Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260047/ 18.03.2022
г., гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Радостина Тавитян, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 7574 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по
предявен от С.С.Б., срещу М.С.К., иск за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на ищцата от наследството на
нейната майка В.
Д. К., починала на *** г., КАТО БЪДЕ НАМАЛЕНО извършеното от наследодателката В. Д. К. в полза на ответницата дарение на
недвижим имот –
5/6 ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент № 20 с идентификатор
07079.602.139.1.68, с площ 59.98 кв. м., състоящ се от спалня, хол, кухня,
баня, с предназначение – Жилище, на едно ниво при граници: североизток -
коридор, северозапад – 0779.602.139.1.69, югоизток - 0779.602.139.1.67, под
обекта - 0779.602.139.1.65, над обекта - 0779.602.139.1.71, ведно с избено
помещение с площ 3,10 кв. м., при граници: изток – изба на М., запад – външен зид, север и юг –
изба на Б.,
както и 0,531 % ид. ч. от общите части на сградата, както и 0,531 %, равняващи
се на 67,98 кв. м. ид. ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
построена сградата, на основание чл. 30 ал. 1 от ЗН
Твърди
се, че страните са наследници по закон на тяхната майка В. К.,
която приживе е дарила на ответницата своите 5/6 ид. ч. от правото на
собственост върху описания по-горе Апартамент № 20, с което е накърнила
запазената част на ищцата в размер на 5/9 ид. ч. от наследството. Поддържа се,
че възстановяването на запазената част следва да стане чрез заплащане на сума
съответна по стойност на запазената част, ведно със законна лихва, считано от
предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,
в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че
процесният апартамент е бил собственост на родителите на страните по делото,
като след смъртта на бащата, негови наследници по закон са останали преживялата
му съпруга /майка на страните/, която е придобила 4/6 ид. ч. от правото на
собственост върху апартамента и неговите дъщери – страните по делото, които са
придобили по 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху апартамента. Твърди се,
че приживе майката на страните е закупила притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. от
правото на собственост върху апартамента, след което е дарила своите 5/6 ид. ч.
на ответницата. Оспорва се размерът на запазената част претендиран от ищцата.
Поддържа се, че в наследствената маса следва да бъдат включени задълженията на
наследодателката по два договора за заем на суми по 5000 лева.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявения иск.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че страните
са дъщери на В. Д. К., починала на *** г.
Прието за
безспорно с доклада по делото е,
че страните са приели наследството на своята майка, както и че приживе
последната е прехвърлила на ответницата Апартамент № 20 с идентификатор
07079.602.139.1.68, с площ 59.98 кв. м., състоящ се от спалня, хол, кухня,
баня, с предназначение – Жилище, на едно ниво при граници: североизток -
коридор, северозапад – 0779.602.139.1.69, югоизток - 0779.602.139.1.67, под
обекта - 0779.602.139.1.65, над обекта - 0779.602.139.1.71, ведно с избено
помещение с площ 3,10 кв. м., при граници: изток – изба на М., запад – външен зид, север и юг –
изба на Б.,
както и 0,531 % ид. ч. от общите части на сградата, както и 0,531 %, равняващи
се на 67,98 кв. м. ид. ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
построена сградата, по силата на сключен между тях договор за дарение,
материализиран в Нотариален акт № 179/*** г. по нот.д. № 331/*** г. на нотариус Б. К., рег. № *** с РД РС Бургас.
За имота е представено актуално
удостоверение за данъчна оценка, издадено от дирекция „МПДТР“ при община
Бургас.
Представена е справка от СВ гр.
Бургас, от която е видно, че по партида на майката В. К.
е вписан договор за покупко-продажба от 2017 г. на 1/6 ид. ч. от процесния
апартамент с продавач ищцата и купувач В. К.,
както и договор за дарение от 2017 г. на 5/6 ид. ч. от процесния апартамент с
дарител В.
К. и дарена М.К..
С влязло в сила решение по гр. д. №
268/2020 г. на РС Бургас, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1062/2021 г. на
ОС Бургас, е отхвърлен предявения от М. Д. Д. срещу С.С.Б. и М.С.К., в качеството
на наследници на своята майка В.
Д. К., иск за сумата от 5000 лева,
представляваща заета сума по договор за заем от 2017 г., сключен между М. Д. Д. и В. Д. К.,
на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
От заколючението по възложената
съдебно - оценителна експертиза се установява, че към датата на откриване на
наследството – м.01.2019 г. стойността на процесния апартамент е 86230 лева,
стойността на 5/6 ид. ч. от него е 71860 лева, а стойността на 5/6 ид. ч. от
апартамента при отчитане на учреденото върху него пожизнено право на ползване е
69700 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
При определяне на наследствената маса по
чл. 31 от ЗН следва да се отчете наличието на задължения на наследодателя към
трети лица. С влязло в сила
решение по гр. д. № 268/2020 г. на РС Бургас, потвърдено с решение по в. гр. д.
№ 1062/2021 г. на ОС Бургас, е отхвърлен предявения от М. Д. Д. срещу С.С.Б. и М.С.К., в качеството
на наследници на своята майка В.
Д. К., иск за сумата от 5000 лева,
представляваща заета сума по договор за заем от 2017 г., сключен между М. Д. Д. и В. Д. К.,
на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. Не са ангажирани доказателства за
установяване на твърденията на ответницата за наличие на задължение на
наследодателката по сключен от нея друг договор за заем.
Съобразно правилото на чл. 29 ал. 1 от ЗН,
запазената част на низходящи (включително и осиновените) когато наследодателят
не е оставил съпруг е: при едно дете или низходящи от него – 1 / 2, а при две и
повече деца или низходящи от тях – 2 / 3 от имуществото на наследодателя. С
оглед горните правила разполагаемата част на В. Д. К. е 1 / 3 от имуществото ѝ,
запазената част на всички наследници със запазена част (в случая те са двама) е
общо 2 / 3, а запазената част на ищцата е 1 / 3.
Съгласно чл. 31 от ЗН за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника,
образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.
В случая активи, останали след смъртта на
наследодателката В. Д. К. няма, няма и пасиви. Масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите
към датата на откриване на наследството на следните имущества – 5/6 ид. ч. от
апартамента, предмет на договора за дарение по Нотариален акт № 179/31.07.2017
г. по нот.д. № 331/2017 г. на нотариус Б. К., рег. № 290 с РД РС Бургас, оценен в
състоянието, в което се е намирал към момента на подаряването му през февруари
2017 г., която стойност е в размер на 71860 лева. Следва да се ползва именно
тази стойност, доколкото с откриване на наследството учреденото върху
апартамента пожизнено право на ползване е погасено и не следва да се отчита при
определяне на стойността на апартамента или ид. ч. С оглед горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно
изражение е в размер на 71860 лева.
Разполагаемата част на наследодателя е на
стойност от 23953,33 лева (1 / 3 от 71860 лева), общо запазената част на всички
наследници със запазена част (в случая те са двама) е в размер на 47906,66
лева, а запазената част на всеки един от наследниците със запазена част, в това
число и на ищцата, е в размер на 23953,33 лева. Свободно имущество, останало след смъртта на наследодателя няма, няма и
дарения в полза на ищцата. При това положение, се налага изводът, че запазената
част на ищцата С.Б. от наследството на нейната майка е накърнена с 23953,33
лева.
Изложените съображения обуславят извода, че с извършеното дарение на
притежаваната от нея 5 / 6 част от апартамента, наследодателката В. Д. К. е накърнила запазената част на ищцата,
упражнила правото си по чл. 30 от ЗН, с
23953,33 лева. В съответствие с чл. 30 от ЗН, запазената част на ищцата С.Б.,
от имуществото, останало в наследство от нейната майка следва да бъде
възстановена, като се намали с 23953,33 / 71860 ид. части дарението, извършено
с Нотариален акт № 179/31.07.2017 г. по нот.д. № 331/2017 г. на нотариус Б. К., рег. № *** с РД РС Бургас.
В тази връзка неоснователни са твърденията на ищцата, че на същата се
полага цялата запазена част от 2 / 3 или както е посочено в исковата молба 5 /
9, доколкото наследниците със запазена част са двама –страните по делото. В
тези случаи пресмятането се прави така, както ако всички сънаследници са
посикали да се допълнят запазените им части – за всеки от тях, като се
прихванат даренията и завещателните разпореждания в полза на ищцата и се
определи накърнена ли е и с колко запазената му част с даренията и
завещателните разпореждания се отменят, респ. намаляват дотолкова, доколкото
трябва, за да се попълни запазената част на наследника, който е поискал
възстановяването. Независимо от формирания извод, съдът не дължи произнасяне с
отхвърлителен диспозитив за разликата над намалението до пълния претендиран от
ищцата размер. Така е, защото искът по чл. 30 от ЗН, има за предмет
възстановяване на накърнена с безвъзмездни актове запазена част на наследник с
право на запазена част, упражнил правото си по чл. 30 ЗН, чрез намалението им
до размера, необходим за попълването ѝ. Преценката дали запазената част е
накърнена и с колко се прави след извършване на посочените в чл. 31 ЗН
действия. Попълването на запазената част (при констатацията, че е накърнена),
се извършва чрез намаление на безвъзмездните актове, извършени от
наследодателя, до размера необходим за попълването на тази част, по определен в
Закона за наследството ред, т. е., намаляването на безвъзмездните актове –
завещания и дарения, е установен от закона правен способ за попълването на
накърнената запазена част. Не е необходимо ищецът по иск по чл. 30 от ЗН да
посочва конкретен размер с колко точно е накърнена запазената му част и с колко
точно да бъдат намалени правата по даден безвъзмезден акт за възстановяването ѝ.
Достатъчно е наследникът да поиска възстановяване на запазената си част, при
твърдения, че е накърнена и да посочи безвъзмездните актове, с които е
накърнена и от които иска тя да се попълни. След констатацията, че запазената
част е накърнена, попълването се извършва по реда, посочен в чл. 32 – 34 от ЗН.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в процесния случай разпоредбата
на чл. 36 от ЗН е неприложима доколкото в хипотезите на ал. 1 и ал. 2 от същата
задържането на имота може да се постанови само при изрично направено искане в
този смисъл от страна на облагодетелствания – в случая ответницата по делото,
каквото изрично искане не е направено от последната нито с отговора на исковата
молба, нито впоследствие с нарочна писмена молба или устно в съдебното
заседание. Независимо от формирания извод, съдът не дължи произнасяне с
отхвърлителен диспозитив по така направеното искане на ищцата, тъй като чл. 36
от ЗН не урежда специален иск, различен от този по чл. 30 от ЗН, по които да се
дължи нарочно произнасяне от съда, а се касае до предвидени в чл. 36 от ЗН правила,
които съдът съблюдава и прилага в хода на производството по разглеждане на иск
по чл. 30 от ЗН ако са налице предпоставките за това, наред с приложението на
останалите правила по чл. 31 – 34 от ЗН.
С
оглед извода за основателност на предявения от ищцата иск по чл. 30 от ЗН и
предвид своевременно направеното искане и ангажиране на доказателства, в полза
на ищцата следва да се присъдят направените по делото съдебно - деловодни
разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 90 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2000 лева
и за внесен по сметка на съда депозит за вещо лице в размер от 350 лева.
Предвид това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от
2440 лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената
част на С.С.Б., ЕГН ********** с адрес *** от наследството на нейната майка В. Д. К., починала на *** г. в размер
на 23953,33 / 71860 ид. ч. от
Апартамент № 20 с идентификатор 07079.602.139.1.68, ведно с принадлежностите му,
КАТО НАМАЛЯВА с 23953,33 / 71860 ид. ч. извършеното от наследодателката В. Д. К. в полза на М.С.К., ЕГН ********** с адрес ***, *** дарение на
недвижим имот – 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент № 20 с
идентификатор 07079.602.139.1.68, с площ 59.98 кв. м., състоящ се от спалня,
хол, кухня, баня, с предназначение – Жилище, на едно ниво при граници:
североизток - коридор, северозапад – 0779.602.139.1.69, югоизток -
0779.602.139.1.67, под обекта - 0779.602.139.1.65, над обекта -
0779.602.139.1.71, ведно с избено помещение с площ 3,10 кв. м., при граници:
изток – изба на М., запад –
външен зид, север и юг – изба на Б., както и
0,531 % ид. ч. от общите части на сградата, както и 0,531 %, равняващи се на
67,98 кв. м. ид. ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена
сградата, материализирано в Нотариален акт № 179/31.07.2017 г. по нот.д. №
331/2017 г. на нотариус Б. К., рег. № *** с РД РС Бургас,
на основание чл. 30 ал. 1 от ЗН.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН
********** с адрес ***, *** да заплати
на С.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 2440 лева /две хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща
направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД : /п/
Вярно с оригинала: РТ