Номер 290319.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 13.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Румяна Бакалова
Гюлфие Яхова
Секретар:Герасим Д. Ангушев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20201200500777
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба, депозирана от
жалбоподателя ГД “.....“ МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от С.И.К. – директор, чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1101/05.03.2020г. на Районен съд – Г.Д., постановено
по гр.д. № 1531/2019г.
С атакувания акт са уважени осъдителните искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187,
ал. 5 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от така постановеното решение е останал
жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, настоявайки за неговата
отмяна и отхвърляне на предявените искове, за което в жалбата се излагат подробно
доводи.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и подържа атакувания акт, настоявайки за
неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от ангажираните пред районния съд доказателства се
установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата
на което за процесния период въззиваемият е заемал длъжността Младши инспектор/
Старши полицай и е полагал труд при ответника при описаните условия като държавен
служител.
Пред районния съд е назначена и изслушана съдебно-счетоводната експертиза, по
която вещото лице сочи, че през процесния период въззиваемият е изпълнявал
служебните си задължения на смени, съгласно месечните графици при сумарно
отчитане на работното време. Вещото лице е посочило действително отработените дни,
1
съответстващият им брой часове, вкл. за нощен труд и получените възнаграждения за
тях. Изхождайки от платените суми заключава, че за процесния период отработените
нощни часове не са приравнявани към дневните и извънреден труд не е начисляван и
изплащан. След извършване на въпросното приравняване, експертът е определил
часовете извънреден труд и ги е остойностил, като е изчислил и следващата се
мораторна лихва.
Първоинстнционният съд е уважил предявените искове по чл. 178, ал.1, т. 3, вр. с чл.
187, ал. 5 ЗМВР и по чл. 86 ЗЗД, приемайки, че с нормата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
законодателят изрично е предвидил към основното месечно възнаграждение на
държавните служители да се изплащат допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Приел е, че е налице празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, т.е. 1,143.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд, по следните
съображения:
Извънреден труд е полаганият от работника или служителя по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното му работно
време. За да е основателна една такава претенция следва да е налице възлагане от
работодателя изпълнение на служебни задължения извън уговореното време или
мълчаливо допускане полагането на труд от служителя извън договореното работно
време, от една страна и от друга - ефективното престиране на работната сила съгласно
работодателските нареждания извън установеното работно време по
правоотношението.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което през
процесния период ищецът е полагал труд и е бил със статут на държавен служител по
см. на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не е спорно и това, че наред с дневните е полагал
часове нощен труд при описаното работно време. По аргумент на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното му време се изчислява сумарно на тримесечие. При тази система
установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен от деня и седмицата календарен период, като
продължителността на отработеното в отделни дни може да надвишава нормалната, а в
други да е по-малка. Служителят получава уговореното си възнаграждение за всеки
отделен месец и само при превишаване нормата работно време за въведения период на
сумарно изчисляване работното време, отчетено в края на периода, ще е налице
извънреден труд, за което също му се следва възнаграждение.
От ангажираните пред районния съд писмени доказателства не се установява
служителят да е полагал извънреден труд за процесния период. Установява се, че
последният е работил на смени по месечни графици, което изключва въобще извода за
полаган труд извън договореното работно време. Не са налице доказателства,
установяващи работодателят да е издавал разпореждания за ефективно престиране на
труд извън установеното работно време.
След като в случая не се доказа в края на въведения период на сумарно изчисляване да
е налице превишаване нормата за работно време, то през процесния период липсва
2
извънреден труд по смисъла на закона.
На следващо място съдът не споделя изводът на първоинстанционния съд за
субсидиарно приложение на разпоредбите на КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима в конкретния казус, поради наличие
на специална регламентация в ЗМВР и подзаконовите актове, издадени по прилагането
му, уреждащи именно реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Регламентацията на посочените въпроси се съдържа в отменената Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, действала през процесния
период. Соченият подзаконов нормативен акт обаче не предвижда твърдяното
преобразуване на отработения нощен труд в дневен при сумарното отчитане на
работното време на държавните полицейски служители, за разликата от предишната
Наредба №8121з-407/11.08.14г на МВР.
Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния период Наредба
№8121з-776/29.07.16г не представлява непълнота по см. на чл. 46, ал. 2 ЗНА в
нормативната уредба за отчитане на нощния труд, тъй като именно заради законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, в изпълнение на която министъра на вътрешните
работи е изключил исканото от ищеца преобразуване на нощния труд, при определяне
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители.
Заради отсъствие на празнота е неприложим по аналогия чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ,
предвиждащ превръщането на отработените нощни часове в дневни при трудовите
правоотношения (арг.чл.2 и §2 на ЗР на НСОРЗ), не и при служебните, за които по вече
изложените съображения са предвидени специални правила.
Именно от съществуващата изрична регламентация за отчитане и заплащане на
нощния труд следва, че не са налице предпоставките на уредената правна техника в чл.
46, ал. 2 от ЗНА за преодоляване на празноти в закона чрез правоприлагане по
аналогия.
В случая липсват и предпоставките за субсидиарното приложение нормите на КТ,
досежно изчисляването и заплащането на извънредния труд, което по начало е
възможно само ако е предвидено в приложимия закон. Такива разпоредби в ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсват. Специалната
закрила в КТ, към която препраща полагащите нощен труд държавни служители от
МВР, не касае заплащането на нощния труд. Поради това и не е налице колизия между
чл. 188, ал. 2 ЗМВР и приетите на осн. чл. 179, ал. 2 ЗМВР подзаконови нормативни
актове.
С оглед на всичко изложено по-горе предявеният осъдителен иск за заплащане на
извънреден труд се явява неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск
неоснователен се явява и този за заплащане на мораторна лихва.
Ето защо атакуваният акт ще следва да бъде отменени изцяло и вместо това
предявените искове да бъдат отхвърлени.
3
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на работодателя направените разноски пред
двете инстанции за юрисконсулт, вещо лице и държавни такси по въззивната жалба.
Според споделяната от настоящия състав константна съдебна практика по силата на
чл.359 КТ в казус като разглеждания работниците и служителите са освободени от
дължимите към съдилищата държавни такси и за разходите, направени от техния
бюджет(за вещи лица и др.), но не и за разходите на работодателите, които се дължат
на общо основание. След като експертизата е платена от бюджета на съда,
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя само възнаграждение
за юрисконсулт общо 200 лв. – по 100 лв. за всяка инстанция и платената държавна
такса за въззивната жалба в размер на 50 лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1101/05.03.2020г. на Районен съд – Г.Д., постановено по гр.д. №
1531/2019г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К. И. С. , от с. Абланица, обл.
Благоевград, с ЕГН **********, срещу Главна дирекция „.....” при Министерство на
вътрешните работи, с административен адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза”
№ 46, за заплащане на следните суми: сумата в размер на775,93 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 101
часа за периода от 29.06.2018 г. до 04.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 47,50 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на
месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период 04.12.2019г..
ОСЪЖДА К. И. С. , от с. Абланица, обл. Благоевград, с ЕГН ********** да заплати на
Главна дирекция „.....” при Министерство на вътрешните работи, с административен
адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 сумата от 250 лв., представляваща
направени по делото разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4