РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Силистра, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. Василева
Анелия Д. Великова
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223400600098 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №11 от 11.03.2022г. постановена по НЧХД №782/2021г.,
Силистренски районен съд е признал подсъдимия ИВ. Т. Г. за невинен в това,
че на 03.12.2021г. в гр.Силистра е осуетил изпълнението на Решение
№60262/22.11.2021г. на ВКС относно личните контакти на майката С. Д. Ф. с
децата К И Г. и Т И Г., и не е оказал необходимото съдействие за
осъществяване режима на лични отношения между тях, както и възпитателско
въздействие върху децата при осъществяването на личните контакти с
майката, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
обвинението по чл.182, ал.2 НК.
Осъдил е С. Д. Ф. в качеството на частен тъжителq да заплати на ИВ. Т.
Г. направените от него разноски по делото.
Недоволна от така постановената присъда е останала тъжителката С. Д.
Ф., която я обжалва чрез адв.П.Н.. Жалбоподателката счита присъдата за
неправилна, незаконосъобразна, некореспондираща с доказателствения
материал по делото. Представена е и допълнителна жалба, в която се твърди,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства за да
формулира своите изводи, които се явяват неправилни, а оттам и съдебното
решение-необосновано и неправилно. Предвид на това, жалбоподателката
1
иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на СсРС, и да постанови
нова, с която да признае подс.Г. за виновен по предявеното обвинение.
Претендират се и направените по делото разноски. Редовно призована С. Д.
Ф. не се явява в съдебно заседание, за нея се явява адв.П.Н., който заявява, че
поддържа подадената жалба. Той счита, че подсъдимия може да промени
мнението и поведението си, само ако получи критиката на съда, и то
посредством наказателно решение.
Подс.ИВ. Т. Г. редовно призован, явява се лично и с адв.Ст.Н., който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Адв.Ст.Н. намира
първоинстанционния съдебен акт за законосъобразен, и изцяло в
съответствие с фактическите обстоятелства и събраните доказателства.
Предвид на това иска от въззивната инстанция да остави без уважение
жалбата. Претендира за разноските.
Подс.Г. заявява, че винаги е насърчавал и подкрепял децата за срещи с
майката, а в правото му на последна дума иска да се запази решението на
районният съд.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите
изложени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото,
констатира следното:
По време на фактическото съжителстване до 2015г. между тъжителката
Ф. и подсъдимия Г., се родили децата им К-на г. и Т-на г.. През 2015г.
отношенията между двамата се влошили и грижата за децата била поета от
бащата. По силата на постигнато между родителите споразумение по гр.дело
№358/2016г. на СсРС, родителските права по отношение на децата са
предоставени на подс.Г., и бил определен режим на лични отношение между
тях и тъжителката Ф.. Децата заживели в дома на подс.Г. в гр.Силистра.
С решение №60262/22.11.2021г. на ВКС по гр.дело №249/2021г.,
окончателно е определен режима на лични отношения между майката и
децата К и Т, като съдът е постановил задължение за бащата да осъществява
необходимото възпитателско въздействие спрямо децата, и да оказва
необходимото съдействие на майката за осъществяването на лични контакти.
На 03.12.2021г. следвало да се осъществи първият контакт между
майката и децата, като за целта Ф., живуща в гр.Русе, организирала
пътуването до гр.Силистра. Тя уведомила баба си-св.М, която изпекла
сладкиши, а също така помолила и св.Г.а да я придружи. Последната била
запозната от тъжителката с отношенията й с подс.Г..
На процесната дата трите жени пристигнали на адреса, на който живеел
подс.Г.-ул.“Толстой“ №1 в около 13.00ч.. Тъжителката позвънила на входната
врата, при което излязъл подсъдимия, който на висок тон я запитал до кога ще
продължава да ги притеснява, след което се прибрал и затворил вратата.
Тъжителката отишла в Дирекция „СП“, където с тон отправила въпрос към
социалните работници-свидетелите Х и М къде им е планът за действие. Те й
отговорили, че в 14.00 часа /определеният начален час за провеждане на
срещата/ същият ще й бъде предоставен.
2
В 13:50ч. св.М и юриста на Дирекция „СП“, отишли в дома на
подсъдимия и децата. След позвъняването им подсъдимия отворил, а
служителите видели, че децата са облечени и подготвени за срещата. През
това време пристигнал и регионалния директор на Дирекция СП, един
експерт, психолога-св.Р, юриста св.П, и служители на Центъра за обществена
подкрепа, които останали на улицата пред дома на децата. При вида на всички
тези хора подсъдимия с висок тон попитал „какви са тези циркове“, като св.П
го уведомил, че те са придружители на тъжителката Ф., след което
подсъдимия се прибрал в къщи.
Св.М предложила срещата да се проведе в парка на града, но св.М / на
81г./ казала, че и е трудно да се предвижва, а тъжителката посочила, че носят
и сладкиши на децата. Тогава подс.Г., който бил там в този момент
предложил да се настанят в двора му, като извадил маса, а децата донесли
столове. Св.М подредила масата и повикала тъжителката, която през това
време разговаряла извън имота със свидетелите Р и П. Подсъдимия
предоставил посуда за масата, а тъжителката го запитала къде е неговото
възпитателно въздействие, на което той отговорил, че не е длъжен да
присъства на срещата, след което излязъл на улицата при останалите
присъстващи служители от Д-я „СП“. Около масата седнали децата,
тъжителката, и свидетелите М, М и Г.а. В по-късен момент пристигнала и
св.Х-социален работник, работеща с детето Т
По време на срещата децата не отговаряли на задаваните от прабаба им
въпроси, а на въпросите на тъжителката отговаряли кратко и рязко. Това
отношение провокирало отново тъжителката да зададе въпроса на св.Х къде е
бащата, който да окаже съдействие и въздействие на децата. Св.Хсе
консултирала с директора и юриста на дирекцията, които й обяснили, че
подсъдимия не е задължен да присъства на срещата провеждана между децата
и тяхната майка. Срещата приключила към 17:00ч.
За провеждането й бил изготвен протокол от 03.12.2021г., с отразяване
на всички факти и обстоятелства досежно протичането й. Съставен бил и
протокол от същата дата за проведена консултация с децата във връзка с
предоставяне на социална услуга, с цел психологическа и юридическа
подкрепа при упражняване режима на лични отношения, изготвен от св.Р и
св.П. В него е отразено, че подсъдимият е подготвил децата за срещата с
майка им и оказаното от него съдействие срещата да се проведе в неговия
имот.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е формирал
вътрешното си убеждение досежно съставомерните факти, на основата на
правилен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради
което и споделя изводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Въз основа на това, въззивната инстанция намира жалбата за
неоснователна.
Според въззивната инстанция, при разглеждане на делото,
първоинстанционния съд обективно и последователно е изяснил всички
значими за правилното решаване на делото обстоятелства, обхващащи се от
3
предмета на доказване. Възприетата от Силистренски районен съд фактическа
обстановка е била установена в следствие на анализ на доказателствената
съвкупност, като са изложени убедителни правни съображения. Същите се
споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се налага тяхното
повторение. В тази връзка е уместно да се посочи, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивния
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените в жалбата доводи.
Достигнатия от първоинстанционния съд извод, за недоказаност на
авторството на деянията от страна на частното обвинение, в чиято тежест е
възложено именно доказване на обвинението е основан, както на преценката
на вътрешната убедителност на гласните доказателствени средства, така и на
съответствието им с останалия събран доказателствен материал.
Във въззивното производство не се ангажираха нови доказателствени
източници, а се оспорва единствено оценката на събраните такива.
Въззивната инстанция безрезервно се солидаризира с изложения извод от
първоинстанционния съд, в заключителната част на мотивите към присъдата,
а именно: „Душевните преживявания, чувствата, емоциите, личните
разбирания, очаквания, представи за начина на развитие на човешките
взаимоотношения, въжделенията, са част от вътрешния, духовния свят на
човешкото същество и те не подлежат на регулиране или контролиране с
методите и средствата на наказателното право“.
В контекста на това, правилно СсРС е приел, че с деянието си подс.Г. не
е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по чл.182,
ал.2 НК- „осуетяване изпълнението на решение относно упражняване на
родителските права и лични контакти с децата“.
Престъплението по чл.182, ал.2 НК засяга обществените отношения,
свързани с нормалното осъществяване на родителските права и задължения в
интерес на детето, както и правата на детето да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие, правото му на лични отношения с
родителите. Налице са две форми на изпълнителното деяние-неизпълнение на
съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете, или осуетяване изпълнението на такова решение.
Престъплението, осъществено в тази форма е резултатно. В случая е
предявено обвинение именно за тази форма на изпълнителното деяние, а
именно, че подсъдимия е осуетил изпълнението на влязло в сила съдебно
решение, досежно упражняването на родителските права и режимът на лични
отношения.
Деянието ще е съставомерно в случай, че деецът създаде каквито и да е
било обективни пречки за упражняване на съответното право от
правоимащия, като например отвеждане на детето на друго място за времето,
когато следва да се проведе срещата, отнемане на възможността на детето да
се срещне с правоимащия и др.
4
При установените фактически данни, категорично може да се приеме, че
подс.Г. не е извършил действия обективиращи признаците на тази форма на
изпълнителното деяние по чл.182, ал.2 НК. За по-голяма правна прецизност
следва да се отбележи, че действията на подсъдимия са несъставомерни и за
другата форма на изпълнителното деяние-неизпълнение на съдебно решение.
И въззивната инстанция счита, че на инкриминираната дата не са налице
действия или бездействия от страна на подсъдимия, които да осуетяват
съдебното решение. Не се установява подс.Г. да е отказвал или
възпрепятствал срещата на децата с майка им, да е повлиявал негативно на
децата за да не желаят те да се срещнат с тъжителката, или да ги е ангажирал
с друго занимание в предвидения за срещата период. Напротив, в началния
час на срещата децата са били подготвени, подсъдимият е предоставил имота
си за провеждане на срещата, осигурил е необходимите инвентар и посуда, и
изобщо, всички нужни за нормалното протичане на личния контакт условия.
В допълнението към жалбата, а и в съдебно заседание, от защитата на
тъжителката се излагат пространствени доктринерски трактовки касаещи
отношенията между родители и деца, техните права, отговорности и
зависимости, но те нямат пряко отношение към основния факт на доказване и
съставомерността на конкретния престъпен състав.
Очевидно е, че някакви предходни събития и поведение от страна на
тъжителката са сформирали резервираното отношение на децата към нея, но
тя не е избрала най-удачните методи и средства за промяна на тази ситуация.
Желанието й, посредством различни институции, служебни лица и съдебни
органи да предизвика целения ефект, очевидно е непродуктивен подход.
Особено показателно в това отношение е поведението на тъжителката и по
време на самата среща, когато тя е пренебрегнала осигуряването на условия
за провеждането й /подреждането на масата/, а отново е насочила енергията
си към изискване и претендиране пред намиращите се на улицата служебни
лица, на определени действия, каквито на тях в конкретното събитие на са им
вменени. Дори се е наложило едно от тези лица да я призове, да обърне
внимание на децата си, а не на тях.
По делото са налице определени данни /съдържащи се основно в
показанията на св.Г.а /, които налагат усещането, че този процес е за
тъжителката, като основа за изготвяне на дипломна работа. Според св.Г.а,
тъжителката е „…записала „педагогика“, за да може да се запознае от
професионална гледна точка с отношенията с децата“. След това свидетелката
откровено си признава: „Това ми запали любопитството, започнах да й
задавам много въпроси и тя ми предложи да я придружа на срещите и да
наблюдавам какво се случва между нея и децата“. Това откровение напълно
„осмисля“ присъствието на св.Г.а, при провеждането на личните контакти на
тъжителката с децата й. Горепосоченото, наред с непрестанното
сигнализиране на социалните служби, наизустяването на определена
терминология /мултидисциплинарни срещи/ и недотам удачното й
използване, ангажирането на съдебната система недвусмислено сочат, че Ф.
изисква и очаква дължимо поведение от всички останали, но не и от нея
самата, за да промени отношението на децата си към нея. Това много ясно е
5
подчертано от изявлението на св.Г.а: „Децата не бяха подготвени да се
държат добре“, т.е. всички институции и подсъдимия, е следвало да
пренебрегнат интересите на децата /които са в такава възраст, че могат
самостоятелно да оценяват определени ситуации/, и да им вменят поведение и
отношение удовлетворяващо интересите на тъжителката. Това обаче би
влязло в противоречие с чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., в сила от 03.07.1991г.,
според която висшите интереси на детето са първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи. Този принцип изключва
каквато и да е форма на принуда и предварителен сценарий, при
осъществяване на тези контакти.
В тази връзка следва да се изтъкнат показанията дадени от св.М, като
социален работник работещ с К-„Разбира се, винаги и двете деца са казвали,
че обичат майка си, но искат тя да промени отношението си към тях“,
т.е.очакванията на децата са за различно поведение и отношение именно от
тъжителката Ф..
Децата имат възможност да изразят съгласие или не, за провеждането на
личен контакт с тъжителката /още повече и с оглед тяхната възраст/, и
предвид посочените по-горе норми, никой не може да се противопостави на
техните интереси и избор. Срещата обаче се е състояла, и според настоящата
инстанция, не са налице действия или бездействия от страна на подсъдимия,
които да са създали обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да
бъде изпълнено решението на ВКС. Напротив, с активното участие на
подсъдимия срещата между тъжителката и децата се е състояла, и тази
активност изразяваща се в приготвянето на децата /те не са отказали
контакта/, осигуряването на терен и условия за срещата, недвусмислено
сочат, че тя е осъществена и заради оказаното възпитателно въздействие от
страна на подсъдимия над децата.
Самият процесуален представител на тъжителката в пледоарията си пред
първоинстанционният съд е заявил: „Затова считам, че действително, дори и
да не е осуетил изпълнението на съдебното решение, бащата не е изпълнил
своите задължения като родител, които изискват малко повече усилия от това,
което той в случая е направил, а именно формално да се изпълни съдебното
решение“. Тук резонно възниква въпросът за каква съставомерност на деяние
по чр.182, ал.2 НК се претендира?
Ето защо, въззивната инстанция намира извода на първоинстанционния
съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Г. деяние по чл.182, ал.2
НК от обективна страна, за обоснован и законосъобразен, поради което не се
налага коригиране на присъдата.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което не се
налага отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
6
При този изход на процеса и на осн.чл.190, ал.1 НПК, тъжителката С. Д.
Ф. следва да заплати на подс.Г. направените от него разходи пред настоящата
инстанция за адвокатски хонорар, в размер на 720 /седемстотин и двадесет/
лева.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №11 от 11.03.2022г., постановена по НЧХД
№782/2021г. на Силистренски районен съд.
Осъжда С. Д. Ф., в качеството й на частен тъжител, да заплати на
подс.ИВ. Т. Г. направените от него разходи за въззивната инстанция, в размер
на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7