Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
, гр. Пазарджик, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №206 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на
чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение №1/03.01.2020г.,
постановено по гр.д.№189/2019г. по описа на РС – П. са осъдени Л.А.Т., ЕГН ********** и К.С.Т., ЕГН **********,***, да заплатят на П.А.Ч.,
ЕГН **********,***, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД сума в размер на 2 149,03лв.,
представляваща увеличената стойност на имота за тяхната квота от 4/6 ид.ч.,
вследствие на извършените от ищеца подобрения в съсобствения имот в гр.Б.,
ул.„Г.Б." №4, както и на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от 1 077,33лв.,
представляваща стойност на направени необходими разноски за запазване на
покрива на жилищната сграда за тяхната квота от 4/6 ид.ч., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2019г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска до претендирания размер от 7 200лв.
Осъдена
е Л.А.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на П.А.Ч., ЕГН **********,***, на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД сумата в размер на 537,25лв., представляваща
увеличената стойност на имота за нейната квота от 1/6 ид.ч., вследствие на
извършените от ищеца подобрения в съсобствения имот в гр.Б., ул.„Г.Б." №4,
както и на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата от 269,33лв., представляваща
стойност на направени необходими разноски за запазване на покрива на жилищната
сграда за нейната квота от 1/6 ид.ч.,ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска до претендирания размер от 1 800лв.
Осъдени
са Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН********** да заплатят на П.А.Ч., ЕГН**********,
сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски в размер от 759,53лв.
Осъден е
П.А.Ч., ЕГН********** да заплати на Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН**********, сторените в настоящото
производство съдебно- деловодни разноски в размер от 590,52лв.
В срок са
постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото, съответно в
отхвърлителната и уважителната част.
Първата въззивна жалба е подадена от жалбоподателите Л.А.Т.
и К.С.Т. чрез адв.Р.К. срещу решението в частта, в която предявените искове са
уважени, с подробни твърдения за неправилност, като постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства. Прави се подробен анализ на събраните по
делото гласни доказателства и експертизи. Поддържа се, че ако въобще били извършвани някакви
строителни работи в процесния имот, то те въобще не били належащи, за да се
счете, че водената без пълномощие от ищеца работа, по смисъла на чл.60 ЗЗД може
да бъде законосъобразно призната и защитена, за да получи тя съответната
репарация. Не се представят нови доказателства и няма доказателствени искания. Формулирано
е искане да се отмени решението в обжалваната уважителна част и да се постанови
решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искови претенции. Претендират
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от П.А.Ч. чрез адв.Ю., в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока. Моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Втората въззивна жалба е подадена от жалбоподателя
П.А.Ч. чрез адв.Ю. срещу решението в отхвърлителната му част. Поддържа се, че решението
в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила при неизяснена фактическа
обстановка и непълнота на доказателствата, довели и до необоснованост на
съдебния акт. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е приложил
разпоредбите на чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС. Прави се оплакване, че
районният съд не е направил правилно разграничение за кои от претендираните строително-ремонтни
работи /СРР/ разноските се явяват необходими, кои полезни, което имало значение
при определяне увеличената стойност на имота. Твърди, че този въпрос не бил
обсъждан от съда в доклада по чл.146 ГПК, както и при разпределяне на
доказателствената тежест, което обуславяло наличие на предпоставките на чл.266,
ал.3 ГПК и в тази връзка моли да бъде допуснат до разпит един свидетел.
Моли
да се отмени решението в отхвърлителната му част като се уважат предявените
искови претенции в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемите Л.Т. и К.Т.,
действащи чрез пълномощника си адв. К., е постъпил писмен отговори, с които считат жалбата за
неоснователна.
Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
С определение от 17.06.2020г. е оставено без уважение
искането на ищеца за допускане на гласни доказателства пред въззивната
инстанция. Както и при доклада по делото, след като е квалифицирал иска само по
чл.61 ЗЗД, първоинстанционният съд е дал напълно ясни указания за
обстоятелствата, които подлежат на доказване. Такива указания се съдържат и в
определението на съда, с което е даден ход на делото по същество, поради което настоящата
инстанция намира, че не е налице разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК и възможността
за събиране на доказателства пред тази
инстанция е преклудирана.
Въззивните жалби, с които съдът е
сезиран, са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани
страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена в мотивите
подробно от първоинстанционния съд, като на основание чл.272 ГПК препраща към
същите. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на
чл.266 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. Затова в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и
обстоятелства относими към конкретния правен спор.
Изтъкнатите във
въззивните жалби оплаквания за допуснати от решаващия състав на
първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите
констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло
неоснователни.
Неоснователно е основното възражение, въведено с
въззивната жалба от ответниците, че процесните СРР въобще не са извършвани,
алтернативно, че не са били належащи.
Претендираните от ищеца СРР и годината на тяхното
извършване се установява, както от показанията на разпитаните пред районния съд
свидетели Т. и Т., които са логични, последователни и еднопосочни, така и от приетите
и неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа експертиза, които са подробни,
обективни и обосновани и установяват установява вида, качеството и стойността
на извършените работи.
Неоснователно и твърдението, че няма писмени
доказателства за извършването на процесните СРР, доколкото ответниците не
твърдят те са ги извършили, а освен това по делото са приложени акт обр.19 и
фактура, за които е установено, че касаят извършването на процесните СРР.
Неоснователни са и възраженията, въведени с въззивната
жалба от ищеца.
Повдигнат за разрешаване е правният въпрос – дали
ответниците по осъдителия иск следва да възстановят на подобрителя съответната
на правата им част от направените разноски, съобразно правилото на чл.30 ал.3
ЗС, или съответната на правата им част от сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, в резултат на направените подобрения, съгласно правилото на
чл.61, ал.2 ЗЗД.
В настоящия казус следва да се
разграничат различни хипотези, при осъществяване на които са извършени
претендираните подобрения, с оглед различния фактически състав и режим на
възмездяване на възникналите между страните отношение във връзка с направените
разходи. Различията в хипотезите произтичат от възможността подобренията да са
извършени: първо, със съгласието на останалите съсобственици, в който случай ще
е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и ще следва да се присъдят
действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като
всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
на частта си; второ, без съгласието и противопоставянето на другите
съсобственици, в която хипотеза отношенията между тях ще се уреждат по
правилата на чл.60 – 62 ЗЗД и на следващо място подобрения, извършени при
противопоставяне на останалите съсобственици, когато ще е приложима
разпоредбата на чл.59 ЗЗД и ще се дължи по – малката сума между обедняването и
обогатяването.
С оглед така направената ретроспекция на
правните норми, при преценка на характера на отношенията между страните във
връзка с претенцията по сметки за направени подобрения, въпросът за наличие, респ.
липса на съгласие или на противопоставяне от другите съсобственици за
извършването им е решаващо за квалификацията на претенцията и за реда, по който
ще се уредят отношенията между съсобствениците.
По делото не е доказано, че ответниците са знаели за
извършените СРР, както и че са били съгласни с тях. В този смисъл, правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че фактите следва да се субсумират
под правната норма на чл.61, ал.2 ЗЗД, като отговорността им се ограничава до
по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.
Трайна е съдебната практика, че необходимите разноски
са такива, без които вещта би погинала или би се увредила до степен, която не
позволява пълноценното ѝ използване по предназначение. В случая, в
исковата молба са наведени твърдения за необходими и полезни разноски, но не е
посочено какво ги е наложило, няма позоваване на неотложност или на
необходимост от ремонт на общите части поради овехтяване и износване. Този
въпрос не е поставен за разглеждане и пред техническата експертиза, поради
което правилно районният съд е приел, че само ремонта на покрива следва да се
приеме за необходими разноски, а останалите описани СРР представляват полезни
разноски.
В тази връзка неоснователни се явяват и
оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е обследвал въпроса имало ли е
необходимост от предприемането на процесните СРР, както и че не бил съобразил,
че ремонтът е извършен включително в полза на ответниците, като по този начин
искът е неправилно квалифициран като такъв по чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС.
Предвид
изложеното, двете въззивни жалби са неоснователни. Атакуваното решение в
обжалваните му части, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не следва да се присъждат
разноски на никоя от страните.
Мотивиран
от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1/03.01.2020г., постановено по гр.д.№189/2019г. по описа на РС – П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.