Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 01.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III – ти състав, в
публично засеД.е проведено на трети юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1516 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от С.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу П.Д.Л., ЕГН **********,
с адрес *** и В.Т.Л., ЕГН **********,
с адрес *** съединени в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване на искове, както следва:
1/ искове с правно
основание чл. 44 вр. чл. 26, ал.2, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на упълномощаване по смисъла на чл. 37, пр.2 от ЗЗД, обективирано в Пълномощно,
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за
удостоверяване на съдържанието под № 3771/29.05.2012г., том І, акт. № 187 на
помощник нотариус по заместване –А.Т. при Нотариус Огнян Шарабански, рег. №
147, с което Д. С. А., ЕГН **********, б.ж. на гр.*****, починал на
17.06.2012г. е упълномощил ответницата да продаде /дари или замени/ следните
недвижими имоти: 1/ ПАРЦЕЛ №IX-75, в кв.3 с
площ от 1050кв.м., ведно с построения в него навес/стопанска постройка/ по
плана на село *****, общ.****, обл.*****; 2/2390 кв.м. от ПАРЦЕЛ №VII-74, 75, в кв.3 по плана на село *****, общ.****, обл.*****,
като договаря цена и условия каквито намери за добре и на купувач/и /дарен/и и
заменител/и// по нейна преценка, както и да получи продажната цена, поради неспазена форма – порок на
нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено мястото на
нотариалното действие, не е положен отпечатък от десния
палец, в присъствие на двама свидетели, на основание чл.590 вр. чл.576 ГПК,
кумулативно съединен с
2/ иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА №41, том III, рег. №
2098, дело №417/2012г. по описа на нотариус Зоя Аврамова, сключен на
29.05.2012г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л. –Д. С. А., като
прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л. и ответника П.Л., като приобретател, поради липса на представителна власт на
пълномощника, до размера на наследствената част на ищеца, а именно 1/2ид.ч. от
процесните недвижими имоти, съеднинен в условие на евентуалност с
3/ иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА №41, том III, рег. №
2098, дело №417/2012г. по описа на нотариус Зоя Аврамова, сключен на
29.05.2012г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л. –Д. С. А., като
прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л. и ответника П.Л., като преобретател, поради сключване на сдЕ.та във вреда на
представлявания, съеднинен в условие на евентуалност с
4/ иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА №41, том III, рег. №
2098, дело №417/2012г. по описа на нотариус Зоя Аврамова, сключен на
29.05.2012г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л. –Д. С. А., като
прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л. и ответника П.Л., като приобретател, поради извършване на сдЕ.та извън
учредената представителна власт на пълномощника, само в частта й, имаща за предмет дворно място, находящо се в село *****,
община ****, област *****, представляващо УПИ VIII 75 в кв.3 с площ 800 кв.м. и жилищна сграда с площ 43
кв.м., построена в дворно място, представляващо имот №VII 74, 75, VIII 75, IX 75, кв.3, по регулационния план на селото, което е част
от поземлен имот 75, до размера на наследствената част на ищеца, а именно –
½ ид.ч. от горепосочените имоти.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът и ответницата са брат и сестра, наследници на
общите им наследодатели - майка Е. А.а,
ЕГН **********, починала на 29.02.2004г. и баща – Д. А., ЕГН **********,
починал на 17.06.2012г. С НА №13, том III, дело
1088 от 1974г. – Д. А. е придобил, чрез дарение от баща си парцел VIII – 75, с площ от 800кв.м., находящ се в село ***** и къща. По
време на брака им, сключен на 17.02.1954г., с НА №38, том I, рег. № 13051, дело 206 от 2001г. Д. А. е признат за
собственик по давностно владение на парцел IX – 75 с площ от 1050 кв.м. и парцел VII -74, 75 с площ от 2390 кв.м., находящи се в село *****,
ведно с построените в тях навес/стопанска постройка/. На 29.05.2012г., в дома
на ответницата, баща им Д. А. е подписал пълномощно с рег. № 3770 и 3771 за
удостоверяване на подпис и съдържание, заверени извън кантората, с което
упълномощава ответницата да се разпорежда с негови имоти, включително да
договаря със себе си. На същия ден тя е продала на себе си общо три имота, или
с един повече от посочените в пълномощното. Като посочен порок на нотариалното
удостоверяване посочва липсата на отразяване на мястото на извършената заверка,
на основание чл.580, т.1 от ГПК. Твърди, че наследодателят, след инцидент през
1957г. и до момента на смъртта си е бил сляп. На основание чл.189, ал.2 от ГПК
счита, че пълномощното като частен документ следва да бъде подписан от двама
свидетели. Оттук не била спазена разпоредбата на закона и не е налице
предвидената от закона форма. Сочи недействителност на сдЕ.та на основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД и нежелание за потвърждаването й за нейната ½ от
наследството. Пазарната цена на имотите била 20 000лв., а са продадени за 6500лв., целяща увреждане
на лицето. Нямало отчетна сдЕ.. Посочва, че процесните имоти са дворно място,
представляващо имот №VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв.3 по
регулационния план на с. *****, одобрен със Заповед №3223/01.08.1969г., което е
част от ПИ №75, с площ от 3039 кв.м., при граници: улица, ПИ пл. №73 и ПИ пл. №
74, състоящо се от - УПИ VII 74, 75 в
кв.3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м., при граници: ПИ 74, улица и УПИ VIII 75; - УПИ VIII 75, в кв.3
по план на селото с площ от 859 кв.м., при граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и - УПИ IX 75 в
кв.3 по плана на селото, с площ 992 кв.м., с площ от 1050кв.м., при граници:
УПИ VIII
75, улица и улица, ведно с жилищна
сграда, с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв.3 по плана на селото, както и второстепенна
постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м. Същите
са идентични с част от ПИ 75- 3039кв.м., вкл. УПИ №VII 74, 75 – 417 кв.м., УПИ VIII – 75 – 859 кв.м. и вкл. УПИ IX 75 – 992 кв.м. Моли се за уважаване на исковете.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва на първо място допустимостта на
съдебното сезиране, доколкото твърди, че има друго заведено дело със същия
предмет. В евентуалност излага съображения за неоснователност на исковите
претенции. Не било спорно между страните, че при претърпЯ. злополука през
1957г. наследодателят им е претърпял злополука, която е довела до съществено
нарушение в зрението му. Впоследствие обаче, в резултат на претърпЯ. операция
зрението му се подобрило, можел да чете с лупа, да гледа телевизия, да се движи
в пространството без придружител и дори карал колело из селото. Спорът между
страните основно е бил дали наследодателят е разбирал свойството и значението
на извършеното, което ясно се установило в производството по делба, а именно
гр.д. № 1104/2016г. по описа на РС –Провадия. Няма законова пречка нотариусът
да прочете текста на пълномощното на глас, за да се увери в действителната воля
на упълномощителя. Няма и изискване пълномощното да бъде подписано от двама
свидетели, когато упълномощителят не оставя отпечатък от палеца си или от друг
пръст, а се подписва собственоръчно с подписа си и изписва своите имена.
Оспорва да има нееквивалентност на престацията. Счита, че е изтекла давността
по чл.32, ал.2 от ЗЗД, в евентуалност оспорва, че е налице увреждане на
упълномощителя, доколкото в пълномощното е предвидено освен продажба
възможността да се извърши дарение. Прави възражение придобиване на имота по
давност. Моли предвид изложените съображения за постановяване на крайния акт по
делото.
В хода на проведените по делото съдебни засеД.я страните,
чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Акт за женитба № 3 Д. С. Т. и Е.И.С. са
сключили граждански брак на 17.02.1954г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том III, дело №1088/1974г. от 25.10.1974г. С. А. Т. дарява на
сина си Д. С. А. следния свой недвижим имот, а именно дворно място, с площ от
800кв.м., съставляващо парцел VIII-75 в кв.3
по плана на селото и къща, застроена в парцел IX-75 в кв.3.
С нотариален акт №38, том I, рег. № 1305, дело №206 от 2001г. от 25.06.2001г. Д. А.
е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот:
Парцел IX
75 в кв.3, с площ от 1050кв.м., ведно с
построения в него навес /стопанска постройка/ по плана на с.*****, 2390 кв.м.
от парцел VII 74, 75 в кв.3.
Видно от пълномощно, с нотариална заверка на подписа
на упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието
под № 3771/29.05.2012г., том І, акт. № 187 на помощник нотариус по заместване –А.Т.
при Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, Д. С. А., ЕГН **********, б.ж. на
гр.*****, починал на 17.06.2012г. е упълномощил П.Л. да продаде /дари или
замени/ следните недвижими имоти: 1/ ПАРЦЕЛ №IX-75, в кв.3 с площ от 1050кв.м., ведно с построения в
него навес/стопанска постройка/ по плана на село *****, общ.****, обл.*****;
2/2390 кв.м. от ПАРЦЕЛ №VII-74, 75, в
кв.3 по плана на село *****, общ.****, обл.*****, като договаря цена и условия
каквито намери за добре и на купувач/и /дарен/и и заменител/и// по нейна
преценка, както и да получи продажната цена.
На
29.05.2012г. с нотариален акт №41, том III, рег. № 2098, дело №417 от 2012г. П.Л.,
в качеството си на представляващ Д. А. е продала на себе си процесните три броя
недвижими имоти. Представено е копие на нотариалното дело.
Установява
се от удостоверение за наследници, че Е. И. Л. е починала на 29.02.2004г. и
оставила наследници в лицето на съпруга си Д. А. и двете си деца П.Л. и С.С..
Установява
се от извършена справка НБД, че Д. А. е починал на 17.06.2012г. и е оставил
наследници в лицето на двете си деца П.Л. и С.С..
Приети
по делото са Акт за освидетелстване №2 от 16.01.1958г., Епикриза от МБАЛ „Св.
Анна” АД –*****, Епикриза от УМБАЛ „Св.Марина” ЕАД – *****, Епикриза от
„Специализирана болница по очни болести за активно лечение – *****” ЕООД /л.22/
от които се установява, че Д. С. А., роден на ***г. е пострадал при злополука
през м. 02.1957г., в резултат на която му е нарушено зрението и е определена
първа група с чужда помощ; че през м.02.2011г. е с поставена диагноза „вторична
катаракта на лявото око”, като му е извършена инвазивна процедура „ексцизия на
секундерна мемрана на ляво око” и че на 05.06.2012г. лицето е прието за
палиативни грижи във връзка с онкологичното му заболяване в тежко увредено общо
състяние, изписан на 10.06.2012г.
Видно
от удостоверение от Община ***** ответниците П. и В. Лазарови са в брак от
1979г.
Ангажирани
по делото са гласни доказателства. По искане на ищеца са разпитани лицата Н.Н.,
Х. Н., Д. Д., а на ответника – П. Т., К. Д., С. С., А.Т. и Х.Г..
Св.
Н. излага пред съда, че познава страните по делото. Работил е със С. заедно в
минал период от време. От 2002г. се занимава с транспорт и има бус. Във връзка
с това е превозвал строителни материали до къщата. След смъртта на баща им посещавал
имота 1-2 пъти, докато разбере С., че сестра му си е прехвърлила имота. Между
2015г. и 2017г. му казал, че повече няма да ходи там, защото имота е на сестра
му. Редовно минавали покрай имота, имотът бил необработван, не се виждал от
трева и клони. Така е откакто е починал баща им. Преди С. го поддържал –
работел по двора, строял си къщата. Сестра му също е виждал там.
В качеството на
свидетел по делото е разпитана А.Д. – помощник нотариус по заместване при
Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, удостоверил съдържанието и подписа на
пълномощно от 29.05.2012г. В показанията си свидетелят установява, че практиката
за заверка извън кантората е пълномощните да бъдат подготвяни предварително, включително
декларации, които трябват за изповядване на сдЕ.та и други общо около пет броя
документи. Винаги носела със себе си тампон за отпечатък и държала да има
осигурени свидетели, ако се налага такова
удостоверяване. Преди официалното заверяване на пълномощно в дома на
упълномощителя, съдържанието на пълномощното му е било прочетено от нея, като с
лицето е провела разговор с оглед преценка състоянието му, което е било напълно
адекватно. СвидетЕ.та Т. се е убедила, че той е разбирал съдържанието на
пълномощното и че е желаел да извърши акта категорично. Диагнози тя не слагала,
но за нея този човек е имал ориентация, щом се
е подписал на точното място на листа. Ако е бил абсолютно сляп и е кажел, че не
може е щяло да бъде направено със свидетели. Д. А. се е подписал саморъчно на
пълномощното и изписал самостоятелно трите си имена. Това било по негово
желание. Доколкото това се правело на пет документа, ако видимимо му е било
трудно, то тя е нямало да иска да се измъчва, поради което е направено по
негова воля. Предвид обема от работа, която е имала в нотариалната кантора и с
цел избягване на грешки практиката им е била категорична, откъдето е сигурна,
че този човек е знаел какво подписва и е бил напълно убеден, че иска да го
направи и то по начин с личното си изписване на имената. Ако e имала съмнения, е нямало да извърши удостоверяването.
Св. П. Т., живее
със сина на П. на семейни начала, в жилището на П. ***, заедно с тях, като
показанията й се преценяват по реда на чл.172 от ГПК. Заявява, че бащата на П.
живеел в с.*****, но зимите от 2008г. до 2012г. ги е прекарвал при тях. Много
време споделяла с него, докато била в майчинство. Разказва, че той е бил
самостоятелен, хранел се е сам, придвижвал се е в апартамента сам. Бил абониран
за вестник „Трета възраст”, носил очила, а тя му подарила лупа, за да чете.
Лично й е казвал, че искал да прехвърли къщата на дъщеря си, защото тя е
неговата опора, тя ще го гледа. Това го е казвал и още докато е бил на село и
са ходили при него. Там не е виждала С. и семейството му. Казвал го е и в
присъствието на свекървата. Видяла, когато дошъл нотариус у тях, но не присъствала
в стаята. За кратко влязла при тях, когато нотириуса му е четял пълномощното. За
три години С. и семейството му веднъж са отишли да го видят. Д. не говорил за
сина си, но за внука си Д. й говорел.
Св. К. Д. излага,
че живее в с.***** от 1971г. и познава семейството на страните по делото, бил
съсед и приятел с Д.. Дъщеря му се грижела за него. След смъртта му виждал
ответницата да чисти, да замазва. С. не го е виждал от 10 години. Преди 15-20
дена платили на едно момче да окоси тревата в къщата. Всяка година викали
някой, но не едни и същи. Пред имота от много години има паркирана лека кола –
бяла жигула и не е подпалвана.
Св. С. С.
посочва, че живее в с. *****, съсед е на процесния имот, поддържа контакт с П..
Тя редовно си ходела в имота, а С. не го е виждала от много време. П. наемала
жена да коси тревата, преди 2-3 години замазвала вкъщи и освежавала. Тя от
много години почти нищо не сее, защото не е добре със здравето.
Св. Х. Н. живее
на съпружески начала с ищеца от 22 години и съдът преценява показанията й
съгласно чл.172 от ГПК. Познава баща му и ответницата П. или П.. Откакто се е
родил Д. 2002г. докъм 2007-2008г. ходела много често в с.*****. Стоели с детето
по няколко седмици заради хубавия въздух. Знае, че края на 2011г. и началото на
2012г. П. е взела да го гледа. Ходили са да го виждат почти всеки месец, често
е звъняла на П. да пита за здравословното му състояние. Преди смъртта си видимо
бил много тежко болен. Знае, че Д. не е искал да си продава имота, а да си го
обработва, казвал го е в началото на 2012г. Говорили и за евентуална продажба
със С. за цена от 15000-20000евро. След смъртта на баща му С. е минавал да
наглежда къщата. Искал е ключ от сестра си, но тя му обяснявала, че е заета и
не може. Разбрал за прехвърлянето след година/година и половина. Ядосал се,
ползвал услугите на адвокат да разбере точно как са направени нещата. Започнал
да подготвя документи за дело, но нещо се отменило. След това било делото за
делба.
Св. Д. Д., син на
ищеца, чиито показания се преценяват съобразно евентуалната заинтересованост от
изхода на спора, на чл.172 от ГПК, излага, че през последните две години
редовно ходи в с.***** с негов приятел. Къщата винаги е била тревясала, от
едната страна нямало ограда и влизали кучета.
Св. проф.Х.Г., след запознаване на епикризата,
подписана от нея, посочва, че лицето с дясното око е било напълно сляпо, а с
лявото око е можело да се ориентира евентуално в пространството, без да вижда
детайли. Категорична е, че лицето с това зрение не може да прочене текст, но
ако му се посочи на листа къде да се разпише не е проблем. СвидетЕ.та посочва,
че това не е операция на катаракта, а вторична катаракта, което е различно.
Сочи, че от 20-30 см. може да посочи колко пръста му се показват. Няма пълна
слепота при 1% зрение, но той е практически сляп.
На въпроси по
реда на чл.176 от ГПК двете страни заявяват, че С. е разбрал за
прехвърлителната сдЕ. по различно време. Ищецът твърди, че това е станало около
2г. и половина след смъртта на баща им, а ответницата, че е било на помена на
баща им първата година след смъртта.
Приобщено към
материалите по делото е заключението по СОЕ, която съдът приема като
компетентно дадено, приета и неоспорена от страните, от която се установява, че
пазарната стойност на имота към датата на разпоредителната сдЕ. е в размер на
19 200лв.
В хода на делото е проведена и СМЕ, в заключението по
която вещото лице, въз основа на документите по делото посочва, че лицето е
освидетелствано 1957г., като в експертното заключение не е дадено пълно
описание на състоянието на двете очи, липсва зрителна острота за всяко око.
Поставена е диагноза – чуждо тяло в двете очи – пълна слепота на двете очи-
вижда само и не е довършено изречението. Дадена е първа група с чужда помощ,
пожизнено, от което може индиректно да се съди, че пациентът е с увреждане,
довело до невъзвратима пълна или практическа слепота на едното или двете очи.
Отговаря отрицателно дали след операцията е имало подобрение в зрението.
Уточнява, че пълна слепота означава, че липсва светоусещане, а практическа
слепота – зрителната острота е от перцепция /има светлоусещане/ на светлина, до
броене на пръсти на 1.5 метра пред окото, което е равнозначно на зрителна
острота 0.03. На 25.02.2010г. е направена ексцизия на секундерна мембрана на
лявото око. При постъпване обективното състояние е: зрение с дясното око – РL /вижда светлина/, зрение на ляво око РРLC /вижда и проектира посоката на светлината/, наличие
на ИОЛ и опацификазия на задна лещена капсула, стъкловидно тяло – просветлява,
ЗОС- б.о. От описания статус при приемането в болничното заведение можело да се
направи индиректно заключение, че преди това, неясно кога е извършена операция
за „старческо перде” на ляво око. Не може да се очаква подобрение, с оглед ТЕЛК
решението. След извършената ексизия на секундарна мембрана на лявото око
резултатът е – зрение на ляво око 0.01, което означава, че може да брои пръсти
от 0.5метра. При такова зрение, лицето не може да чете, да гледа телевизия
пълноценно, дори и със съвременните специални корекционни оптични средства. В
с.з. уточнява, че при стойност 0.01 лицето няма практическо зрение и не може да
чете.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
След съвкупен анализ на всички писмени, гласни
доказателства и СМЕ по делото е установено, че ищецът и ответницата са деца и
законни наследници на общите им наследодатели
- майка Е. А.а, починала на 29.02.2004г. и баща – Д. А., починал на
17.06.2012г. Двамата били в брак от 17.02.1954г. Другият ответник е съпруг на П.Л.,
считано от 1979г.
В резултат на злополука през 1957г. Д. А. невъзвратимо
загубва зрението си и става „практически сляп”, поради което не можел да чете,
но е имал възможност да види при посочване къде трябва да положи подпис или
изпише текст да го направи. Не е спорно между страните, че лицето е било
грамотно такова.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том III, дело №1088/1974г. от 25.10.1974г. Д. А. придобива и
става едноличен собственик, на основание чл. 13, ал.2 от
СК от 1968г. /отм./ на дворно място, с площ от 800кв.м., съставляващо парцел VIII-75 в кв.3 по плана на селото и къща, застроена в
парцел IX-75
в кв.3.
С
нотариален акт №38, том I, рег. № 1305, дело №206 от 2001г. от 25.06.2001г. Д. А. е
признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: Парцел
IX 75 в кв.3, с
площ от 1050кв.м., ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ по
плана на с.*****, 2390 кв.м. от парцел VII 74, 75 в кв.3. По силата на чл.19 СК от 1985г.
/отм./ вр. чл. 79 ЗС същият е станал СИО.
След
смъртта на съпругата, Д. А. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч. от тези
имоти, а ищецът и ответницата на по 1/6 ид.ч. по наследство от майка им.
На 29.05.2012г. в дома на ответницата наследодателят Д.
А. с нотариално заверено /на подписа и съдържанието/ пълномощно, е упълномощил
ответницата да се разпореди чрез дарение, продажба или замЯ., договаряйки с
когото намери за добре, вкл. със себе си, и при условия каквито намери за
добре. На същата дата тя с договор за покупко-продаба като представляващ
купувача от една страна и лично като купувач прехвърлила освен горните два
имота, но и още един имот, на цена близка до данъчна оценка.
Няма спор досежно идентичност на лицата, независимо от
установеното в хода на делото различно наименуване на ответницата П./П. и
наследодателя Д. Т./А..
На първо място се спори дали е налице спазена
необходимата форма досежно упълномощителната сдЕ..
По същество твърденията, наведени от ищеца се свеждат
до един единствен порок, а именно неспазване на форма, а не до противоречие със
закона, поради което първата искова претенция съдът квалифицира по чл.44 вр.
чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.
По иска с
правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал.2, пр. 3 от ЗЗД настоящият състав намира
следното:
Липсата на предписана от закона форма е едно от
основанията за нищожност по чл. 26, ал. 2
от ЗЗД. Упълномощаване без спазване изискванията за форма – чл. 37 от ЗЗД
е нищожно. Ако нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието е
извършено без да отговаря на изискванията за валидност на нотариалното
удостоверяване, то упълномощителната сдЕ. би била нищожна.
Искът в случая е основан на твърдения, че тази
нищожност произтича от нарушение на нотариалното удостоверяване на пълномощното
поради липса на посочване място на извършване на нотариалната заверка, полагане
на подпис вместо отпечатък и липса на двама свидетели, присъствали при
удостоверяването.
Установява се от приложеното по делото пълномощно, че
липсва удостоверяване на мястото извън кантората, при извършеното от нотариуса
едновременно удостоверяване на съдържание и подпис на пълномощното по чл.590,
ал.4 ГПК.
Спори се дали това е необходим реквизит.
По въпроса нищожно ли е нотариално удостоверяване на
подписа на лице извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено
мястото и часа на извършване на нотариалното действие, включително по въпроса задължителни реквизити ли са
при заверка на частен документ и в кои случаи, е формирана практика на ВКС в
Решение №217/21.01.2020г. по гр. дело № 582/2019г., III г.о., съгласно която е прието следното:
Съдържанието на
нотариалното удостоверяване чл.590, ал.1 ГПК препраща към 580 ГПК, т.1 на който
изисква задължително да се отбележат годината, месеца и деня, а когато е
необходимо - и часа и мястото на удостоверяването. Отбелязване на мястото е
необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя
териториален район, т.е. когато удостоверяването е извършено извън кантората на
нотариуса, необходимо е да се отбележи населеното място, а ако то е
недостатъчно за преценка местната компетентност–и общината.
Съгласно чл.590, ал.1, изр.2 ГПК при удостоверяване на
подпис върху частен документ се прилага на чл.580 ГПК за издаване на нотариален
акт, чието съдържание според чл.580, т.1 ГПК следва да включва годината,
месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването. Има се
предвид както съответното населено
място, така и точния адрес, където е
извършено действието.Тази потребност е изтъкната като необходима не при удостоверяване,
извършвано след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по общото
правило на чл.578, ал.4 ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл.573, ал.3 ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат
незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед
проверка доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на
нотариуса - чл.573, ал.1 ГПК и доколко нотариусът е имал право да извършва
действието - чл.576 ГПК, като неспазването му влече нищожност на съответното
действие.
Процесното нотариално удостоверяване на подписа на
упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на
населеното място и точен адрес, където е осъществено. Нормата на чл.576 ГПК
изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните действия.
Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го
извърши - чл. 569 , чл. 570, ал. 1 , чл. 573, ал. 1 , чл. 574 и 575 от ГПК,
както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 , чл.
579 , чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582 , чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК.
Посочването на мястото на нотариалното действие се
изисква, ако е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл.573, ал.3 ГПК.
Нарушението по 573, ал.1 ГПК несъмнено влече нищожност, за която основанието е
чл.576 вр.с чл.573 ал.1 и чл.589 ал.2 ГПК и чл.83 ЗННД. Липса на задължителен
реквизит – посочване на населеното място и точен адрес, където е извършено
нотариалното действие води до извод за липса на валидност в случая.
В Решение №103/2011г по гр.д. № 876 по описа за 2010
г. на ІІ г.о. ВКС приема, че напълно достатъчно е посочване единствено на
населеното място. Такова в настоящия случай обаче също липсва, независимо от факта, че
извършването на заверката е чрез поставен щемпел, съобразно регламентираната в чл. 17 от Наредба № 32 за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори /ДВ бр. 12/1997г./
възможност.
С оглед
гореизложеното, упъномощителната сдЕ. се явява нищожна, а исковата претенция на
това основание следва да бъде уважена. В този случай, не следва да се
разглеждат останалите основания за нищожност на сдЕ.та.
Единствено за
пълнота, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че помощник
нотариусът по заместване е бил длъжен да се увери, че лицето е разбирало
естеството на акта. Независимо, че в случая се касае за лице, което е
практически сляпо, което след показване е можело да се разпише на определено за
това место, то безспорно същото не е можело да прочете съдържанието на
пълномощното и от изключително значение е удостоверяване в пълномощното, че
същото е запознато със съдържанието на акта. Недопустимо е това да се
удостоверява със свидетелските показания, още повече на лицето, чиито действия
по редовно нотариално удостоверяване се оспорват.
По кумулативно съединения иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
При договор, сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна
сдЕ., или от мним пълномощник, не се касае за порок, водещ до абсолютна
нищожност. Касае се за висяща недействителност. Мнимият представител е формирал
и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради
което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по
смисъла на чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД.
Съгласно разрешението, указано в т.2 от ТР № 5/2016г
по т.д № 5/2014г ОСГТК на ВКС при липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или
неговите универсални правоприемници. Както субективното потестативно
/преобразуващо/ материално право на мнимо представлявания да потвърди и по този
начин да валидира с обратно действие във времето висящо недействителния
договор, така и неговото субективно материално право да се позове на тази
недействителност, респ. и процесуалното му право на иск, включващо
предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото
процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими
/освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими
престации, свързани с неговата личност/ и могат да бъдат упражнени от всеки от
наследниците му - съразмерно дела му от наследството. Наследяването очертава
легитимацията по иска, пределите на допустимото позоваване на
недействителността, която от висяща е станала окончателна.
В случая, както беше
изложено наследодателят е бил единствен собственик на дворно място, с площ от 800кв.м.,
съставляващо парцел VIII-75 в кв.3 по плана на селото
и къща, застроена в парцел IX-75 в кв.3, а
по отношение на останалите процесни имоти собствеността е притежавана по силата
на законовата презумция в СИО със супругата му. Оттук липсата на представителна
власт обхваща ½ ид.ч. за първия имот и ½ от притежаваните от него
4/6 от останалите имоти. Досежно 1/6 ид.ч. същата е притежавана от ищеца по
наследяване от майка си.
Въпреки това уточнение, доколкото се касае все за
извършване на сдЕ. на разпореждане с имоти без надлежно учредена представителна
власт, то исковата претенция до размер на ½ ид.ч. се явява основателна и
следва да се уважи.
С отговора на исковата молба и в хода на процеса се
поддъжа от ответната страна възражение за придобиване на имотите по давност.
Същото с оглед заявените искови претенции за прогласяване на нищожност на
сделки, а не искове за собственост е неотносимо и не може да бъде защита,
водеща до отхвърляне на претенциите, поради което и не следва да се обсъжда в
настоящото производство.
Предвид несбъдване на вътрешното условие за
разглеждане на другите евентуално съединени искове, настоящият състав намира,
че по тях не се дължи произнасяне.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът, сезирал съда
с искане за присъждане на разноски има право на действително реализирани такива,
а именно в размер на 1454.47лв. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНА упълномощителна сдЕ. по смисъла
на чл. 37, пр.2 от ЗЗД, обективирана в Пълномощно, с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на
съдържанието под № 3771/29.05.2012г., том І, акт. № 187 на помощник нотариус по
заместване –А.Т. при Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, с което Д. С. А.,
ЕГН **********, б.ж. на гр.*****, починал на 17.06.2012г. е упълномощил
ответницата да продаде /дари или замени/ следните недвижими имоти: 1/ ПАРЦЕЛ №IX-75, в кв.3 с площ от 1050кв.м., ведно с построения в
него навес/стопанска постройка/ по плана на село *****, общ.****, обл.*****;
2/2390 кв.м. от ПАРЦЕЛ №VII-74, 75, в
кв.3 по плана на село *****, общ.****, обл.*****, като договаря цена и условия
каквито намери за добре и на купувач/и /дарен/и и заменител/и// по нейна
преценка, както и да получи продажната цена, поради неспазена форма – порок на нотариалното удостоверяване, доколкото
не е посочено мястото на нотариалното действие, на основание чл.590, ал.1 вр.
чл.580, т.1 вр. чл.576 ГПК, по предявен
от С.Д.С., ЕГН **********, с
адрес *** срещу П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.
44 вр. чл. 26, ал.2, пр. 3 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №41, том III, рег. № 2098, дело №417/2012г. по описа на нотариус
Зоя Аврамова, сключен на 29.05.2012г. между наследодателя на ищеца и ответника П.Д.Л.
–Д. С. А., като прехвърлител, чрез пълномощника си П.Л. и ответника П.а Л.,
като приобретател, поради липса на
представителна власт на пълномощника, до размера на наследствената част на
ищеца, а именно 1/2ид.ч. от процесните недвижими имоти, а именно ДВОРНО МЯСТО, представляващо имот №VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв.3 по регулационния план на с. *****, одобрен със
Заповед №3223/01.08.1969г., което е част от ПИ №75, с площ от 3039 кв.м., при
граници: улица, ПИ пл. №73 и ПИ пл. № 74, състоящо се от - УПИ VII 74, 75 в кв.3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м.,
при граници: ПИ 74, улица и УПИ VIII 75; - УПИ VIII 75, в кв.3 по план на селото с площ от 859 кв.м., при
граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и - УПИ IX 75 в
кв.3 по плана на селото, с площ 992 кв.м., с площ от 1050кв.м., при граници:
УПИ VIII
75, улица и улица, ВЕДНО с жилищна сграда,
с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв.3 по плана на селото, както и второстепенна постройка с площ от 15
кв.м. и навес с оградни стени с площ
от 82 кв.м., и
при отказ от страна на ищеца за потвърждаване на договора, по предявен от
С.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес *** и В.Т.Л., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.42, ал.2
от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес *** и В.Т.Л., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1454.47лв.
/хиляда четиристотин петдесет и четири лева и четиридесет и седем ст./,
представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски, на основнание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: