Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.С., 09.11.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во Г.О., 5-ТИ състав,
в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.А
при участието на секретар Кр.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 9149 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано по искова молба вх.№ 63293/07.07.2011г. на А.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Х. Р. Х., с адрес: *** и К.П.Д., с адрес: *** и адрес по месторабота: гр.С., ул. „*****” ***, Ц. по Р., двамата със
съдебен адрес:***, с която е поискал от съда да осъди ответниците солидарно на
основание на чл. 45 вр. с чл. 52 и чл.
53 и чл. 86 от ЗЗД да му
заплатят сумата от 80 000лв., представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от болки и страдания от неправилно диагностициране на заболяване на ищеца
като „гонарторза” на ляво коляно и неправилно
лечение на заболяване на ляво коляно на ищеца, извършено от ответниците в
периода 2009г. - 2010г. Претендирал е
разноски. Навел е твърдения, че през
септември 2009г. ответникът Х. му поставил погрешна диагноза „гонартроза на
ляво коляно” и назначил лечение с медикаменти и инжекции за същото , което
продължило до юни 2010г. през който период кракът се подувал, вадели му секрет
от коляното, изпитвал силни болки , през юни 2010г. ответникът Х. му поставил
диагноза „ревматизъм” и го препратил към специалист в областта-ответника Д..
Последният в продължение на 2 месеца поставял инжекции на ищеца отново за
гонартроза, след консултации с друг лекар установили, че ставата на ищеца е
разрушена и е нужно смяна на ставата, а в последствие доц. М. от болницата в
Горна баня му посочил, че няма гонартроза, а възпаление на коляното, че
проведеното лечение само му е навредило, необходимо било лечение но нямало
гаранция, че ще може да се поправят тези вреди. Посочил е, че поведението на
ответниците довело до увреждане на здравето му, до болки и страдания,
отразявали се зле и на нервната му система, организмът му бил натровен, бил
инвалидизиран, справедливото обезщетение на които е в размер на 80 000лв.
Оспори е поради прекомерност възнаграждението, претендирано за разноски за
адвокат от ответника Х..
Ответниците са оспорили исковете. Навели са твърдения,
че поставена диагноза е била правилна и проведено лечение е било правилно,
проведеното от тях поведение било добросъвестно и съответствало на добрите
медицински практики, ищецът бил прегледан обстойно, назначени му били
съответните изследвания и диагноза и лечение съответствали на здравословното
състояние на ищеца. Посочили са, че износването на хрущяла е необратим процес,
а и ищецът не установил, че е спазил предписаното лечение. Обстоятелство, че
лечение не дало желания резултат не можело да обоснове извод за противоправно
поведение на ответниците. Ответникът Х. Р.
Х. е претендирал е разноски.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети неоспорени от страните амбулаторни
листове № 4005, № 858, № 194, № 210, № 433,
болнични листове № 0900466, № 1858078, № 0900516,, № 1858485, медицинска
книжка на ищеца, рецепти , съгласно
които на 07.09.2009г. ищецът е бил прегледан от д-р Г., поставила му диагноза
„увреждания на нервни коренчета” във връзка с оплаквания от болки и изтръпване
на подбедрица и коляно при ищеца, на 29.09.2009г. ищецът е прегледан от д-р И. И.,
поставил диагноза „мононевропатии на долен крайник” с придружаващо заболяване
„гонартроза”, ответникът Х. е преглеждал
ищеца на 30.09.2009г., на 07.10.2009г., като е издавал болнични лист на ищеца
за общо 27 дни поради заболяване „гонартроза”, прегледал го е и на
22.01.2010г., на 25.01.2010г., на 16.02.2010г. поставил е диагноза на ищеца
„гонартроза”, назначил е изследвания и терапия – пункция депомедрол
лок.криомасаж и покой, превръзки, волтарен гел, издал е болничен лист на ищеца
за 32 дни през януари и февруари 2010г. със същата диагноза, през април, юни и
септември 2010г. е предписал на ищеца лекарства
По делото са приети неоспорени от страните амбулаторен
лист № 981, № 1023, 1200, 1069, рецепта, изследвания, направление, съгласно
които ищецът е бил прегледан от ответника Д. на 21.06.2010г. , на 25.06.2010г., на
06.07.2010г., 22.07.2010г., поставена му е диагноза „гонартроза” ,
назначени са изследвания и терапия с алфламил, локално лечение-деро-медрол,
конкретно посочени в рецепти медикаменти.
Прието е решение
на ТЕЛК № 2311/25.09.2016г. съгласно което ищец е 68% ТНР от заболяване хипертонично сърце, двустранна
гонартроза, шийна и лумбална спондилоартроза, аденом на простата, професионално
заболяване „ХОББ, като за гонартрозата е даден по 10% ТНР за всяка става.
Приета е епикриза от 23.10.2016г. издадена от „Токуда
болница“ съгласно която ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, исхемичен мозъчен
инсулт, десностранна централна хемипареза, дискоординационен-палео и
неоцеребеларен синдром.
По делото е прието изследване № 15372:27.11.2012г.
извършено в МБАЛ „Св.И. ***, съгласно което при магнитен резонанс на лява
колянна става е установено данни за изразени дегенеративни промени на лява
колянна става.
Разпитана по делото св. А. е заявила, че е съпруга на ищеца, между 2000г. и 2010г.- не
помнела точно кога, го заболял крака,
лекувал се в МВР болница, изписали му инжекции, изтегляли вода от крака му,
лекуващ лекар бил д-р Х., но ищецът не се излекувал, напротив, състоянието му
се влошило, изпитвал ужасни болки, особено нощем, посетили и друг специалист в болницата
в Горна и той им казал, че провеждано до този момент лечение било погрешно и
трудно щял да се възстанови, изпуснали били момента за лечение, защото трябвало
още в началото да се установи заболяването, за да се излекува. Заявила е, че
състоянието на ищеца се влошава с всеки изминал ден, наложило се през
2011г.-2012г. да се изнесе от жилището
им, за да даде спокойствие поне на близките си, но на всеки 2-3 дни свидетелят
се виждала с него за по около 4-5 часа, носела му храна, говорели си. Посочила
е, че от болките в крака ищецът вдигал кръвното налягане, имал решение на ТЕЛК
и специалистите казали, че всичко започнало от заболяването на крака, от
объркването и че оттам започнало голямото натоварване на организма. Заявила е,
че лекарите в Горна баня не са предписвали рехабилитация на ищеца, тя била
заедно с него при прегледа, не помнела дали са му предписали да си прави
упражнения вкъщи, предписали му лекарства, както и мехлем за мазане.
С приетото по делото и неоспорено от страните заключение
по съдебно-медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно
задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице след
преглед на ищеца и запознаване с документи, е посочило, че поставените от
двамата ответници диагнози на ищеца във връзка с оплакванията от болки в
колянната става е „гонартроза в ляво”, назначеното лечение е било
медикаментозно, включително и с инжекции, направени са изследвания, включително
и насочен за изследване – ЯМР. Посочило е че при направено изследване в рентгеново
отделение на 27.07.2010г. заключението е двустранна гонартроза по-силно
изразена в ляво, такова е било и заключението при рентгеново изследване от
30.09.2009г, а през 2012г. в болницата СВ.И. Рилски” заключението е за данни за
изразени генеративни промени на лява колянна става. Вещото лице е посочило, че
поставена диагноза и проведено лечение са коректни, направения тест за
ревматизъм на 21.06.2010г. е бил отрицателен. Посочило е, че гонартрозата и
остеоартрозата на колянната става са дегенеративно заболяване в следствие на
износване на хрущяла , образуващ ставата, лечението е с нестероиздни
противовъзпалителни лекарства, а при липса на ефект от тях се назначават физиопроцедури
и вътреставно кортикостероидни препарати, а като крайна мярка – смяна на става.
При ищеца проведеното лечение било адекватно, нямало медицински документи,
които да опровергават правилността на поставената от ответниците на ищеца диагноза
и назначеното му от тях лечение, не се установява това и при прегледа на ищеца.
Посочило е, че при ищеца прогнозата за развитието на заболяването не е
благоприятна, в момента ставата е оточна, при повече ходене ставата блокира,
ограничен обем на движения от 90 градуса при норма от 160 градуса., като при
силно нарушена функция ще следва смя на ставата.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 45 и
сл. вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и с чл. 86 от ЗЗД.
При така
предявените искове в тежест на ищеца е да установи отговорност на ответниците
спрямо ищеца по смисъла ч. 45 и сл. от
ЗЗД, тоест проведено от тях противоправно поведение, в следствие на което при
условията на съпричиняване са настъпили вреди за ищеца, следва да установи и обстоятелства, които да обосноват извод, че
справедливо обезщетение е в размера, за който е предявен иска, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
В тежест на
ответниците при така направените възражения е да установят че проведеното от
тях поведение е съобразено с изискванията за добросъвестност, като претърпените
от ищеца болки и страдания се дължат на развитието на заболяването, а не на
неправилност на диагноза и лечение.
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по
делото и неоспорени страните писмени доказателства, свидетелски показания,
които съдът кредитира, заключение по съдебно-медицинската експертиза, която
съдът изцяло кредитира, по делото е установено, че ищецът в периода от
септември 2009г. до август 2010г. е имал оплаквания от болки в лява колянна
става, като е лекуван от двамата ответници, които са му поставили диагноза
„гонартроза”, лекували са го медикаментозно , включително и с инжекции, с
кортикостероиди, ответниците са назначили изследвания, през целия период и в
момента ищецът изпитва силни болки, има оточна става, ограничен обем на
движения, прогнозата не е благоприятна, вероятно ще се наложи смяна на ставата.
При така установеното съдът приема, че ищецът е претърпял болки и страдания в
периода от заболяването на колянната става.
Същевременно, съдът приема, че отговорността на
ответниците за обезщетение за претърпени
от ищеца болки и страдания, не може да се ангажира. Това е така, защото по делото не се установи
ответниците да са провели противоправно поведение, в следствие на което да са
претърпени тези болки и страдания от ищеца. По делото се установи от прието по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, че правилната диагноза на
заболяването на ищеца е „гонартроза”, както и че за поставяне на тази диагноза
ответниците са провели необходимите изследвания, назначеното лечение е било подходящо
за това заболяване и съобразено с добрите медицински практики. По делото се
установи, че рентгенови изследвания на ищеца са направени през септември 2009г.
и през 2010г., проведени са специални изследвания с оглед на установяване на ревматизъм, за
който изследвания са били отрицателни, като поставена диагноза на ищеца е
гонартроза”. В последствие проведени изследвания и прегледи на ищеца– изследвания
с магнитен резонанс, прегледи от ТЕЛК са потвърдили диагнозата „гонарторза”,
като същевременно не са установили „ревматизъм”. При така установеното съдът приема,
че по делото е установено, че двамата ответници са поставили правилната
диагноза на ищеца. Съдът приема, че по делото е установено, че назначеното
лечение на ищеца е било подходящо и съобразено с установеното му заболяване.
Вещото лице по приета по делото медицинска експертиза е посочило, че тези
заболявания се лекуват медикаментозно, а в краен случай-със смяна на става, че
при ищеца проведеното такова медикаментозно лечение е било подходящо. Съдът
изцяло кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза, като вярно,
задълбочено, неоспорено от страните и неопровергано от другите събрани доказателства
по делото. Вещото лице е обосновало извода си с приети по делото документи и
след извършен преглед на ищеца. Изводите на вещото лице се подкрепят от приетите
по делото изследвания с магнитен резонанс от 2012г., ЕР на ТЕЛК от 2016г.,
сочещо същата диагноза на ищеца – „гонартроза”. Съдът приема, че обстоятелството, че ищецът и
към момента изпитва силни болки, има ограничени движения в ставата и че
вероятно ще се наложи смяна на същата, не може да обоснове извод, че
ответниците са провели противопрвано поведение. Действително , проведеното
лечение не дало желания резултат , но това по делото се установи, че не се
дължи на неправилна диагноза и неправилно лечение, поставени , съответно
назначени от двамата ответници.
С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете са неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
по делото следва да се поставят в тежест на ищеца.
Ответникът Д. не е претендирал разноски и такива не му
се следват.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Х.
разноски за адвокат в размер на 2050лв. Тази сума е установено по делото от приетия
договор за правна помощ, че е уговорен и платен от ответника Х. като
възнаграждение за ангажирания от него адвокат по делото. Същата не е прекомерна
с оглед цената на исковете и правната и фактическа сложност по делото, поради
което и възражението на ищеца в обратния
смисъл е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 63293/07.07.2011г. на А.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Х. Р. Х., с адрес: *** и К.П.Д., с адрес: *** и адрес по
месторабота: гр.С., ул. „*****” ***, Ц.
по Р., двамата със съдебен адрес:***, с която е поискал от съда да осъди
ответниците на основание на чл. 45 и сл.
вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 86 от
ЗЗД да му заплатят солидарно
сумата от 80 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за болки и страдания от неправилно диагностициране на заболяване на ляво
коляно на ищеца като „гонарторза” и
неправилно лечение на заболяване на ляво коляно на ищеца, извършено от
ответниците в периода 2009г. - 2010г.
ОСЪЖДА А.Ж.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.
Р. Х., с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 2050лв. (две хиляди и петдесет лева)
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, което до ищеца да се изпрати лично , а отделно и чрез адв.М., назначена да му
оказва правна помощ по реда на ЗПрПомощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: