ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№23

гр.Хасково, 03.09.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                            СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №414 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

Образувано е по частна жалба от Д.С.Ч. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №1012-26-143-2 от 08.04.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№1012-26-143/01.04.2021 г. срещу Разпореждане №О-26-999-00-**********/12.03.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково и е прекратено производството по същата жалба.

В частната жалба се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно било прекратено производството по жалбата, след като обжалваното разпореждане не било връчено на надлежно легитимирано лице. Жалбоподателката не била от домакинството на баща си, понеже имала отделно семейство и живеела в различна къща от тази на баща си, т.е. не били налице нито една от предпоставките по АПК и по ГПК за надлежно връчване на административния акт, предмет на обжалване по реда на чл.117 от КСО.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде указано на административния орган да разгледа жалбата по същество.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, не ангажира становище по жалбата по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК ред.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа  страна следното:

От Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково е издадено Разпореждане №О-26-999-00-**********/12.03.2021 г., с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за майчинство на Д.С.Ч. с адрес ***, п.код., нас.място с.К. п., адрес ул.Г. Т.  , по представен болничен лист №Е20201242596.

В Разпореждането е вписано, че същото може да се обжалва по реда на чл.117, ал.2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ в 14-дневен срок от датата на получаването му.

Разпореждането е адресирано до Д.С.Ч. *** 9, видно от представеното по делото Известие за доставяна на „Български пощи“ с баркод ИД PS 6300 015XA5 8.

В същото Известие за доставяне е отразено, че писмото е получено от член на домакинството – баща, на 17.03.2021 г., срещу саморъчен подпис, което е удостоверено и с подписа на доставил пратката куриер.

Под вх.№1012-26-143 от дата 01.04.2021 г. в ТП на НОИ – Хасково е регистрирана подписана с електронен подпис на адв.В.Ч. (с отразена дата на подписване – 2021.04.01) жалба, подадена до Директора на ТП на НОИ – Хасково с правно основание чл.117, ал.1, т.2, б.„е“ от КСО, от М.Д.Д. от с.Г., общ.Х., насочена включително срещу Разпореждане №О-26-999-00-**********/12.03.2021 г. на Ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ – Хасково.

Към жалбата е приложено пълномощно (с дата 20.07.2020 г.), според което Д.С.Ч. *** упълномощава адвокат В.К.Ч. да я представлява, включително като подава жалби по чл.117, ал.1, т.2, б.„е“ от КСО.

С подадена по електронен път и регистрирана под вх.№1012-26-143-1/05.04.2021 г. молба, адв.Ч. отстранява явна фактическа грешка в името на жалбоподателката по вх.№1012-26-143 от 01.04.2021 г., като представя жалбата от името на Д.С.Ч..

По жалба вх.№1012-26-143/01.04.2021 г., подадена от Д.С.Ч., е постановено Решение №1012-26-143-2 от 08.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което тази жалба е оставена без разглеждане като просрочена и на основание чл.117, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.88, ал.1, т.2 от АПК, производството по нея е прекратено.

Решение е съобщено на Д.С.Ч. на посочения от нея адрес, чрез пълномощника ѝ, на 12.04.2021 г., видно от представеното по делото Известие за доставяне.

Частната жалба срещу Решението, по която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана на 19.04.2021 г., т.е. при спазване на предвидения в чл.88, ал.3 от АПК 7-дневен срок от съобщаването на акта.

Частната жалба се явява подадена в срок и от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита частната жалба за неоснователна.  

В Глава осма „Спорове“ на КСО е предвиден специален ред за обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл.117, ал.1 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки актове, включително тези по т.2, буква „е“ – разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи.

Според чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

Съгласно чл.117, ал.5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В процесния случай се оспорва Решение №1012-26-143-2 от 08.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, постановено в производство по чл.117, ал.3 от КСО, с което на практика се отказва произнасянето по същество по този ред по подадената от Д.С.Ч. жалба с вх.№1012-26-143/01.04.2021 г. – същата е оставена без разглеждане на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК – като  подадена след законоустановения срок за обжалване, визиран в чл.117, ал.2, т.2 от КСО и поради това процесуално недопустима.

Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби, приложение следва да намери регламентацията на чл.88, ал.1, т.2 от АПК, според която жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато са подадени след срока за обжалване.

Съгласно чл.88, ал.3 от АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

В чл.117, ал.2 от КСО е предвидено, че жалбите по ал.1 се подават в писмена форма в следните срокове: т.2 – срещу разпорежданията по т.2, букви „б“ – „ж“, … – в 14-дневен срок от получаването.

В случая няма спор, че жалбата пред Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково срещу Разпореждане №О-26-999-00-**********/12.03.2021 г. е подадена на 01.04.2021 г.

Съдът преценява като неоснователно единственото наведено в частната жалба  възражение, че цитираното Разпореждане не е било надлежно съобщено на посочената в Известието за доставяне дата 17.03.2021 г., поради което и срокът за обжалването му не е бил изтекъл към 01.04.2021 г.

В специалната разпоредба на чл.61, ал.1 от АПК относно съобщаването, в приложимата редакция (доп.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) е предвидено, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл.18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.

Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.8 от АПК, в същата редакция, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: т.1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота.

При липса на друга изрична уредба, в случая субсидиарно приложение намират и разпоредбите за връчване на съобщения, регламентирани в Глава шеста, Раздел I на ГПК. Според чл.46 от ГПК, съобщението се връчва лично на адресата, като връчването на представител се смята за лично връчване. В чл.46, ал.1 от ГПК е предвидено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, а съгласно ал.2, друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

Възражението, което може да се извлече от съдържанието на частната жалба е, че подписалото известието за доставяне лице – баща на Д.С.Ч., не е член на нейното домакинство, тъй като тя имала отделно семейство и живеела в различна от тази на баща си къща. Това твърдение не е установено по несъмнен начин по делото, и се опровергава от наличното писмено доказателство – Справка от НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, според която данните за Д.С.Ч. са: семейно положение неомъжена, с актуални постоянен и настоящ адрес ***, п.код .., община Х., обл.Х., ул.Г.Т.  . Именно на този адрес е получено Разпореждането, а обстоятелството дали получилото го срещу подпис пълнолетно лице – баща на адресата, живее в същата къща, или в друга, е без правно значение за редовността на извършеното съобщаване.

Не е опровергана презумпцията на чл.46, ал.4, изр.първо от ГПК, според която с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.  

Съдът приема за безспорно установено, че Разпореждане №О-26-999-00-**********/12.03.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково е надлежно съобщено на Д.С.Ч. на 17.03.2021 г. и от тази дата започва да тече предвиденият в чл.117, ал.2, т.2 от КСО 14-дневен срок за подаване на жалбата срещу разпореждането.

Срокът изтича на 31.03.2021 г., присъствен ден, а подадената на 01.04.2021 г. жалба се явява просрочена и процесуално недопустима за разглеждане.

По тези съображения, частната жалба на Д.С.Ч. против Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което подадената от нея жалба с вх.№1012-26-143/01.04.2021 г. е оставена без разглеждане, се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

 С оглед изложеното и на основание чл.88, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на Д.С.Ч. ***, срещу Решение №1012-26-143-2 от 08.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.  

                   

                                                                                         СЪДИЯ: