Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 15.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,гражданско отделение,в публично
съдебно заседание на петнайсети октомври през две хиляди и осемнайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 75/2017г.по описа
на съда, за да се произнесе,съобрази:
Производството по делото е с правно основание чл.327 от ТЗ,във
вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗд.
Съдът
е сезиран с искова молба от „Б*****”ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр.С.,ул.*****, представлявано от Д. И.Б.-Управител,чрез
адв.Г.В.Б., с адрес ***, против „А*****”ЕООД с ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление в с.Д.,Ловешка област, ул.*****,представлявано от Д.П.С., с
посочено правно основание чл.327 от ТЗ ,във вр.с чл.79 и чл.92 от ЗЗД и цена на
иска 36 920.07лв. Ищецът твърди, че е сключил с „А*****"ЕООД Договор
за доставка на минерални торове от 23.03.2016г., по който е продавач,а
ответникът-купувач. Във връзка с изпълнението на договора е издадена фактура с
№********** от 31.03.2016г., на стойност 29 100 лв. и с падеж 30.09.2016г.
Като приложение към процесния договор са подписани от страните: Заявка за
доставка на 50г. амониев нитрат на цена 582лв. на тон с ДДС,
Приемателно-предавателен протокол за 50т. амониев нитрат на единична цена за
тон - 582лв. с ДДС. Счита,че с тези документи доказва, че продавачът е изпълнил
задължението си да достави заявената стока, а купувачът я е приел. Твърди,че
към подаване на исковата молба задължението на ответника по този договор не е
изплатено, въпреки че отдавна е падежирано. Претендира също и договорна лихва-
съгласно чл.2 от Договора до 30.09.2016г., дължима върху стойността на торовете
от 1%, а след това по 2 % проста месечна лихва до окончателното издължавате.
Към 15.08.2017г. дължимата от „А*****"ЕООД договорна лихва определя в
размер на 7820.07лв. Счита,че от приложените убедителни писмени доказателства
се обосновават твърденията му, че искът е основателен, надлежно е възникнало и
установено по размер и основание
задължението на ответника,но не е изпълнено. Искът е обезпечен с
възбрана, наложена върху 3 собствени на ответника недвижими имоти,за което
представя доказателства. Обезпечителната мярка е постановена по ч.т.д.№82/17г.
по описа на ОС-Габрово. Моли ответникът да се осъди да му заплати сумата 36
920,07лв., от която - 29 100лв. - главница по Договор за доставка на минерални
торове от 23.03.2016г. и 7820.07лв. - договорна лихва до 15.08.2017г.,изчислена
съобразно уговореното от страните в чл.2 от Договора, както и договорна лихва
до окончателното изплащане на задължението.
В срок постъпи отговор от „А*****”ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в с.Д.,Ловешка област, ул.*****,представлявано от Д.П.С..
Счита иска за недопустим, като твърди,че не е водил преговори с ищеца и не е
сключвал Договор за доставка от 23.03.2016г. Оспорва автентичността на
подписите, положени от негов име върху Договора от 23.03.2016г., Заявка за
доставка, Приемателно-предавателен протокол и Фактура № ********** от
31.03.2016г. Твърди,че не е издавал и посочената в чл.11 от Договора Запис на
заповед за обезпечаване на задълженията по него. Като едноличен собственик и
управител на дружеството не е упълномощавал никой да води разговори и подписва
договор за доставка на минерални торове с „Б*****”ООД. Твърди,че не е бил в
търговски взаимоотношения с ищеца.
По
реда на чл.369 от ГПК направи възражение срещу разглеждане на делото по реда на
гл.ХХХІІ от ГПК,като твърди,че не е имал и няма търговски взаимоотношения с „Б*****”ООД.
По реда на чл.219 от ГПК заяви,че привлича като подпомагаща страна брат си
Стойко П.С.. По реда на чл.211 от ГПК предяви насрещен иск.
В срок ищецът подаде допълнителна искова молба. Счита,че
реално аргументите на ответника се свеждат до липса на търговски
взаимоотношения по процесния договор от 23.03.2016г.Наличието или липсата на
такива е въпрос по съществото на спора,тъй като касае основателността ,а не
допустимостта на исковете. С тези аргументи моли да не се уважават възраженията
за недопустимост на исковете. Счита,че ответникът прави опит да навежда
твърдения за неоснователност,но в действителност прави изрично признание за
наличието на такива търговски взаимоотношения, като се позовава на
изложеното,че „..Всички площи са торени с минерални торове с дистрибутор „*****”…”.
В този смисъл са и изложените съпоставки за добива през стопанските 2014-2015г.
и 2015-2016г.,също и твърденията за отправяни заплахи към него. Приема,че
единственото твърдение на ответника по съществото на спора, след като изрично
признава, че е получил и ползвал минерални торове, доставени от ищеца, е че е
заплатил всички доставени торове,дори с цената на банков кредит. Категоричен е,
че това твърдение не отговаря на истината,тъй като към момента липсва плащане
по процесната фактура. Като необосновано и недоказано определя и твърдението за
прилагани „спорни търговски практики” от ищеца. Моли твърденията на ответника
за нанесени му имуществени вреди единствено и само като аргумент в подкрепа на
твърдението на ищеца за изпълнено от страна на „Б*****”ООД задължение по
договора за доставка. Приема възражението по реда на чл.369 от ГПК с
недоумение, при отчитане,че е само няколко реда след пространно словоизлияние
за претърпени вреди от използването на доставените минерални торове. Счита,че с
това си поведение ответникът затвърждава тезата,че с поведението си демонстрира
неуважение към съда като институция,изразено в опитите му да разиграва и
обърква с твърденията си. Счита,че не следва да се уважава искането за
привличане в процеса на Стойко П.С.,тъй като липсва ясно очертан от ответника
правен интерес за това.
Извън указания срок по чл.373 от ГПК ответникът представи отговор на
допълнителната искова молба,в който потвърждава вече заявената си позиция. Моли
ищецът да бъде задължен да представи всички намиращи се у него документи,
касаещи кореспонденцията помежду им за претърпените от „А*****"ЕООД загуби
и пропуснатите ползи, вследствие на ползвания тор и ПРЗ, с дистрибутор фирма „Б*****"
ООД. Моли евентуалното непредставяне на тези документи да се прецени съгласно
чл. 161 от ГПК.
С
Определение №774/06.12.2017г.,пост.по настоящето дело,съдът остави без уважение
възражението на ответника по реда на чл.369 от ГПК,като неоснователно. С
Определение №138/22.03.2018г. съдът остави без уважение искането за привличане
на трето лице-помагач. С Определение №120 от 30.05.2018г.,пост.по в.т.д.№145/2018г.
АС-Велико Търново потвърди определението.
В
производството беше приет за съвместно разглеждане насрещен иск по реда на
чл.211 от ГПК, предявен от „А*****”ЕООД с ЕИК *****, представлявано от Д.П.С.,
срещу „Б*****”ООД с ЕИК *****, представлявано от Д. И.Б.-Управител, чрез адв.Г.В.Б.,
с размер 5 000лв., който е частичен иск от обща претенция за
25 000лв.,представляваща стойността на претърпени от ищеца загуби и
пропуснати ползи от използване на минерален тор, чийто дистрибутор е „Б*****”ООД
с ЕИК *****, за земеделските 2014-2015г. и 2015-2016, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска до окончателното плащане, както и
разноските по делото. Последваха множество уточнения на претенцията,вкл.и
прекратяване по реда на чл.129,ал.3 от ГПК-отменено с Определение
№160/12.07.2018г.,пост.по в.ч.т.д.№ 205/2018г.на АС-Велико Търново. Последва
приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане,като с протоколно
определение от последното съдебно заседание на 15.10.2018г.,на основание чл.211,ал.2
от ГПК, съдът раздели производствата,като отдели разглеждането на насрещния иск
в отделно производство и с оглед правилата на местната и родова подсъдност го
изпрати на РС-С..
По
делото е допуснато обезпечение по реда на чл.389 и чл.391,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК,чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота на ответника,с
предвидена гаранция от 3 700лв.,вносима от „Б*****”ООД.
В
момента е в ход въззивно обжалване на постановеното в последното съдебно
заседание на 15.10.2018г. определение,с което съдът отказа да приеме като
доказателства по делото документи изпратени от „А*****”ЕООД до вещото лице Н.Р.,във
връзка с допуснатата съдебно-икономическа експертиза. С писмо с
изх.№4538/12.10.2018г. частната жалба е изпратена на Апелативен съд Велико
Търново.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Б.-САК, който поддържа исковата
молба, ангажира доказателства и представя писмена защита.
Ответникът
се представлява от адв.Л.-ЛАК,която поддържа отговора, ангажира доказателства.
Представени са писмени бележки от управителя Д.П.С..
От
събраните по делото писмени доказателства- Договор за доставка на минерални
торове от 23.03.2016г.,Заявка за доставка на минерални торове,
Приемателно-предавателен протокол №
********** от 31.03.2016г., преводно нареждане за платена държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск-40лв., Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ
за обезпечително производство, Заповед № 422/23.08.2017г., по ч.т.д.№82/2017г.
по описа на ОС-Габрово, Определение № 416/18.08.2017г., пост. по
ч.т.д.№82/2017г. по описа на ОС – Габрово по чл.390 от ГПК, адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ, Фактура с №**********/31.03.2016г, 8 бр.
копия от Известие за доставяне, 3 бр.товарителници, справка от ел.досие на
страните в Търговски регистър, справка в НБД”Население” за С. П.С.,
заключението на съдебно-графологичната експертиза на в.л.С. П., съдебно-счетоводната
експертиза–основна и допълнителна на в.л.Н.Р., в.ч.т.д. №145/2018г.на АС-Велико
Търново, заверено копие от в.ч.т.д.№ 205/2018г.на АС-Велико Търново, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен Договор за доставка на минерални торове от 23.03.2016г., със
страни „Б*****”ООД-продавач и „А*****”ЕООД- купувач. Договорът има за предмет
доставка на минерални торове за стопанската 2015/2016г.Съгласно чл.2 продавачът
поема ангажимент в срок до 31.03.2016г. да достави и предаде на купувача
минерални торове, индивидуализирани по показатели в приложена
спецификация-Приложение №1, представляващо неразделна част от договора.
Договорено е,че заявката е на стойност 15 810 евро с включен ДДС. В чл.2 е
договорена и месечна лихва върху стойността на заявката в размер на 1% ,начислена
към момента на издължаване,но не по-късно от 30.09.2016г. Предвидено е след
тази дата месечната лихва да е 2% до окончателното погасяване на задължението.
Правата и задълженията на страните са регламентирани в р-л ІІІ,б.А и Б от
Договора. В чл.10 е предвиден ангажимент на купувача да приеме доставеното
количество,придружено с уговорените спецификации,да го прегледа в момента на
получаване и при недостатъци да ги отрази в приемо-предавателния протокол. В
чл.11 е предвидено,че вземанията на доставчика се обезпечават с издаден в
негова полза от купувача запис на заповед за размера на всички неизпълнени
задължения. Към Договора се представя и Заявка за доставка на минерални торове
от „А***** „ЕООД до „Б*****”ООД,с искане за доставка до 15.04.2016г. на 50 т.
амониев нитрат, с единична цена за тон с ДДС от 582 лв. Върху заявката са
положени подписи на представители на двете дружества,като за заявител е посочен
Д.П.С. и е положен печат на „А*****”ЕООД,а за представител на доставчика е посочена М. В.Б.-управител,с положен подпис. Представен
е и Приемо-предавателен протокол за удостоверяване приемането от Д.П.С. от
доставчика „*****”ООД на заявени по договор минерални торове-амониев
нитрат-50т.,с единична цена на тон с ДДС- 582лв. Отново върху документа е
отразено,че са положени подписи на представители на доставчика-Маша В.Балджиева
и на получателя-Д. П.С.,с печат на „А*****”ЕООД. По делото е представена и
издадена от ищеца фактура №11843 от
31.03.2016г., съгласно чл.6 от Договора, на стойност 29 100лв.
По
делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, по която в.л.Н.Р., след
запознаване единствено със счетоводството на ищеца, дава заключение,че Фактура
с №11843/31.03.2016г. на стойност 29 100лв. е била отразена в
счетоводството на „Б*****”ООД. Не може да даде отговор била ли е отразена в счетоводството
на ответника,тъй като същият не осигури възможност на експерта да извърши
проверка. При проверката си в НАП експертът е констатирала,че купувачът „А*****”ЕООД
е упражнил правото си на данъчен кредит по тази фактура. При депозиране в
съдебно заседание на 21.05.2018г. на основното заключение експертът се запозна
с представено от ответника извлечение от Дневник за покупките за период м.март
2016г.,в което процесната фактура е отразена с контрагент „Б*****”ООД-дистрибутор,съгласно
комисионен договор от 08.01.2016г. Експертът
е категорична,че такъв комисионен договор не е деклариран пред НАП и изрази
предположение,че е допълнено след декларирането. По този начин фактурата е
осчетоводена като задължение за плащане не към доставчика „Б*****”ООД, а към
комисионера. Такова задължение не е декларирано пред НАП.
Съдът
приема констатациите на съдебно-счетоводната експертиза изцяло,като
компетентна,обективна и точна. Експертът
положи изключителни усилия да изготви заключение с проверка в счетоводствата и
на двете страни. За разлика от ищеца,който съдейства на експерта и в резултат е
налице констатации, ответникът всячески осуетяваше възможността да се извърши
проверка на место и лично от експерта. Смисълът на експертизата е вещото лице, като
независим и обективен експерт да извърши проверка лично и сам, въз основа на непосредствените
си констатации да даде заключение. След уверенията на пълномощника на ответника
в съдебното заседание на 21.05.2018г., че ще бъде осигурен достъп на експерта,
съдът допусна и допълнителна задача за проверка. Въпреки положените от вещото
лице усилия ответникът отново не съдейства и не осигури възможност за
изискваната проверка на место в счетоводството си. Вместо това предлага преценката
да се извърши по произволно избрани от ответника и представени с Молба с вх.№
6781/03.10.2018г. документи. Съдът споделя отказа на експерта да изготви
заключение по този начин- ползвайки единствено тези документи, тъй като по този
начин не се обезпечава обективност на констатациите. Затова и при съобразяване
на цялостното поведение на ответника,което беше насочено към осуетяване на
проверката на место на воденото от него счетоводство, използваха се различни
процесуални възможности за отлагане на съдебните заседания и изобщо
възможността за проверка,съдът намира,че са налице предпоставките на чл.161 от ГПК. С отказа си да предостави достъп на експерта до счетоводството си
ответникът създаде обективни пречки за изготвяне на заключение по
въпросите,свързани с неговата дейност,поради което и по правилото на тази норма съдът приема,че е доказано,че
фактура с №11843/31.03.2016г. е била отразена в счетоводството му,както и че не
е било водено редовно.
По
делото се допусна и съдебно-графологична експертиза. Обект на изследване са
оспорените по отношение на автентичността на подписите за „А*****”ЕООД
документи-Договор за доставка от 23.03.2016г., Заявка за доставка на минерални
торове, Приемо-предавателен протокол и
Фактура №11843/31.03.2016г. Вещото лице С.П. дава категорично заключение,че
подписите от името на „А*****”ЕООД в Договор за доставка от 23.03.2016г.,
Заявка за доставка на минерални торове и
Приемо-предавателен протокол, са положени от Стойко П.С..за когото ответникът сочи,че работи в дружеството на
длъжността „Ръководител земеделие”(молба с вх.№9349/05.12.2017г.-л.255,т.І). По
отношение на фактурата експертът не може да даде категорично становище,с оглед
обстоятелството,че е извършил изследване върху индигиран екземпляр. Затова и
дава заключение при допускане,че подписът е
положен отново от Стойко П.С..
Съдът
приема изцяло констатациите на експерта като обективни и компетентни и
съобразява при решаване на спора.
По допустимостта.
От ответника се прави възражение за
недопустимост на иска,с аргумент,че не е имал търговски взаимоотношения с
ищеца и не е сключвал процесния Договор
за доставка от 23.03.2016г.Съдът не
споделя тази теза. Както прие в определението по чл.374 от ГПК въпросът
съществува ли твърдяната от ищеца договорна обвързаност касае съществото на
спора,не и допустимостта на претенцията. На следващо място,съобразявайки,че е предявен осъдителен иск, основан на
сключен Договор за доставка на минерални торове от 23.03.2016г. и издадената
фактура от 28.10.2011г. и с твърдения за
наличие на търговска продажба, съдът приема, че страните са надлежно
сезирани-продавач и купувач по договора. При твърдението за наличие на
непогасено задължение, предявеният осъдителен иск се явява допустим.
По същество.
Съдът
приема,че е сезиран с две обективно предявени претенции от „Б*****”ООД, срещу
„А*****”ЕООД, от които- иск по чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД-за
заплащане на сумата 29 100лв., представляваща неплатена цена по Договор за
доставка на минерални торове от 23.03.2016г.,за което е издадена фактура с
№11184/31.03.2016г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД-за заплащане
на дължима договорна лихва до 15.08.2017г.,изчислена съобразно уговореното в
чл.2 от Договора и договорната лихва до момента на окончателното изплащане,
заедно с разноските в настоящето и обезпечителното производства.
Ищецът
обосновава претенцията си с Договор за доставка на минерални торове от
23.03.2016г.,сключен с ответника, като твърди,че е изпълнил уговорените задължения
на продавач,а купувачът,макар да е получил стоката, не е заплатил уговорената
цена в регламентирания срок.
Ответникът противопоставя теза за липса на договорна
обвързаност с ищеца. Твърди,че не е сключвал процесния договор за доставка и
никога не е имал търговски отношения с ищеца.
Съдът
намира,че ищецът е доказал по несъмнен начин съществуването на търговски
отношения,основани на процесния Договор за доставка на минерални торове от
23.03.2016г. По делото са представени
категорични документи, обективиращи
такива отношения и изпълнението на уговорките за доставка. Така обвързаността
на ответното дружество с Договора за доставка се обосновава от една страна с
категоричното заключение на експерта по съдебно-графологичната експертиза за
автентичност на подписа на представителя на „А*****”ЕООД-както сочи
управителят-изпълнявал длъжността „Ръководител земеделие” (молба с
вх.№9349/05.12.2017г.-л.255,т.І) и брат на управителя – С.П.С.. Ангажирането на
дружеството с договора е удостоверено и с положения печат на същото върху
подписа на представителя. Автентичен е и подписът на представител на ответното
дружество върху отправената заявка за доставка и върху Приемо-предавателния
портокол, удостоверяващ факта на получаване на стоката. Установи се,че липсата
на категоричност в заключението по отношение подписа върху фактурата се дължи
единствено на обстоятелството,че не се представи в оригинал,а само в индикирано
копие. Последното не отрича с категоричност възможността и този подпис да е
положен отново от представителя на дружеството Стойко П.С..
На
следващо място от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи категорично, че „А*****”ЕООД е
включило процесната фактура в дневника си за покупките за м.март 2016г., на ред
44 и е подало декларация за същия месец пред НАП. Купувачът е използвал правото
на данъчен кредит по тази фактура в размер на 4 850лв.
Всички
тези данни обосновават категоричен извод,че дружеството е било ангажирано с процесния договор,
позовало се е на уговорките му, упражнило е правата,които тази сделка му дава
(при приложимост и на нормата на чл.301
от ТЗ), поради което отношенията с ищеца следва да се уредят по правилата на
Договора за доставка. Съдът приема единствено като опит да се отклони акцента
на разсъждения представянето от ответника на документ, озаглавен „Дневник на
покупките за м.март 2016г.(л.403,т.ІІ), в който вече е налице допълнение,с
вписване на „Комисионен договор от 08.01.2016г.”,като пояснение за
съдоговорителя (контрагент). Експертът Р. категорично заяви,че такова
допълнение липсва в изпратената до НАП Справка–декларация,с която тя се е
запознала. Затова съдът не приема,че този документ оборва констатациите на
експерта, но потвърждава приетото по реда на чл.161 от ГПК за наличие на
неточности при счетоводното отчитане на дейността на ответника.
По
изложените съображения съдът намира,че доставчикът процесния договор е изпълнил
ангажиментите си да достави уговореното количество и вид минерални торове,в уговорения срок и при
липсата на възражения при приемането от
страна на купувача,то последният дължи заплащане на уговорената цена. Въпреки
указаната доказателствена тежест ответникът не доказа да е извършил такова
плащане,с оглед на което главната претенция следва да се приеме за доказана.
Право на страната е да търси левовата равностойност на уговореното вземане.
С
оглед уговорките на чл.2,изр.последно от Договора и при установената
забава,купувачът дължи месечна лихва. Ищецът претендира такава съобразно уговорения
механизъм на изчисление- в размер на 1% до 30.09.2016г. и до 15.08.2017г. в размер на 2%.
Съдът намира,че при установена на забава в изпълнение на парично
задължение,основателна е и тази претенция. Ищецът представи справка за
изчисленията му-търси общ размер от 7 820.07лв. до 15.08.2017г. Експертът
по ССЕ представи изчисление до подаване на исковата молба-14.09.2017г.-общо
8 428.58лв.-или с 1 месец повече, което обяснява различията в
изчисленията. При съобразяване на уговорения начин на изчисляване съдът извърши
самостоятелно пресмятане и установи,че дължимата до 30.09.2016г. лихва е в размер на 1784.8лв.,а до 15.08.2017г.-
6 188.6лв.,или общо 7 973,4лв.(прилагат се изчисленията от електронен калкулатор). Така и акцесорната
претенцията на ищеца с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер общо на 7 820.07лв.,
следва да се уважи в пълния претендиран размер.
При
този изход на спора ищецът има право на възстановяване на направените по делото
разноски,с уточнението в исковата молба,че се търси присъждане и на разноските
в обезпечителното производство. Представи се и списък по реда на чл.80 от ГПК с
описани разходи. При съобразяване на представените по делото доказателства
следва да се уважи до размера на 8208,37лв.- включващ заплатената държавна
такса– 1477лв., изплатен адвокатски хонорар в размер на 3 930.25лв.по
настоящето дело-с отбелязване в договора,че е реално изплатен, уговорено и
отразено като реално изплатено възнаграждение за представителство в
обезпечителното производство в размер на 2601.12лв.,разноските за съдебна
експертиза-200лв. С оглед отделянето на насрещния иск за самостоятелно
разглеждане,там следва да се прецени дължи ли се възстановяване на адвокатския
хонорар за защита по него.
На
основание горното и по реда на чл.235 от ГПК,съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА „А*****” ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в с.Д.,ул.„***,Ловешка област, представлявано от Д.П.С., ДА ЗАПЛАТИ на „*****”ООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул.„***,
представлявано от Д.Г.Б.,със съдебен адрес ***,представлявано от адв.Г.В.Б.-САК,
на основание чл.327 от ТЗ,във вр.чл.79 от ЗЗД, сумата 29 100 (двайсет и девет хиляди и стол лева/15 810 евро), представляваща
неплатена цена по Договор за доставка на минерални торове от 23.03.2016г.
ОСЪЖДА „А*****” ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в с.Д.,ул.„*****,Ловешка област, представлявано от Д.П.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на „*****”ООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул.„*****,
представлявано от Д.Г.Б.,със съдебен адрес ***,представлявано от адв.Г.В.Б.-САК,
сумата 7 820.07 (седем хиляди
осемстотин и двайсет лева и седем стотинки), представляваща договорна
лихва съгласно чл.2,изр.последно от Договора ат 23.03.2016г., до 15.08.2017г.
ОСЪЖДА „А*****” ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в с.Д.,ул.„*****,Ловешка област, представлявано от Д.П.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на „*****”ООД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул.„*****,
представлявано от Д.Г.Б.,със съдебен адрес ***,представлявано от адв.Г.В.Б.-САК,
сумата 8 208,37 лева, представляваща
разноски по делото, включваща заплатената държавна такса– 1477лв., изплатен
адвокатски хонорар в размер на 3 930.25лв.по настоящето дело, разноските
за съдебна експертиза-200лв, изплатен адвокатски хонорар в обезпечителното
производство по ч.т.д.№82/2017г.по описа на ОС-Габрово- 2601.12лв.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :