Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.04.2018
г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно административен
характер дело № 47 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, спротив
Наказателно постановление № 18-0237-000021 от 23.01.2018 г. на Началника Група
към ОДМВР Бургас, РУ А., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В съдебно заседание процесуалният представител
моли за отмяна на наказателното постановление, като развива подробни доводи
срещу незаконосъобразността на НП. Ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган не делегира
представител. Ангажира писмени и гласни доказателства.
А.кият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 13.01.2018 г. между 9.00 - 10.00 часа свидетелите
И.И., И.Т. и Т.Т.,***, патрулирали в гр. А., по ул. И. ***. Полицейските служители
проверявали лек автомобил, когато чули свистене на гуми. Видели от началото на
ул. И. Комитов да се задават две коли, като едната изпреварила другата. Актосъставителят
И. незабавно предприел мерки, като със стоп-палка по образец и фенер подал сигнал
на водача на изпреварващия лек автомобил Ауди А4 с рег. № *** да спре. Актосъствителят
бил униформен, със светлоотразителна жилетка, а мястото, където се извършвали
проверките, било осветен участък от пътя. Въпреки това водачът не спрял, а
продължил нагоре, завивайки на кръстовището и влизайки по ул. М.. Актосъставителят
И. разпознал в него жалбоподателя, който е от същото населено място, което се
обслужва от него – гр. А.. Знаел го не само от града, но и поради това и че
друг път му бил съставял актове. Наложило се полицейските служители да се качат
в патрулната кола и да го последват. Намерили го паркирал на едпопосочната ул. М.,
където го проверили, а на въпроса защо не спрял на подадения сигнал същият
отговорил, че е с момиче, което не желаел да видят. Други нарушения при
извършената проверка не са констатирани.
На жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че
въпреки подадения сигнал водачът отказал да спре, продължавайки движението си в
нарушение на чл.103 от ЗДвП, а въз основа на съставения АУАН било издадено
атакуваното НП, в което административно наказващият орган възприел идентични
фактически констации, санкционирайки водача на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Свидетелят Н.Щ., очевидец на случилото се, сочи,
че е бил в другата кола, която жалбоподателят изпреварил, а със жалбоподателя
са приятели. Сочи, че полицейският автомобил не се виждал от мястото, от където
идвали със жалбоподателя, който пътувал със своята приятелка. Според него
полицаят бил само с фенер, но без палка и жилетка и не си личало от мястото, от
където идвали, че е полицай. Свидетелят забелязал един човек, който изскочил на
пътя с фенер, като впоследствие осъзнал, че е полицай. Мястото, където се
извършвали проверките, било около чешмата нагоре по улицата, където по принцип
се събирали момчета вечер, но патрулна кола не се виждала, тъй като била спряна
по навътре. Като разпознали полицейските служители, тяхната кола спряла, но
полицейските служители не искали да спират тях, а търсели И., който бил отпред
и именно те дали информация на полицаите по коя улица е тръгнал жалбоподателят.
Последният дава обяснения в съдебно заседание, като също твърди, че не е
разпознал полицая – видял само фенера, а самият полицай рязко изскочил на пътя,
като бил с прибрана палка. От приятелката си разбрал, че изскочилото на пътя
лице е полицай и дори решил да се върне пеш, когато полицейските служители го
открили на ул. М., където спрял, за да се усамотят с приятелката си.
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено от
него административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал
за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място. Понятието „подаден сигнал за
спиране” е визирано в чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да
спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет, като във
връзка с последното чл.207 от ППЗДвП изсква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно за да е осъществен
състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП
следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган по един от
посочените начини в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП. По делото са
събрани доказателства, от които може да се обоснове извод, че такъв сигнал е
бил подаден достатъчно своевременно и ясно, възприет е от жалбоподателя, но
въпреки това същият не е изпълнил задължението си да спре на подадения сигнал.
Показанията на полицейските служители обосновават извод, че сигналът е бил
подаден със стоп палка по образец и фенер от униформен полицейски служител,
облечен със светлоотразителна жилетка, а мястото, от което е подаден сигнала е
осветен участък от пътя. При това самият жалбоподател при извършената
впоследствие проверка не е отрекъл, че е възприел сигнала, а само обяснил, че
не желаел да го видят с момичето, с което бил в лекия автомобил. Данните по
показанията на полицейските служители кореспондират с данните по АУАН, в който
е вписано, че сигналът е подаден със стоп палка по образец и фенер, като препис
от него е връчен на жалбоподателя, без същия да е направил възражение срещу
фактическите констатации, отразени в него – нито на място, нито впоследствие в
законоустановения тридневен срок. От самите обяснения на жалбоподателя в
съдебно заседание и показанията на водения от него свидетел Н.Щ. става повече
от ясно, че не просто е имало достатъчно време и разстояние, за да се възприеме
подадения от полицейския служител сигнал, но и самият сигнал е бил възприет от
пътуващите в двата автомобила. От обясненията на жалбоподателя става ясно, че е
възприел сигнала, а след самото подаване на сигнала приятелката му съобщила, че
лицето с фенера е полицай. Данните по обясненията на самия жалбоподателя са
достатъчни, за да се приеме, че в качеството на водач същият е възприел
сигнала, като съвсем отделен е въпросът дали е разпознал сигнала, което
очевидно предвид възрастта му се дължи на сравнително малкия опит, който има
при управлението на МПС. Дори да се приеме, че водачът не е могъл да се
ориентира незабавно в ситуацията с подадения сигнал, то същият е бил известен
от пътника в колата, ча лицето с фенера на пътя е полицай и следователно е
наложително да спре незабавно, но въпреки това не е предприел действия по
спиране. В показанията на свидетеля Щерев също се съдържат данни, че сигналът е
подаден ясно и своевременно – въпреки че са били във втората кола, същите не са
само са забелязали сигнала, но са възприели униформата на полицая, поради което
веднага след това спрели за разлика от жалбоподателя, който продължил да се
движи по ул. М.. Поради това съдът не възприема направеното от процесуалния
представител възражение, че жалбоподателят не бил възприел сигнала –
възражението не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които е
повече от ясно, че жалбоподателят е имал необходимото време не само да възприеме
сигнала, но и да спре на подадения сигнал, като не е сторил това по причини
стоящи извън закона, каквото е обяснението му дадено пред полицейските
служители по време на проверката. Възможно е същият да не се е ориентирал в
ситуацията с подадения сигнал за спиране, но очевидно това не се дължи на
неяснота или несвоевременност на сигнала, а на неадекватна реакция от страна на
водача, като в тази връзка съдът отчита липсата на достатъчно опит при
управлението на МПС. Това обстоятелство обаче не е основание за освобождаване
на водача от отговорност, а следва да се цени при индивидуализацията на
наказанието. Обстоятелствата по делото са такива, че не оставят съмнение, че
водачът е възприел сигнала за спиране, предназначен за него и в него се е
оформило ясното убеждение, че следва да спре, но въпреки това не е предприел незабавно
и своевременно дължимите по закон действия, продължавайки движението си по пътя.
Ето защо неспирането на
жалбоподателя при подадения сигнал правилно е квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП, съответно
няма основание наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Що се касае наказанието, доколкото не са изложени причините, поради които се налагат наказания в размер на предвидения максимум, съдът намира, че следва измени наказателното постановление. Предвид липсата на данни относно имущественото положение на жалбоподателя, младата му възраст – едва на 18 години, недостатъчния му опит като водач на МПС и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, наказанията следва да се наложат в посока към минимума – глоба в размер на 50 лева и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС. Санкции в такава съвкупност и размери биха постигнали необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие, като същевременно същите са съобразени с критериите, предвидени в закона при определянето на техния вид и размер. Същите съответстват на характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца и в максимална степен обезпечават целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0237-000021 от 23.01.2018 г. на Началника Група към ОДМВР Бургас, РУ А., с
което на И.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, като НАМАЛЯВА глобата до
размера на 50 лева и лишаването от право да управлява МПС до срок от 2 месеца
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Районен
съдия:……………….............