РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№2596

град Пловдив, 11 декември 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 16 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето във връзка с Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.С.А., ЕГН ***********,***, чрез адв. Е.П., против заповед № ЗД/Д-РВ- СТ-019/ 20.11.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стамболийски, с която на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето синът й С. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, временно е настанен в Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“, с адрес: ****до произнасяне на съда с решение.

В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че подаденият сигнал от служителят на ЦОП „За деца и родители“ гр. Пловдив към фондация „За нашите деца“ по никакъв начин не може да обоснове твърдението и да се ползва като доказателство, че действително жалбоподателката е имала желание да изостави детето си. Поради това намира мотивите на директора за произволни и необосновани, които не следва да бъдат взимани под внимание от страна на съда. Счита обстоятелството, че на 13.03.2018 г. жалбоподателката А. е подала заявление за ползване на социална услуга на детето С. Г., изобщо не е отчетено от страна на представителите на ДСР Стамболийски, нито от директорката на РДСП – Пловдив при постановяване на тяхната заповед, съответно решение. Според жалбоподателката напълно неправилно и незакосъобразно е основанието за отнемането на детето от неговата майка, а именно, че е налице проблемно поведение от страна на детето. Майката твърди, че е направила всичко по силите си, за да се справи с проблемното поведение на своя син, потърсила е помощ и от страна на социалните, което по никакъв начин не може да се вмени като отговорност на жалбоподателката А.. Сочи като голословно твърдението по-горестоящия орган в решението, че жалбоподателката е въвела в заблуждение социалните работници. Счита, че не са налице основанията в конкретната ситуация спрямо малолетното й дете да бъде взета мялка за закрила за извеждане на детето извън семейството. Тези мерки са подробно и изчерпателно посочени в закона и се постановяват само в изключителни случаи. В тази връзка се посочва, че в оспорената заповед не са посочени точните и конкретни основания от чл.25 на Закона за закрила на детето ЗЗД/, въз основа на които детето да бъде изведено извън неговото семейство и да бъде отнето от неговата майка. Счита също за неспазена и процедурата по чл.25, ал.2 от ЗЗД, тъй като социалните работници не са предприели каквито и да е други действия, за да може да се приеме, че са изчерпани всички възможности за закрила на детето в семейна среда, за да бъде изведено от дома. Посоча се, че всички доказателства до този момент изхождат от бащата или от трети лица, като бащата има пряк и непосредствен личен интерес да представи майката в негативна светлина, предвид заведеното дело за родителски права. Посочва се, че от раждането на детето до момента на извеждането детето живее при неговата майка, която полага грижи за него. Твърди, че това е неговата семейна среда. Твърди се, че изложените в заповедта основания на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет. Не са действителните причини в конкретния случай, тяхното наличие не е мотивирано, а спрямо детето никога не е било упражнявано насилие. Посочва се бабата на детето по майчина линия като възможност да се грижи за детето. Претендира се отмяна на заповедта.

Ответникът – директор на Дирекция “Социално подпомагане”, град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Представя писмена защита.

Заинтересованата страна – Е.И.Г. – баща на детето С. Г., чрез процесуалния си представител адв.И. намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Счита, че предприетите действия от ОЗД – Стамболийски са в интерес на детето и съдържат всички законови и правни основания за спазването на основния принцип, залегнал в ЗЗДет., че когато съществува опасност от увреждане на физическото, психическото нравственото, интелектуалното и социалното развитие на децата, компетентните органи са длъжни да реагират. Представя писмена защита.

Окръжна прокуратура Пловдив - не изпраща представител.

Административен съд Пловдив, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Процесната заповед е обжалвана пред горестоящия в йерархията на администрацията орган, като с решение № 16-РД04-0987/ 10.12.2018 г.на директора на РД “Социално подпомагане” - Пловдив, жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна. Предвид постановения резултат, подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установява се по делото, че детето С. Е. Г. е роден от съвместното съжителство на жалбоподателката М.С.А. и заинтересованата страна по делото Е.И.Г.. Посочено е, че след раждането майката е заявила, че иска да остави детето си. Предвидени били мерки за закрила в семейна среда и превенцията на изоставянето приключила успешно. След раздялата на родителите бащата е осъден да плаща издръжка. Според административния акт безотговорното родителство на майката и невъзможността й да се справя с редица свои проблеми влияе отрицателно върху възпитанието на детето, както и върху неговата психика. Посочено е, че детето е премествано от градина в градина предвид агресията, която проявява спрямо връстници и учители. Детето скитало безнадзорно из улиците на града. Посочено е, че според предишни наблюдения на ОДЗ майката на детето няма нормална комуникация с него, липсва видима привързаност на детето към майката, а тя комуникирала с детето крещейки назидателно. Според доклада на социалния работник, който е възприет от административния орган, майката е видимо психически нестабилна. Детето С. има агресивни прояви и се отчита риск от сериозни девиации в поведението му, което е предпоставка и за прояви на такива в бъдеще. Детето е жертва на системен физически и/или психически тормоз, както и неглижиране от страна на майката, не се чувства сигурно и спокойно при нея и не желае да стои при нея. Предвид невъзможността на майката да се справя с поведението на сина си, родителските грижи са поети от бащата. Последният напуска работата си на международен шофьор, за да поеме грижата за сина си. Споделя, че е трудно да си намери работа, защото трябва да е свободен следобедите, за да взима детето от училище и да се занимава с него. Бил безработен, но не можел да остане без работа, тъй като са му необходими средства за живеене. От друга страна изпитвал затруднения да се справя с поведението на сина си, въпреки проведената социална работа със специалисти.

В хода на производството е бил изготвен социален доклад с вх.№ СЛ/Д-РВ-СТ/ 344-005 от 20.11.2018 г., след извършено наблюдение върху детето, майката, бабата по майчина линия и бащата на детето, социалните работници са достигнали до извода, че за детето не се полагат необходимите грижи. Относно фактическите основания за налагане на процесната мярка в доклада е посочено, че ОЗД при ДСП-Стамболийски работи с детето С. Г. и майката М.А. от 13.03.2018 година, когато майката подава заявление за ползване на социална услуга от детето й във връзка с проблемното му поведение - агресивно държание спрямо децата от класа и нараняване. Посочено е, че детето е имало сходни проблеми и в детската градина, поради което е бил преместван от една детска градина в друга. През 2016 година след многократни консултации с майката на детето, от ОЗД насочили детето към ползване на социално услуга, но майката М.А. категорично отказа да бъде ползвана услугата и престана да съдейства на отдела.

С направление за ползване на социални услуги с изх.№ НП/Д-РВ-СТ-019 от 18.04.2018 година С. Г. е насочен към ползване на социална услуга с цел оказване на подкрепа и психологическо консултиране във връзка с превенция на девиантно поведение и овладяване на кризисни ситуации спрямо други деца от училището за срок от 12 месеца.

Със Заявление от 19.06.2018 година М.А. изявява желание да бъде прекъснато ползването на социалната услуга, тъй като с детето щели да заминават на гости на нейния брат в Чехия, като престоят им там щял да бъде до края на месец август или началото на септември. Посочва се, че с това заявление, майката М.А. съзнателно въвела в заблуждение социалните работници от ОЗД и екипът от ЦСРИДРГ-Пловдив, който временно преустановил ползването на социалната услуга. През месец юли детето и майката са засичани на територията на гр.Стамболийски от социалните работници от ОЗД, като на 06.08.2018 година екипът на ЦСРИДРГ-Пловдив е разговарял с майката на М., която потвърждава, че дъщеря й и детето не са напускали страната и нямат намерение да ходят никъде. До края на месец август М. отказва контакт със социалните работници от ОЗД и ЦСРИДРГ-Пловдив. От месец октомври детето е поето за отглеждане от неговия баща Е.Г., който съдейства на екипа на ЦСРИДРГ-Пловдив да продължи социалната услуга.

На 28.09.2018 година в ОЗД постъпва докладна записка от г-жа Драганова-Директор на ОУ „Христо Смирненски",гр.Стамболийски, където С. Г. е ученик. Свикано е заседание на комисията за детето при Община Стамболийски, която на 02.10.2018 година излезе с решение ОЗД да предприеме незабавно мярка за закрила - извеждане на детето извън семейството. На заседанието на комисията е връчена подписка от родители на деца от втори клас на ОУ „Христо Смирненски", гр.Стамболийски, с която се прави искане детето С. да бъде преместено в друго училище, за да се осигури на учениците нормален учебен процес. На 16.10.2018 година в ОЗД-Стамболийски бе получен Междинен доклад по случая на детето С. Г. ***. Във връзка с получените документи е бил регистриран в ИИС сигнал вх.№ СИГ/Д-РВ-СТ/137/16.10.2018г за детето С. Г..

Извършено било социално проучване, при което се констатирало, че между С. Г. и съучениците му ежедневно са възниквали конфликти, в това число и с преподаватели от училището. От проведени разговори с директорката на училището и класния ръководител ставало ясно, че детето продължава да е с поведенчески проблеми, дължащи се на липсата на въведени правила и контрол от страна на майката М. и бабата на детето по майчина линия. Те споделят, че на 27.09.2018г. детето С. е хванал свой съученик и е блъскал главата му в стената на класната стая, в резултат на което детето било наранено и стресирано. Учителите едва успели да отделят С. от неговия съученик. Посочва се също, че според учителите С. пречел на учебния процес - излизал без разрешение от класната стая, катерил се по баскетболния кош с намерение да скоча, катерил се по оградите на училището с риск да падне и да си причини травми, използвал в игрите си пръчки и клони, застрашавайки живота и здравето на съучениците си, позволявал си грубост към тях и преподавателите си. По отношение на майката на детето класната ръководителка и директорката на училището споделли, че същата не осъзнава своята отговорност за възпитанието на детето, като се опитва да вмени вина на учителите. След приключване на учебните занятия често се налагало класният ръководител да съпровожда С. до дома му или да издирва майката, за да предаде детето на нея или на друг възрастен. Педагозите споделяли, че С. често е оставян без надзор вкъщи, често се случвало да го виждат по улиците на града сам и в рискови ситуации - качен на високо дърво или да играе на места, опасни за живота и здравето му.

След разговори с екипа на ЦСРИДРГ-Пловдив, работещ с детето С. и майката М. и получения междинен доклад било установено, че по времето, когато за детето се грижи майката М., то е абсолютно безконтролно по улиците на града. От наблюденията на ВСР В.У. и на психолога Е.М. С. нямал изграден дневен и хранителен режим и подходящи за възрастта му занимания. По думите на детето, изказани пред тях, той не се хранел с домашна храна „ не обичам манджи" , а „по един шоколад на ден" и предимно сандвичи, като майка му не готвела вкъщи. По наблюдения на социалните работници, майката неглижира поведението на С., омаловажава сложността на ситуацията и твърдяла,че учителите „преувеличават" проблемното поведение на сина й. Според тях тя не осъзнавала, че в случая се нуждае от специализирана помощ за детето и за нея. М.А. демонстрирала липса на уважение спрямо училищната институция и преподавателите и прехвърля отговорността от собствената си неангажираност върху преподавателите, което се отразявало и върху отношението на С. спрямо училищната институция. Малолетното дете нямало критичност по отношение на собственото си неприемливо поведение, нямало създадени навици за полагане на учебен труд, системно нарушавало реда и дисциплината и проявявао агресивно поведение спрямо съучениците си, поради което е имало риск от отпадане от образователната система.

Отбелязано било, че по данни от бащата майката М. използва физически наказания спрямо детето като възпитателен метод, а самата тя имала „психиатрични проблеми". По мнение на специалистите от ЦСРИДРГ-Пловдив майката нямала адекватен родителски подход и навици, необходими за отглеждане и възпитание на С. и се наблюдавало абсолютно разминаване в методите и подходите на отглеждане и възпитание на двамата родители.Според специалистите начина на живот на детето, липсата на критичност към прояви на насилие, липсата на контрол от страна на майката и възрастта, в която се намира малолетния С., се извежда риск от бъдещи агресивни прояви и девиации в поведението на детето.

Констатирано било, че майката М. е безработна, регистрирана в ДБТ-Стамболийски от 27.10.2017 година. За времето,когато детето е било при нея, тя е подпомагана финансово от бащата Е.Г.. От месец октомври бащата поема грижите за детето, като е бил принуден да напусне работата си като международен шофьор за да „вкара в пътя С.". Не възразявал детето временно да бъде настанено извън семейството, за което попълнил декларация в ОЗД.

От наблюдения на социалните работници от ОЗД майката на детето нямала нормална комуникация с него, а комуникира с него крещейки и назидателно. Жилищните условия, в които се отглеждало детето от майката, не били добри. Ползвал се апартамент на брат й, който живеел в Чехия. В жилището не бил осигурен самостоятелен кът за детето, място за подготовка на уроците, за игри и занимания.

Представен е по делто заверено копие от Дневника за регистриране на сигнали за 2010 година, където под № 12 от 19.05.2010 година е регистриран сигнал за детето С. Е. Г., подаден от Светла И. от Фондация „За нашите деца", гр.Пловдив,бул."Марица" № 21, че майката М.С.А. е заявила желание да изостави детето си, намиращо се в Сектор „Недоносени деца" в МБАЛ"Пловдив" ОЗД-Стамболийски е отворил случай по превенция от изоставяне на детето.

Според социалните работници ОЗД съществували рискове за детето поради трайно неполагане грижи за него без основателна причина и упражнявано насилие в семейството. На 16.10.2018 г. в ОЗД било проведено екипно обсъждане по случая на детето С. Г. и необходимостта от предприемане на мярка за закрила. В резултат на обсъждането се стигнало до извода, че настаняването му при роднини и близки няма да бъде удачно за детето. Бабата по майчина линия, по думи на майката М.А., съжителствала с мъж, който злоупотребявал с алкохол. По данни на съседи бабата по майчина линия оказвала негативно влияние върху детето и няма необходимия подход към него. Бащата на М.А. бил болен и за него се грижели съседи и неговата сестра, поради което той не можел да поеме отглеждането на детето. Братът на М.А. живеел в Чехия. С декларация от 16.10.2018 година бащата на детето изразил желание детето С. да не се отглежда от майката М. и от бабата по майчина линия, които са виновни за лошото възпитание на детето. Същият Декларирал, че желае детето да бъде временно настанено в дом или в специализирана институция за да може да се приучи към нови правила и норми на поведение.

Предвид събраните доказателства и изложеното в социялния доклад, органът е приел, че са налице факти и обстоятелства, касаещи малолетното дете С. Г., които сочат, че има риск за живота и здравето на детето. Същото е неглижирано по отношение на грижите, които майката полага за детето, безнадзорност, липса на адекватни грижи и контрол, както и поведенческите прояви и проблеми на детето в училище и извън него, които крият риск от от отпадане на детето от образователната система и въвличане в опасни ситуации.

Всичко това е дало основание на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стамболийски да издаде заповедта, предмет на настоящото производство.

По делото в съдебното производство са събрани доказателства по искане на жалбоподателката – изслушани са свидетели, както и съдебно-психологична експертиза на детето.

От свидетелските показания на св. С.И.А. – майка на жалбоподателката, става ясно, че дъщеря й се грижи за детето откакто се е родило. Тя самата също се грижи за него, като е била на дъщеря си през цялото време нейната морална и материална подкрепа. Посочва, че бащата на детето работи като международен шофьор. През процесния период работел и виждал детето „от дъжд на вятър“, т.е. много рядко. Идвал си в България за ден, два, три и отново тръгвал на път, така че се виждал за много кратко време с детето. При него никога детето не оставало с преспиване. Посочва, че детето е малко, има нужда от специални грижи. През времето, когато бащата се е виждал с него, отивали в някое заведение в гр. Стамболийски, където имало бар и той не пропускал да вика приятели да се запиват. Дъщеря й с детето поседявали там час-две и си тръгвали. Тези срещи на детето с бащата се осъществявали в присъствието на майката. Един-два пъти свидетелката е приъсъствала и е виждала това непристойно според нея поведение.

Спомня си, че майката и бащата живеели заедно с детето около 5-6 месеца, но тъй като имало многократни повиквания на полицията, се наложило дъщеря й да напусне неговата къща. Според св. С.А. бащата се напивал, събирал в избата пияници, вдигали шум, викали. Посред нощ се качвал на етажа на четири крака, викал. Много пъти била викана полицията и оради тази причина дъщеря й решила да го напусне. Излязла на квартира, тъй като апартаментът им тогава бил даден под наем и не могла да се настани веднага. Изчакали да изтече договорът за наем и тя се настани там с детето.

Разказва, че тормозът започнал от самото начало, тъй като бащата на детето не го искал детето, искал дъщеря й да прекъсне бременността, а не искала. Така продължило до раждането на детето и след това. Спомня си и за конкретен случай, в който викали полиция и отишли на място в къщата на бащата. Заявява, че обича много внучето си, счита, че може да се грижи за него, да се занимава с него, да учат заедно, да бъде полезна на детето до завършване на неговото основно образование. Посочва, че внучето й е много будно и интелигентно дете. Понеже директорката не искала детето да посещава занималня,хванали жена да помага за детето, когато били с дъщеря й на работа. Твърди, че в училище детето се справя и е умно, но било изолирано, не работели с него учителите, никой не му помагал. Детето споделяло, че в училището в кв. „Коматево“ учителите му помагали, поощрявали го.

Спомня си за случай, при който във втори клас бил ударен с камък. Охраната от училището го съпроводила до дома, но там не намерили никого, защото свидетелката била в поликлиниката на кардиолог. Детето казало, че знае къде е баба му, и като отишли, я намерили. Твърди, че бащата не е в състояние да се грижи за сина си, защото няма нито баща, нито майка, нито жена, няма наблизо никой, който да му помогне. Счита, че двете с дъщеря й могат да гледат детето. Винаги е била материална и морална подкрепа на дъщеря си. Посочва, че работи в голям хранителен холдинг на 3 смени – от 6 часа до 14 часа, от 14 часа до 22 часа и нощната смяна е от 22 часа до 6 часа.

За дъщеря си посочва, че работи редовна смяна във фирма за рециклиране на найлон. Заявява, че се разбирали кой да вземе детето от училище – майка му, свидетелката и една трета жена - М. Д., като не са го оставяли неприбрано от училище. Твърди, че няма случай, в който майката да не се е грижила за детето си, нито да е искала да го остави. Бащата до 2013 г. не плащал издръжка. Осъдили го и след 2013 г. си плащал редовно издръжката. Дъщеря й полагала основните грижи за С., тя си го гледала 8 години. Според свидетелката детето през септември месец 2018 г. в рамките на един месец било изведено от средата. Бащата започнал да го води в училище, да влиза в приятелство и разговори с директорката, след което в рамките на месец сигналът бил подаден и детето било изведено.

Св. О. А. означава майката М.А. от около 6-7 години. Научила, че й е отнето детето, къде се намира детето, в какви условия се намира, и била потресена. Според нея сега детето имало и краста, и въшки. Имала е контакти с детето – било невероятно умно, и според нея било добре гледано. Живее на 20 крачки от училище и е виждала как го водят на училище, как се грижат за него, как е облечено. Посочва, че М. е страшно работлива жена, но може би е малко емоционална като нея. Спомня си, че детето имало колело, от нищо не било лишено, водили го всяка година на море, а в София го завели на много специален концерт, който е искало да посети. Твърди, че се грижат за него и е отглеждано с много любов. Посочва, че ако детето е малко хиперактивно, то не значи, че не може да учи в училището. Спомня си, че когато минавал, винаги я поздравявал. Не си спомня бащата да го е водил на училище. Отношенията й с жалбоподателката в началото не били приятелски, но в момента били по-близки. За М. казва, че не била човек, който има много приятели. Идвала е при нея за помощ или да сподели нещо.

С детето е контактувала и по парковете, където свидетелката водела внучка си. Знае от М., че детето е в дом за сираци и как живее в този дом.

Счита, че детето възприемало майка си като всички други деца, както и че било много привързано към нея. От нищо не било лишено, включително майката намерила пари, за да му купи компютър. Навсякъде е виждала детето с майка си, като твърди, че се разбират двамата. Мисли, че бащата Е. няма тези условия, които има майката.

Свидетелката С.Ч. познава жалбоподателката и майка й, тъй като повече от 40 години живеят в един квартал, даже работили заедно по някое време. Познава я като работлива, не е влизала в конфликти. Двете с майка си се грижели за детенцето. То било неотлъчно до майка си или баба си и не било лишено от нищо. Твърди, че детето е много привързано към майка си и баба си, не вижда как може да живее изобщо без тях. Знае бащата по физиономия – виждала го е с детето в магазина или на пазара, рядко през годините.

Спомна си, че преди да се омъжи, М. живеела с майка си, а сега пак са заедно. Живеели си, разбирали се и си помагали много двете, всяка живеела в отделен апартамент. В апартамента на М. имало 4 стаи, детето имало самостоятелна стая. В малкото апартаментче, където живее бабата, също са му направили на детето кътче с бюро, където учи. От училището, освен майката и бабата, детето взимало и една жена, която се явява също като свидетел по делото. Твърди, че никога не са го оставяли безпризорно, винаги било с придружител.

Свидетелката М.Д. разказва, че бащата на М. и тя са втори братовчеди. Познава М. от дете, но отношенията им не били много близки, на гости не са си ходили. Разказва, че веднъж М. й споделила, че трябва да спре да работи, защото не можела да взима детето си от училище. Свидетелката предложила тя да ходи да взима детето от училище на обяд, защото била пенсионерка и имала възможност да го взима от есента на миналата година докато свърши училище, когато детето било първи клас. После идвала М. или майка й и си го прибирали. След работа в 12 ч майката веднага идвала. Ако била заета, идвала бабата. Ходела до училището с колелото, а на връщане вървели пеш. Предавала иформация и за домашните в училище. Посочва, че във втори клас не го е взимала.

При разговорите си с детето останала с впечатление, че детето е много умно, че се държи възпитано към непознати, майка си и баба си, бил чист, спретнат и винаги нахранен. Понякога учителката казвала, че децата се бият, но тя виждала, че не се бие само С., а и другите деца. Когато попитала детето защо се бие, С. й отговорил, че ако го нападнат 10 човека, няма да стои, а ще се отбранява.

Няма впечатления за това как М. се държи в квартала, нито дали поддържа контакти с баща си, както и дали има други близки, които да помагат в грижата за детето.

Свидетелката Т.Т. си спомня, че детето С. било прието в първи клас в тяхното училище през 2017-2018г. Според нея детето имало необуздано поведение и ярост, биело децата. Освен това повече от 10 минути не можело да стои в час. Лично свидетелката като директор и учителите го гонили в целия двор, за да го вкарат в час. В групата са 26 деца, наложило се да го изключат от занималня, защото не можело учителката да остави децата и да го гони из двора. Често родителите се оплаквали, че бие децата, закача ги. Блъскал на едно дете главата му в стената, двама учители и секретарката едва са го укротили и вкарали в мултимедията да го укротят. След този случай на следващия ден родителите на децата чакали пред училището и поставиха въпроса за предприети мерки. Тя им казала, че нееднократно е писала доклади до Социално подпомагане относно поведението на детето. Посочва, че детето е много умно и интелигентно, но не може да спазва училищните правила. След последната докладна, която подала до „Закрила на детето“, се взело това решение. Заявява, че много пъти е разговаряно с майката, но не намерила съдействие. Майката й отговаряла, че и другите деца се бият, а когато я викали в училището, тя реагирала агресивно.

Посочва, че в първи и втори клас децата задължително се взимат от училище от родителя. Спомня си, че нееднократно огнярът или учителите с коли са карали детето С. в къщи, защото не идват да го взимат. Знаели в колко часа трябва да отидат, но не го взимал никой. Един път огнярът на училището тръгнал с детето да го закара до тях. То посочило къде живее и когато отишли там вратата на апартамента била отворена. Детето влезнало и видяло, че няма никой вкъщи. Друг път директорката помолила учителката Налбантска да го заведе до тях, защото никой не идвал да го вземе. В тях нямало никого и тя го завела на работата на майката.

Контактувала с бащата, който бил международен шофьор. Според нейните наблюдения и това на колегите й - учители, когато детето пребивавало при бащата, имало съвсем друго поведение . След контактите му с бащата липсвали изявите на агресия, на тиха озлобеност. Свидетелката разговаряла и със самото дете, за да му обърне внимание, но понеже е малко, трябвало психолог да работи с него. Иначе каквото било необходимо - учебни материали, храна, майката е осигурявала. Предлагала е ресурсна подкрепа на детето. Обадила се на колежка директор на ресурсния център, която обаснила какво трябва да се направи, за да получат ресурсна подкрепа. Свидетелката извикала двамата родители, за да им обясни. Посочва, че за да може да получи такава подкрепа, детето трябвало да бъде обследвано, но за да бъде сторено това, родителите му трябвало да подадат документи. Необходими били медицински документи от психиатър, психиатрично или решение на ТЕЛК. Съветвала ги нееднократно да се обърнат към ресурсния център, за да подадат там заявление за оценка на детето, но това не било сторено. В училището нямали психолог.

Спомня си, че още при записването детето било буйно и от самото начало имало такива прояви, но мислели, тъй като децата са малки и идват от детските градини и мислехме, ще успеят детето да се чувства добре в училище, да свикне като другите деца. Не си спомня колко пъти не е било прибирано детето от майката и имало ли е други случаи, в които не е било прибирано, освен посочените. Относно бащата свидетелката посочва, че бащата винаги го взимал навреме, навреме се отзовавал. До колкото знае, бащата го е гледал, когато си е идвал по време на отпуските. Когато е имало проблеми и бащата е бил тук, са поддържани отношения с бащата. Посочва също, че майката са я търсили многократно, когато е имало проблеми. Предприела действия детето да не посещава занималнята, тъй като пречело на другите деца. Освен С. в групата имало още 25 деца, които не могли да бъдат оставени без надзор, за да може учителката да гони С. по двора.

Знае за подадена жалба от родителите на други деца в Община Стамболийски. Спомня си, че сутринта след инцидента в сградата я чакали поне 15 родители, които искали да разберат какви мерки ще предприеме като директор. Освен да напише доклад до Закрила на детето, свидетелката нямала други правомощия. След една седмица били предприети действия от Социални грижи към отдела за правата на детето.

Свидетелката обясни, че е попитала директорката на ресурсния център за случая със С., тъй като майката поискала да действат чрез него и ако може да мине като дете със специално образователни потребности. Но тъй като детето не е със специално образователни потребности, било необходимо да бъде освидетелствано от психиатър и психолог, ако има проблем и тогава можеше да бъде предприета тази процедура. Това от своя страна се прави само по решение на родителите.

Не може да каже каква е връзката между майката и детето, защото колкото пъти идвала майката в училище е идвала, толкова пъти била скандализирала и учители, и ния също. Според свидетелката Драганова майкото не желаела да разбере, че има проблем и никога не възприемала като отрицателно поведението на детето.

Свидетелката П.Б. ***, където отговаря за образованието и е секретар на Комисията за детето към общината. Със С. Г. и с неговите родители се е запознала в хода на докладни от страна на училището от директора и доклади от класния ръководител на детето и госпожата, която е на занималня. От родител на дете от неговия клас била подадена жалба до общината с подписка от родители за поведението на детето С.. Искали да се сезират институциите да предприемат някакви действия. Посочва, че от докладните, от обясненията, ставало ясно, че детето има поведение, което не е като на останалите деца. Поведението му се изразявало като по-агресивно и със склонност към нараняване на себе си и на другите деца.

Спомня си, че на първото заседание на комисията, когато детето било в първи клас присъствали майката и бащата, както и представители на всички комисии, заедно стигнали до препоръка да ползват социална услуга към отдел „Закрила на детето“. Те подали заявление за ползване на социална услуга, като трябвало да се направи контакт с родителите и с детето, за да се види в каква насока да се работи - дали със семейството или само с детето. След това до края на учебната година не е постъпвал документално никакъв сигнал.

В началото на втори клас, когато детето било записано в целодневна форма, постъпила нова докладна от директора на училището и доклад на госпожата, която е на занималня. Отново имало заседание с всички институции, включително и с представител на социалната услуга. Станало ясно, че услугата не била осъществена редовно. Взето било решение детето да се премести в по-добра среда. Свидетелката посочва, че родителите много пъти са били насочвани към социална услуга, още преди детето да посещава училище, още от детска градина. Тогава не се е стигало до ползване на социални услуги, не са били предприети никакви мерки от страна на родителите. Така се стигнало до препоръка към Отдел „Закрила на детето“ за извеждане на детето от семейството.

Заявява, че не знае къде се намира сега детето. Спомня си, че преди да излязат със становище, свидетелката е разговаряла и с двамата родители. Посещавали са я и във връзка с възникнал някакъв проблем, когато не е било записано на занималня примерно, за да питат какъв е реда и стъпките да посещава то занималня. Оставала е с впечатление в онзи момент, че те са били загрижени за детето да посещава занималня.

Свидетелката Е.М. заявява, че работи в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи - Пловдив, психолог при общината. Познава С. и майка му, работили са заедно през 2018 г. в отдела имало сигнал, за което инициирали среща с майката. Свидетелката посочва, че майката й казала, че няма нужда да ползва услуги към момента, че нещата са преувеличени, детето е добре и пуснала отказ от услуга. Приключили работа, когато детето било изведено от семейството и било настанено в институция. Работели от месец април месец до месец октомври 2018г.

Разказва, че по принцип трябвало да имат среща основно с майката и детето - така било пуснато направлението за подкрепа на майката. Осъществили среща в Център Пловдив, на която майката дошла и довела и детето. На 30 април 2018 г.бил сключен договор за социална услуга. Трябвало консултациите да бъдат провеждани както с нея, така и с детето, но необходимостта била основно да се работи с майката и да бъде подкрепяща група към детето. До приключване на работата са осъществили само една среща с майката и детето и една среща само с майката на територията на Стамболийски. Свидетелката заключава, че не се случило това, което жалбоподателката поела като ангажимент - да посещава центъра.

Спомня си още, че през април месец 2018 г., когато посетила центъра, майката дошла с детето и казала, че няма при кого да го остави, въпреки че първата среща тлябва ло да бъде само с родителя. Направило й впечатление по време на срещата, че детето било изключително буйно. Искало да напуска стаята, прекъсвало ги и било трудно за овладяване. Майката не му правела забележки през това време. Когато свидетелката потърсила по телефона майката за среща, тя не отговаряла и не връщала обажданията. Било много трудно да се свържат по телефона с нея.

С бащата имали общо четири срещи, две от които в присъствието на детето. Разказва, че когато детето е било с бащата, било доста по-спокойно. С. идвал, питал за разрешение, бил доста по-овладян, добре облечен. Според свидетелката бащата се опитвал да постави някакви граници на сина си. Когато бил при майката, С. правел каквото си прецени, защото не му се правели забележки. Спомня си, че при последната среща с детето, която била проведена в центъра с баща си, С. не искал да разговаря много по време на стрещата. Когато баща му излязъл от стаята, детето се отпуснало и споделило, че майката му посягала физически. Не искал да ходи при нея, не искал и при баща си, защото карал да учи. Искал при баба си по майчина линия, защото там му било най-спокойно. Споделил също от предната обща среща, че с баща му пържили картофи, защото на него много му се ядели, как отишли до магазина да ги купят, как баща му му разрешавал да човъркат заедно разни неща, поправяли колелото, нормални, мъжки занимания, а за майка си нищо не е споделял.

Свидетелката посочва, че заявлението на услуги било преустановено, защото майката направила отказ от услуги. Декларирала, че ще бъде извън България през август заедно със С. и да не я търсят известно време. В този период имали посещения в Стамболийски по други случаи и от отдела казали, че са я виждали на територията на града и че най-вероятно не е заминала. Направили нови опити да се свържат по телефона с нея и когато тя все пак вдигнала телефона, помолила да не я притесняват повече.

Според разбирането на социалните работници и на св. Е.М., самото дете не може да направи никаква промяна, тя идва най-напред от родителите. Затова основно работели с тях в случая, най-вече с майката, която към онзи момент полагала грижите за детето. Детето можело да има нужда от подкрепа в един по-късен етап, когато започнат промени в самото семейство, за да се адаптира към нови ситуации. Имало момент, когато С. бил раздвоен, не искал нито при майка си, нито при баща си. Това си проличало разминаването на стиловете на възпитание на двамата родители. Бащата се опитвал да прави промени като поставял правила на възпитание, учене, дневен режим, докато това при майката липсвало.

Свидетелката посочва, че становище за родителски права не е давала, имат заключителен доклад от предоставянето на социалната услуга, където са описали наблюденията си. Направило й впечатление, че когато детето било водено от баща си имало видима промяна. Тогава С. бил изключително спокоен, не ставал, не прекъсвал, не бил „хиперактивен“. Посочва, че детето е добро, без отклонения, умно и интелигентно. Счита, че детето е агресивно на тази ниска възраст ако е ставало обект на физическо, психическо насилие или на неглижиране, или ако е наблюдавало такива. Не са знаели, че бащата е бил криминално проявен. Според св.М. майката имала обективни трудности да овладява детето, вероятно произтичащи от нейното разбиране за възпитанието му. За нея големият пролем е бил, че майката отказала да съдейства, а това поведение било рисково, тъй като детето е прекалено малко и няма ясна ценностна система, разбиране за добро и лошо, кое може или кое не може да се прави и правила за граници. В училище също не можело да се адаптира добре поради това, че нямало изградени у него такива ценности, липсва връзка на детето с майката. Посочва, че майката не е емоционално нестабилна, но има разбирания за възпитанието, които по наблюдения на психолозите били неефективни. Тя не виждала проблем в ситуацията, нито в нея самата като родител, нито в това, че детето има нужда от подкрепа, а по-скоро търсела проблема във външни лица.

От изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза на детето С. Г. с в.л. Д.Т. става ясно, че детето С. Г. е в добро общо здравословно и психо-емоционално състояние. Психомоторното му развитие е съответно на календарната му възраст, първата фаза на предпубертетно развитие, което започва на 8-10 г. и завършва на 12-13 години.

Вещото лице посочва, че при първоначалния контакт детето подходило плахо и трудно, подпомагано от подкрепящи въпроси, като постепенно станало нервно, тревожно и напрегнато. При интервюто се установява, че детето е психомоторно неспокойно, с нарастваща ситуативна тревожност, осъществява и поддържа недобър очен контакт. На много места в интервюто проличала неговата неувереност и емоционално-волева лабилност. Отговаря на зададените въпроси с приплъзване покрай темата, като с времето се усещала отвлекаемост и уморяемост на активното внимание, умра и досада, когато се поставят въпроси, свързани със семейните взаимоотношения. Според вещото лице на когнитивно, интелектуално мнестично и говорно развитие детето е в границите на ниската норма на развитие за възрастта, без данни за емоционално разстройство и нарушения на възприятийно-представната сфера с всички нейни елементи.

Експертът посочва, че по делото няма данни С. да е боледувал от хронични соматични заболявания, касаещи детска възраст, които да причиняват нарушения на ежедневното функциониране. От наличните по делото материали се установява за детето, че е било дете в риск – има поведенчески проблеми и отклонения, трудна адаптация в детската, в предучилищната и в началното училище. Няма данни да е обременен с психически разстройства, но е имал нужда от психологическа помощ и ресурсен учител. Отчитайки, че детето се намира във фазата на предпубертетното развитие, вещото лице прави извод, че детето е емоционално и социално незряло и незавършено в личностен аспект. Отчита се динамика в психичното състояние и поведението на детето, видна и от данните по делото – до постъпването си в дом „ария Луиза“ и в детска къща, детето е отглеждано в дисфункционално семейство, въвлечено в конфликта на родителите си. Експертът посочва, че в такава среда се оформя сериозен конфликт на детската психика и това води до деструктивни поведенчески нагласи и девиации на детското развитие. Посочва, че детето е възпитавано в среда с неефективни възпитателни методи и норми, многократно попадащо в конфликтни ситуации и прояви на агресивно и своенравно поведение в предучилищна и начална училищна възраст.

Към момента на изследването посочва, че детето е емоционално лабилно, ситуативно тревожно, плашливо и стресирано момче, но е съществременно упорито и своенравно, ако не проявява интерес към нещо, до степен на категоричност, несвойствена за деца от тази възрастова група. При опит на експерта да проведе рисувателния тест „Моето семейство“, С. категорично отказва да изпълни молбата. При пряк контакт – ръкостискане или погалване казва, че харесва да му се обръща внимание, но не и да го пипат. При интервюто пре з цялото време е наблюдавана вегетативна нервна възбудимост, напрегнатост и безпокойство. От интервюто експертът прави извод за страх от физическо насилие върху детето от страна на бащата, като по думите на подекспертното дете когато бащата „пие, става лош и той бяга на покрива“.

Експертът посочва, че в материалите по делото от Междинен доклад от 09.10.2018 г. бащата споделял, че понякога детето „яде шамари“, което според него бил единственият начин да го накара да спазва правилата, но споделял, че майката редовно използва физически наказания спрямо сина им. В междинния доклад било посочено също, че бащата бил консултиран относно абсолютно недопустимото използване на подобни наказания във възпитанието на децата, както и относно последствията върху емоционалното им състояние и негативния ефект върху поведението им.

От своя страна експертът посочва, че емоционалната нестабилност, неустойчивостта на майката, нейната ниска самокритичност и неспособността й ефективно да се справя с житейските и битови проблеми, неефективните модели и методи на възпитание и поведение са способствали за деструктивното поведение на детето още от ранна възраст и постепенното натрупване на невротичен потенциал, агресивност и девиации в поведението на С.. Според вещото лице между майката и детето липсват комуникация. Има разминаване в стиловете на възпитание и изискванията към самото дете, а въвличането на детето в конфликта между родителите е признак на нисък родителски капацитет и води до изграждането на емоционално-лабилно, трудно адаптиращо се в социалната и образователната среда дете.

Според експерта фундаментът на детската личност се изгражда в семейството, а родителите са първия обект на детското познание и разбиране, на нуждата от обич, общуване и изграждане на стабилна емоционална връзка и семейни взаимоотношения. В случая, според вещото лице е налице емоционално отчуждение на детето, дължащо се на взаимното уронване на авторитета на двамата родители един спрямо друг и отношението помежду им. Посочва, че детето пренася своя възможен опит на модел на чуто, видяно, разбрано като свой модел на поведение от заобикалящата го действителност и начин на взаимодействие и взаимоотношение на родителите към него, а възрастта на С. се характеризира с подражание на поведенческия модел на ръдители, връстници и близки хора. В тази връзка, изтъква експертът недопустимо е детето да става свидетел на скандали помежду им, което води до допълнителна тревога, страх, несигурност и прояви на агресия и девиации в поведението му, регистрирани към настоящия момент и за в бъдеще.

Направен е извод, че неефективните модели за справяне от страна на майката на С. със стресови, битови и житейски ситуации водят до липсата на адекватни възпитателни качества и недобър родителски капацитет, които пречат на детето за изграждането му като като човек, родител и личност. Счита, че в този период най-важната задача за родителите на детето е адекватното му образоание и възпитание. Посочва, че майката е несъпричастна, ниаргажирана и ориентирана към участието на детето към извънкласни дейности, които развиват качества като дисциплина, творчески умения и креативност.

В заключение посочва, че е важно за С. и неговата емоционална и психическа стабилност, както и за и интеграция в обществото, двамата родители да поддържат взаимоотношения и взаимодействия, базирани на взаимно уважение и добър тон, за осигуряване на псиологически комфорт на детето и правилна възпитателна норма. Посочва, че има изградена емоционална връзка между майката и детето, но тя е само за задоволяване на базовите потребности на детето. Няма изградена доверителна връзка и конструктивен тип семейни отношения и взаимодействия, както и възприемането на родителя като авторитет, коректив и регулатор на поведението и възпитанието на детето. Според вещото лице висшите интереси на детето включват възмоността то да се развива без ограничения и възпитателни норми, застрашаващи правилното му физическо и психическо развитие, поради което извеждането му от такава среда е наложително, както и желателно то да започне работа с детски поведенчески психолог и терапевт. Според вещото лице на двамата родители също тлябва да бъдат осигерине консултации със семеен терапевт за преодоляване на разбичията в стиловете и подходите на възпитание и общуване с детето.

В съдебно заседание вещото лице Т. посочва, че детето не възприема майка си като коректив и регулатор на неговото поведение, не уважава нейните възпитателни норми, които са абсолютно плаващи, разминаващи се. Във възрастта на юношеството, в която детето влиза, родителят трябва да е коректив, регулатор на поведението, възпитанието и образованието на детето. Според вещото лице г-жа А. не може да се справи с детето си сама без външно подпомагане - психолози, психиатри и социални работници. Тъй като то е въведено в родителския конфликт е добре, че на този етап детето е изведено от семейството. Посочва също, че ако майката успее да се справи с подкрепа от чужд капацитет и авторитет, от специализирани органи със своето отношение, възпитание към детето, може то да бъде върнато, но отново трябва да се работи. Счита, че на този етап детето не може да остане изцяло на грижите и възпитанието на майката, защото тя не може да се справи с това. Посочва, че на С. не му харесва в дома, тъй като там той вече е сложен да живее в рамка, а не е свикнал да живее така и не му харесва да живее така. Според вещото лице е нормално да има едно вътрешно противоборство от него към тази рамка, в която трябва да живее, той вече живее под режим. При събеседване с детето, вещото лице е чула от С. да споменава, че когато ходи при баща си, той пие, а пияните хора бият. Според нея детето живее със съзнанието, че хората около него са лоши. На въпросът „Кои са добрите хора?“, С. започнал да ги изрежда хора от дома.

По делото се изслуша комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на майката М.А. с вещи лица д-р Д.К. и психиатър Д.Т..

От заключението на комплексната експертиза се установява, че майката г-жа А. не се води на учет в психиатрично заведение, но е ползвала психиатрични услуги. При нея е налице Параноидно личностно разстройство. То представлява особеност на характера и поведението, като при подекспертната то е трайно и резистентно на социални корекции състояние и само по себе си не налага медикаментозно лечение, освен при наличието и на друго болестно съС.ие. Диагностицираното личностно разстройство е болест на характера, което има своята динамика – кризи, тревожност, афективни разстройства, психотични декомпенсации с халюцинаторно параноидна картина. Най-често се среща коморбидността на параноидната личност с афективни и параноидни разстройства. на етапа на експертизата на А. не се открива декомпенсация на личностовото разстройство, която да изисква медикаментозно лечение. Посочва се, че за лицето са подходящи психо социо рехабилитационни мерки и психотерапия. Посоченото според вещите лица ограничава възможностите та А. да полага адекватни самостоятелни грижи за детето, тъй като същата не съгласува нуждата със съответните специалисти, липсва сътрудничество с учители и социални работници, налице е враждебност към отделни институции и бащата на детето, липсва подкрепяща семейна и социална среда.

Според експертите А. е неискрена, като в ситуация на затруднение станала емоционално нестабилна, раздразнителна и напрегната. Независимо от настроените си останала неискрена и прикрила факти и обстоятелства от живота си. Личностното й разстройство предполага прикриване на свои грешки, асоциални постъпки и намерения. Това е описаният модел на екстапунитивност - да обвиняваш другите, като не виждаш грешки в поведението си. Считат, че г-жа А. е с нарушена способност да налага необходими норми и правила във връзка с възпитанието на детето поради характеровите си особености – емоционална нестабилност, подозрителност, волеви нарушения, няма доверие в институциите, които са ангажирани с грижи за детето и го въвлича в поредица от конфликти. Подекспертната има неадекватен контрол, изразяващ се в незабелязване на емоционалните и физически потребности на детето и нуждата от психологическа и друга подкрепа. Не е запозната с потреностите в развитието на детето съобразно възрастта му, не разбира необходимостта от адаптиране в социалните заведенияу които детето е посещавало, и е пречила на неговата адаптация. Това според експертите е констатирано при продължително наблюдение и анализ от социалните служби. Не е изградила възпитателен модел на подражание, стабилност на стимулите. Декларирана е отговорност от страна на майката А. за възпитанието на детето, но няма оформен образ на майка с постоянство, грижовност, привързаност и познаване на потребностите на детето. Неглижира основни нужди на детето, дефинирани от специалисти – ресулсно подпомагане, психологическа и социална подкрепа. Създава негативен образ на бащата и не стимулира контактит им. В кризисни ситуации следва ексрапунитен модел на поведение да обвинява околните, не прави изводи за грешките си. Не е склонна към родителско сътрудничество, което е еин от показателите за ограничен родителски капацитет. Посочва се, че липсата на партньорство затруднява процеса на отглеждане на детето, тъй като няма избор на модел на поведение. Според експертите ако А. не коригира поведението си и не е склонна към сътрудничество с институциите, с поведението си може да постави детето в риск. У майката няма капацитет на съпричастност към душевото обогатяване на дедето, участието му в извънучебни дейности като музикални уроци, спорт, лагери, гимнастика, посощения на музеи, истолически места и други форми на интелектуално и емоционално развитие. Посочва се, че А. няма коректор поради изолацията, коуто е възпрела, липсата на разширено семейно присъствие. Същата остава некритична и декларативна относно своята отговорност за възпитанието на детето и ролята й на родител.

В съдебно заседание вещите лица посочват, че при А. не е налице семейна адаптация. Още от нейното семейство – майка, баща, брат и се стигне до функционирането й като партньор и майка, на всички тези нива има неградимост, неустойчиво, променливо дисхармонично отношение. Така структурирани семейните взаимоотношения показват една несъгласуваност в годините. Считат, че самата тя е израсла в семейство без ясни морални правила, съответно и тя не може да изрази такива норми и правила в своето семейство и като качество на родител. В.л.Т. посочва, че самата майка не е запозната дори с елементарните нужди на детето. Дава пример с това, че на няколко пъти детето казва, че е жадно. Майката не следяла поведението му и до края останала дистантна по отношение поведението на детето. Смятат, че без помощ от съответните институции, майката не може да се справи с нуждите на детето. Детето изцяло е въвлечено в родителския конфликт. Когато започне да му се задават въпроси и за майката, и за бащата, то се замисля как да отговори така, че нито един от двамата да бъде обиден. В. Л. Д.Т. – През всичките тези години майката не е съумяла да наложи правила да се овладее поведение на детето. В самото дете се натрупва една ниска самокритичност към самия него. Майката не може да се справи сама, но не виждала проблем. Тя прехвърляла проблема към външни лица - в педагозите, мислила, че всички са срещу нея. Тя възпрепятствала срещите с детето, поради което самото дете копира поведението й като саботира работата с психолози и педагози. Твърди, че за М. е подходяща една психотерапия, за да овладее своята емоционалност при вземане на решение. Това, което експертите са наблюдавали от самото раждане до сега, е, че взетите решения били под влиянието на чувства и емоции.

Според в.л.д-р К. състоянието на детето показвало, че то е имало проблеми от самото раждане, било е седмаче, имало е проблем още в яслата, в детската градина и към момента също. За всичките тези години детето е било нахранено, но не е било обслужено адекватно, за да може всички тези проблеми да бъдат решени. Имало е случаи, в които са били решени проблемите, но вещите лица установяват, че няма реално желание и постъпки от страна на майката детето да бъде асистирано, а у детето е налице потенциал. Майката има една висока оценка за себе си.Параноидно личностово разстройство по МКБ /Международна класификация на болестите/ е с код F 60.0. При това подробно изследване е било необходимо да се определи каква е тази характерова особеност, какво е това личностово разстройство, тъй като такава диагноза е поставена през м. януари тази година в Центъра за психично здраве. Личностното разстройство е няколко вида, едното е параноидното и се изразявало именно с това – на фона на ясно съзнание да се интерпретират относно действията на хора, група хора, институции, като всяко доброжелателно действие се възприема като враждебно, като накърнява правата, несправедливо. Всичко това при А. преминавало на фона на една бурна емоционалност, на едни нарушения на моториката – импулсивни действия, като интелектът не е нарушен - характерова абнорменост. Според вещото лице пре тази особеност на характера, ако не се взети мерки, може да бъде причина да се развият и по-сериозни заболявания.

След преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна страна следното.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за закрила на детето предвижда, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Принципите, на които се основава закрилата на детето, включват отглеждането му в семейна среда, осигуряване на най-добрия му интерес и специална закрила на дете в риск, вкл. незабавност на действията по закрила на детето; грижа в съответствие с потребностите на детето - чл. 3, т. 2, 3, 4, 8 и 9 от ЗЗДет. Съгласно чл. 10 ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете /§ 1, т. 1 ДР ЗЗДет./, при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето. Първата мярка за закрила на детето е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда - чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а следващата - настаняване в семейство на роднини или близки. Законът предвижда втората възможност - дете да бъде настанено извън семейството само като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане - чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. Действия по настаняване на детето за отглеждане извън семейна среда могат да бъдат предприети при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. В случая административният орган се е позовал на т. 2 и т.4 от тази разпоредба, съгласно която може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, както и когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Видно е от цитирания текст, че съществуването на някое от посочените в разпоредбата обстоятелства не задължава компетентния орган да настани детето за отглеждане, а е основание за предприемане на подобно действие, след преценка на конкретния случай. Същевременно, в ал. 2 на разпоредбата, законодателят поставя ограничение настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Следователно, действия по настаняване на детето за отглеждане извън семейна среда могат да бъдат предприети при наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 25, ал.1 от ЗЗД и при изчерпване на възможностите за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Приложената в случая мярка за закрила на дете "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд.

В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че е налице хипотезите на чл. 25, ал.1, т.2 и т.4, предл.2 ЗЗДт – чиито родителят, на когото е предоставено за отглеждане детето, трайно не полага грижи за детето, а за детето С. съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От събраните по делото доказателства се установява тази грижа да е нетолкова физиологична, въпреки че по делото са налице и данни, че детето ходи недохранено, често яде шоколад, защото майка му не готви вкъщи. Няма спор и от св. показания става ясно, че то е изкъпано, облечено подходящо и според сезона, има подслон и удобства, според данните на св. Олга А.. Грижата обаче може и следва да се изразява и в психологическа подкрепа и адекватно поведение и действие в случаите, когато детето проявява агресивно поведение спрямо останалите около него, както и когато то има ежедневна нужда да му се помага в училище, да му се обясняват и посочват правилата на едни нормални отношения с околните, да се ангажира с допълнителни социални и културни дейности с поощрение в зависимост от неговите потребности и интереси, да се формират у детето интереси – влечение към спортни или други културни занимания.

От събрание и изложени от съда доказателства по делото, в това число и изслушаните по делото свидетели – на жалбоподателката и на ответника, не се установява такава грижа да е полагана от майката. Съдът кредитира показанията на св. С.Ч., че е прибирала детето С. от училище, но предвид свидетелските показания на Т.Т. се е случвало поне два пъти детето да бъде прибирано от работник на училището по нейно нареждане. В единия от двата пъти у дома нямало друг човек или възрастен, а вратата била отключена. С други думи се установява, макар и в единични случаи, такава грижа не е била осъществена по отношение на елементарната нужда на детето да бъде съпроводено от възрастен човек от училище до дома, както и присъствието след това на възрастен у дома.

Според чл. 26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда, като е посочено, че до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Настаняването на детето за отглеждане по административен ред е временна мярка, която ЗЗД предвижда, в случаите, в които са налице основания, за да се предприеме настаняване на детето за поС.но отглеждане по реда на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл, едни и същи обстоятелства обуславят предприемането на мерки по настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда, временно или постоянно.

Съдът кредитира представените доказателства към административната преписка, които утановяват житейския статус на детето още от раждането му и проблемите на майката от най-ранна детска възраст на синът й. Съдът не се съмнява в безкрайната обич на всеки родител към детето си, а настоящият случай не прави изключение. Поведението на жалбоподателката А. както в отношението детето си, така и към околните – учители, директор на училище, социални работници обаче, правят възможен единствения извод, че с действията си или бездействията си майката не съдейства за адекватното справяне с поведението на детето си, нещо повече – създава у подрастващото лице убеждението, че това негово поведение е правилно.

Съдът кредитира изготвените съдебни експертизи по делото като компетентни и обосновани относно психичното съС.ие и причините за поведението на детето С., както и психиатричното обяснение на действията на майката. Съдът споделя изводите на експертите относно липсата на родителски капацитет по отношение на майката и и невъзможност за правилно отглеждане, възпитание и развитите на детето С. на този етап и към момента на издаване на заповедта. Не се споделят възраженията на жалбоподателката, че при изготвянето на съдебно-психологична експертиза на детето не били взети предвид показанията на свидетелите. Такова изрично искане от страна на жалбоподателката и нейните процесуални представители не е направено нито в посочените задачи към експерта, нито в проведените заседания преди изготвянето на експертизата. Съдът намира, че свидетелските показания са самостоятелно доказателствено средство, отделно от съдебната експетиза, което следва да бъде ценено от съда отделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

По отношение на заявеното от св. С.А. в с.з., че ще се грижи за внучето си, иска да напусне работа, за да му се посвети, съдът намира, че по делото няма данни до момента на издаването на заповедта такова желание да е било заявявано изрично или чрез действия от страна на бабата по майчина линия. Освен това от експертизите става ясно и са налице данни, че майката и бабата по майчина линия са в противоречиви отношения, а към момента на експертизата според жалбоподателката можело да разчита на нея.

Съдът кредитира св. показания на свидетелите Олга А., С.Ч. и М.Д. за добри отношения между майката и дедето, за обич, грижовност и типичната привързаност на детето към майката, доколкото самите свидетелки установяват това от срещите си с тях и впечатленията си на улицата. Никоя от свидетелките не заяви да са близки приятели с жалбоподателката или нейната майка, нито пък да са гостували в дома на някоя от тях, за да добият преки впечатления от техния дом, за домакинството им и отношенията помежду им в един по-спокоен приятелски или роднински кръг. Дори св. Д., която е втора братовчедка на жалбоподателката заяви,че отношенията им с М. не са много близки – на „здравей – здрасти“, а на гости не са си ходили. Св. Олга А. също гради своите впечатления, когато вижда как водят детето на училище, тъй като живеела „отсреща“, а със св. Ч. се познават, защото са от един квартал и работели с жалбоподателката известно време заедно, познава и бабата. Поради това голяма част от техните впечатления съдът намира, че са изградени върху наученото от самата жалбоподателка и нейната майка.

Предвид казаното, данните по делото обосновават извода, че детето следва да се определи като "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" ДР ЗЗДет, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Установява се спешна необходимост от осигуряване на стабилна и сигурна среда на развитие на детето с изграден постоянен ежедневен режим и навици на поведение на детето, което майката към момента на издаване на заповедта не е могла да му осигури, нито е положила всички усилия за това. Обстоятелството, че същата прекратява всякакви контакти със социалните работници, показват нежеланието и неглижирането на проблемите в общуването на сина й.

В социалния доклад, изготвен от социални работници в отдел "Закрила на детето", посочен като основание за издаване на заповедта, подробно са изложени фактите и обстоятелствата, които са констатирани при извършените проверки и проведени срещи и разговори с лица и представители на органи и институции, които имат отношение към различни аспекти от живота на детето - родители, роднини, учители, лекари, педагози, психолози и други; изложени са също направените изводи на социалните работници във връзка с потребностите на детето, неговото здравословно и емоционално състояние, анализирано е поведението на детето, както и отношението му към двамата родители, обсъдено е също отношението и поведението на майка му към него и към останалите лица, участващи във възпитанието и грижите за детето; направена е преценка за необходимите и подходящи мерки за закрила на детето, като са обсъдени всички варианти и лица, имащи възможност да вземат отношение към отглеждането на детето, с оглед евентуалното неприлагане на крайната мярка по извеждане на детето от дома му.

От представените доказателства се установява, че тази крайна мярка е наложителна, тъй като са изчерпани всички възможности за закрила в семейството, поради което съдът намира за доказана необходимостта от прилагане на крайната мярка - извеждане на малолетното дете от семейството и настаняването му в институция. Отчетен е от социалните работници занижен родителски капацитет на майката с посочване на фактическите обстоятелства, които обуславят този извод.

В тази връзка съдът споделя изводите на комплексната експертиза, че майката на този етап не може да осигури стабилна и спокойна среда за отглеждане на детето си, поради което намира, че мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДет.

Преценени са и са обсъдени както от социалните работници, така и от съдебно- психологичната експертиза на детето С. желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, миналото и други характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, както и на неговите роднини.

Предвид данните вделото, следва да бъде прието, че административния орган е извършил приоритетна преценка по целесъобразност на интересите на детето с оглед неговото физическо, социално и морално здраве и осигуряване на възможност за нормален здравословен начин на живот. Необходимостта от спешно извеждане изключва изчерпването на всички възможности за закрила в семейството съобразно чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Мярката за закрила не цели прекъсване на връзката му с родителите, а защита на неговите интереси, поставени от законодателя над тези на родителите. Всички данни сочат, че с настаняването в дома детето се чувства добре, по-добре се учи, изпълнява задачите на ръководителите си и спазва режим и поведение.

Съдът приема, че административният акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, съобразно настоящия адрес на детето. Властническото волеизявление е облечено и в изискваната от закона форма, а в заповедта ответникът се е позовал изрично на съставения социален доклад, в който е отразено установеното от социалните работници положение на детето. Съдът намира, че изготвения социален доклад съдържа подробни фактически констатации, които съставляват мотиви на издадения административен акт.

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че са налице правилни фактически констатации, поради което направените въз основа на тях изводи са законосъобразни касателно приложението на материалния закон.

Казаното налага окончателния извод, че издадената заповед е правилна и обоснована, подкрепена с необходимите доказателства и съответстваща на законовите норми, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ на ответника по делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в размер на 493,20 лв. за експертизи и свидетели. На заинтересованата страна не се присъждат разноски, предвид обстоятелството, че по делото е представено само адвокатско пълномощно, без договор за правна защита и съдействие и няма данни за платено възнаграждение, липсва и списък с разноски.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А., ЕГН ***********,***, чрез адв. Е.П., против заповед № ЗД/Д-РВ- СТ-019/ 20.11.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стамболийски, потвърдена с решение № 16-РД04-0987/ 15.12.2018 г. на директора на РДСП – Пловдив.

ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ***********,***, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стамболийски, сумата от 593,20 лева /петстотин деветдесет и три лева и двадесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	2596
Дата:	11 декември 2019 г.
Съдия:	Величка Атанасова Георгиева

Дело:	20197180700016
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	7 януари 2019 г.

Решение по дело №16/2019 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е