№ 409
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209487 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. С. К. от /адрес/, против Наказателно
постановление № 11-01-1008/10.06.2022 г., издадено от директора на Агенция
за държавна финансова инспекция - София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 630.34 (шестстотин
и тридесет лева и 34 ст.) лева на основание чл. 256, ал. 2, вр. чл. 261, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки (ЗОП), за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13/16.02.2016 г., в сила
от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр.107/18.12.2020 г.).
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и е
необосновано. В тази връзка се сочи, че е допуснато нарушение на чл. 34, ал.
2 и чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като според жалбоподателя са налице
основания за прекратяване на образуваното административно-наказателно
производство. На следващо място, в жалбата се излагат аргументи, че
обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 261,
ал. 2 от ЗОП, тъй като не е издадено от оправомощено от министъра на
финансите длъжностно лице. По-нататък се твърди, че АУАН е съставен в
нарушение на чл. 40 от ЗАНН, тъй като не е съставен в присъствие на
нарушителя, а е бил изготвен предварително, след което само му бил връчен
1
срещу подпис. Твърди се още, че в съставения АУАН и в издаденото НП не е
посочено място на извършване на твърдяното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено, което според жалбоподателя представлява
процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен това, АУАН бил съставен и връчен само в
присъствието на един свидетел, което нарушавало разпоредбата на чл. 42, т.
7, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят претендира още, че не е
наказателно отговорно лице и не носи отговорност по чл. 256 от ЗОП, което
представлявало нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. По същество твърди,
че не е налице административно нарушение, тъй като не са били налице
основания за провеждане на обща обществена поръчка, тъй като двете
обществени поръчки имат за предмет закупуване на различно по вид и
предназначение оборудване, поради което не е почива на пазарната логика да
се поставят еднакви изисквания. На последно място, в жалбата се излагат
съображения за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и определяне
на нарушението като маловажно такова. По изложените аргументи се отправя
молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното
НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В проведеното по делото съдебно заседание на жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си – адв. Д.
от САК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на издаденото НП,
като счита жалбата за основателна. Допълнително излага съображения, че
жалбоподателят не може отговаря по чл. 256 от ЗОП, тъй като не е
възложител, а лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП и според практиката на АССГ
отговорността на такова лице следва да бъде ангажирана по чл. 259а от ЗОП.
Липсва искане за присъждане на разноски.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си
представител юрк. Г., оспорва жалбата и изразява становище за нейната
неоснователност. Моли съда да потвърди наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед на директора на АДФИ № ФК-10-1052/17.08.2021 г. било
възложено извършването на финансова инспекция на „Булгартрансгаз“ЕАД,
гр. София. При извършената финансова инспекция се установило следното:
„Булгартрансгаз” ЕАД е юридическо лице със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин-2“, бул. „Панчо
Владигеров“ № 66, с ЕИК *********. Дружеството е учредено чрез
отделянето му от „Булгаргаз-Холдинг“ ЕАД по реда па чл. 262г от
Търговския закон (ТЗ). Едноличен собственик на капитала на
„Булгартрансгаз” ЕАД е „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), ЕИК
2
*********, като правата му се упражняват от Съвета на директорите на БЕХ
(чл. 19, an. 1 и ал. 2 от Устава на еднолично акционерно дружество
„Булгартрансгаз” ЕАД, приет с Протокол на Съвета на директорите на
„Български енергиен холдинг“ ЕАД № 3-2013/25.01.2013 г, посл. изм. с
Протокол № 60-2021/09.11.2021 г. на Съвета на директорите на „Български
енергиен холдинг“ ЕАД). Едноличен собственик на капитала на БЕХ е
Република България (Държавата), като правата на Държавата се упражняват
от министъра на енергетиката, който има качеството на принципал на БЕХ
(чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Устава на еднолично акционерно дружество
„Български енергиен холдинг“ ЕАД, приет от едноличния собственик на
капитала с Протокол № Е-РД-21- 36/05.11.2021 г. на министъра на
енергетиката). В чл. 6 от актуалния Устав на еднолично акционерно
дружество „Булгартрансгаз” ЕАД е определен предметът му на дейност, който
включва: съхранение и пренос на природен газ; поддържане, експлоатация,
управление и развитие на газопреносни мрежи; поддържане, експлоатация,
управление и развитие на подземни газови хранилища; разработване на
програми и дейности за съответствие на дейностите по пренос и съхранение
на природен газ с изискванията па европейското енергийно законодателство;
разработване па ценова политика за достъп до и пренос по газопреносни
мрежи, съхранение на природен газ и присъединяване към газопреносни
мрежи; администриране на сделките с природен газ и организиране
балансирането на пазара на природен газ в съответствие с изискванията на
действащото законодателство и др.
„Булгартрансгаз” ЕАД е комбиниран газов оператор, извършващ
дейности по пренос и съхранение на природен газ. Дружеството притежава
следните лицензни, издадени от регулаторния орган - Комисия за енергийно и
водно регулиране (КЕВР): за пренос па природен газ - Лицензии № Л-214-
06/29.11.2006 г. и № Л-214-09/29.11.2006 г. и за съхранение на природен газ -
Лицензия № Л-214-10/29.11.2006 г.
Системата на управление на „Булгартрансгаз” ЕАД е двустепенна.
Органи па управление са: Едноличен собственик на капитала; Надзорен съвет
(НС) и Управителен съвет (УС). За проверявания период и към момента на
извършването на финансовата инспекция Дружеството се представлява от
Владимир Асенов Малинов - член на УС и изпълнителен директор въз основа
на решения на НС на „Булгартрансгаз” ЕАД. „Булгартрансгаз” ЕАД е
публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закопа за публичните
предприятия (обн. ДВ бр.79 от 08.10.2019 г., поел. изм. и дом, ДВ бр. 11 от
09.02.2021 г.). Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки
(обн. ДВ. бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), изпълнителният
директор на „Булгартрансгаз” ЕАД е секторен възложител на обществени
поръчки. Предметът на дейност на Дружеството, съответства на посочените в
чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗОП секторни дейности, свързани с природен газ.
За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2021 г. изпълнителният директор на
Дружеството е упълномощил Л. С. К. - ръководител отдел „Възлагане па
3
обществени поръчки“ (ВОП) в „Булгартрансгаз” ЕАД за длъжностно лице по
чл. 7, ал. 1 от ЗОП, което да организира и да възлага обществени поръчки със
следните пълномощни, с нотариално удостоверяване на подписа:
пълномощно № БТГ 92-01-72/09.05.2017 г., издадено за срок до 09.05.2018 г.;
пълномощно № БТТ-92-01 -55/02.03.2018 г., издадено за срок до 10.05.2019 г.;
пълномощно № БТГ-92-01 -340/20.11.2018 г., издадено за срок до 10.05.2019
г.; пълномощно № БТГ-92-01 -71/15,05.2019 г., издадено за срок до 14.05.2020
г.; пълномощно № БТГ-92-01-86/12.05.2020 г., издадено за срок до 14.05.2021
г.; пълномощно № БТГ-92-01-111/17.05.2021 г., издадено за срок до
16.05.2022 г. За същия период не са делегирани правомощия на основание чл.
7, ал. 2 от ЗОП.
„Булгартрансгаз” ЕАД, гр. София попада в обхвата на държавната
финансова инспекция по смисъла на чл. 4, т. 4 от Закона за държавната
финансова инспекция (ЗДФИ), като търговско дружество, в чийто капитал
участва с блокираща квота лице по чл. 4, т, 3 от ЗДФИ.
С докладна записка вх. № БТГ 93-01-2010/09.12.2020 г. и. д. началник на
управление „Финансово икономическо“ е информирал изпълнителния
директор на дружеството, че във връзка с възникнала необходимост от
закупуване на офис оборудване за КС „Расово“ от главно управление
„Техническа експлоатация“ е подготвена техническа спецификация за
провеждане на обществена поръчка с наименование: „Доставка на офис
оборудване за нуждите на КС „Расово“ на „Булгартрансгаз” ЕАД.
Определената прогнозна стойност на поръчката е в размер на 29 000.00 лв. без
ДДС и била класифицирана под код 39151000 „Различни видове
мебелировка“ съгласно Общия терминологичен речник. Било посочено, че до
момента за 2020 г. от дружеството не са възлагани и не са предвидени за
възлагане до края на годината поръчки със сходен или идентичен предмет. В
резултат на направено проучване са получени три оферти – от „Топ Елана“
ООД – с предлагана обща цена 28 596,20 лв. без ДДС, от „Ни и Ел – 2005“
ЕООД – с предлагана обща цена 31 169,90 лв. без ДДС и от „Контракс
Карлово“ ООД – с предлагана обща цена 32 885,80 без ДДС. И. д. началникът
на управление „Финансово икономическо“ е предложил поръчката да бъде
възложена на „Топ Елана“ ООД поради най-ниска оферирана цена, съгласно
чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, като не се сключи писмен договор, а разходите
бъдат доказани с първични платежни документи. Докладната записка била
резолирана от изпълнителния директор на дружеството „За проверка“ и „За
изпълнение“. Вследствие на това, до „Топ Елана“ ООД е изпратено
възлагателно писмо изх. № БТГ 24-00-3300/15.12.2020 г. от жалб. Л. К. –
ръководител на отдел „Възлагане на обществени поръчки“ и пълномощник на
изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД на основание чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, с което на „Топ Елана“ ООД е възложена поръчка за доставка на офис
оборудване за нуждите на КС „Расово“ на „Булгартрансгаз” ЕАД, при
условия, посочени в писмото, в т. ч. и цена - 28 596,20 лв. без ДДС и срок за
доставка – 40 работни дни от получаване на поръчката. На същата дата е
4
получено потвърждение за приемане на поръчката от „Топ Елана“ ООД.
За извършената доставка е подписан приемо-предавателен протокол №
1216596 от представители на възложителя и изпълнителя, като била издадена
фактура № **********/25.02.2021 г. на стойност 28 596,20 лв. без ДДС/ 34
315,44 лв. с ДДС. Преводът бил извършен на 05.03.2021 г.
С докладна записка вх. № БТГ 93-01-2053/15.12.2020 г. и. д. началник на
управление „Финансово икономическо“ е информирал изпълнителния
директор на дружеството, че във връзка с възникнала необходимост от
закупуване на офис оборудване за КС „Расово“ от главно управление
„Техническа експлоатация“ е подготвена техническа спецификация за
провеждане на обществена поръчка с наименование: „Доставка на
мебелировка за офис за нуждите на КС „Расово“ на „Булгартрансгаз” ЕАД.
Определената прогнозна стойност на поръчката е в размер на 29 000.00 лв. без
ДДС и била класифицирана под код 39130000 „Мебелировка за офиса“
съгласно Общия терминологичен речник. Било посочено, че до момента за
2020 г. от дружеството е възложена една поръчка с идентичен или сходен
предмет, на обща стойност в размер 1800.00 лв. без ДДС. В резултат на
направено проучване са получени три оферти – от „Роел-98“ ООД – с
предлагана обща цена 23 932,40 лв. без ДДС, от „Ни и Ел – 2005“ ЕООД – с
предлагана обща цена 26 086,22 лв. без ДДС и от „Контракс Карлово“ ООД –
с предлагана обща цена 27 448,93 без ДДС. И. д. началникът на управление
„Финансово икономическо“ е предложил поръчката да бъде възложена на
„Роел-98“ ООД поради най-ниска оферирана цена, съгласно чл. 20, ал. 4, т. 3
от ЗОП, като не се сключи писмен договор, а разходите бъдат доказани с
първични платежни документи. Докладната записка била резолирана от
изпълнителния директор на дружеството „За проверка“ и „За изпълнение“.
Вследствие на това, до „Роел-98“ ООД е изпратено възлагателно писмо изх.
№ БТГ 24-00-3348/22.12.2020 г. от жалб. Л. К. – ръководител на отдел
„Възлагане на обществени поръчки“ и пълномощник на изпълнителния
директор на „Булгартрансгаз” ЕАД на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с което
на „Роел-98“ ООД е възложена поръчка за доставка на мебелировка за офис за
нуждите на КС „Расово“ на „Булгартрансгаз” ЕАД, при условия, посочени в
писмото, в т. ч. и цена - 28 23 932,40 лв. без ДДС и срок за доставка – 40
работни дни от получаване на поръчката. На същата дата е получено
потвърждение за приемане на поръчката от „Роел-98“ ООД.
За извършената доставка е подписан приемо-предавателен протокол №
1438056 от представители на възложителя и изпълнителя, като била издадена
фактура № **********/25.02.2021 г. на стойност 23 932,40 лв. без ДДС/ 28
718,88 лв. с ДДС. Преводът бил извършен на 05.03.2021 г.
При проверка в ТР се установило, че съдружниците на двете дружества
„Топ Елана“ ООД и „Роел-98“ ООД са едни и същи две лица, като едното
лице е управител на едното дружеството, а другото лице – на другото
дружество.
Доставките за мебелировка за офис и офис оборудване попадат сред
5
обектите на обществени поръчки съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, като не
попадат сред изключенията по чл. 13 и 15 от ЗОП.
Съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП възложителите прилагат реда за
възлагане чрез събиране на оферти с обява, когато обществените поръчки
имат прогнозна стойност при доставки от 30 000 лв. до 70 000 лв. без ДДС.
Общата стойност на отчетените разходи за доставка на мебелировка за офис и
офис оборудване за нуждите на КС „Расово“ на „Булгартрансгаз” ЕАД за
2020 г. е в размер на 52 528,60 лв. без ДДС/ 63 034,32 лв. с ДДС, поради което
попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, изискващ възлагане
чрез събиране на оферти с обява по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП
при възлагане на обществени поръчки за доставки, осъществявани чрез
покупка, който имат стойност от 30 000 лв. до 70 000 лв. без ДДС.
На 25.02.2021 г. – датата на издаване и на двете фактури по възложените
доставки, е превишен посочения праг от 30 000 лв. без ДДС, поради което
жалб. Л. К., в качеството си на ръководител на отдел „Възлагане на
обществени поръчки“ в „Булгартрансгаз” ЕАД и пълномощник на
изпълнителния директор на дружеството, упълномощен с пълномощно №
БТГ-92-01-86/12.05.2020 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, не е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за доставки на
мебелировка за офис и офис оборудване за нуждите на КС „Расово“, чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица при условията и
по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП, въпреки, че са били налице
законоустановените условия за това – обект, субект и стойност на доставките.
За установеното нарушение, свид. Е. Т. – на длъжност държавен
финансов инспектор при АДФИ, съставила Акт за установяване на
административно нарушение № 11-01-1008/15.12.2021 г. срещу
жалбоподателя Л. С. К., затова, че на 25.02.2021 г. – датата на издаване и на
двете фактури по възложените доставки, е превишен посочения праг от 30
000 лв. без ДДС, поради което жалб. Л. К., в качеството си на ръководител на
отдел „Възлагане на обществени поръчки“ в „Булгартрансгаз” ЕАД и
пълномощник на изпълнителния директор на дружеството, упълномощен с
пълномощно № БТГ-92-01-86/12.05.2020 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП,
не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка
за доставки на мебелировка за офис и офис оборудване за нуждите на КС
„Расово“, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица
при условията и по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП, въпреки, че са
били налице законоустановените условия за това – обект, субект и стойност
на доставките и вместо това е извършил разходи на обща стойност 52 528,60
лв. без ДДС/ 63 034,32 лв. с ДДС без да приложи този ред. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал.
1, т. 2 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп.
ДВ, бр.107/18.12.2020 г.). Актът бил съставен в присъствието на един
свидетел – М. Г., свидетел при установяване на нарушението, след което
препис от същия бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, в който
6
последният не е обективирал възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също
не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН. Въз
основа на горепосочения акт, било издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство НП № 11-01-1008/10.06.2022 г. от директора на
Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на
жалбоподателя при възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 630.34
(шестстотин и тридесет лева и 34 ст.) лева на основание чл. 256, ал. 2, вр. чл.
261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Препис от наказателното
постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 28.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН; както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с
доверие показанията на разпитания по делото свидетел-актосъставител Е.
Треневска, като намира същите за обективни, безпристрастни и логически
последователни, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че между страните липсва спор относно правно
релевантните факти, налице е единствено спор по приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно-наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване. При разглеждане на дела по
оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по
същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое
правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП изхождат от съответните длъжностни лица, в пределите на
тяхната материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 261, ал.
1 и ал. 2 от ЗОП, както и приложената към материалите на делото Заповед №
ЗМФ-30/19.01.2022 г. на Министъра на финансите, поради което съдът
намира възражението в жалбата, че НП е издадено от некомпетентно лице, за
неоснователно. Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита,
че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП е спазена
изискуемата писмена форма и реквизити. Спазени са и давностните срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Тук следва да се
отбележи, че съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, тъй като в случая
приоритет следва да се даде на специалния закон – ЗОП, като в разпоредбата
на чл. 261, ал. 1 е предвидено, че актовете за установяване на нарушения по
този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна
7
финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит
от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или
проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. В
конкретния казус се твърди, че нарушението е извършено на 25.02.2021 г., а
АУАН е съставен на 15.12.2021 г., в три годишния срок по смисъла на чл. 261,
ал. 1 от ЗОП. На следващо място, за неоснователно съдът възприема и
възражението в жалбата, че АУАН не е съставен в присъствието на
нарушителя. В тази връзка съдът кредитира с доверие изложеното от
свидетеля – актосъставител при провеждане на разпита му в хода на
съдебното следствие, че поради големия обем проверявани документи и
дългия текст на самия АУАН, е бил изготвен проект на АУАН, но на
жалбоподателя е било предоставено достатъчно време да се запознае със
съдържанието му, след което собственоръчно да попълни имената и
местоработата си и да го подпише. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, като и впоследствие не е
депозирал такива в предвидения законов срок, в който срок би могъл да
потърси квалифицирана адвокатска помощ, поради което не е нарушено по
никакъв начин правото му на защита. Съдът не споделя и изложеното в
жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да са самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна
квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което е и сторил. Във връзка с наведеното възражение в жалбата,
че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7
от ЗАНН съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението.Тази императивна норма
изисква се да се състави АУАН в присъствието на свидетели очевидци или на
самото извършване на нарушението или на неговото установяване, т. е.
присъствали в момент, когато контролният орган съставил АУАН, е възприел
на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата, описани в акта и
дали му основание да счете, че е налице извършено от съответното лице
административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне
един свидетел от която и да е от посочените категории - на извършване на
нарушението или на установяване му, поради което настоящата инстанция
намира, че с установяване на нарушението в присъствието на един свидетел,
който е участвал и при съставяне на АУАН, не е налице опорочаване на
процедурата. Използването на думата "свидетели" в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не
означава, че те трябва да са минимум двама, като множественото число в този
8
случай сочи, че по принцип те биха могли да са и повече от един и да се
посочат с оглед по-голяма доказателствена обезпеченост. Аргумент за това се
извежда и от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН , където е предвидено, че
АУАН се подписва поне от един от посочените в него свидетели, което значи,
че и един свидетел на извършване, респ. на установяването на нарушението, е
достатъчен. Когато законът изисква определен минимален брой свидетели, то
той го посочва изрично, така както това е направено в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
акта. В конкретния случай АУАН е бил съставен от свид. Т. в присъствие на
М. Г., която е свидетел при установяване на нарушението.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
На първо място, твърдението в жалбата, подкрепено в хода по същество
от процесуалния представител адв. Д., че жалбоподателят Л. К., като лице по
чл. 7, ал. 1 от ЗОП не може да бъде санкциониран по реда на чл. 256 от ЗОП, а
следвало да е по чл. 259 от ЗОПП, и доколкото това не е направено,
незаконосъобразно е ангажирана отговорността му, не се споделя от
настоящия съдебен състав. Действително, в чл. 259 от ЗОП е изложено, че „В
случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл. 247 – 256 се налагат на
определеното длъжностно лице.“. Това е само в подкрепа, че именно жалб. Л.
К. е субект на вмененото му нарушение и не посочването на чл. 259 от ЗОП
като основание за налагане на наказанието му не го прави
незаконосъобразно.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 17, ал. 1 от ЗОП гласи:
„Възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.“.
Съобразно чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП „Възложителите прилагат реда за
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица,
когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: т. 2 при доставки и
услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70
000 лв.“.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят Л. К. в качеството си на ръководител на отдел „Възлагане на
обществени поръчки“ и пълномощник на изпълнителния директор на
„Булгартрансгаз“ЕАД / секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от
ЗОП/, съгласно приобщените към материалите на делото пълномощни,
издадени на основание чл.7, ал.1 от ЗОП, не е приложил предвидения в закона
ред за възлагане на обществена поръчка за доставки на мебелировка за офис и
офис оборудване за нуждите на КС „Расово“, чрез събиране на оферти с обява
или покана до определени лица при условията и по реда на глава двадесет и
шеста от ЗОП, въпреки, че са били налице законоустановените условия за
това – обект, субект и стойност на доставките и вместо това е извършил
9
разходи на обща стойност 52 528,60 лв. без ДДС/ 63 034,32 лв. с ДДС без да
приложи този ред. Правилно е определена датата му на извършване -
25.02.2021 г. (датата на фактурите, с които дружеството се задължава да
извърши посочените разходи по възложените доставки), както и субекта на
същото - жалбоподателят К..
Съдът приема, че конкретното нарушение не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидираното приложение на Наказателния кодекс касае
само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма
на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното
производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и
ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
санкционираното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. В настоящия случай, деянието е
накърнило обществените отношения, които охранява, поради което следва да
се приеме, че се касае за класически, а не за маловажен случай на нарушение.
За извършеното нарушение санкционната разпоредба на чл. 256, ал. 1 от ЗОП
определя: „Възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи
договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на
разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по
чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на
обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на
основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но
не повече от 10 000 лв.“. Видно от приложените по делото писмени
доказателства стойността на разхода, извършен от дружеството е 63 034,32
лв. с ДДС. Предвид на това правилно АНО е определил санкция в размер на
630,34 лв. Наложеното административно наказание е в конкретен,
законоустановен размер, което изключва обсъждане на въпроса на ревизиране
размера на наказанието.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН следва в
полза на административно–наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Според
нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за осъществяване на
10
защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Съдът намира, че
производството не се отличава с особена правна или фактическа сложност и е
проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева. Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл.63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 11-01-
1008/10.06.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова
инспекция - София, с което на Л. С. К. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 630.34 (шестстотин и тридесет лева и 34 ст.)
лева на основание чл. 256, ал. 2, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП), за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и
доп. ДВ, бр.107/18.12.2020 г.).
ОСЪЖДА жалбоподателя Л. С. К., ЕГН: **********, да ЗАПЛАТИ на
АДФИ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11