№ 8
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Г. Ил. П.
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300602041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение № 76 от 01.10.2021 г., постановено по реда на Глава
тридесет и трета от НПК по н. д. 265/2021 г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив, е отменено решение № 260007/12.01.2021 г. по ВНОХД № 282/2020
г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с оглед констатирано съществено
нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд -
Пловдив. Към настоящия момент е възстановена висящността на процеса, в
стадия на въззивното производство.
С постановената по НОХД № 719/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив присъда подсъдимият ЙПИ е признат за виновен в извършено на
31.01.2019г., в гр.Пловдив престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и при
условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от една година
лишаване от свобода, което при условията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1
от НК е приспаднато от така определеното наказание времето, през което е
бил задържан по ЗМВР и НПК. На основание чл.343Б, ал.1 вр. с чл.343Г, вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено и наказание лишаване право да
управлява МПС за срок от две години, с приложение на чл.59, ал.4 от НК.
Срещу присъдата са депозирани жалба от защитника на подсъдимия
И. - адв. Е.Б. и протест от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив.
Присъдата се протестира с оплакване за несправедливост на
1
наложеното наказание. Иска се изменението й, увеличаване на размера на
наложеното наказание лишаване от свобода от една година на една година и
шест месеца и налагане на неналоженото с обжалвания акт наказание ГЛОБА
в размер на 1300лв.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа протеста
и допълнителното изложение към него срещу произнесената
първоинстанционна присъда, като предоставя на съда преценката относно
конкретния размер за увеличаване на наказанията глоба и лишаване от
свобода. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.
В жалбата на адв. Б., защитник на подс. И., се излагат съображения за
необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените
наказания. Сочи се липса на достатъчно доказателства, установяващи както
факта на извършеното престъпление, така и неговото авторство. Според
защитата, съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните
правила при анализа на събраните доказателства. Прави се искане въззивната
инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия Й.И. за невиновен и да го оправдае изцяло по
повдигнаното му обвинение. Алтернативно се прави искане за намаляване
размера на наложеното наказание и прилагане на разпоредбата на чл. 55 от
НК, с оглед съобразяването му с обществената опасност на деянието и
данните за личността на извършителя.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. Д.-упълномощен
защитник на подсъдимия И. и от самия подсъдим. Излагат се допълнителни
аргументи за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които не са взети предвид при постановяване на присъдатамлад мъж, трудово
ангажиран, семеен, с дете, което страда от астма и е необходимо полагане на
ежедневни грижи, каквито дължими грижи полага и за болна баба. Твърди се
изминал значителен период от време от 2019 г.- близо 2 години от
реализиране на престъплението до санкционирането му. Според защитата,
като облекчаващ подсъдимия факт следва да бъде отчетено, че самото деяние
е извършено в часови диапазон, в който няма интензивност на движението и
толкова висока обществена опасност от настъпване на евентуално ПТП с
евентуален вредоносен резултат- 03.00 часа сутринта. Твърди се настъпила
реабилитация за осъждането му за престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 от НК,
което позволява по настоящето дело да намери приложение чл.66 от НК.
В последната си дума подс.И. изразява съжаление за дадената
ситуация. Акцентира на личните си приоритети- учащ, опитващ се да се
развива, със собствен бизнес и работници, плащащ данъците си. Заявява
намерение да е съвестен гражданин.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в протеста,
жалбата, допълнението към него, изразеното от страните пред настоящата
инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно
правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе,
2
взе предвид следното:
Протестът и жалбата са допустими. Депозирани са от страна в
процеса, която има процесуално призната възможност да атакува
постановения съдебен акт. Подадени са в срока за обжалването му.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна, а
протестътоснователен.
За да постанови атакуваната пред настоящия съд присъда,
Пловдивският районен съд е намерил за несъмнено установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка на извършеното:
Подсъдимият ЙПИ е роден на 02.01.1992 година в гр.*, живущ е в
същия град, българин, български гражданин, със средно образование, студент
в *, трудово ангажиран е, осъждан, с ЕГН: **********. Той е правоспособен
водач на МПС и притежава СУМПС № *, категории С, ТКТ, В, М, АМ.
Към инкриминираната дата- 31.01.2019г. , бил собственик на МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № *. На 30.01.2019г.
– 31.01.2019г., съобразно утвърден график свидетелите СН –полицай в група
„ООР“ при 02 РУ при ОД МВР-Пловдив и МА – старши полицай в група
„ООР“ в с-р „Охранителна полиция“ при 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив
застъпили на 12-часова нощна смяна на територията, обслужваща 02 РУ при
ОД МВР-Пловдив. Около 03:00 часа на 31.01.2019г. двамата полицейски
служители Н и А се намирали на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Цар Борис III Обединител“. По същото време там преминал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № *. Свидетелят А спрял за рутинна
проверка водача на сочения автомобил, който бил сам в колата. По време на
проверката св. А установил самоличността на водача - ЙПИ. Последният
отказал да представи на контролните органи свидетелството си за управление
на МПС и контролния талон към него. По време на проверката на
полицейските служители направило впечатление, че водачът на автомобила
говорел бавно, завалял думите и се държал неестествено и неадекватно. По
тази причина св. А поискал чрез ОДЧ съдействие от сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР Пловдив, които да изпробват водача за наличие на алкохол. На
мястото пристигнали свидетелите АВС и АСС на длъжност мл.
автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив.
Извършили проверка на водача И., като го изпробвали за употреба на алкохол
с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510‘‘, с фабричен № ARDM -0247.
Дадената от подс. И. проба отчела наличието на алкохол в издишвания от
него въздух с концентрация 2.30 промила на хиляда. Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
*/31.01.2019г., който не е подписан от подс. И.. Отказът му да подпише акта,
както и да получи препис от него, бил удостоверен с подписа на един
свидетел, индивидуализиран с три имена и ЕГН. На подс. И. бил издаден и
талон за медицинско изследване с бланков № 0010127/31.01.2019г., който той
също отказал да го подпише, както и да получи екземпляр от същия.
Подсъдимият бил съпроводен от свидетелите- полицейски служители
С Н и МА до УМБАЛ „Свети Георги“ АД Пловдив, където пред медицинско
3
лице – д-р ДМ заявил изрично, че не желае да дава кръвна проба за
изследване за наличие на алкохол в кръвта му. Поради направения отказ
медицинското изследване не е било извършено, съгласно отразеното в
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол / лист 8 от досъдебното производство/. Отказът да се
даде кръвна проба за изследване е бил надлежно отразен и в издадения Лист
за преглед на пациент в КДБ/СО № 007501/31.01.2019г.
На основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като извършител на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, подс. Й.И. бил задържан за срок от 24
часа в помещение за временно задържане на Второ РУ-МВР Пловдив със
Заповед за задържане с рег. № 435зз-18/31.01.2019г.
Възражението за неправилна фактическа установеност на деянието е
неоснователно.
Така възприетите фактически положения са изведени при липса на
съществени процесуални нарушения, като при оценката на доказателствените
материали не са допуснати логически грешки. Съдът е взел предвид
комплексно събраните по делото доказателствени материали, анализирал ги е
коректно, обективно и аргументирано, стриктно според действителния им
смисъл и съдържание, без да допуска превратна интерпретация, да игнорира
обвинителните доказателства или да пресилва значението на оправдателните.
Аналитичната дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.
Възражението, че възприетите от ПдРС факти са изведени от
доказателства, които не са събрани по реда на НПК, както и твърдението да
не е ясно изразена волята на съда кои обстоятелства приема за установени от
доказателствените източници, са неоснователни. Изложени са подробни,
правилни и поради това споделяеми съображения в тази насока. Обосновано
и убедително са възприети показанията на свидетелите С Н, МА, **. Те са
незаинтересовани от изхода на делото, непротиворечиво и взаимно
допълващо се описват, че при проверката на подсъдимия с техническо
средство „Дрегер Алкотест“, И. е бил в явно нетрезво състояние и е лъхал на
алкохол. Гласните показания удачно са съпоставени с приетия по делото
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол, както и с писмените доказателства включени в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Аргументирано съдът не е възприел обясненията на подсъдимия И.
относно твърдението му за нарушение на процедурата за изследване с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. В тази част те се опровергават
от показанията на свидетелите Н, А, *. Възприети са били и приложените по
делото писмени доказателства, за преобладаващата част от които въззивният
съд не намира процесуална недопустимост да се ползват- Заповед на
Министъра на МВР, с която са определени техническите средства за
извършване проверка на алкохол или друго упойващо вещество; Заповед на
Министъра на МВР, определяща длъжностните лица от МВР, които могат да
установяват употребата на алкохол и осъществяват контрол по ЗДвП;
4
Заповед, определяща периодичността на последващите проверки на
техническите средства, които подлежат на метрологичен контрол;
Методически указания относно реда за работа и установяване на употребата
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510; Протокол за
преминалите последваща проверка Дрегер 7510, собственост на ОДМВР
Пловдив от дата 14.11.2018 г. със срок на валидност 6 месеца; Удостоверение
за одобрен тип на средство за измерване – анализатор за Алкотест в дъха
Алкотест 7510; Типова длъжностна характеристика на мл.автоконтрольор ІІ –
І степен; Часови график за служебната ангажираност на служителите С и С на
30/31.01.2019г.; Разпечатка от техническото средство за направените проби
на 30/31.01.2019 г.; Справка за нарушител/водач на ЙПИ; Наказателно
постановление /НП/ №19-1030-000710/08.02.2019 г., връчено лично на Й.И. на
01.03.2019 г., Декларация за припознаване на дете, Амбулаторен лист №
578/11.02.2019 г., Етапна епикриза.
Настоящият състав на съда намира, че не са годно доказателствено
средство за установяване на характеристични данни за подсъдимия приетите
от първостепенния съд и неизключени изрично 2 бр. саморъчни
характеристики от лица, които твърдят да го познават в лично качество ( л.
91-92 съд. дело РС-Пловдив). Те не са били обсъдени в мотивите на
проверявания съдебен акт и не са ползвани като установяващи конкретни
обстоятелства. За фактите, описани в характеристиките, подписалите ги лица
е следвало да бъдат разпитани като свидетели, при отправено искане за това и
заявяване на достатъчно данни за призоваването им. Ето защо настоящият съд
ги изключва от доказателствената съвкупност, въз основа на която формира
вътрешното си убеждение. Това не променя по същество възприетото от
контролирания съд.
Логично и в съответствие с изводимото от надлежно приобщените и
обсъдени доказателства е изведен извод, че подсъдимият Й.И. на
инкриминираната дата, като водач на МПС е бил изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0247, което е включено в
представения списък на Лаборатория за проверка на СИ на ОД на МВР гр.
Пловдив на средства за измерване – анализатори за алкохол, преминали
успешно проверка на 14.11.2018г. Видно е от писмените доказателства, че
сред измервателните средства от типа Дрегер 7510 има само един с фабр. №
ARDM-0247, който номер фигурира в съставения на 31.01.2019г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против подсъдимия.
Съгласно чл.5, чл.25, чл.29 и др. от ЗИ (и по арг. по чл.26, ал.2 вр. раздел
ХХХVІ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол), средствата за измерване следва да се пускат на пазара
или в действие само, ако е одобрен типът средство за измерване.
Техническото средство за измерване „Дрегер Alcotest 7510“ е регистрирано в
държавния регистър като измерително средство на алкохол в дъха и
резултатите му са валидни пред съдебните институции без нужда от
допълнителен кръвен тест. Използва се от полицията при проверки на пътя,
както и за контрол на служители във фирми. „Дрегер Alcotest 7510“ е
сертифициран като метрологично измервателно средство до края на 2029
5
година. Последващите проверки на средства за измерване се извършват от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
според чл.38 от ЗИ с периодичност на проверките 6 месеца. Такъв оторизиран
проверител е Лаборатория за проверка на средствата за измерване в сектор
„Полицейска техника” към Главна дирекция „Охранителна полиция” на МВР.
Като доказателство по делото беше прочетено и прието и от настоящия съд
заверено копие от Заповед, с която е оправомощена лаборатория за проверка
на „СИ Полицейска техника” при ГД НП за осъществяване на проверка на
техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510. Задълбочено и подробно
проверяваният съд е приел, че представените по делото доказателства
установяват, че на 14.11.2018г.(преди датата на проверката на подсъдимия
Й.И.) , Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0247 е бил калибриран и
установено съответствие на метрологичните му характеристики с
изискванията на методиката за проверка. Проверката на подсъдимия Й.И. е
била извършена на 31.01.2019г. Въз основа на приложените по делото
доказателства правилно контролираният съд е заключил, че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта му над 0,5 промила на хиляда, а именно 2,30 промила на
хиляда, установено с техническо средство, след като вече е бил осъждан за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила на
хиляда. По делото не се установяват доказателства, които да формират извод,
че полицейските служители не са спазили законовата процедура по тестване
на подсъдимия с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”. И от гласните,
и от писмените доказателства се установява, че след положителната стойност,
отчетена от техническото средство, те са съставили АУАН, издали са талон за
медицинско изследване на водача, като талонът за медицинско изследване и
съставения АУАН са му били предявени. Обстоятелството, че не ги е
подписал, не оборва тяхната удостоверителност, тъй като в съответствие с
законовите разпореди, съобразено и с установената концентрация в кръвта на
водача, подсъдимият е бил придружен до медицинско заведение, където той е
заявил отказ да даде кръвна проба за медицинско изследване. Отказът е
надлежно документиран.
В хипотезата, при която подсъдимият И. е бил заведен до болнично
заведение, но не е дал кръв за изследване, резултатът от техническото
средство е надлежно доказателство съгласно правилата на Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ,
бр. 81 от 2018 г.). В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, вкл.
Решение № 244 от 5.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 949/2019 г., I н. о., Решение
№ 132 от 17.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 553/2019 г., II н. о. и др.
С оглед на изложеното, възраженията за процесуална
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда, заявени във
въззивната жалба и пред съда, са неоснователни.
При правилната фактическа установеност на деянието, съответна на
приобщените и анализирани по предвидения в НПК ред доказателства, не е
6
налице и нарушение на материалния закон с признаването на подс. И. за
виновен по възведеното му обвинение. По непораждащ съмнения начин е
доказано, че подсъдимият ЙПИ, с ЕГН: ********** на 31.01.2019г., в
гр.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно 2,30 на хиляда, установено по надлежния ред- с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0247,
след като е осъден с влязлo в сила определение №383/ 27.09.2011г. за
одобряване на споразумение по НОХД№ 2077/2011г. по описа на РС- * за
престъпление чл.343б ал. 1 от НК и е била ангажирана наказателната му
отговорност.
В рамките на установените факти първостепенният съд правилно е
преценил, че с поведението си подс. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343 б, ал. 2 от НК. От
обективна страна е доказано той да е управлявал МПС след употреба алкохол.
Тази употреба към момента на управление на автомобила е установена по
предвидения за това ред и е била 2,3 промила на хиляда, при несъставомерна
с оглед съдебното му минало под 0,5 промила на хиляда. Осъществяването на
престъплението и от субективна страна е несъмнено установено. Неправилно
първостепенният съд е намерил, че то я реализирано при форма на вина
евентуален умисъл, а не според изложеното от прокурора в обвинителния акт
пряк такъв. Всички доказателства по делото сочат именно на втората
обсъждана хипотеза. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
ги е искал. Липсата на протест в тази насока и съблюдаването на принципа за
забрана да се влошава положението на обжалващия подсъдим/обвиняем – за
reformacio in peius, ако липсват искания в тази насока от останалите страни в
производството, не позволяват изменение на присъдата в тази част.
От значение за възприетата правна квалификация е и изводимото от
приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Й.И.. Той е осъждан
двукратно с влезли в сила съдебни актове, както следва:
1.С определение № 383/27.09.2011г. по НОХД № 2077/2011г. по описа
на РС гр.*, в сила от 27.09.2011г. е одобрено споразумение с което Й.И. е
признат за виновен за извършено на 01.08.2011г. в гр.* престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание
пробация, включваща пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години при периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1 от НК на Й.И. е било
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година и два месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето
през което И. е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред. Наказанието пробация е изтърпяно от 13.10.2011г. до 13.10.2013г.
2.С Присъда № 59/31.03.2015г., по НОХД № 2350/2015г. по описа на
РС гр.*, в сила от 30.06.2015г. е признат за виновен за извършено на
16.03.2014г. в гр.* престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
7
чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание
една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за срок от три години. С Решение № 77/30.06.2015г. по
ВНОХД № 283/2015г. по описа на Окръжен съд гр.* е потвърдена Присъда №
59/31.03.2015г. по НОХД № 2350/2015г. по описа на РС гр.*.
Първото му осъждане, за което не е настъпила реабилитация по право
(в срока по чл. 86 ал. 1 т. 2 от НК е реализирано второто престъпление, за
което също не са налице реабилитиращи основания), обуславя по- тежката
правна квалификация на извършеното с оглед предходното осъждане на дееца
за същото по вид престъпление.
Съобр. чл. 86, ал. 1 т. 2 от НК подс. И. би бил реабилитиран по право
за първото си осъждане, ако в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата наказание не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. В установения от
закона срок, на 16.03.2014 г., подс. И. е извършил престъпление, за което е
осъден отново- по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и
му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнение
на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три
години. Реабилитацията по право е била законово недостъпна за подс. И. в
момента на влизане в сила на втория осъждащ го съдебен акт.
Присъдата за обсъжданото второ осъждане е влязла в сила на
30.06.2015 г., изпитателният срок е започнал да тече от сочената дата и е
изтекъл на 29.06.2018 г. Реабилитация по право за това, второ по ред
осъждане, е недопустима. Реабилитация по реда на чл. 87 от НК ( съдебна) не
е постановявана, не са били налице и основанията за това. Не са били изтекли
към датата на инкриминираното деяние и сроковете по чл. 88а от НК, тъй
като съобр. ал. 4 от същия текст, когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания.
Данните за съдебното минало на подс. И. формират извод, че към
датата на инкриминираните по делото събития той е бил осъждан за
престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, което повелява санкционирането му да
е по по- тежко квалифицирания състав на чл. 343б ал.2 от НК, както правилно
е приел проверяваният съд. От значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието е фактът, че е бил вече осъждан и на наказание
лишаване от свобода за друго умишлено престъпление от общ характер, за
което също не е бил реабилитиран- второто осъждане.
Отправените в протеста упреци за несправедливост на наказанието са
основателни.
Проверяваният съд е констатирал следните индивидуализиращи
отговорността на дееца обстоятелства: смекчаващи- добрите характеристични
данни, полаганите грижи за семейството му. Извън установяващите ги
доказателства са приложените два броя писмени характеристики от лица,
заявили себе си като съседи на баба му и дядо му и на родителите му. Видно е
8
от данните за подсъдимия, че той е заявил свое местоживеене извън домовете
на тези си родственици, в самостоятелно за семейството му жилище. Т.е.,
впечатленията на съставилите характеристиките физически лица освен, че не
са депозирани по предвидения процесуален ред- чрез разпит като свидетели,
касаят и отдалечени във времето периоди от живота на подсъдимия, когато
той е обитавал дома на родителите си и е посещавал като дете дома на баба
си и дядо си. Като добри характеристични данни настоящият съд също
приема трудовата и семейна ангажираност на подсъдимия, включваща грижи
за близки родственици. Като отегчаващи отговорността му правилно са били
приети високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и
санкционирането му с НП и фишове като водач на МПС. Следва да се
констатира, че значима тежест има установеното по делото не просто за
„висока“ концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, а за такава, която
е почти пет пъти над обективно възприетия за състава на престъплението
признак от 0,5 на хиляда. Като такова обстоятелство е и изводимото от
показанията на свидетелите- очевидци, че той е бил и видимо силно
алкохолно повлиян при констатиране на престъплението- лъхал на алкохол,
залитал, говорел неразбираемо. Съобр. константната практика на ВКС, когато
водач управлява МПС в нарушение на изискванията на чл. 343б от НК,
състоянието в което се намира и видимата му неадекватност (описана от
свидетелите- полицейски служители С, А, С) е допълнително,
извънсъставомерно отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство.
Несподеляема е тезата на защитата, развита пред настоящия съд, че тъй
като управлението на МПС е било в ранните часове на деня, около 03,00 часа,
интензивността на движението не е била висока, рискът от настъпване на
ПТП малък и обществената опасност на извършеното може да се счита за
занижена, което е смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство.
Престъплението по чл. 343б от НК е формално, а не резултатно.
Съставомерните му признаци са реализирани от подсъдимия. Липсата на
извънсъставомерни допълнителни усложнения ( вкл. ПТП с възможни
имуществени вреди, телесни увреждания, смърт) от инкриминираното
поведение не може да води до по- благоприятно третиране на дееца.
Ненастъпването на соченото от защитата събитие ( ПТП) е щастлива
случайност за обитателите на втория по големина град в страната ни, която не
се дължи на усилия на подсъдимия. Управлението на МПС след употреба на
забранени вещества в криминализирана концентрация, макар и в часови
диапазон с по- нисък трафик на МПС също не може да се третира като
смекчаващо отговорността на дееца. Касае за такова управление в голям град,
в един от най- натоварените му пътни участъци.
Не може да се счита за неразумен и срокът на наказателното
преследване- под 3 години. Делото е разглеждано ритмично, отлагано е и по
причини, свързани със защитата на подсъдимия.
С оглед на изложеното по- горе, приетото от ПдРС, че целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, могат да бъдат постигнати с налагане
на минимално предвиденото за престъплението наказание лишаване от
свобода в размер на една година, е незаконосъобразно. Индивидуализацията
9
на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който
съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния
случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които
определят конкретната тежест на извършеното престъпление и
характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка
степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от
повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед
постигане целите на генералната и специална превенция. В случая се касае за
лице, което многократно е демонстрирало нежеланието си като водач на МПС
да спазва изводимите от това задължения, за което е санкциониран и по
административен ред, и със средствата на НК. Двукратно налаганите му до
момента наказания за извършени престъпления от общ характер очевидно не
са постигнали превъзпитателния си и възпиращ дееца ефект. Налице е и
висока обществена опасност на самото деяние, с оглед конкретните му
характеристики, надхвърлящи значително съставомерно очертаните такива.
Наказанието лишаване от свобода в отредения от първостепенния съд
минимален размер не е съответно на установените по делото особености на
разглеждания случай. То следва да бъде увеличено до предложения в
протеста размер от една година и шест месеца.
Незаконосъобразно е прието от проверявания съд, че определеното по
реда на чл. 54 от НК наказание може да не включва задължителното
кумулативно наказание глоба. Тази привилегия е допустима при определяне
на наказанието по реда на чл. 55 от НК, за което в настоящия казус не се
установяват доказателства, такива не е възприел и районният съд. На подс. И.
следва да бъде наложено и наказание глоба в размер на 500 лв., тъй като в
искането на Главния прокурор за възобновяване на делото не са наведени
оплаквания срещу определения от предходния въззивен състав размер на това
наказание.
Съдът не е сезиран с оплакване срещу определения размер на
наказанието лишаване на подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок
от две години и не са налице основания за коригиране на срока на това
наказание.
Така определената комплексна санкция- лишаване от свобода в размер
на една година и шест месеца, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от две години може да постигне заложените в чл. 36
от НК цели. При изложените съображения проверяваната присъда следва да
бъде коригирана в санкционната част, при наличието на съответен протест за
това.
Не са налице основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55
от НК. Не е налице многобройност на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, нито изключителност на някое от тях. Наказание
дори в минималния предвиден размер би било неоправдано снизходително и
негодно да постигне нито поправително- превъзпитателния, нито
предупредително- възпиращия ефект.
Приложението на чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 и ал. 4 от НК е правилно и в
10
тази част присъдата не следва да се коригира. Правилно и в съответствие с чл.
57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС първостепенният съд е постановил наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. С
увеличения от настоящия съдебен състав размер на това наказание не се
налага изменение на присъдата в тази част.
Искането на подсъдимия и защитата му за приложение на чл. 66 от НК
е неоснователно.
От обсъденото по- горе съдебно минало на дееца е видно, че той не е
реабилитиран за второто си осъждане, при което за реализирано умишлено
престъпление от общ характер наложеното му наказание е било лишаване от
свобода ( и е приложен чл. 66 от НК). Към датата на инкриминираното по
делото поведение не са били налице материалноправните предпоставки за
приложение отново на института на условното осъждане- подс. И. е бил вече
осъждан за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване
от свобода и последиците на това осъждане не са били заличени, тъй като не е
настъпила нито една от възможните реабилитации- по право съобр. чл. 86 от
НК, съдебна по реда на чл. 87 от НК, по силата на чл. 88а от НК.
С оглед на изложеното и на осн. чл. 337 ал. 2 т. 1 и чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 194/12.07.2019 г, постановена по НОХД №
719/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като УВЕЛИЧАВА
наложеното на подсъдимия ЙПИ ( с установена по делото самоличност)
наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода и налага и
наказание глоба в размер на 500 ( петстотин ) лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11