РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 13.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публичното заседание на 27 октомври две хиляди и
седемнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N`3311 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в
условията на обективно съединяване искове от „ЕЛИТ КАР ТРЕЙДИНГ” ООД, гр.Добрич
против Л.Л. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 4431.31 лева,
представляваща главница по фактура № ********** от 23.02.2017г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че по силата на устен договор за продажба на резервни части за
автомобили ответникът е закупил стоки на обща стойност исковата сума, за което
е издадена процесната фактура, по която не постъпило плащане. Твърди, че
въпреки проведените с ответника разговори и поети обещания не е изпълнил
задължението си да заплати стойността на стоките, което поражда за ищеца
интерес от търсената съдебна защита.
Исковете са с
правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД и чл.327 ТЗ и са процесуално
допустими.
В писмен
отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Твърди, че не е сключвал договор с ответника и не е получавал описаните в
приложената фактура стоки.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните
обстоятелства:
По делото е
представена фактура №**********/23.02.2017 г. с издател ищеца „ЕЛИТ КАР
ТРЕЙДИНГ” ООД и подписана от негов представил – М.Б.с получател ответника Л.Л.А.
за различни стоки-авточасти иконсумативи на обща стойност 4431.31лв. Във
фактурата е определен срок за плащане 28.02.2017 г., а като начин на плащане е
посочено с платежно нареждане.
По делото е
назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че фактура №**********/23.02.2017 г. с длъжник Л.Л.А. на обща
стойност 4431.31лв. е отразена в счетоводните регистри-аналитична сметка на
клиент Л.Л.А. и в дневника за продажби за месец февруари 2017г. Направено е
частично плащане в брой на 20.07.2017 г. на стойност 100 лв. Остатъка за
плащане по фактура №**********/23.02.2017 г. е в размер на 4331.31лв.
В съдебно
заседание проведено на 27.10.2017 г. на основание чл. 214, ал.1, изр.3-то от ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск като същия се счита за
сумата 4331.31 лв. с ДДС.
По делото са
разпитани свидетелите Митко Богданов/работещ при ищеца-„ЕЛИТ КАР ТРЕЙДИНГ” ООД
на длъжност продавач - консултант / и св. М.М./ също работещ при ищцовото
дружество/.
В показанията
си св. М.Б.твърди, че тяхната фирма има магазин в град Враца за продажба
на авточасти. Свидетелят твърди, че
познава ответника А. като клиент на
фирмата, на когото е продавал части за коли. Споделя, че А. му звъни по
телефона и дава заявка за авточасти от магазина като през месец февруари тази
година свидетелят му е продал авточасти и му е издал фактура, но ответника не я
е заплатил.
При предявяване
на процесната фактура на л.5 от делото, свидетелят уточнява, че това е фактурата,
която той е издал. Поддържа, че в нея са посочени различни авточасти и
консумативи, които е продавал на ответника по различно време около месец или
два преди издаването на фактурата. Свидетелят
твърди, че ответника не е заплатил стоката и затова той е издал фактура, за да
знае А. какво дължи. Обадил се по телефона на ответника и му е казал, че е издал
фактура за получените стоки и описаните в нея стойности, като му е казал да
дойде да я заплати, но ответника не дошъл. Провели няколко пъти разговори по
телефона, като свидетелят го е питал, кога ще дойде да си плати фактурата, но
ответника отлагал във времето и в крайна сметка не дошъл.Б.твърди, че всички
стоки, които са посочени в показаната му фактура лично той е продал и предал. Твърди
и, че ответника никога не е оспорвал стойността на получените авточасти като е
предлагал да плати разсрочено или да достави на ищеца авточасти на тази
стойност, но това не е било изпълнено от него. Обяснява, че по принцип ответника
му звъни по телефона и му заявява поръчката за стоки, които желае да закупи от
магазина. Когато ответника не може да дойде му казва, че ще дойде баща му или
брат му, за да вземе поръчаната от него стока.Б.поддържа, че издаваните документи
за получени стоки не се подписвани от лицата в деня, когато получават стоката
от магазина. Свидетелят твърди, че работи във фирмата от две години и има
доверие на хората, които пазаруват в магазина. Те са техни постоянни клиенти,
които пазаруват определени стоки за седмица, две или три като накрая им
съставят фактури, идват и заплащат тези стоки, но ответника не е заплатил
своите стоки. СпоредБ.когато плащането на една фактура от техен клиент се
извършва в брой, това става на момента на издаването й, а когото е по банков
път срока, който практикуват е до 14 дни. Свидетелят твърди, че не са имали
случай да издават на ответника фактура и той да не я е заплащал като това е
първата издадена фактура, която ответника не е заплатил. Свидетелят пояснява,
че познава брата и бащата на ответника и практиката на фирмата с ответника е
следната: ответника звъни и поръчва авточастите, казва, че не може да дойде да
ги вземе и че ще дойде брат му, баща му или някой друг от негово име.
В показанията
си св. М.М.твърди, че той е представител на фирмата ищец и част от работата му
включва да провежда телефонни разговори, както и да уговаря лични срещи с
клиенти, които са взели стока от магазините, но са забавили плащанията си по
фактурите. Свидетелят се обадил през пролетта на 2017г. за първи път на
ответника Л.А., който имал задължения към фирмата. М.твърди, че не е било
плащано за повече от месец, а практиката на свидетеля е да търси клиентите,
които не са платили повече от месец, защото в края на предходния месец, вече се
знае кой е забавил плащанията си за закупените стоки. М.поддържа, че е говорил
с Л.А. по телефона, който му казал, че има запорирани сметки, има проверки от
НАП поради което го е помолил за отсрочка. Свидетелят обяснява, че след повече
от седмица пак се е обадил на ответника по телефона, тъй като не е имало
постъпило плащане от негова страна. М.твърди, че е звънял на ответника от
телефони с различни номера, тъй като когато му е звънял от номер от който вече го
е търсил, той не му е вдигал, но от различен телефонен номер е вдигал. Свидетелят
твърди, че ответника има автокъща в град София и че същия му е казвал, че след
като успее да продаде някоя от колите и получи пари, веднага ще си заплати
задълженията към фирмата. При следващ разговор по телефона се разбрали с ответника да дава поне
някаква сума по задълженията си, за да върви някакво плащане. Уговорката им
била ответника да плаща по 400 - 500 лв., по банков път или на ръка и след
около два дни имало постъпило плащане. Сумата била 100 лв., която била платена
в магазина в град Враца. Свидетелят твърди, че след няколко дни пак е звънял на
ответника от друг телефон за да го подсети и тогава ответника му е предложил да
взима стоки от друго място и да ги продава на тях, за да погаси задължението
си, при което свидетелят разбрал, че ответника е некоректен длъжник. М.твърди,
че оттогава няма плащания и затова спрял да търси ответника. Твърди, че всеки
път когато разговарял с ответника по телефона той никога не е оспорвал, че е
взел стока от магазина в гр. Враца, нито оспорвал цената, която трябвало да
плати, а само молел за отсрочка по задълженията си към фирмата. М.поддържа, че
документите от които се установят задълженията на лицата към ищцовата фирма са
протоколи за закупена стока и фактури и, че той тези документи ги гледа в
електронен вид на компютъра без подпис, на хартия не ги вижда. Това което
излизало на компютъра нямало подпис, но ответника е потвърждавал в разговорите по
телефона, че дължи пари на фирмата. Свидетелят твърди, че знае от шофьори, че
авточастите, които е купувал ответника от фирмата им са закарани в сервиза му,
където той поправял коли. Според свидетеля от магазина във Враца са идвали
бащата и брата на ответника да взимат авточасти. Споделя също, че практика при
тях е, да се предават взетите авточасти с протокол и стокова разписка, които
обаче не се подписват от получателя, а само от техен представител, имало
издадена касова бележка и фактура за закупена стока от магазина.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.
318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е
търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и
купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.
Договорът за продажба между търговци или със страна търговец във връзка и по
повод неговата дейност е неформален, двустранен и възмезден договор. Тоест, за
неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл.
293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита
сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква
задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Поради консенсуалния
характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент
от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености
- чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
От
гореизложеното е видно, че уважаването на процесните искове е обусловено от
установено от ищеца наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните по силата на сключен между тях неформален договор за покупко-продажба
на стоки описани във фактура №**********/23.02.2017 г., както и че ищеца е
изправна страна по договора като е изпълнил своите задължения да достави съответните стоки на ответника, който
ги е приел.
За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал
като доказателства по делото както процесната фактура, заключение на назначена
и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза и показания на свидетели - негови
служители.
По делото е спорно между страните дали стоките
описани в горецитираната фактура са доставени от ищеца на ответника, поради
което ответника оспорва дължимата сума по фактурата, както и сключването на
договор с ищеца с предмет съответните стоки.
Относимият по делото въпрос е: доказва ли фактурата, както и останалите
ангажирани от ищеца доказателства възникване на правоотношение между страните
по договор за търговска продажба, а оттук и съществуването на задължение за
ответника да заплати цената на посочените във фактурата стоки?
Фактурата /данъчна или обикновена/ е
стоково – разчетен документ, съдържащ определени реквизити, който се издава от
доставчика /продавача/ на купувача за продажба на стоково-материални ценности
или от изпълнителя на възложителя за изпълнение на работи и услуги. Съгласно
Закона за счетоводството тя представлява първичен счетоводен документ, носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, въз основа на
който се извършват счетоводните записвания от страните по сделките и в
хронологичен ред се изготвя систематизирана информация за стопанските операции.
Според задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на
чл.290 ГПК решения, послужили като основание за допускане на касационното
обжалване - решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор
за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане,
имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на
сключване на продажбата.
В конкретния случай процесната фактура съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката - различни
авточасти и консумативи, стойност - както единична така и обща за всички стоки,
начин на плащане - с платежно нареждане, имената на купувача и продавача, време
и място на съставянето й - 23.02.2017 г.
Така според т. д. №1120/2010 г. на ВКС ТК, II о., постановено по реда на
чл.290 е застъпено, че именно поради неформалния характер на продажбата, когато
същата се оспорва и в хода на съдебния процес са представени и други
доказателства, преценката за сключване на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на
всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните
действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на
цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуването на облигационната връзка.
Видно от показанията на св.М.Б./служител на ищцовата фирма/, всички
стоки, посочени в процесната фактура свидетелят лично е продал и предал на
ответника и последния не е оспорвал стойността на стоките като е предлагал да
плати разсрочено или да достави авточасти на тази стойност. Същите
обстоятелства относно предаването на описаните във фактурата стоки сочи и св. М.М.,
който твърди, че процесните авточасти са предадени на ответника като в магазина
са идвали баща му и брат му да вземат стоката и ответника никога не е оспорвал
дължимата сума, а е молел за отсрочка на задължението като накрая е заплатил
част от задължението по фактурата в размер на сумата от 100 лв.
Съдът кредитира
свидетелските показания по отношение на предаването и получаването на стоките,
описани в процесната фактура, тъй като същите, освен че са допустими, с оглед
законовата възможност да се установяват сключени договори на стойност до 5000
лв./чл.164, ал.1, т.3 ГПК/, са последователни и непротиворечиви. Тези показания
се подкрепят, както от приложената фактура, така и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, според която фактурата е отразена в
счетоводните регистри-аналитична сметка на клиент Л.Л.А. и в дневника за
продажби за месец февруари 2017г., като по фактурата е направено частично
плащане в брой на 20.07.2017 г. на стойност 100 лв.
Разглеждано в
неразривна връзка с всички други доказателства, плащането несъмнено съставлява
извънсъдебно признание на ответника - купувач както относно сключването на
договора за продажба, така и за възникването на задължение в негова тежест за
плащане на пълната цена на закупените стоки. В този смисъл е решение по т.д.
№1120/2010 г. на ВКС ТК, II о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Така и според
определение №58/09.02.2015 г. по д. №524/2014
на ВКС, ТК, II Т.О при наличие
на доказателства, които могат да се ценят като признания за съществуващата
облигационна връзка, като частично плащане на цената, фактурата може да послужи
като доказателство за сключване на договора за търговска продажба, за предаване
на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение.
Съвкупната
преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба на стоки със съдържание,
отразено в представената от ищеца - продавач фактура, по силата на който за ищеца –
продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки,
а за ответника – купувач, задължението да заплати продажната цената.
От събрания доказателствен материал се
установи, че ищеца е предал стоките описани в процесната фактура, а ответника
ги е приел без възражения и за него е възникнало задължение да ги заплати на
продавача. Не
без значение е и обстоятелството, че между страните са съществували трайни
търговски отношения и сделките между тях за посочените продукти са били сключвани
по сходен начин.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските сделки
съобразно чл. 288 ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона.
Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който се
погасява облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един
от основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението
трябва да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени
с договора и правните норми. Като не е изпълнил свое задължение да заплати
продадените му стоки по неформален договор за продажба на стоки, ответника се
явява неизправна страна в облигационното правоотношение. А липсата на
ангажирани от ответника доказателства за плащане на остатъка от цената в размер
на сумата 4 331.31 лв. сочи на основателност на иска по чл.79, ал.1 вр.
чл.86 ЗЗД и чл.327 ТЗ за заплащане на посочената сума.
Основателен се
явява и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва
върху сумата от 4 331.31 лв., считано от датата на завеждане на иска-27.07.2017
г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 927.00лв. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Л.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕЛИТ КАР ТРЕЙДИНГ” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. **********представлявано от управителя А.Г.Н.
сумата от 4331.31лв. представляваща главница по фактура № ********** от
23.02.2017г., ведно със законната лихва от 27.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 927.00лв. съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: