доказателства пред въззивната инстанция по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
защото фактурата за телефонните разговори е издадена на 05.10.2023 г., като
до датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция -
10.07.2024 г., страната, при минимално старание, е могла да представи
доказателства за заплащане на задължението, доколкото счетоводният
документ, обективиращ таксата в размер на 560 лева, е издаден още през 2023
г.
По отношение на възраженията на Ш. С. относно размера на имуществената
отговорност, определена от първата инстанция за сумата от 12 367.75 лева.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства - преводно
нареждане от 13.09.2023 г. в полза на “Травел Адвайзърс” ООД, с наредител Б.
М. Н., в размер на 15 759 лева, с основание “проформа фактура № 201”, както
и съобщение от същата дата, изходящо от дружеството получател на парите, с
прикачени самолетни билети за полети Бенгалуру - Доха - София за 14.09.2023
г., издадени в полза на Й. М., Б. Н., И. Н., Н. П.а Д. Ц., С.Ж., Е.М., Б. Г., И. Г.а.
Посоченото преводно нареждане не е оспорено с отговора на исковата молба,
като едва с въззивната жалба на Ш. С. се поставя под въпрос дали същото
касае закупените билети от страна на Б. Н., като това възражение е
неоснователно, тъй като е видно от банковия документ, че преводното
15
нареждане е с адресат именно това юридическото лице, представило няколко
минути след паричния превод закупените самолетни билети, като в тази
насока са и гласните показания на свидетелите М. и Ж.. При неизпълнение на
задължението на длъжника да осигури връщането на пътниците на
територията на страната, организирайки така техния транспорт, че да е
обективно възможно своевременната регистрация на пътник и багаж за всеки
един от предвидените по маршрута полети, кредиторът има правна
възможност да претендира обезщетение за претърпяна загуба при наличие на
предпоставките, визирани в чл. 82 ЗЗД. При договорната отговорност на
обезщетение подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен
резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението (Решение № 73 от
27.07.2010 г. по търг. д. № 897/2009 г. на Върховен касационен съд). Разликата
между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което
кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на
претърпяната загуба. Разходите във връзка с новозакупените билети
представляват именно такова намаляване на имущественото състояние на
кредитора (ищцата Н.) след настъпилото неизпълнение, като тези вреди
попадат под определението на чл. 82 ЗЗД, с оглед естеството на останалата
неизпълнена, но дължима към онзи момент престация на длъжника, доколкото
чрез този разход се постигнал желания от кредитора резултат - завръщането на
територията на страната. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
доклада на първата инстанция в тежест на ответницата е указано, че следва да
докаже или точното изпълнение на задълженията по договора, или погасяване
на претендираното обезщетение. Във въззивната жалба на Ш. С. се развива
съображението, че по делото не било доказано колко от останалите участници
са възстановили сумите на Н.. Доказването на този факт е в тежест обаче
тъкмо на този жалбоподател, който може да го установи в процеса с всички
доказателствени средства, както в случая е сторено с показанията на
разпитаните две свидетелки, като тези доказателства са взети под внимание от
страна на съда, но други правопогасяващи факти и обстоятелства относно
остатъка от претендираното обезщетение не са обосновани в хода на
производството. По отношение на дължимостта и доказателствената
16
обезпеченост на претендираните обезщетения за транспортни разходи и
разходи за храна, които първата инстанция приела за действително извършени
(стр. 4 и 5 от решението на Районен съд - Петрич), конкретни възражения в
жалбата не са въведени (с изключение на фактическото обстоятелство кой
конкретно е предложил да се пътува до отдалечен хотел, което възражение
съдът намери за неоснователно, видно от изложеното по-горе в мотивите),
поради което въззивната инстанция няма правомощия да разсъждава по тези
въпроси (чл. 269 ГПК).
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С уточнението към исковата молба се претендира лихва за забава върху
претенцията за обезвреда от страна на ищцата Б. Н. в размер на 353.19 лева,
както и 32.35 лева относно главницата по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, изчислена за
периода 11.10.2023 г. - 08.12.2023 г. За същия период И. Н., Й. М. и Б. Г.
претендират по 2.30 лева лихва върху обезщетението по чл. 82 ЗЗД, както и
съответно мораторни лихви от 19.35 лева, 38.70 лева и 27.74 лева относно
претенцията по чл. 284. ал. 2 ЗЗД. Видно от молбата с правно основание по чл.
214, ал. 1 ГПК, че размерът на тези акцесорни претенции не е изменен. С
първоинстанционното решение исковете с правно основание по чл. 86, ал. 1
ЗЗД са отхвърлени. С оглед обстоятелствената част на въззивната жалба на
ищците, първоинстанционното решение се атакува в частта, с която Районен
съд - Петрич е отказал да уважи претенцията на Б. Н. за сумата от 353.19 лева,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди,
както и лихва в размер на 32.35 лева, определена върху претендираната
главница от 3 127.17 лева; искането на Б. Г. за мораторни лихви от 27.74 лева
върху претендираните 2 911,17 лева, както и 2.30 лева, начислени върху
главницата от 106. 75 лева, посочени в жалбата общо като 30.03 лева. Жалбите
на Й. М. и И. Н. касаят единствено мораторните лихви, претендирани върху
претенциите с правно основание по чл. 284, ал. 2 ЗЗД (съответно 19.35 лева и
38.76 лева), не и върху обезщетението за имуществени вреди, поради което в
тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Доколкото по-горе в мотивите въззивният съд прие исковете на ищците за
възстановяване на паричните суми, представляващи разликата между
заплатените суми за пътуването и действително сторените от ответницата
разходи, за неоснователни, то и претенциите за обезвреда поради наличие на
забава, изразени в мораторни лихви, също са неоснователни.
17
Във връзка с претенцията за лихва за забава върху уважените суми, дължими в
полза на ищците, първата инстанция е приела, че е следвало длъжникът да
бъде поканен от кредитора, за да изпадне в забава, но по делото липсвали
сигурни фактически данни, че поканата е достигнала своя адресат. С жалбата
се възразява, че ответницата не оспорила изрично да е получила адресирания
до нея електронен имейл, но липсата на такова оспорване още не означава
неговото изрично признаване от насрещната страна и не освобождава
ползващия се от този факт от тежестта да го докаже. Възразява се още, че в
доклада липсвало разпределяне и на доказателствена тежест по този въпрос.
Посоченото оплакване въззивната инстанция прие за основателно, доколкото е
видно от изготвения доклад, че липсва конкретно указание до ищците, че
следва да докажат твърдения в исковата молба факт за отправяне и
получаване на поканата за доброволно изпълнение до ответницата, като този
факт не е и обявен за неподлежащ на доказване като безспорен. Ето защо в
настоящото производство бяха приети допълнителни писмени доказателства.
Приложеният електронен имейл от ищците действително отразява покана за
доброволно изпълнение, но от същия не се доказва по категоричен начин, че е
получен от ответницата. Според практиката на ВКС релевантният момент за
преценка на последиците от изявлението е получаването на електронната
поща, а не изпращането й /Решение № 35 от 7.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010
г. на IV ГО, Решение № 48 от 28.02.2013 г. гр. д. № 265/2012 г. IV ГО;
Определение № 4803 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 1658 / 2024 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение/. По делото обаче е приобщена извадка от
електронна кореспонденция в мобилно приложение “вайбър”, от която е
видно, че и в тази онлайн система е изпратена поканата, която е била
първоначално адресирана чрез електронна поща. По повод на това
доказателство е възразено от процесуалния представител на ответницата, че
не може с категоричност да бъде определено, че съобщението е действително
получено. По този въпрос въззивният съд посочва, че в Решение № 116 от
22.02.2024 г. по гр. д. № 790/2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение е разяснено, че изпратеният по информационната система “вайбър”
в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла
на ЗЕДЕУУ и макар и да не носи електронен подпис – неподписаният
документ също представлява документ, като авторството на същия може да
18
бъде установен с всички доказателствени средства, ако бъде оспорен по реда
на чл. 193, ал. 1 ГПК. В случая такова оспорване не е налице, не е заявено и
оспорване ответницата да е комуникирала с останалите страни по този начин в
процесния период, напротив, изслушани са гласни доказателствени средства
(св. Ж.), потвърждаващи тази комуникация с Ш. С. чрез платформата
“вайбър”. Видно е от представеното доказателство, че поканата за доброволно
изпълнение е изпратена на 05.10.2023 г. (при сравнение с датата на предходно
отразеното съобщени става ясно, че средната цифра касае датата на изпращане
на съобщението), като е налице отбелязване, че съобщението е получено.
Коментираната сега платформа е ноторно, че се използва свободно за
разговори и съобщения. И съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното
изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата
информационна система, а ако адресатът не е посочил конкретна
информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и
да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма
информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната
система, в която изявлението е постъпило, като според ал. 2 ако е уговорено
потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на
потвърждаване от адресата за получаването му. В случая след като е доказано,
че ответницата е контактувала с ищците посредством тази платформа, то
следва да се приеме, че изявлението е получено от адресата с изпращането му
в информационната система (чл. 10, ал. 1, предложение първо ЗЕДЕУУ).
Предвид изложеното въззивният съд приема за доказано, че Ш. С. е получила
поканата за доброволно изпълнение, с която е определен срок за изпълнение
до 10.10.2023 г. Затова първоинстанционното решение следва да бъде
отменено единствено в частта, с която е отказано уважаване претенциите на Б.
Н. и Б. Г. за мораторна лихва върху претендираните обезщетения за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби. Искът на ищцата Н.
обаче следва да бъде уважен частично - до сумата от 265.85 лева, с оглед
уважения размер на главницата. В останалата част, с оглед изложените
съображения дотук, решението на Районен съд - Петрич следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, разноски се следват в полза на въззивниците Н. и Г.,
като с отговора към въззивна жалба се претендират такива, но доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение не се представят, поради което в
19
полза на тези страни се дължи по съразмерност заплатената държавна такса за
въззивно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 264 от 09.08.2024 г. по гр. д. №1680 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Петрич в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Б. М. Н., с адрес в гр. София, ул.
„***“, бл. 40, вх. Б, ет. 3, ап. 12, ЕГН **********, за присъждане на мораторна
лихва за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г. върху претендираното
обезщетение за вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на
16.06.2023 г. в размер на 12 363,75 лв., за сумата от 265.85 лв. (двеста
шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), като вместо това:
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ш. Г. С., с адрес в гр. Петрич, ул.
„***“ № 42, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Б. М. Н., с адрес в гр. София,
ул. „***“, бл. 40, вх. Б, ет. 3, ап. 12, ЕГН **********, лихва за забава в размер
на 265.85 лв. (двеста шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки),
дължима върху определеното обезщетение за вреди от неизпълнение на устен
договор, сключен на 16.06.2023 г., в размер на 12 363,75 лв., за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г., като ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264 от
09.08.2024 г. по гр. д. №1680 по описа за 2023 г. на Районен съд - Петрич в
частта, с която този иск за лихва за забава е отхвърлен до претендираната
горницата от 353.19 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 264 от 09.08.2024 г. по гр. д. №1680 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Петрич в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Б. Б. Г., с адрес в гр. София, ул.
„***“ № 7, ет. 1, ап. 1, ЕГН **********, за присъждане на мораторна лихва за
периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г. върху претендираното обезщетение за
вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. в размер на
106.75 лева., за сумата от 2.30 лв. (два лева и тридесет стотинки), като
вместо това:
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ш. Г. С., с адрес в гр. Петрич, ул.
„***“ № 42, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Б. Б. Г., с адрес в гр. София, ул.
20
„***“ № 7, ет. 1, ап. 1, ЕГН ********** лихва за забава в размер на 2.30 лв.
(два лева и тридесет стотинки), дължима върху определеното обезщетение
за вреди от неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г., в размер
на 106.75 лв., определена за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264 от 09.08.2024 г. по гр. д. №1680 по описа за
2023 г. на Районен съд - Петрич в останалата обжалвана част и в частта за
разноските, като ОБЯВЯВА, че решението е влязло в сила като необжалвано
по отношение на исковете с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени
от И. В. Н., с адрес в гр. София, ул. „П. Парчевич“ № 41, ЕГН ********** и Й.
С. М., с адрес в гр. София, ул. „***“ № 26, ЕГН **********, относно парична
претенция по отношение на всеки един от исковете в размер на 2.30 лв. (два
лева и тридесет стотинки), представляваща дължима лихва за забава в периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г., определена върху присъдените на тези страни
обезщетения за имуществени вреди от неизпълнение на устен договор,
сключен на 16.06.2023 г., в размер на по 106.76 лева за всеки от ищците, както
и за горницата над 12 923.75 лева до претендираните 16.425.75 лева по
отношение на иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, предявен
от Б. Н..
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК Ш. Г. С., с адрес в гр. Петрич, ул. „***“
№ 42, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Б. М. Н., с адрес в гр. София, ул.
„***“, бл. 40, вх. Б, ет. 3, ап. 12, ЕГН **********, съдебно-деловодни
разноски, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване, в
размер на 25.91 лева (двадесет и пет лева и деветдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ш. Г. С., с адрес в гр. Петрич, ул.
„***“ № 42, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Б. Б. Г., с адрес в гр. София, ул.
„***“ № 7, ет. 1, ап. 1, ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски,
представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване, в размер на
27.74 (двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от датата на неговото връчване, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, единствено от Ш. Г. С. (с оглед цената на иска по чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД).
Председател: _______________________
21
Членове:
1._______________________
2._______________________
22